Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 14.02.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
Търговско отделение, VІ-5 състав, в открито заседание на осемнадесети януари
две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА
При
секретаря Антоанета Стефанова, като разгледа докладваното от съдията т.д. №
7439 по описа на СГС за 2016 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени
са субективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл.
415 от ГПК вр. чл. 538 ТЗ и чл. 485, ал. 1 ТЗ.
Ищецът „И А.Б.Л.“ ЕАД с предишно фирмено
наименование „И Е.Д.Л.“ ЕАД, твърди в исковата си молба, че на 12.10.2005 г.
дружеството „М.Ф.П.“ ЕООД (заличен търговец към момента) издали в полза на
ищеца запис на заповед, по силата на който безусловно и неотменимо обещало при
поискване от страна на кредитора или на негова заповед да заплати без протест
сумата 342 291.59 евро. На същата дата ответникът „Б.Т.Е.Л.“ ЕООД (тогава
„Б.Р.И.М.“ ЕООД) и Х.Г.П. авалирали записа на заповед при условията, при които
е издаден. Записът на заповед бил на предявяване, което следвало да се извърши
не по-късно от 20.12.2010 г. записът на заповед бил предявен за плащане на
издателя на 10.02.2010 г. с нотариална покана, по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК.
Ищецът твърди, че записът на заповед
станал изискуем и спрямо авалистите „Б.Т.Е.Л.“ ЕООД и Х.Г.П., тъй като
настъпването на изискуемостта спрямо издателя водела до настъпване на
изискуемост и спрямо авалистите. Въпреки това ищецът изпратил нотариални покани
и до авалистите, като ответното дружество я получило на 08.02.2010 г. Х.П. не
бил открит на адреса.
Ищецът поддържа още, че издаденият запис
на заповед е редовен от външна страна, съдържа всички законоустановени
реквизити и по него се дължи плащане. На 11.02.2011 г. ищецът депозирал
заявление по чл.417 ГПК и срещу издателя и авалистите солидарно по ч.гр.д. №
5863/2011 г. на СРС, 60 състав била издадена заповед за изпълнение за сумата
32 015 евро, представляваща част от вземането по записа на заповед от
12.10.2005 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението до
окончателното плащане, както и сумата 1 252.32 лева – държавна такса и
1 291.40 лева – адвокатски хонорар. На 12.09.2016 г. ищецът бил уведомен
от СРС, че е постъпило възражение от авалистите, както и че следва в
едномесечен срок да предяви иск за вземането. Предвид изложеното ищецът моли
съда да признае за установено, че „Б.Т.Е.Л.“ ЕООД и Х.Г.П. дължат солидарно на
„И А.Б.Л.“ ЕАД сумата 32 015 евро, представляваща част от вземането по
записа на заповед от 12.10.2005 г., ведно със законната лихва от датата на
заявлението до окончателното плащане, както и да се произнесе по направените
разноски в двете производства.
В
законоустановения срок не е постъпил отговор от „Б.Т.Е.Л.“ ЕООД.
Ответникът
Х.П. е депозирал отговор на исковата молба чрез назначения му особен представител.
В него се твърди, че записът на заповед не отговаря на идискванията на чл. 535 ТЗ, тъй като липсвал определен падеж на вземането.Посочени били едновременно
падеж на предявяване и при поискване, а същевременно било посочено не по-късно
от 20.10.2010 г., което давало неопределеност на същия. Оспорен е подписа на Х.П.
върху записа на заповед като авалист. Направено е бланкетно възражение, че е
налице каузална връзка, по повод на която е издаден записа на заповед и Х.П. не
дължал по нея. Оспорва се, че на Х.П. е бил предявяван записа на заповед с
нотариална покана.
Ответникът
твърди още, че при наличие на менителнично правоотношение между две лица, то не
може да обезпечава вземане по каузално правотношение между други две лица,
поради което задължението на авалиста се явява без правно основание.
Прави
възражение за погасяване по давност на претенцията по записа на заповед.
Ищецът
е депозирал допълнителна искова молба, в която оспорва основателността на
възраженията на ответника Х.П..
Особеният
представител на Х.П. е депозирала допълнителен отговор на исковата молба, в
който поддържа възраженията си и навежда нови. Оспорва записът на заповед да е
подписан от представляващия издателя и един от авалистите П. Г. П., което
възражение съдът не е приел за разглеждане поради преклудирането му – направено
е извън срока за отговор на исковата молба.
