Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 19.01.2021
г.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение, втори въззивен състав в публичното заседание, проведено на двадесет
и първи октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО Г.
ВАНЯ ИВАНОВА
при
секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д.
№ 410 по описа за
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение
№ 86 от 14.06.2019 г. по гр.д. № 630/2018 г. на Районен съд – гр. С., е
отхвърлен предявения от С.М. Д. срещу М.Н.Д. иск по чл. 108 от ЗС за осъждане
на ответницата да предаде на ищеца владението върху дворно място, находящо се в
гр. С., ул. „Б.” № 15, съставляващо УПИ ХV-669 от кв. 131 по плана на града,
целия с площ 699 кв.м., ведно с построената в него масивна двуетажна жилищна
сграда с РЗП от 58 кв.м.
Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанцонното
производство С.М. Д. като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата са изложени
оплаквания срещу извода на районния съд, че не е доказано ответницата да владее
процесния имот. Наведени са и възражения срещу направените от ответницата в
хода на делото оспорвания на нотариалния акт, с който тя е продала имота на
лицето, от което ищецът го е закупил.
Ответницата, чрез назначения й от съда процесуален
представител адв. Д. П., е оспорила въззивната жалба.
Ответницата е подала жалба срещу постановеното по
делото по реда на чл.250 от ГПК решение от 12.08.2019 г., с което е отхвърлено
искането й за допълване на решението чрез произнасяне по предявен от нея
инцидентен установителен иск, касаещ оспорване на нот. акт № 58, т. І, рег. №
560, дело № 53/2018 г. на Петя Антова – помощник нотариус по заместване на
нотариус Антон Чолев, като сключен при измама. В жалбата се сочи, че
незаконосъобразно районният съд е отхвърлил искането й за допълване на
решението, след като е открил производство по оспорване на представения по
делото нотариален акт и е бил длъжен да се произнесе с решението по него като
равнозначно на предявен инцидентен установителен иск.
По така подадените жалби е образувано гр.д. №
687/2019 г. на Софийски окръжен съд. С
определение № 191/16.03.2020 г. съдът е прекратил въззивното производство и е
върнал делото на РС-С. за допълване на постановеното от него решение по реда на
чл. 250 от ГПК чрез произнасяне по предявения ревандикационен иск в
установителната му част – досежно правото на собственост на ищеца върху
процесния имот. Въззивният съд е приел, че доколкото районният съд е отхвърлил
иска по чл. 108 от ЗС с единствен мотив, че не се установява ответницата да
владее процесния имот, и не е постановил изричен диспозитив по установителната
част на този иск, липсва формирана воля на съда относно част от спорното право,
свързана с установяване на правото на собственост на ищеца върху спорния имот.
Приел е, че след като съдът не се е произнесъл по установителната част на
предявения иск по чл. 108 от ЗС, а в мотивите си не е формирал и воля по
отношение на тази част, решението е непълно, поради което е върнал делото на
районния съд за постановяване на допълнително решение относно установителната
претенция на ревандикационния иск.
С допълнително решение от 19.05.2020 г. районният
съд е отхвърлил предявения от С.М. Д. срещу М.Н.Д. иск за признаване за
установено, че ищецът е собственик на основание покупко-продажба на описания
имот – дворно място, находящо се в гр. С., ул. „Б.” № 15, съставляващо УПИ
ХV0669 от кв. 131 по плана на града, целия с площ 699 кв.м., ведно с
построената в него масивна двуетажна жилищна сграда с РЗП от 58 кв.м. За да
постанови допълнителното решение за отхвърляне на предявения ревандикационен
иск в установителната му част, районният съд е приел, че договорът за
покупко-продажба от 16.03.2018 г., на който ищецът основава легитимацията си
като собственик на процесния имот, е
нищожен на основание чл. 26, ал. 2 изр. 1, пр. 2 от ЗЗД, поради което ищецът не
е собственик на този имот.
