Решение по дело №202/2022 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 април 2023 г.
Съдия: Рени Цветанова Славкова
Дело: 20227140700202
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 18 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№ 270

гр. Монтана, 13 април 2023 г.

                                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, пети състав, в  публично заседание на 30 03 2023 г., в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: РЕНИ ЦВЕТАНОВА

при секретаря Петя Видова, като разгледа докладваното от СЪДИЯ Рени Цветанова  адм. дело № 202  по описа на АдмС – Монтана за 2022 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:  

Производството е по реда на чл. 229 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, вр. с чл. 225а от ЗУТ.

Образувано е по жалба на „О*** ” АД, гр. С*** , р-н С*** , ул. Р*** № * , ателие 1, представлявано от Изп. Директор М.П. против Заповед № 888 от 20 04 2022 г. на Кмета на Община Монтана, с която е наредено на дружество „А.” ЕООД, *** да премахне незаконен строеж „покрита метална конструкция на спортно съоръжение - мини игрище", находящ се в ПИ с идентификатор 48489.5.159 по КК на гр. Монтана, УПИ ІІ, кв. 1 по действащия ПУП на С*** промишлена зона гр. Монтана, ул. „Г*** М*** ” № * . 

С жалбата дружеството обосновава правният интерес от обжалване на издадената Заповед, като твърди, че "О*** " АД е предишен собственик на поземлен имот с идентификатор№ 48489.5.159, който имот е придобит от „А." ЕООД, ЕИК * , въз основа на публична продан от публичен изпълнител, последната понастоящем оспорвана по съдебен ред. Твърди се, че е допуснато процесуално нарушение, а именно невръчване на Констативен акт № 2 от 16.02.2022г. издаден от Община Монтана, като по този начин процедурата е опорочена и е преграден пътят за зашита на дружеството още в самото начало на процедурата. В Заповедта липсват мотиви, защо Община Монтана приема, че строежът е собственост на „А." ЕООД, ЕИК * , въпреки, че от възражението по друг Констативен акт № 3, който им е връчен, са подробно изложени доводи за това. Община Монтана е подробно запозната с правото на собственост върху сградите и съоръженията от страна на „О*** " АД, разположени в имот с идентификатор 48489.5.159. През последните години, многократно са комуникирали по темата. Община Монтана многократно е издавала скици за поземления имот, както и разполага с регулационен план на терена и сградите и съоръженията върху него, които представляват активи на бившия домостроителен комбинат в гр. Монтана и които са нанесени в дворищно-регулационния план на гр. Монтана и това обстоятелство също е добре известно на Община Монтана. „О*** " АД е приватизирало предприятието и всички негови активи през 1999 г., от който момент непрекъснато е собственик. Спорът и размяната на кореспонденция между двете дружества „А." ЕООД като купувач и „О*** " АД като собственик, тече активно от края на 2021 г. като в тази кореспонденция е активно замесена и Община Монтана, като административен орган и на няколко пъти „А." ЕООД *** с цел „саниране" на пороците от публичната продан. Като доказателство за факта, че Община Монтана е наясно с висящия спор за собственост между „А." ЕООД и „О*** " АД е писмо с вх. № 70-00-1945 от 10.12.2021г. в отговор на писмо с изх. № 70-00-1721/15.11.2021 на Община Монтана, както и цялата образувана преписка от Община Монтана. Подадените сигнали са втори опит за въвличане на Община Монтана в разрешаването на споровете между страните, въпреки, че този спор, трябва да се реши от съда и Община Монтана не е компетентен орган за неговото решаване. В жалбата се твърди, че Заповедта е невярна в частта, в която е констатирано, че строежът е възникнал в период 2011 г. -2019 г. Видно от приложена скица издадена от Община Монтана през 1972 г., в поземления имот с идентификатор 48489.5.159 още през тази година съществува игрище. От същата е видно, че метална конструкция на спортно съоръжение е налична и тя се намира точно срещу игрището. Покриването на тази метална конструкция с водонепромокаем плат не е сред категорията на строителните дейности, за които се изисква Разрешение за строеж, на основание чл. 151 от ЗУТ. В този смисъл и строежът не може да се квалифицира като незаконен строеж по смисъла на ЗУТ, защото е съществувал още през 1972 г. Във връзка с горното, счита че и констатацията, че строежът е нетърпим е невярна. Вярно е обратното - строежът е законен, тъй като е построен законосъобразно още през 1972 г. На друго, самостоятелно основание строежът е законен, тъй като е търпим. В с.з. адв. Д. (пълномощно на л. 132, том І) поддържа жалбата. Счита, че самата заповед и Констативен акт № 2 са неправилни и само на това основание следва да бъдат отменени. Видно от същите, в тях са посочени коренно различни параметри при описанието на строежа. Напълно сгрешена е и приложената към констативния акт окомерна скица, която видно от заключението на вещото лице, всъщност показва съвсем друг строеж, а не процесния, за който е издадена заповедта. Няма идентичност на посоченото в заповедта и констативния акт с действителния строеж. На следващото място, в самата заповед и в констативния акт, е посочена цялата площадка, а не само в частта – метална конструкция, а площадката, както вещото лице потвърди съществува от 1972 г. Заповедта е незаконосъобразна и същата следва да бъде отменена, като такава, с оглед на факта, че в същата е посочен като собственик и адресат „А*** ” и на същото дружество се нарежда да премахне незаконния строеж. А от събраните множество доказателства по делото е ясно, че собственик на строежа е „О*** ” АД”, която информация е била служебно известна на общината, както преди съставянето на констативния акт, така и след него, преди издаването на заповедта с оглед депозираното надлежно възражение от това дружество. Не на последно място счита, че Община Монтана изобщо не е била компетентна да издаде тази заповед, с оглед категорията на строежа, която приема за втора, а не пета, както е описано в заповедта. Моли да им се присъдят направените разноски. В писмени бележки адв. Д. доразвива съображенията изложени в с.з.