Съдът, след като прецени събраните
по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
От
представените от ищеца с исковата молба преписи от документи по гр.д. № 5863/2011
г., по описа на СРС, 60 състав, както и от същото дело, приобщено в цялост към
доказателствата по настоящото дело се установява, че е издадена заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК по заявление на „И Е.Д.Л.“
ЕАД със сегашно фирмено наименование „И А.Б.Л.“ ЕАД, депозирано на 11.02.2011
г. С тази заповед за незабавно изпълнение на парично задължение длъжниците „М.Ф.П.“
ЕООД, „Б.Т. Е.Л.“ ЕООД и Х.Г.П. са осъдени да заплатят солидарно на
заявителя сумата от 32 015 евро по запис
на заповед от 12.10.2005 г., ведно със законната лихва от 11.02.2011 г. до
изплащане на вземането, както и сумата 2543.72
лева - разноски по делото. По отношение на датата на заявлението е
постановено разпореждане за поправка на очевидна фактическа грешка, тъй като
първоначално е била посочена като 11.12.2011 г.
От
представения в заповедното производство оригинал на запис на заповед се
установява, че на 12.11.2005 г. „М.Ф.П.“ ЕООД, представлявано от П. Г. П.,
неотменимо и безусловно се е задължил, съгласно този запис на заповед, при поискване
да плати на „И Е.Д.Л.“ ЕАД със сегашно фирмено наименование „И А.Б.Л.“ ЕАД или
на негова заповед сумата 342 291.59 евро. Записът на заповед е издаден на
предявяване, като е посочено, че същият следва да бъде предявен не по-късно от
20.12.2010 г. Същият е издаден в гр. София и е платим в гр. София, район
Средец, бул. *********. Върху записа на заповед е положил подпис като авалист „Б.Р.Е.М.“ ЕООД (сега „Б.Т.Е.Л.“
ЕООД), чрез П. Г. П. – пълномощник,
както и Х.Г.П.. Подписите на издателя и авалистите са нотариално
заверени с рег. № 4281/12.10.2005 г. на нотариус Д.Д..
Представена
е нотариална покана от „И Е.Д.Л.“ ЕАД до „М.Ф.П.“ ООД от 05.02.2010 г. за
предявяване на записа на заповед от 12.10.2005 г., както и разписка, съставена
от връчител на нотариус В.Г., в която е посочено, че фирмата е напуснала адреса
по сведение на сем. Д..
Представена
е нотариална покана от „И Е.Д.Л.“ ЕАД до „Б.Т.Е.Л.“ ЕООД от 05.02.2010 г. за
предявяване на записа на заповед от 12.10.2005 г., върху която е положено и
удостоверително изявление на нотариус В.Г. от 11.02.2010 г., че поканата е
връчена на Н.М.Л.- служител на дружеството, на 09.02.2010 г.
Представена
е и трета нотариална покана от „И Е.Д.Л.“ ЕАД до Х.Г.П. от 05.02.2010 г. за
предявяване на записа на заповед от 12.10.2005 г., както и разписка, съставена
от връчител на нотариус В.Г. на 06.02.2010 г., в която е посочено, че на
посочения адрес няма такова лице, а там се намира рекламна агенция по сведение
от охранителя Ц..
На
29.11.2011 г. двамата авалисти са депозирали възражения по чл. 414 ГПК.
Представено е уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК, залепено на адреса на Х.Г.П. на
15.11.2011 г. по изп.д. № 20118440403413 на ЧСИ С.С..
Видно
от Покана за доброволно изпълнение по по изп.д. № 20118440403413 на ЧСИ С.С.,
същата е връчена на „Б.Т.Е.Л.“ ЕООД на 15.11.2011 г.
На
05.07.2016 г. районният съдия е издал разпореждане по чл. 415 ГПК до заявителя,
което му е връчено на 12.09.2016 г. На 12.10.2016 г. е депозирана исковата молба,
въз основа на която е образувано настоящото дело.
По
делото е изслушано заключение по СГЕ, изготвено от вещото лице С.Б., неоспорено
от страните. Вещото лице е изследвало подписа, положен върху записа на заповед
от 12.10.2005 г., положен от името на Х.П. и е дал заключение, че същият е
положен от Х.П.. Предвид посоченото заключение съдът приема направеното от
процесуалния представител на ответника Х.П. оспорване автентичността на същия
подпис, за неуспешно, а авалът върху записа на заповед от 12.10.2005 г. от
името на Х.П. – за истински.
Така установената фактическа
обстановка обуславя следните правни изводи на съда:
Предявеният установителен иск е допустим, като
такъв, предявен в срока и при условията на чл. 422 вр. 415 ГПК.
Предмет на доказване в настоящото производство е
парично вземане на ищеца „И А.Б.Л.” ЕАД, произтичащо от запис на заповед от
12.10.2005 г., издаден от „М.Ф.П.“ ЕООД и авалиран от ответниците „Б.Т.Е.Л.”
ЕООД и Х.Г.П., за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на
чл. 417, т. 9 ГПК по гр.д. № 5863/2011 г. на СРС, 60 състав. Настоящото
производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за
изпълнение, същата да влезе в сила и издаденият в производството по чл. 417 ГПК
изпълнителен лист да запази действието си на изпълнителен титул – арг. 416 ГПК
и чл. 42, ал. 3 ГПК. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от
датата, на която е подадено заявлението по чл. 417 ГПК. Ето защо, предмет на
това исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в
заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в
заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни,
вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия
случай вземането, предмет на исковото производство напълно съвпада с вземането,
за което е издадена посочената по-горе заповед за незабавно изпълнение. Искът е
предявен в законоустановения едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 ГПК, поради
което е допустим.
По основателността на исковете, настоящият състав
намира следното:
Съобразно указанията, дадени в Тълкувателно решение
№ 4/18.06.2014 г. п от.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, предметът на делото по
иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, се определя от правното твърдение на
ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за
което е издадена заповедта за изпълнение. Подлежащото на изпълнение вземане в
хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК въз основа на
запис на заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект.
Записът на заповед е ценна книга, материализираща права, и доказателство за вземането.
Вземането по запис на заповед произтича от абстрактна сделка, на която
основанието е извън съдържанието на документа. При редовен от външна страна
менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника
(включително при неконкретизирано твърдение за наличие на каузално
правоотношение, обезпечено със записа на заповед), ищецът не е длъжен да сочи
основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва
възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него
като поемател и длъжника –издател по повод или във връзка с което е издаден
записът на заповед.
Само с въвеждането на твърдения или възражения от
поемателя или от издателя за наличието на конкретно каузално правоотношение, по
повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива
основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на
ценната книга. В тази хипотеза в производството по чл.422 ГПК на изследване
подлежи и каузалното правоотношение доколкото възраженията, основани на това
правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на
заповед срещу издателя.
Предвид обстоятелството, че в настоящото
производство ответникът Х.П. е направил неконкретизирано възражение за наличие на
каузално правоотношение, следва да се приеме, че ищецът не е длъжен да сочи,
нито да доказва вземания по такова каузално правоотношение. Предмет на
настоящото дело е само вземането, произтичащо от запис на заповед, издаден на
12.10.2005 г.
По предявения
иск в тежест на поемателя по записа на заповед е да установи валидното
пораждане на менителничното задължение и настъпване на изискуемостта на
задължението, както и размера на задължението, а в тежест на ответниците е
доказването на правоизключващите или правопогасяващите им възражения. Такива са
въведени своевременно само от ответника Х.П., поради което и само такива следва
да бъдат разглеждани.
При съобразяване на горното, по основателността на
исковете срещу двамата ответници, настоящият състав намира следното:
За да бъде основателна претенцията на ищеца срещу двамата ответници, на първо място
вземането по записа на заповед следва да е възникнало валидно, т.е., записът на
заповед е необходимо да бъде валиден менителничен ефект. Ответникът Х.П. е
оспорил валидността на записа на заповед с твърдения, че липсва ясно посочен
падеж, тъй като в него са уговорени различни падежи (веднъж при представяне и
веднъж при поискване), а освен това е посочен краен срок – не по-късно от 20.12.2010
г. В същото време, съдът служебно следи за действителността на записа на
заповед, предвид обстоятелството, че по императивна разпоредба на закона,
липсата на някой от посочените в чл. 535 ТЗ реквизити води до неговата
недействителност. Само по отношение някои от тези реквизити законът позволява
тяхната липса да бъде заместена от законовите презумпции по чл. 536, ал. 2, ал.
3 и ал. 4 ТЗ - при липсата на посочен падеж, място на
издаване и мястото на плащане.