В допълнителното решение е посочено, че същото
подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните,
съобразно чл. 250, ал. 3 от ГПК. Срещу това решение не е постъпила въззивна
жалба и същото е влязло в сила на 01.07.2020 г.
Въззивният съд, след като прецени данните по делото,
намира следното:
По въззивната жалба на С.М. Д. срещу решението от
14.06.2019 г. по гр.д. № 630/2018 г. на РС-С.:
Ревандикационният иск съдържа в себе си две искания
за защита: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на
собственост върху процесния имот и искане да бъде осъден ответникът да му
предаде владението върху имота, поради което на тези две искания следва да бъде
даден отговор в диспозитива на съдебното решение – т. 2А от ТР № 4/2014 г. на
ОСГК на ВКС. Когато не се установи правото на собственост на ищеца върху имота,
съдът отхвърля и двете искания.
В случая, по въпроса за принадлежността на правото
на собственост върху процесния имот е налице влязло в сила решение, а именно допълнителното
решение от 19.05.2020 г., с което е отхвърлен предявения срещу ответницата
ревандикационен иск в установителната му част – за признаване, че той е
собственик на имота на заявеното от него основание. Постановеното при условията
на чл. 250 от ГПК решение, макар и да е част от решението, което допълва, има
самостоятелно значение, тъй като съдържа произнасяне по част от спорното право
– в случая по едно от двете искания, предмет на иска по чл. 108 от ЗС, а именно
искането за установяване на правото на собственост на ищеца, и то подлежи на
отделно обжалване /чл. 250, ал. 3 от ГПК/. След като допълнителното решение, с
което е отхвърлено искането на ищеца за признаване правото му на собственост
върху имота, е влязло в сила, съдът не може в производството по въззивната
жалба срещу първоначалното решение с предмет осъдителната претенция на
ревандикационния иск, да се произнася по основателността на иска в
установителната му част, тъй като по въпроса за принадлежността на правото на
собственост вече е формирана сила на пресъдено нещо. След като с влязло в сила
съдебно решение е отречено претендираното от ищеца право на собственост срещу
ответника, следва да се приеме, че не е налице първата предпоставка на
предявения ревандикационен иск. След като не е установено правото на
собственост на ищеца върху процесния имот, /тъй като това право е отречено с
влязло в сила решение/, следва да се отхвърли претенцията му за предаване на
владението върху имота.
С оглед на горното, обжалваното решение №
86/14.06.2029 г., постановено по гр.д. № 630/2018 г. на С.нски районен съд, с
което е отхвърлен предявения иск за предаване на владението върху процесния
имот, следва да бъде потвърдено.
По жалбата на ответницата срещу решение №
649/12.08.2019 г. по същото дело, с което отхвърлено искането й за допълване на
горепосоченото решение:
Видно е от съдържането на исковата молба, че ищецът
се легитимира като собственик на процесния имот на договор за покупко-продажба,
извършен с нот. акт № 100/2018 г. на помощник – нотариус по заместване на
нотариус А. Чолев, с който той е закупил имота от трето на спора лице Г. С.,
което лице от своя страна е закупило този имот от ответницата М.Д. и Е. Д., с
нот. акт. № 58/2018 г. на същия помощник-нотариус. Ответницата не е представила
писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК.
В хода на делото /след проведени две съдебни
заседания и извършен доклад на делото/ на ответницата е предоставена правна
помощ във вид на процесуално представителство. В първото заседание след
назначаването му /16.04.2019 г./, процесуалният представител на ответницата
адв. П. е оспорила исковата молба, като е заявила, че оспорва истинността на
нот. акт № 58/2018 г., и е направила възражение, че същият е сключен от
ответницата при измама – чрез умишлено въвеждане в заблуждение, алтернативно –
при крайна нужда и явно неизгодни условия. С определение в същото съдебно
заседание съдът, на основание чл. 193, ал. 1 от ГПК, е открил производство по
оспорване на горепосочения нот. акт. В същото съдебно заседание ответницата е
завила, че тя е подписала нот. акт № 58/2018 г., но е мислела, че подписва ипотека.