Срещу оспорената Заповед № 888 от 20 04 2022 г. на Кмета на Община Монтана е подадена втора жалба от Сдружение с нестопанска цел „Т*** К*** М*** – Монтана”, гр. Монтана, която поради своята недопустимост е оставена без разглеждане, по което има влязло в сила Определение № 10109/09.11.2022 г. по адм.д. № 10098/22 г. на ВАС.

Ответникът по жалбата Кметът на Община Монтана, чрез процесуалния си представител Г. П*** в с.з. оспорва жалбата. Моли да не се уважава искането за разноски, да им се присъди юрисконсултско възнаграждение. В писмени бележки се позовава на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, според който текст Кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, или на части от тях въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл. 223. ал. 2 от ЗУТ, който се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Оспорената заповед е постановена след като е установено, че строеж „покрита метална конструкция на спортно съоръжение - мини игрище", изпълнен в поземлен имот с идентификатор 48489.5.159 по кадастралната карта на гр. Монтана, собственост на „А." ЕООД. *** е незаконен, т.к. е без необходимите строителни книжа - одобрен проект и разрешение за строеж, с което е нарушен чл. 148, ал.1 от ЗУТ. Ето защо с оглед наличието на визираните в закона предпоставки, се касае за незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, който е извършен без строителни книжа, и по силата на чл. 225а. ал. 1 от ЗУТ подлежи на премахване. Възприетата в заповедта фактическа обстановка и формулираните правни изводи кореспондират изцяло със събраните доказателства и са в съответствие с материалноправните норми. Незаконният строеж представлява носеща, елипсовидна, метална конструкция, чиито елементи са замонолитени за терена с единични бетонови стъпки. Металната конструкция е затворена с PVC платно. Заповед № 888/20.04.2022 г. е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 225а. ал. 1 от ЗУТ, а именно Кмет на община Монтана, който разполага с правомощия да разпорежда премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория. В случая процесния строеж е пета категория. Заповедта е издадена в писмена форма и притежава визираните в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона, тъй като премахването на незаконни строежи е предвидено пряко в чл. 225а от ЗУТ.    

Заинтересованата страна – „А.“ ЕООД, ***, адресат на оспорената Заповед, е конституирана с Определение от 11 01 2023 г., като й е дадена възможност да сочи и представя доказателства, както и да поставя задачи на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза. В с.з. юрк. М. оспорва жалбата и моли да се потвърди Заповедта на Кмета на Община Монтана. Счита, че постройката е незаконна и общината правилно е издала заповедта. От представените доказателства се вижда, че на това място е имало друга постройка, която не кореспондира с настоящата. По отношение на категорията, счита че е V категория, тъй като ако се приеме за част от предприятието, то би следвало това да са някогашните клетки. В момента на тяхно място е построено нещо съвсем различно, което е без документи. Частта от предприятието са клетките, те са премахнати и на тяхно място е построено нещо което не фигурира в генералния план. Счита, че заповедта правилно е връчена на „А*** ”, тъй като след като това съоръжение е без документи, то неговата съдба, следва съдбата на собствеността на земята. Моли присъждане на юрисконсултско възнаграждение.  