Съгласно чл. 486, ал. 1 ТЗ падежът на менителницата
може да бъде: на предявяване; на определен срок след предявяването; на
определен срок след издаването или на определен ден. Съгласно втората алинея на
същата норма, падеж определен по друг начин или при посочване на последователни
падежи, води до недействителност на менителницата, в случая – на записа на
заповед. В настоящия случай остава недоказано
възражението на ответника, че записът на заповед съдържа неопределен падежа.
Записът на заповед съдържа само един ясно и точно посочен начин за определяне
на падежа – на предявяване. Използваният в записа на заповед израз „при
поискване“ (равнозначен на „при представяне“) не се отнася за неговия падеж, а за
фактическото действие на поемателя по предявяване на записа на заповед. Не
представлява и трети начин за определяне на падежа условието записът на заповед
да бъде предявен до 20.12.2010 г. В чл. 487, ал. 1 ТЗ е посочено, че
менителницата на предявяване е платима с предявяването й, като същата следва да
бъде предявена в срок до една година от издаването й, освен ако издателят не е
определил по-къс или по-дълъг срок. В случая става дума за определяне именно на
такъв по-дълъг краен срок, в който записът на заповед може да бъде предявен, а
не за определяне на трети падеж. Падежът ще настъпи все на датата на предявяване,
която обаче не може да бъде по-късна от 20.12.2010 г.
По
отношение съдържанието на реквизитите „място на издаване” и „място на плащане”
съществува противоречива практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК.
Според Решение № 225/28.03.2014 г. по т.д. №
498/2012 г. на ВКС, I т.о., липсата на вписан адрес като част от
реквизитите „място на плащане” и/или „място на издаване” е равнозначно на липса
на самите реквизити и опорочава записа на заповед до степен на нищожност;
Записът на заповед не е нищожен поради липса на реквизит „място на плащане”
и/или „място на издаване”, ако с оглед определения от издателя способ на
плащане адресът няма значение за точното изпълнение на менителничното
задължение (посочена е банкова сметка, ***).
Според Решение № 21 ОТ 04.07.2014 г. по т.д. № 1348/2013 г., І Т. О. НА
ВКС законодателят не е дал определение за „място на
плащане” и " място на издаване ", но очевидно приравнява съдържание,
обозначаващо " място на издаването, респ. плащането", със съдържанието,
обозначаващо " местожителство " на лицето - издател, а
"местожителство", съгласно чл. 7
(отм.) от ЗЛС и чл.
19, ал. 1 от Наредба за гражданското състояние (отм.)
е населеното място, където лицето се е установило да живее постоянно или
преимуществено и е записано в регистрите на населението на същото населено
място. Приравняването на мястото на издаването и мястото на плащането с
местожителството на издателя на записа на заповед, ясно сочи, че законодателят
е имал предвид населеното място, без да са въведени допълнителни изисквания за
индивидуализация на точния адрес в рамките на съответното селище. Становището,
застъпено в това решение съвпада със становището по особеното мнение, подписано
от член на съдебния състав, постановил Решение №
225/28.03.2014 г. по т.д. № 498/2012 г.
на ВКС, I т.о.
Настоящият състав възприема разрешението на второто
решение и ще съобрази крайните си изводи с него.
От представения запис на заповед се установява, че
той носи наименованието "запис на заповед", което е поставено в самия
текст на документа в съответната логическа и граматическа връзка с другите
изрази. Индивидуализирано е лицето, което е поело задължението да плати с
посочване на всички правно индивидуализиращи данни. Обективирано е и
изявлението му, като издател, че се задължава "безусловно" за заплати
определена сума, а именно сумата от 342 291.59 евро, на падеж – при
предявяване. Индивидуализиран е и поемателят, комуто следва да се плати. Налице
е и подпис на сочения издател. Посочена е дата на издаване – 12.10.2010 г.
Място на издаване – гр. София. Посочено е и място на плащане – г. София, бул. „*********.
Изложеното мотивира настоящия състав да приеме, че
процесният запис на заповед е валиден
менителничен ефект, по който е налице вземане в търсения по-малък размер от
размера, за който записът е издаден.
По отношение изискуемостта на вземането, следва да
бъде посочено следното:
Съгласно трайно установената практика на ВКС – Решение № 206/06.04. 2015 г. по т.д. №3701/2013 г. на ІІ т.о. и Решение № 112/23.06.2016
г. по т.д. № ********* г. на ІІ т.о., постановено по чл. 290 ГПК; Определение №
349/04.05.2012 г. по ч.т.д. №135/2011 г. на ІІ т.о. и Определение № 45/13.01.2014
г. по ч.д.№ 2880/2013 г. на І т.о., постановени по чл. 274 ал. 3 ГПК,
предявяването на запис на заповед с падеж на предявяване на издателя, е условие
за настъпване изискуемост на вземането спрямо всеки от солидарните длъжници -
издател и авалист; за да се търси отговорност на авалиста, е необходимо записа
на заповед да е предявен за плащане на издателя, тъй като отговорността на
авалиста е производна от тази на издателя.
В случая се установи, че поемателят е предприел
предявяване на записа на заповед спрямо издателя „М.Ф.П.“ ООД чрез нотариална
покана. Тази нотариална покана е връчвана от връчител на нотариус В.Г., който е
удостоверил в разписка, че дружеството е напуснало адреса по сведение на сем. Д..
Нотариалната покана е връчвана на последния вписан в търговския регистър адрес
на управление ***. След като нотариусът, чрез свой връчител, е събрал сведения, че дружеството е
напуснало вписания адрес на търговеца и след като търговецът не е изпълнил
задължението да впише в търговския регистър новия си променен адрес, следва да
се приеме, че е осъществено надлежно връчване на нотариалната покана по реда на
чл. 50 ал. 2 ГПК на 10.02.2010 г. В този смисъл е установената практика на ВКС
по приложението на чл. 50 ал. 1 ГПК – напр. постановеното по чл. 290 ГПК Решение
№ 279/24.01.2015 г. по гр.д.№2769/ 2014 г. на III г.о.
Напротив, установи се, че нотариална покана до
авалиста Х.П. е изпратена, но същата не е връчена редовно. Връчителят е
удостоверил само установеното от него, че на адреса, посочен в нотариалната
покана, лицето не живее, но не е удостоверено дали това е настоящ и постоянен
адрес, както и не е предприето залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК,
към който ред препраща чл. 50 ЗННД. Това обстоятелство обаче е ирелевантно, тъй
като, както бе посочено, за да стане изискуемо вземането по записа на заповед,
достатъчно е същият да е бил предявен на издателя. Предявяването на авалиста
има значение само за поставянето му в забава.
Следователно, вземането по записа на заповед от
12.10.2005 г. не само е валидно възникнало, но същото е станало и изискуемо с
предявяването на записа на заповед на издателя по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК на
10.02.2010 г.
Следва да бъде посочено още, че макар издателят „М.Ф.П.“
ООД да е заличен от търговския регистър през септември 2016 г., видно от
вписванията в търговския регистър, съотв. – със заличаването му се е погасило и
вземането срещу него по записа на заповед, доколкото дружеството няма
правоприемници, това обстоятелство не се отразява на съществуването на
вземането срещу авалистите. Не съществува спор в съдебната практика и правната
доктрина, че менителничното поръчителство е уредено от действащото
законодателство като самостоятелно задължение и възникващо единствено по силата
на едностранното волеизявление на авалиста е независимо от дълга, който
обезпечава. Именно поради самостоятелния и неакцесорен характер на
задължението на авалиста, произтичащ от разпоредбата на чл. 485, ал.2 ТЗ, както
е прието и в решение № 20 от 30.07.2010 год., по т.д.№ 988/2009 год. на ІІ
т.о., той не може да противопостави на приносителя на ефекта възражения, които
лицето, чието задължение се обезпечава (хонорат) би могъл да направи, освен при
доказана злоупотреба с право от поемателя или явна недобросъвестност при упражняване
на правата. Следователно, макар дългът на издателя да се е погасил, поради
заличаването му като правен субект, то дългът на авалистите съществува, поради
самостоятелния му характер.
Ответникът Х.П. е оспорил автентичността на своя
подпис под авала. Неговото оспорване обаче е неуспешно, като автентичността на
подписа му бе установена посредством графическа експертиза.
