Определение по дело №402/2024 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК (Административно-процесуален кодекс).

 

Делото е образувано по повод жалба от Л. Д. Д. с постоянен адрес в [населено място] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-4635-000190/ 15.09.2024 г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР – Бургас, РУ Приморско, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1. б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП. Релевират се доводи за необоснованост, за нарушения на материалния и процесуален закон, поради което към съда е отправено искане за отмяната на обжалвания акт като неправилен и незаконосъобразен.

 

Жалбата е първоначално депозирана пред Административен съд – Бургас, чрез административния орган, издал оспорения акт и заведена с вх. № УРИ4635.00-2203/ 09.10.2024 г. в РУ Приморско, като е било образувано адм.д. № 1901 от 2024 г. по описа на АдС – Бургас. На основание чл. 135, ал. 2 от АПК с определение № 8094 от 24.10.2024 г. съдът е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на АдС – Габрово, заведено с вх. № СДА-01-2419 от 29.10.2024 г., като същото е прието за разглеждане от настоящия съд.

 

С жалбата е направено искане за спиране на допуснатото по Закон предварителното изпълнение на заповедта, което след конкретизиране е ппредмет на настоящото произнасяне.

 

Искането е допустимо, като заявено от надлежна страна, имаща право и интерес от това, като пряко засегната от оспорения от нея акт, а по същество неоснователно.

 

Както се посочи по-горе с оспорената заповед на жалбоподателя в качеството му на физическо лице и водач на МПС е наложена ПАМ (принудителна административна мярка) по реда на чл. 171, т. 1, б. "б" от Закон за движение по пътищата(ЗДвП)- временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: " който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца". В случая Л. Д. отказал исканата от служители на РУ - Приморско проверка с техническо средство и не изпълнил предписанието за тест с доказателствен анализатор, както и да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване.

 

Твърди се, че предварителното изпълнение на оспорената заповед причинява на жалбоподателя значителна и трудно поправима вреда, свързана с невъзможността да упражнява професията и служебните си задължения като "шофьор на тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона", съгласно трудов договор № 341/04.02.2010 г. с „*“ ООД, [населено място] и така да се грижи и за семейството си.

 

С искането не се представят доказателства досежно нови факти и обстоятелства – настъпили след издаване на заповедта, които да обосноват настъпването на тези значителни или трудно поправими вреди от предварителното изпълнение, с оглед разпоредбата на чл. 166, ал. 4, вр. с ал. 2, изр. 2 от АПК

 

От фактическа страна е установено следното:

 

За да наложи процесната мярка, АО е съобразил, че на 15.09.2024 г., в 1:20 часа в [населено място], при движение по [улица]пред № 1, водачът на мотоциклет „* с peг. № * – жалбоподателя, като в 1:45 часа отказал да бъде тестван за употреба на алкохол и не представил СУМПС. На водача бил издаден талон за медицинско изследване.

 

Контролните органи съставили и приложения АУАН под № [Наименование], квалифицирайки деянията на водача на МПС, като нарушения по чл. 174, ал. 3, пр. 1 и по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

 

Горното дало основание и за издаване на оспорената пред настоящата инстанция заповед, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по реда на чл. 171, т. 1, б. "б" от Закон за движение по пътищата.

 

Представени са цитирания трудов договор и доказателства за семейното положение на жалбоподателя.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът с оглед на релевираните с жалбата възражения и като съобрази разпоредбите на чл. 166, ал. 2 и чл. 60, ал. 1 от АПК, приема, че искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение е неоснователно.

 

Съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП обжалването на заповедите по ал. 1 се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а съгласно чл. 172, ал. 6 от ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка.

 

Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2 (При всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства). Анализът на текста на изречение първо от нормата на чл. 166, ал. 2 от АПК предпоставя обоснования извод, че в тежест на лицето, поискало спиране на предварителното изпълнение е да докаже вероятността за причиняване на оспорващия на значителна или труднопоправима вреда. От друга страна е налице и следващото, изр. 2-ро, което позволява да се спре изпълнението, ако са налице нови обстоятелства, които обаче следва да докажат причинена на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

 

Мотивите на АО за налагане на ПАМ са свързани с установените към него момент факти, показващи че при проверка Д. е отказал тестване, както и изследване, с което пред АО е налице предпоставката за приложение на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, според която норма законодателят е предвидил "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: " който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца".

 

В случая защитата на Д. срещу предварителното изпълнение се свежда до твърдение, че тя би могла да му причини значителна и трудно поправима вреда, свързана с невъзможността да упражнява професията си и невъзможността да осигури средства за издръжката си и тази на семейството си, поради естеството на полагания от него труд на длъжност "шофьор“. Затова и иска нейното спиране.

 

Не сочи нови обстоятелства, от които биха произлезли такива вреди, както изисква чл. 166, ал. 2, изр. 2-ро от АПК.

 

Допускането на предварително изпълнение на индивидуален административен акт по силата на закона, е една изключителна мярка, която законодателят, с оглед на обществените отношения, които регулира и на ценностите, които защитава чрез тази регулация, е създал. Тази директна, пряка намеса на държавната власт в правата и законните интереси на лицата, която постига целеният от органа на държавната власт правен резултат преди и независимо от преценката на съда, може в някои случаи по правните последици до които води, не само да накърни непропорционално права и законни интереси на правните субекти, но и да лиши съдебната защита от смисъл и ефективност. Именно поради това законодателят е предвидил и възможността за съдебен контрол. Съгласно изричната законова разпоредба - чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК, преценката съдът прави само на базата на нови обстоятелства, такива, които са възникнали след издаване на оспорения акт. В случая липсват доводи на жалбоподателя, липсват и предоставени на съда доказателства в тази насока.

 

При това положение, разглеждайки доводите на жалбоподателя, свързани със наличието на значителна и трудно поправима вреда поради естеството на полагания от него труд, какъвто заради ПАМ очевидно Д. няма да може да престира, то тези доводи не се явяват противопоставими на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, на публичният интерес, в защита на който законодателят е допуснал предварително изпълнение по силата на закона.

 

Тези причини очевидно са житейски и не опровергават, не надделяват над мотивите, дали основание на законодателя за допускане на предварителното изпълнение на този вид актове. В случая отнемането на СУ МПС е постановено като превантивна мярка, именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване на положителните действия на субекта на правоотношението.

 

Налице е висока обществена значимост на безопасността на движение по пътищата, като в конкретния случай незабавното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен друг приоритет със същата степен на значимост. Това, че Д. няма да може да управлява дори и временно тежкотоварен автомобил във търговското дружество, в което работи не означава автоматично, че той ще остане и без работа, и без средства за преживяване. В тая насока липсват доказателства да са прекратени трудовите правоотношения между него и работодателя, а представянето на договора е значително след издаване на оспорената ЗППАМ.

 

Извън това съществуват и множество професии, неизискващи управление на МПС, чрез които да реализира доходи.

 

Ето защо съдът приема, че в конкретното производство оспорващия не доказа настъпването на значителни или трудно поправими вреди, противопоставими на особено важните държавни или обществени интереси, които са били причина законодателят да допусне предварително изпълнение на акта или да сочат на породени значителни или трудно поправими вреди от предварителното изпълнение и съответно не са налице основания за спирането на допуснато по силата на закона предварително изпълнение.

 

Водим от изложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТХВЪРЛЯ ИСКАНЕТО на Л. Д. Д. от [населено място] ЗА СПИРАНЕ на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-4635-000190/ 15.09.2024 г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР – Бургас, РУ Приморско, като НЕОСНОВАТЕЛНО и НЕДОКАЗАНО.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните – чрез връчване на препис от него, пред Върховния административен съд на Република България.