Административният съд Монтана, като се запозна с доводите на страните и доказателствата в административната преписка и след служебна проверка съобразно разпоредбата на чл.168, ал. 1 и ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:  

С Констативен Акт № 02 от 16 02 2022 г. /л. 94-96, том І/, при извършена проверка от главен експерт „Контрол по строителство” към Община Монтана, е констатирано, че в ПИ с идентификатор № 48489.5.159 по КК на гр. Монтана, УПИ ІІ, кв. 1 по действащия ПУП на гр. Монтана, собственост на „А.” ЕООД, съгласно данни от КК, е изграден строеж „покрита метална конструкция на спортно съоръжение - мини игрище". Този строеж представлява носеща, елипсовидна, метална конструкция, чийто елементи са замонолитени за терена с единични бетонови стъпки и се е ползвал до м. септември 2021 г. Металната конструкция е затворена с PVC платно. Размерите на строежа в план са дължини: 37.00 м., 29.00 м., 9.00 м., ширини: 32.00 м. и 34.00 м. и височина – 8.00 м. Няма данни за собственика на строежа, който не е нанесен в КККР на гр. Монтана. Строежът е изграден в периода 2011 – 2019 г., съгласно данни от аерофото изображение и от сайта на „Агенция по геодезия, картография и кадастър”, същият е пета категория. За строежа няма издавани проекти и разрешение за строеж. Строежът е илюстриран в окомерна скица с отбелязване на неговите размери в план и височина, така както са посочени в Акта и в оспорената Заповед. Даден е 7 дневен срок за възражения, считано от 17 02 2022 г. На дата 16 02 2022 г. Констативният акт е залепен на строежа, находящ се на адрес гр. Монтана, ул. „Г*** М*** ” № * и на таблото на Общинска администрация, съгласно Констативен протокол /л. 123, 124/. Отделно същият е връчен на дружество „А.” ЕООД, *** на дата 24 04 2022 г. /л. 126/.

Съгласно приложена декларация /л. 169, том ІІІ/ строеж „покрита метална конструкция на спортно съоръжение - мини игрище", находящ се в поземления имот с идентификатор № 48489.5.159 по КК на гр. Монтана, УПИ ІІ, кв. 1 по действащия ПУП на С*** промишлена зона гр. Монтана, ул. „Г*** М*** ” № * (съгласно описанието в оспорената Заповед), а по документи на дружеството – „клетки за добавъчен материал”, е построен през 1972 г. от Държавно предприятие „Строително-монтажен комбинат гр. Михайловград”, на което оспорващото дружество „О*** ” АД е правоприемник.