Ответникът Х.П. е въвел в процеса и възражение за
погасяване на вземането по записа на заповед по давност. При предявен иск срещу издателя и/или
авалиста е налице иск срещу преки длъжници, поради което приложение намира
разпоредбата на чл. 531, ал. 1 ТЗ,
а не чл. 531, ал. 2 ТЗ (който се отнася за искове срещу непреки длъжници по
менителница) и давностният срок е тригодишен, считано от падежа. В този смисъл има непротиворечива съдебна
практика на ВКС – напр. Определение
518/11.06.2013 г. по т.д.1022/2012 г.на
I т.о. Решение 132/17.06.2010 г. по т.д.161/2009 г. на ТО на ВКС; решение
94/28.07.2010 г. по т.д.943/2009 г. на Първо ТО на ВКС и др. Тригодишният
давностен срок за вземанията по записа
на заповед, който е предявен на издателя на 10.02.2010 г., би изтекъл на 09.02.2013
г. Течението му обаче е прекъснато с депозирането на заявление по чл. 417 ГПК на
11.02.2011 г., което се установява от заявлението по чл. 417 ГПК и към
настоящия момент давностният срок не е изтекъл, тъй като по време на съдебния
процес за вземането давност не тече – чл. 115, б. „ж“ ЗЗД. Ето защо,
възражението за погасяване на прекия менителничен иск по давност е
неоснователно.
Предвид изложеното, ищецът
има непогасено и подлежащо на изпълнение вземане по процесния запис на заповед
срещу авалистите „Б.Т.Е.Л.“ ЕООД Х.Г.П. в размер на 342 291.59 евро, съотв. – тъй като се
претендира установяване на по-малка сума – на 32 015 евро, като двата
ответници са солидарни длъжници. Ответниците имат задължение към ищеца и за
законната лихва върху съответната главница от датата на заявлението, която е
11.02.2011 г. до пълното погасяване на задължението.
По
разноските: В настоящото производство и при този изход от
спора, ищецът има право на разноски, съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК. Той е
направил разноски в настоящото производство за държавна такса в размер на 1252.
32 лева, адвокатско възнаграждение в размер на 1531.39 лева и депозит за
назначаване особен представител на ответника Х.П. в размер на 2 409 лева,
които му се дължат изцяло, последната сума – само от ответника Х.П..
По
разноските в заповедното производство - съгласно т. 12 от ТР № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ.
чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство с осъдителен диспозитив, като съобразно
изхода на спора, на заявителя се дължат 2 543.72 лева.
Воден
от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по иск на „И А.Б.Л.“ ЕАД (с предишно наименование „И Е.Д.Л.“ ЕАД), ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, предявен при условията на чл. 422, ал.1
във вр. с чл. 415 от ГПК вр. чл. 538 ТЗ и чл. 485, ал. 1 ТЗ, против „Б.Т.Е.Л.“ ЕООД (с предишно наименование „Б.Р.И.М.“
ЕООД), ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***
и Х.Г.П., ЕГН **********, със адрес ***,
че „И А.Б.Л.“ ЕАД има изискуемо и подлежащо на изпълнение вземане по запис
на заповед, издаден за сумата 342 291.59 евро на 12.10.2010 г. от „М.Ф.П.“ ООД и авалиран от
ответниците, и с падеж на предявяване (10.02.2011 г.), в размер на 32 015 евро (тридесет и две хиляди и петнадесет евро) срещу
ответниците - солидарно, ведно със
законната лихва върху дължима главница от датата на заявлението по чл. 417 ГПК – 11.02.2011 г. до окончателното й погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.
№ 5863/2011 г. на СРС, 60 състав.
ОСЪЖДА „Б.Т.Е.Л.“
ЕООД (с предишно наименование „Б.Р.И.М.“ ЕООД),
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** и Х.Г.П., ЕГН **********, със адрес ***, да заплатят солидарно на „И А.Б.Л.“ ЕАД (с предишно наименование „И Е.Д.Л.“
ЕАД), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** сумата 2 783.71 лева (две хиляди седемстотин
осемдесет и три лева и седемдесет и една стотинки) - съдебно деловодни разноски
в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, както и сумата 2 543.72 лева (две хиляди петстотин четиридесет
и три лева и седемдесет и две стотинки) - съдебно деловодни разноски в
заповедното производство по гр.д. № 5863/2011 г. на СРС, 60 състав, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Х.Г.П.,
ЕГН **********, със адрес ***, да заплати на „И А.Б.Л.“ ЕАД (с предишно наименование „И Е.Д.Л.“ ЕАД), ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление *** сумата
2 409 лева (две хиляди четиристотин и девет лева) – разноски за особен
представител в настоящото производство, на основани чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: