№ 26
гр. ***, 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Емил Д. Стоев
Светлана К. Чолакова
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от Светлана К. Чолакова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20243300600077 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С Присъда №59 от 20.12.2023г. г., постановена по НЧХД № 15/2023 г. по описа на
Районен съд подсъдимата Р. Б. В. е призната за виновна в това, че на 03.08.2022г. в гр.***,
общ.***, обл.***, е казала на Н. Ю. А. в нейно присъствие, унизителни за честта и
достойнство и думи и изрази – „турски башибозук“ – престъпление по чл.146 ал.1 НК,
поради което и във вр. с чл.55 ал.2 от НК е осъдена на глоба в размер на 700лв. Както, че по
същото време и на същото място е казала на А. З. А., в негово присъствие унизителни за
честта и достойнство думи и изрази – „турски башибозук“ – престъпление по чл.146 ал.1
НК, поради което и във вр. с чл.55 ал.2 от НК е осъдена на глоба в размер на 700лв. На
основание чл.23 ал.1 от НК е определено общо наказание в размер на най-тежкото, а именно
Глоба в размер на 700лв.
Подсъдимата е осъдена да заплати на всеки един от тъжителите Н. Ю. А. и А. З. А.
сумата 700лв., обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат на
престъплението, ведно със законната лихва считано от 03.08.2022г. до окончателното
изплащан на сумата, като до първоначално предявените размерни исковете на всеки един са
отхвърлени.
Подсъдимата е осъдена да заплати на Н. и А. А. за разноски в производството сумата
762лв., а по сметка на РС-*** сумата 795,60лв. за направените на съдебното производство
разноски и държавна такса върху уважените граждански искове в размер на 56лв.
1
Против присъдата е постъпила жалба от Р. Б. В.. В жалбата се излагат оплаквания за
това, че умисъла при изричането на израза „башибозук“ е в друг смисъл, че за тях няма
закони – нарушавали закона за етажната собственост. Сочи на действия от страна на
тъжителите преди инкриминираната дата, за разруха, рушене на жилището и, както това, че
е налице причина за поведението и в отсрещната страна. Сочи, че съдът не е взел под
внимание приложените документи и свидетелските показания на М. Г., К. А. и П. И..
Изразява несъгласие с заключителната част на мотивите, че щетата в жилището и била от
стара ВиК инсталация в ап.10.
Искането в жалбата е въззивния съд да отмени първоинстанционната присъдата като
незаконосъобразна, необоснована.
С жалбата не са направени доказателствени искания.
Депозирани допълнителни обяснения от Р. Б. В. вх. №1812 от 08.04.2024г., в които
сочи за действия от страна на тъжителите Н.А. и А. А. за рушене на жилището и. Казаното
от нея „Башибозуци“ било вследствие на това, че се изляло голяма количество вода в
жилището, ядосала се, че „терорът няма спиране. Твърди, че тъжителите няма как да са чули
това. Излага съображения за несъгласие с мотивите на районния съд, че течовете в
жилището са още от времето на предишната собственичка. Сочи за депозирана в РП жалба
във връзка това, като с идването на тъжителите да живеят в ап.10 и имало „друг терор“
споменат по-горе. Твърди, че значението на думата башибозук – луда глава, означавало, че
за тях няма закони, в който смисъл я употребила. Тъжителите превърнали живота и в ходене
по инстанции.
Препис от жалбата е връчен на тъжителите и техния повереник, които не са
депозирали отговор.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, жалбоподателката поддържа
жалбата. Сочи за разговори на адвокатите на страните за споразумение между тях, с което не
се съгласила. Твърди, че до ден днешен жилището и се рушало, а живота и се превърнал в
ходене по институции, както това, че не е казала „турски башибузук“, а „башибозуци“.
Моли жалбата и да бъде уважена и се признае нейната невинност.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, тъжителите А. З. А. и Н. Ю. А. се
явяват лично и с адв.Ч.. Считат жалбата за неоснователна, а присъдата за правилна. Излагат
се доводи, че израза „турски башибозуци“ по отношение на млади хора е израз с обидно
съдържание. Не е имало поведение от тяхна страна, което да дава повод да се отнасят по
този начин с тях, за което сочат събраните доказателства. Както това, че присъдата на
първоинстанционния съд е твърде благосклонна към жалбоподателката, като е приложен
чл.55 при приложението на чл.78а, а те не са възразили по отношение на съвсем
минималния размер на присъденото обезщетение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт,
изложените във въззивните жалби доводи и възражения и след като въз основа на
императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на
2
първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност и
обоснованост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице,
отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана.
След надлежна служебна проверка на атакувания съдебен акт, настоящият съдебен
състав намира първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна, постановена
при изяснена фактическа обстановка. Въз основа на достъпните и възможни за събиране
гласни, писмени доказателства и експертното заключение, съдът е стигнал до единствения
и непротиворечив извод относно извършеното деяние, авторството и виновността. При
самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства въззивната инстанция не
намери основания за промяна на фактическата обстановка по делото, като намира следното:
Подсъдимата Р. Б. В. е родена на ***, живее в гр. ***. Същата е пенсионер,
разведена, неосъждана.
Подсъдимата и тъжителите А. З. А. и Н. Ю. А., били съседи, живеели в един и същ
вход – „в“ на *** в гр.***, като жилището на подсъдимата било под това на тъжителите.
Същите закупили имота през м. ноември 2019г. от св. Н.Р.М., с която подс.В. имала
конфликти и срещу която подсъдимата В. била подала седем жалби в период 2015г.-2018г.
По всички от тях са извършени проверки от РУ-***, като било установено, че няма данни за
извършено престъпление.
На 08.01.2022г. подс.В. сключила със ЗК „Уника“ АД застрахователен договор за
срок от една година, като застраховката покривала рисковете Пакет Престиж ЗАС между
които били и „злоумишлени действия от трети лица, вандализъм“ и „авария на
водопроводни, канализационни и парапроводни инсталации“, като на 17.05.2022г. заявила
настъпила щета по тази застраховка-увредени стени в имота, т.к. считала, че са в резултат на
умишлено наводняване от съседите отгоре. В тази връзка домът и бил посетен от св.К. А.,
който направил огледи. Констатирал влага по стените на банята поради изпускан на вода от
тръбата на стената след водомера. Констатирал и влага на същото ниво в спалнята, в която
имало врага и в близост до тавана, при което се оформили петна. Подсъдимата В. завела и
втора щета, т.к. считала, че тези петна са в резултат на вандалските прояви на тъжителите.
Огледи в жилището на подсъдимата е правила св. М. Г., за което съставени констативни
протоколи от 06.07.2018г., 24.08.2028г., 05.01.2019г., 18.12.2019г. и 17.02.203г., подписани
от нея и подсъдимата.
Подсъдимата подала жалба до РП – ***, пр.пр. №1686/2022г. за извършени
„вандалски действия“ от съседите – тъжителите живущи в ап.10, след като забелязала през
м. ноември 2021г. петно на стената в южната си спалня, тъй като решила, че влагата идва от
съседите и отгоре. Проверката приключила с постановление на РП-*** от 14.10.2022г. е
постановен отказ от образуване на досъдебно производство, поради липса на достатъчно
данни за умишлено противозаконно повреждане на чужда вещ - имота на подс.В..
3
На 03.08.2022г., в дома на подс.В. била нейна близка - св.П. И.. По това време св.Е.
К., който бил домоуправител отишъл да събира пари за ремонт на покрива. Докато
разговаряли на площадката пред апартамента на подсъдимата двамата със св.К., покрай тях
слизайки от горния етаж минали двамата тъжители, поздравили и се разминали. Тогава
подс.В. казала по техен адрес: „турски башибозуци“, които думи били чути от тъжителите,
но не спрели, а продължили надолу по стълбите. За случая след време при случайна среща
със св.Н.М. тъжителите споделили за станалото. Разговаряли с нея и за подадените срещу
тях от подсъдимата жалби, както и това как могат да спрат действията и. За това решили да
подадат тъжба срещу подсъдимата.
Според заключението на вещите лица по назначената комплексна съдебно
психиатрична и психологична експертиза у подс.В., не се установяват данни за психично
заболяване, същата до момента не е била обект на психиатрична или психологична помощ.
Същата притежава психологична годност да възприема правилно фактите от
действителността, които имат значение по делото, да ги запаметява, както и може
понастоящем да ги възпроизвежда и да дава/ако желае и през призмата на защитните си
механизми/ достоверни показания за тях и да участва н наказателния процес.
Въззивният съд намира, че описаната по-горе фактическа обстановка правилно е била
установена от първоинстанционния съд въз основа на събраните и проверени гласни и
писмени доказателства, от кредитирания от съда останал доказателствен материал. От
показанията на прекия очевидец св.К., които съдът кредитира като незаинтересовани,
логични и в чиято достоверност няма причина да се съмнява, в известна степен потвърдени
и от показанията на св.П. И., както и тези на св. Н.А., се установява приетата фактическа
обстановка. Освен това и самата подсъдима не отрича, че процесния ден е казала на двамата
тъжители -башибозук. С оглед на така изложеното настоящият състав счита, че основните
фактически констатации на първоинстанционния съд са правилно установени, изведени без
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Не са допуснати и логически
грешки при оценката на наличния доказателствен материал, като в съответствие с
изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и
е обосновал съображенията си, въз основа на които е изградил фактическите си констатации.
Въз основа на правилно изяснената фактическа обстановка съдът е извел единствено
възможния и правилен извод, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 146 ал.1 от НК, а именно, че на 03.08.2022г. в
гр.***, общ.***, обл.***, е казала на Н. Ю. А. в нейно присъствие, унизителни за честта и
достойнство и думи и изрази – „турски башибозук“. По същото време и на същото място е
казала на А. З. А., в негово присъствие унизителни за честта и достойнство думи и изрази –
„турски башибозук“ – престъпление по чл.146 ал.1 от НК. Правилно и законосъобразно
първоинстанционният съд признал подсъдимата В. за виновна в това, че е обидила Н. Ю. А.
както и А. З. А., казвайки думи, обидни за честта и достойнството в тяхно присъствие -
„турски башибозук“. Съдебният състав споделя правните аргументи, изложени в мотивите
към атакуваната присъда. Употребените от подсъдимата изрази „турски башибозук“,
4
притежава характеристиките на обида и по своето смислово съдържание и значение е от
естество да засегне отрицателно честта и достойнството на всеки един от тъжителите.
Значението на думата „башибозук“ съгласно Българския тълковен речник - Нередовна
турска войска през ХVIII и ХIХ в., недисциплинирана и отличаваща се със свирепостта си и
с религиозния си фанатизъм. Прен. Само ед. Събир. Неодобр. Хора, които вършат
беззакония, безчинстват, грабят. Като следва да се допълни това, че в превод думата
означава „повредена глава“. Видно е, че в прекия и преносния смисъл както и превод на
израза е със значение, което е в състояние да засегне отрицателно честта и достойнството на
всеки един от тъжителите, да накърни доброто име в обществото и положителната
самооценка и представлява обида по смисъла на чл. 146, ал. 1 от НК. Механизмът на
извършване на деянието обуславя квалифицирането му по чл. 146, ал. 1 от НК – обида по
основния състав, както правилно е констатирал проверяваният съд. Унизителните по своя
характер, от гледна точка на общоприетите в обществото критерии за морално и етично
поведение, изрази са били изречени от подс. В. в присъствието на тъжителите, които са ги
възприели. Подсъдимата е действала с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, предл. първо
от НК. Тя е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е неговите
общественоопасни последици и е искала тяхното настъпване. Целенасочено е употребила
своите обидни думи в присъствието на тъжителите, като безспорно е целяла именно
засягането доброто име и честта и на двамата. Искала е да манифестира негативното си
отношение към личността на Н. и А. А. и е съзнавала, че обидните думи ще бъдат възприети
от тъжителите.
Правилно първоинстанционният съд е приел авторството на деянието за безспорно
установено по делото.
По наказанието: Въззивната инстанция се солидаризира с изводите на
първоинстанционния съд относно наложеното наказание и неговата индивидуализация. За
престъплението по чл. 146 от НК се предвижда наказание глоба от 1000лв. до 3000лв. Видно
от справката за съдимост на подс.В., същата не е осъждана, взета е предвид възрастта на
подсъдимата, това, че е пенсионер, че мотивът за извършеното деяние е понижен праг на
фрустрация и отключените гневни реакции, свързани със щетите по жилището и, поради
което е наложил при условията на чл.55 НК наказания глоба в размер на 700лв. на
подсъдимата за всяко едно от деянията. На основание чл.23 ал.1 от НК е определено общо
наказание в размер на 700лв. Тук съдът намира за необходимо да отбележи, че е
неприложима разпоредбата на чл.78а от НК за освобождаване от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание, поради това, че е налице съвкупност от две деяния,
тъй като са извършени по отношение на личността на повече от едно лице и по смисъла на
чл.78 ал.7 НК предвидения в предходните алинеи на разпоредбата ред, е неприложим. При
индивидуализация размера на наказанието глоба съдът преценил обществената опасност на
деянието извършено от подсъдимата, мотивите и подбудите, довели до неговото
извършване, изтъкнал е смекчаващи отговорността обстоятелства, като е приел, че са налице
многобройни смекчаващи обстоятелства по смисъла на чл.55 ал.1 НК. В случая следва да
5
отбележи, че производството е образувано по жалба на подс.В., поради което важи принципа
за невлошаване положението на подсъдимия.
По гражданския иск: Първоинстанционният съд е уважил частично гражданския иск
на частните тъжители като е счел, че са налице основанията на чл. 45 от ЗЗД за осъждане на
подсъдимия да заплати на гражданските ищци обезщетение за причинените неимуществени
вреди, ведно със законовата лихва от датата на увреждането, а именно 03.08.2022г. до
окончателното й изплащане. Съобразно критериите, предвидени в правната норма на чл. 52
от ЗЗД, съдът е определил за справедливо обезщетение на всеки един от гражданските ищци
относно причинените неимуществени вреди в размер на 700 лева, като иска за разликата до
пълния предявен размер от 3000лв. претенциите са отхвърлени. В отхвърлителната част
присъдата не е обжалвана и е влязла в сила. Настоящата инстанция споделя решението на
първоинстанционния съд да уважи гражданския иск на тъжителите, също така определения
размер на обезщетението е правдив, обективен и съответстващ на причинените при
неимуществени вреди. Налице е причинно-следствената връзка между деянието,
осъществено от подсъдимата и причинените на пострадалите неимуществени вреди. Налице
са предпоставките на чл. 45 ЗЗД. Въззивната инстанция споделя изводите на
първоинстанционния съд, че липсва настъпила по-голяма вреда от установената от съда на
претърпените от пострадалите неимуществени вреди и размерът на определеното
обезщетение, поради което е определен в присъдения размер.
По възраженията в жалбата - че за казаното подсъдимата имала причина изразяваща
се в поведението на отсрещната стана“: От събраните по делото доказателства, не се
установява, със свои действия, съответно бездействия тъжителите да са провокирали
подсъдимата, тъй като по отношение на повредите в жилището и, не се доказва да са били
причинени от тъжителите, видно от извършените проверки от страна на
правоохранителните органи. Показанията на Св. К. А. – оценител към ЗК „Уника“ посетил
жилището на подсъдимата през 2022г. и св.М. Г., която се занимава със строителен надзор,
са във връзка с направени огледи в жилището на подсъдимата и констатациите за наличие на
петна по стени от влага и от друга течност. Св.Г. е посетила през 2019г. и жилището на
тъжителите, като сочи, че състоянието е било такова при предишните собственици. Т.е няма
данни за извършени умишлени действия от страна на тъжителите с цел повреждане
жилището на подсъдимата. Възражението на подсъдимата, че думата „башибозук“,
означавало, че за тях няма закони, т.е., че с изричането и не е осъществен престъпния състав
е неоснователно по изложените по-горе съображения предвид значението, както начина на
възприемане на израза от страна на тъжителите. Същите са били много обидени, което
споделили със св.М., при което - на тъжителката Н. и се насълзили очите докато говорела за
това.
Въз основа на изложеното и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете
съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че присъдата е правилна и
законосъобразна и като такава следва да се потвърди. Постановена при безспорно и
коректно изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на процесуалните
6
правила и на материалния закон. Така, при извършената на основание чл. 314, ал. 1, вр. чл.
313 от НПК служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната
инстанция не констатира наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение,
поради което същият следва да бъде потвърден, а въззивната жалба - да бъде оставена без
уважение, като неоснователна.
По разноските: Предвид крайния изход на делото и с оглед разпоредбата на чл. 189,
ал. 3 НПК, законосъобразно направените по делото разноски и дължима държавна такса са
възложени в тежест на подсъдимата. На същото основание с оглед резултата от настоящото
дело, подсъдимата следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемите А. и Н. А. сума в
размер на 450 лева, представляваща заплатен адвокатски хонорар във въззивното
производство.
Така мотивиран и на основание чл. 338 от НПК съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №59 от 20.12.2023г. г., постановена по НЧХД № 15/2023
г. по описа на Районен съд ***.
В ЧАСТТА, в която е отхвърлен частично гражданския иск за сумата над 700 лв. до
предявения размер от 3000 лв., присъдата е влязла в сила, като необжалвана.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК, Р. Б. В., ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ
на А. З. А., ЕГН********** и Н. Ю. А., ЕГН********** сумата 450лв./четиристотин и
петдесет лева/ представляваща сторени и заплатени разноски във въззивното производство
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7