В хода на делото са събрани гласни и писмени доказателства. С решението си от
14.06.2019 г. съдът не се е произнесъл с изричен диспозитив относно оспорването
на нотариалния акт.
В срока по
чл. 250, ал. 1 от ГПК процесуалният представител на ответницата е подала молба
с искане за допълване на постановеното решение с изрично произнасяне по
направеното оспорване на горепосочения нот. акт, по отношение на което е било
открито производство по оспорване.
С решение от 12.08.2019 г. съдът е отхвърлил молбата
за допълване с мотив, че инцидентен установителен иск със съдържание на искова
молба по чл. 127 от ГПК не е бил предявен от ответницата в преклузивния срок по
чл. 212 от ГПК.
Въззивният съд намира жалбата срещу така
постановеното решение, с което е отхвърлена молбата на ответницата за допълване
на решението, за неоснователна. Съображенията за това са следните:
Производството по чл. 193 от ГПК има за цел да се
провери истинността на представен по делото документ с оглед опровергаване на доказателствената
му сила – формална или материална /когато документът се ползва с такава/ по отношение
на автентичността на определено обективирано в документа изявление, респ.
верността на удостоверяването на определени факти.
Това производство
е особено производство в рамките на процеса, приключващо с нарочно определение
или с диспозитив в решението, с което в отношенията между страните по спора се
формира сила на пресъдено нещо относно истинността на оспорения документ, но не
изобщо, а само съобразно предмета на оспорването.
Съдът е длъжен да се произнесе с нарочен акт
/определение или като част от диспозитива на решението/ относно истинността на
оспорения документ, само при условие, че са били налице предпоставките за
оспорване на документа по реда на чл. 193 от ГПК относно неговата формална или
материална доказателствена сила, и открито производство по оспорване след
заявление на страната, че желае да се ползва от него, и разпределение на
доказателствената тежест от съда съобразно чл. 193, ал. 2 от ГПК.
Производството по проверка истинността на документа предполага изрично заявено
оспорване от страната, на която документът се противопоставя, като съдът не
може служебно да открие такова производство.
Необходимостта, респ. и задължението на съда за
откриване на производство по чл. 193 от ГПК, произтича от естеството на
документа и от конкретно въведения от оспорващия предмет на оспорването. Не
може да се открива производство по оспорване по реда на чл. 193 от ГПК, когато
оспорващия просто заявява, че оспорва документа, без да е изложил твърдения,
които да са относими към доказателствената сила на документа.
В конкретния случай, предмет на заявеното от
процесуалния представител на ответницата в съдебно заседание на 16.04.2019 г.
оспорване е представеният с исковата молба нот. акт № 58/2018 г., с който
праводателката на ищеца Г. С. е закупила процесния имот от ищцата М.Д. и трето
лице. Видно от протокола от съдебното
заседание, процесуалният представител е направил следното изявление: „Оспорваме
истинността на нотариален акт № 58, т. І, рег. № 560, дело № 53/2018 г. и
считаме, че нотариалният акт е сключен при измама и доверителката ми е била
подведена от другата страна чрез умишлено въвеждане в заблуждение. Данъчната
оценка на имота възлиза на сумата 11134,30 лв., а продажната цена е в размер на
10000 лв., т.е. под данъчната оценка. Доверителката ми не е получила сумата в
размер на 7000 лв. Моля да ни бъдат допуснати двама свидетели за установяване,
че договорът е сключен при измама, алтернативно при крайна нужда и при явно
неизгодни условия”.
Така изложените от процесуалния представител на
ответницата възражения не съдържат оспорване на истинността на нотариалния акт
като документ. Не е налице нито твърдение за неавтентичност на документа
досежно авторството на подписа на ответницата /а последната изрично е и заявила
в същото съдебно заседание, че подписът е положен от нея/, нито твърдение за неверност
на отразените в нотариалния акт действия и изявления, извършени от и пред
нотариуса, по отношение на които нотариалният акт има обвързваща
доказателствена сила като официален удостоверителен документ. С така
направените възражения от процесуалния представител на ответницата се въвежда
твърдение за порок на волята на продавачката при сключване на договора
/измама/, както и за неравностойност на насрещните престации по него, които
водят до недействителност на договора на покупко-продажба, обективиран в
оспорения нотариален акт. Възраженията за недействителност на сделката са
такива по съществото на спора, тъй като с тях се оспорва годността на
нотариалния акт като титул за собственост. Т.е. това са възражения относно
вещно-правните последици на сделката, а не относно доказателственото значение
на нотариалния акт като документ. Преценката
за основателността на възражение за недействителност на сделката се извършва от
съда по общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК съобразно всички доказателства
по делото.
С оглед на съдържането на направените от ответницата
възражения, не са били налице предпоставките за откриване на производство по
оспорване истинността на посочения нотариален акт по реда на чл. 193 от ГПК. Следва да се посочи, че в самото
определение на съда, с което е открито такова производство, не е посочен
конкретният предмет на оспорването на документа, а е посочено общо, че се
открива процедура по оспорване на нотариалния акт, като липсва и произнасяне по
чл. 193, ал. 2 от ГПК, както и указание относно доказателствената тежест по чл.
193, ал. 3 от ГПК. При това положение постановеното от съда определение за
откриване на производство по оспорване по същество следва да се цени като формално
приобщаване като част от доклада по делото на направените от ответницата
насрещни възражения срещу иска, свързани с легитимацията на ищеца като
собственик на спорни имот на заявеното от него основание.
С оглед на горното, поради липсата на предпоставки
за откриване на нарочно производство по оспорване по чл. 193 от ГПК, районният
съд не е дължал произнасяне относно резултата от проверката на документа с
изричен съдебен акт.
По изложените съображения въззивният съд намира, че
обжалваното определение на районния съд, с което е отхвърлена молбата на
ответницата за допълване на постановеното решение с произнасяне по направеното
оспорване на посочения нотариален акт, като краен резултат е законосъобразно, и
следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Софийски окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖАДАВА решение № 86 от 14.06.2019 г. по гр.д. № 630/2018 г. на Районен съд –
гр. С., с което по предявения от С.М. Д. срещу М.Н.Д. иск с правно основание
чл. 108 от ЗС е отхвърлено искането за предаване на владението на дворно място,
находящо се в гр. С., ул. „Б.” № 15, съставляващо УПИ ХV0669 от кв. 131 по
плана на града, целия с площ 699 кв.м., ведно с построената в него масивна
двуетажна жилищна сграда с РЗП от 58 кв.м.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 2452/1.08.2019 г. на
М.Н.Д., подадена чрез процесуалния й представител адв. П., срещу решение № 640/ 12.08.2019 г. по
гр.д. № 630/2018 г. на РС-С., с което е отхвърлено искането на
жалбоподателката
по чл. 250 от ГПК за допълване на решение № 86 от 14.06.2019 г.
Постановеното по реда на чл. 250 от ГПК решение №
198/19.05.2020 г. по гр.д. № 630/2018 г. на РС- С., с което по предявения от С.М.
Д. срещу М.Н.Д. иск с правно основание чл. 108 от ЗС е отхвърлено искането за
признаване за установено, че С.М. Д. е собственик на основание покупко-продажба
на дворно място, находящо се в гр. С., ул. „Б.” № 15, съставляващо УПИ ХV0669
от кв. 131 по плана на града, целия с площ 699 кв.м., ведно с построената в
него масивна двуетажна жилищна сграда с РЗП от 58 кв.м., е влязло в сила като
необжалвано.
Решението подлежи на обжалване
пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.