С оспорената Заповед и въз основа на съставения Констативен Акт № 02 от 16 02 2022 г. е наредено на „А." ЕООД с ЕИК * , седалище и адрес на управление ***, представлявано от прокурист Б.И.Б., като собственик на имота да премахне незаконен строеж «покрита метална конструкция на спортно съоръжение - мини игрище», находящ се в поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 48489.5.159 по кадастралната карта /КК/ на гр. Монтана, УПИ II, кв. 1 по действащия подробен устройствен план на С*** промишлена зона на гр. Монтана, ул. „Г*** М*** " № 16. Със Заповедта е даден едномесечен срок от влизането й в сила за доброволно премахване на незаконния строеж. При неспазване на срока за доброволно премахване и след неговото изтичане, на основание чл. 225а, ал. З от ЗУТ, е предвидено незабавно принудително премахване. В заповедта е посочено, че в кадастралните регистри, придружаващи кадастралната карта на гр. Монтана, като собственик за поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 48489.5.159 по кадастралната карта /КК/ на гр. Монтана, УПИ II и УПИ III, кв. 1 по действащия подробен устройствен план на С*** промишлена зона гр. Монтана, адрес ул. «Г*** М*** » № 16 е записан: «А*** » ЕООД с ЕИК * със седалище и адрес на управление ***, съгласно постановление за възлагане на недвижим имот, вписано в Служба по вписванията гр. Монтана под № 121, том 12, per. 4510 от 27.09.2021 г. Строежът «покрита метална конструкция на спортно съоръжение - мини игрище», изграден в поземлен имот с идентификатор 48489.5.159, УПИ ІІ, кв. 1 по действащия подробен устройствен плана на С*** промишлена зона на гр. Монтана, адрес ул. «Г*** М*** » № 16 не е нанесен в кадастралната карта на гр. Монтана. Посочено е, че строежът представлява: носеща, елипсовидна, метална конструкция, чийто елементи са замонолитени за терена с единични бетонови стъпки. Металната конструкция е затворена с PVC платно. Строежът е завършен и се е ползвал до м. септември 2021 г. до промяна в собствеността на поземления имот. Строежът е с размери в план: дължини: 37,00 м.- 29,00, 9,00 м., ширини - 32,00 - 34,00 м. и височина - 8,00 м. При направена справка в сайта на «Агенция по геодезия, картография и кадастър» и данни от аерофото изображение е установено, че строежът е изграден през периода 2011 г.-2019 г. За строежа няма одобрени проекти и не е издавано разрешение за строеж, каквито са изискванията на ЗУТ. Предвид това, същия не попада в хипотезата на § 127, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на закона за изменение и допълнение на ЗУТ, тъй като не съответства на строителните правила и норми, действали към минал момент. При изследване на съхраняваните в общинска администрация документи се констатира, че за строежа не са подавани документи и не е издадено удостоверение за търпимост от Главен архитект на общината. Строежът е пета категория по разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 5, б. «б» от ЗУТ и чл. 10, ал. 1, т. 4, приложение № 2, т. 9 от Наредба № 1/30.07.2003 г. за номенклатурата и видовете строежи. Нарушена е разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от Закона за устройство на територията. За констатираното по време на проверката е съставен Констативен акт № 02/16.02.2022 г. С констативния акт е установен строеж по смисъла на § 5, т. 38 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ, който е незаконен. Тъй като няма данни за извършител на строежа, съставеният констативен акт е връчен по реда на § 4, ал. 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията /ДР ЗУТ/, чрез залепване на строежа, находящ се на адрес гр. Монтана, ул. «Г*** М*** » № 16, на таблото на общинската администрация и на собственика на имота „А." ЕООД, представлявано от прокурист Б.И.Б., с което заинтересованите лица се считат за уведомени за образуваното административно производство по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ - за премахване на строежа. В законоустановения 7 (седем) дневен срок по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ по съставения констативен акт няма постъпило писмено възражение. Предвид безспорно установения незаконен строеж, по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, същият подлежи на премахване.

От изслушаната съдебно-техническа експертиза се установява, че при огледа на място вещото лице Д.Д. констатира, че в УПИ II  кв. 1 по действащия регулационен план на гр. Монтана –СПЗ /С*** промишлена зона/ и в поземлен имот с идентификатор 48489.5.159 по кадастралната карта на гр. Монтана, е изградена метална елипсовидна носеща конструкция, чиито елементи са замонолитени за терена с единични бетонови стъпки, с размери 39,10 м./21,30 м. В момента на огледа металната конструкция е покрита само в една малка част с платно на PVC основа. Под конструкцията са извършени маркировка и оразмеряване на спортно поле. На Скица - Приложение № 1 към заключението е нанесено местоположението на металната конструкция – обозначено с червени линии. При справка по предоставен от „О*** “АД, копие от генерален план на Домостроително предприятие гр. Монтана от 1974 г.– Приложение № 2 към експертизата, местоположението на конструкцията съвпада с местоположението на обект № 20 – Клетки за добавъчен материал. В т. 21 от предоставения Протокол Образец 16 за въвеждане в действие на обект МР Домостроителен комбинат – Михайловград е описан подобект „Генерален план и верт. планировка“. В протокол за приемане на обект „Бетонов възел“ при ДК– Михайловград е описан подобект „Склад за добавъчни материали“, поради което смята, че се касае за същия обект № 20. В констативния акт № 2/16.02.2022г. /лист 94 от делото/ на Община Монтана е изчертана окомерната скица на друг обект – предмет на друга Заповед № 889/20.04.2022 г. на Кмета на Община-Монтана, като в долната част на същата скица е изчертан профила на металната конструкция. От аерофотоснимки от предходни години, проверени към 2008 г., ясно се различават клетките, но не се наблюдава такава елипсовидна метална конструкция. Дори през 1972 г. да е имало подобен строеж, то металните елементи изградени на място са подменени изцяло, видно от снимковия материал. Визуално не може да се определи със сигурност годината на построяване поне в рамките на един 10-15 годишен период на последните години. Към датата на издаването на Заповедта за премахване -20.04.2022 г., предназначението на строежа е покритие на спортно съоръжение - мини игрище, предвид обозначенията и маркировката на спортната настилка, видно от снимковия материал. По мнение на вещото лице строежът не отговаря на „клетки за добавъчен материал“ и определя категорията му на пета, съгл. чл. 10, ал. 1, т. 4  на Приложение № 2, т. 9 от Наредба № 1/30.07.2003 г. (предишна т. 8) - Сгради и съоръжения за спорт са всички спортни обекти и съоръжения по Закона за физическото възпитание и спорта, които са предназначени за трайно задоволяване на обществените потребности в областта на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм, за провеждане на спортни, културни и други мероприятия“. На въпросът дали строежът отговаря на условията за допустимост по действащите подробни устройствени  планове  и по  правилата и нормативите, действали по време на извършването му вещото лице отговаря, че в терени на промишлени предприятия, заводи и други производствени дейности може да се изграждат и са се изграждали спортни съоръжения за нуждите на персонала на предприятието. Разположението на тези съоръжения се обозначава на подробните устройствени планове – план за застрояване на предприятието. По генералния план от 1972 г. на това място са предвидени клетки за добавъчни материали. За да се промени предназначението на сграда или част от поземлен имот в регулация, е необходимо да се промени подробно устройствения план на УПИ II – плана за застрояване. Действащият регулационен план е от 1972 г. и до момента не е променян. Без промяна на предназначението в поземлените имоти по чл. 8, т. 2, 3 и 4 се допуска застрояване на обекти, чиито функции са съвместими с предназначението на имотите, при спазване на действащата нормативна уредба и въз основа на подробен устройствен план или виза за проектиране, издадена от главния архитект на общината - чл.12 от ЗУТ. Функцията – спортни дейности за персонала на предприятието са съвместими с предназначението на имота с отреждане „За промишлено-строително предприятие“, но предвид годината на застрояване – след 2001 г., годината на влизане в сила на ЗУТ и липса на виза за проектиране и изменение на ПУП, строежът е недопустим съгласно § 16 от ПР на ЗУТ - § 183 и § 184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Към експертизата има приложени и фотоматериали – Приложение № 3,3а.  

В съдебно заседание, заявява, че съответствието между подобект склад за добавъчен материал и обект 20 прави от огледа на място, от кадастралния план и от генералния план от 1972 г. – приложение № 2. За замонолитването заявява, че не може да е през 1972 г. Металната конструкция е нова. Тази метална конструкция я няма на аеро-фото заснемането от 2008 г., на което ясно личи склада за товаръчни материали, така че металната конструкция е нов строеж, не може да каже от кога е, но е след 2008 г. Те личат ясно, а вече към по-късен период се вижда много ясно и другата конструкция. Клетки, това са открити складове за товаръчни материали, с преградни стени. Така са отразени и в генералния план - приложение 2. Строежът няма нищо общо с реконструкция, само е използвана бетоновата площадка. Металната конструкция си е нов строеж. Съвсем друга форма, съвсем други размери и съвсем друг строеж е тази метална конструкция. Тя е елипсовидна, висока е 8 метра. Тези клетки са приети със строителното решение, но сега това е нещо съвсем ново, съвсем различно. Терена е използван така, както е изчертан с червено в Приложение № 1 Старият строеж е в черното очертание, както е скицата от цифровия модел на общината, а новият е в червено и това е разминаването между двата строежа. Новата конструкция е напълно ново съоръжение, трайно прикрепено към земята и не е преместваем обект. Долната част на окомерната скица в КП /на л. 95/ е на металната конструкция, горната част е на игрище и не е на този обект. Височината е 8 метра, вярно е посочена в заповедта и в Констативния акт. Посочените размери в оспорената заповед с дължина 37,29  и ширина 32,34 м и височина 8 м се отнасят за обекта, който е по друга заповед. Верните размери на металната конструкция са 39,10 - дължина на 21,30 - ширина, както ги е измерила и това са размерите само на конструкцията, не е мерена бетоновата площадка. Самото описание на строежа отговаря на металната конструкция и за която има само 8 м височина. Аеро-фото заснемането е извадила от интернет сайт, не си спомня точно кой, мисли че е Google Maps. Всеки може да ги извади и затова не ги е приложила. Това е публична информация, доколко е официална не може да каже. Има фирми които официално предлагат тези сателитни снимки, но услугата е много скъпа,  около 500,00 лв. към момента. Иначе никой не се е усъмнил в това аеро-фото заснемане в тези сайтове. Заснемането е извършено 2008 г. и след това има последващи заснемания 2009 г., 2010 г., 2011 г. и т.н. Програмата не позволява да се върне назад преди 2008 г. Към 2008 г. елипсовидната конструкция я няма, затова и няма как да я има към 2001 г. Тази конструкция я е видяла към 2020 г., но не е гледала всички години. Определила е строежа като спортно съоръжение. Това е покритие на спортно съоръжение и основна негова част. Това съоръжение не е прикрепено към друга сграда на завода, то е самостоятелно. Не тангира с друга страна на друг строеж или завода. Изградена е в поземлен имот с кратък идентификатор .159 по кадастралната карта. Там в момента има сгради на бивше предприятие и е на територията на това бивше предприятие. И тъй като преди не е било предвидено, вещото лице се е запознало с едни норми за проектиране от 1982 г., в които пише, че спортната дейност и необходимите за тях сгради и помещения се определят в зависимост от големината на предприятието и броя на работниците в него, когато се изгражда самостоятелно, а по стария план там не е имало съоръжение. Затова го приема за самостоятелно спортно съоръжение и определя категорията му по чл. 10. Строежът е изграден след 2001 г. и отговаря на чл. 80 от ЗУТ, що се отнася до разстояние до други сгради, но не отговаря на правилата и нормативите от ЗУТ - чл. 8, т. 2, т. 3 и т. 4, където без промяна на предназначението се допуска застрояване на обекти, чиито функции са съвместими с предназначението на имотите. Допустимо е да се изграждат спортни съоръжения в предприятия, но след виза за проектиране, т.е. след 2021 г. трябва да има виза за проектиране от гл. архитект или да се промени предназначението с ПУП. На тези правила и нормативи не отговаря. За изграждане на процесния строеж се изисква промяна на ПУП, разрешение, но за премахването не може да отговори дали се изисква.

По делото са приложени още доказателства за правоприемството на Държавно предприятие „Строително-монтажен комбинат гр. Михайловград” от оспорващото дружество „О*** ” АД /л. 167-198, том ІІІ и л. 26-44 в адм.д. № 10098/22 на ВАС/, доказателства за водените съдебни спорове по извършената публична продан на ПИ с идентификатор 48489.5.159, УПИ ІІ, кв. 1 по действащия подробен устройствен плана на С*** промишлена зона на гр. Монтана, адрес ул. «Г*** М*** » № 16 /том ІІ, 1 – 166; л. 208-228, том ІІІ/.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена на 04.05.2022 г., видно от поставения при Община Монтана щемпел /л. 4/, а за Заповедта не се представят доказателства за връчвана на оспорващото дружество. В тази връзка в Писмо на Община Монтана /л. 165, том ІІІ/ изрично се посочва, че оспорената Заповед не е връчвана на О*** АД, както и че нямат данни за извършителя на строежа.

Съдът приема жалбата на „О*** ” АД за допустима.

Безспорно от доказателствата по делото се установява, че считано от 23 09 2021 г., въз основа на Постановление за възлагане на недвижим имот от 17 09 2021 г., дружество „А.” ЕООД, *** е въведено във владение на недвижим имот, върху който е изграден незаконно установеният строеж. Тъй като отговорните за премахване на незаконното строителство лица изрично са посочени от законодателя - чл. 225а, ал. 5 от ЗУТ, то и Заповедта за премахване на това строителство пряко засяга същите тези лица, а споровете по собствеността остава ирелевантно за настоящия процес обстоятелство. В този смисъл е и Определение № 10082/09 11 2022 г. по адм.д. № 10100/2022 г. на ВАС по идентичен казус.

По силата на разпоредбата на чл. 168, ал. 2 от АПК съдът извърши проверка на оспорения административен акт на всички основания, визирани в чл. 146 от АПК, включително и относно нищожността на същия.

За този вид актове, законодателят не предвижда специално определена форма, поради което наличието на обикновена писмена такава, е достатъчно да се приеме, че е спазено изискването за форма.

Служителят съставил Констативен Акт № 02 от 16 02 2022 г. е такьв със съответната специалност по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ, което е видно от посочената в самия акт длъжност, което обстоятелство не се и оспорва.   

Настоящият състав констатира съществено процесуално нарушение допуснато при издаване на оспорената заповед. Процедурата по издаване на Заповед от вида и характера на оспорената изисква единствено спазването на две условия:

1. съставяне на Констативен акт, по смисъла на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, в който следва да се опише изграденият незаконен строеж и

2. връчването му на заинтересованите лица.

Нито едно от тези две условия не е спазено от Община Монтана. В случая има формално съставен Констативен акт № 02 от 16 02 2022 г. от служител при Община Монтана, въз основа на който е издадена оспорената Заповед, но описаният в този акт строеж по описание и размери не отговаря на констатирания такъв изграден в поземлен имот с идентификатор 48489.5.159 по кадастралната карта на гр. Монтана /УПИ II  кв. 1 по действащия регулационен план на гр. Монтана – С*** промишлена зона. На място вещото лице установява изградена метална елипсовидна носеща конструкция, чиито елементи са замонолитени за терена с единични бетонови стъпки, с размери 39,10 м./21,30 м., а в Констативния акт строежът, въпреки че е описан по същия начин като носеща, елипсовидна, метална конструкция, със  замонолитени за терена елементи с единични бетонови стъпки неговите размери са посочени, както следва: дължини: 37,00 м.- 29,00, 9,00 м., ширини - 32,00 - 34,00 м. и височина - 8,00 м. В този смисъл няма съответствие между описаният в КП № 02 строеж и издадената въз основа на него Заповед, с този, който е изграден на място. Несъответствието не би могло да се приеме за печатна грешка, тъй като описанието на строежа и неговите размери го индивидуализират като такъв. Същевременно в с.з. вещото лице пояснява, че посочените в акта и Заповедта размери се отнасят до друг строеж, по друга Заповед - № 889/20 04 2022 г. на Кмета на Община Монтана. (Последната предмет на адм.д. № 203/2022 г. по описа на Административен съд Монтана)

От друга страна в КА, както и в оспорена заповед строежът е описан, както като метална конструкция, така и като мини игрище и не става ясно, още повече и поради неясните размери за този обект, кое от тези два обекта е прието за незаконно, дали единствено и само замонолитената носеща метална конструкция като съорьжение или целият строеж мини игрище, а последният дори не е описван и измерван, като същевременно е наредено неговото премахване в цялост. 

Не е изпълнено и второто условие, а именно Констативният акт да се връчи на заинтересованите лица.

Условията са кумулативни и императивни, поради което и да било от тях да не е изпълнено, опорочава съществено процедурата по издаване на Заповедта, с която е наредено премахването на строежа.

За определяне категорията на строежа съдът следва да има конкретен обект, а в случая поради неяснота на същия, категорията не може да бъде определена, а от там дали акта е нищожен.

Заповедта е издадена  от  Кмета на Община Монтана при условията на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което нарушение съставлява самостоятелно основание за нейната отмяна.   

При този изход на делото основателно се явява искането на адв Д. за присъждане на разноските по делото, които са общо в размер на 450 лева, от които 50 лева държавна такса и 400 лева депозит за вещо лице. 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 от АПК  съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед № 888 от 20 04 2022 г. на Кмета на Община Монтана.   

ОСЪЖДА Община Монтана ДА ЗАПЛАТИ на „О*** ” АД, гр. С*** , р-н С*** , ул. Р*** № * , ателие 1, представлявано от Изп. Директор М.П. направените в производството разноски, същите в размер на 450 лева от които 50 лева държавна такса и 400 лева депозит за вещо лице.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 от АПК да се изпрати препис от същото.

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: