МОТИВИ към
ПРИСЪДА по НОХД№1458/20г. по описа на Пловдивския Окръжен съд.
Окръжна Прокуратура–Пловдив е повдигнала
обвинение срещу В.Г.А. и същият е
предаден на съд за извършено престъпление по чл.343 ал.1 б.”в” вр. чл.342 ал.1 от НК за това,
че на 13.10.2017 г. на път П-64
/Пловдив-Карлово/, в гр. Баня обл. Пловдивска,
преди изхода на населеното място в посока гр. Карлово, при управляване
на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Нисан“ модел „Примера“ с
регистрационен номер ***, е нарушил правилата за движение:чл.5 ал.1 от ЗДвП: „Всеки участник в
движението по пътищата: т.1 с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не
трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява
имуществени вреди; ал.2 Водачът на пътно превозно средство е длъжен: т.1 да бъде внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и
водачите на двуколесни пътни превозни средства“, чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП: „ Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението.“ чл.21 ал.1 от ЗДвП: „При
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено
да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: при категория „В“ в
населено място - 50 км/ч,
като се е движил със скорост по-висока от разрешената, а именно с 53,87 км/ч и
по непредпазливост е причинил смъртта на Е.Г.П., с ЕГН ********** ***.
В
съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура- Пловдив поддържа повдигнатото обвинение със същата
фактическа обстановка описана в обвинителния акт и квалификация на деянието.
Счита обвинението за доказано по несъмнен и категоричен начин от събраните в рамките на наказателното
производство писмени и гласни доказателства.Относно реализацията на
наказателната отговорност предлага на подсъдимия А. да бъде наложено наказание
“лишаване от свобода”, при условията на чл.55 от НК, тъй като са налице
многобройни смекачаващи вината му обостоятелства с приложението на института на условното
осъждане, както и да бъде лишен от правото да управлява МПС.
Като
частни обвинители по делото са конституирани
наследниците на починалата Е.Г.П.- В.П.П.- син, В.В.П.-внук, Д.П.П.-син
и Е.Д.Ш.- внучка.В съдебно заседание заедно с поверениците си адв.К. и адв.М.
поддържат обвинението наред с прокурора и молят съдът да се признесе със
справедлива присъда, като на подсъдимия А. бъде наложено наказание лишаване от
свобода, с приложението на чл.66 от НК.
Подсъдимият В.Г.А. дава подробни обяснения по
повдигнатото му обвинение,признава се за виновен и изразява съжаление за
случилото се.В последната си дума моли за справедлива присъда.
Защитникът
на подсъдимия адв.П. намира обвинението за доказано.Оспорва нарушението на
чл.21 ал.1 от ЗДвП, предвид незначителното отклонение от 3км./ч от разрешената
скорост в населено място. Счита, че е налице съпричиняване на вредоносния
резлутат от пострадалата, която е предприела пресичане на пътното платно в
тъмната част на денонощието по време и
на място, кагото трафикът от преминаващи автомобили е бил особено
интензивен.Относно наказанието е солидарен със становището на прокурора.
Съдът,след като се запозна със събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, обсъди доводите и съображенията на страните, намира за
установено следното от фактическа и правна
страна:
Подсъдимият В.Г.А. е роден
на *** *** З., живущ ***, б., български гражданин,с висше образование, неженен,
работещ, неосъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият А. притежавал свидетелство за
управление на МПС с № ***издадено на 25.08.2010г. за
категориите В и АМ и било валидно до 25.08.2020 г.От момента на издаване на
свидетелството си за правоуправление подсъдимият нямал никакви
нарушения на
Закона за движение по пътищата.
На 13.10.2017
г. вечерта подсъдимият В.А., св. А.Т. и
св. В.Т. пътували с лек автомобил, управляван от подсъдимия, марка „Нисан“ модел „Примера“ с регистрационен номер *** от гр. София в посока към гр. Казанлък. На предна
дясна седалка до водача пътувал св. А.Т., а на задна
седалка св. В.Т., като всички били с поставени предпазни колани.
Около 19.40
ч. на същата дата автомобилът бил в района на гр. Баня, на път П-64, Карлово-Пловдив и се движил по път 11-64 в посока от юг на
север от гр. Пловдив към гр. Казанлък.Времето
било сухо,нямало валежи в района на гр. Баня, слънцето
било залязло от 18:41 часа и вече била тъмната част на денонощието, като видимостта се осигурявала от автомобилните
фарове на лекия автомобил марка „Нисан“ модел „Примера“.Автомобилът управляван
от подсъдимия преминал през гр. Баня, което
било отчетено от камера поставена от Агенция „Пътна инфраструктура“ на
километър 10,540 на път II- 64, че е преминал в 19:41:50 часа със скорост 75,1
км/ч.Подсъдимият се движел с лекия
автомобил по източната (дясната) пътна лента на
платното за движение на път П-64 в гр. Баня в посока от юг на
север.
По същото време и място
пострадалата Е.Г.П., като пешеходка, навлезнала на път П-64, Карлово-Пловдив,
за да го пресече, като се придвижвала от запад на изток. Непосредствено преди изхода на населеното място в
посока гр. Карлово пред автомобила, управляван от А., се движил друг автомобил, който малко
преди табелата за край на населено място направил рязка маневра вдясно и
продължил.В този момент пострадалата Е.П. навлязла в източното платно за
движение на пътя, в което от юг на север се движил подсъдимия, който веднага след маневрата на
автомобила пред него възприел човек на пътното платно. В средата на
платното се намирала
пострадалата
Е.Г.П., която
пренасяла багаж - чувал с чушки. Когато лекият автомобил управляван от подсъдимия се намирал на около 24,74 метра от
създаващата се конфликтна точка с пешеходката,
А. започнал да реагира на опасността и предприел задействане на
спирачната система.Тъй като не реагирал своевременно на опасността настъпил удар в предната част на лекия
автомобил „Нисан Примера“ и пострадалата Е.П..Ударът настъпил в предната част
на автомобила и вдясно на леко косо разположената задна долна част на
пешеходката с първоначален контакт в долните крайници от предната броня.От удара последвало възкачване на пешеходката на
предния капак на автомобила и достигане на главата й в предното обзорно
стъкло, след което П. била отхвърлена на асфалтовата настилка и достигнала в
мястото на отразеното в протокола за оглед.В резултат на удара пешеходката Е.П. получила
черепно-мозъчна и гръдна травма със счупване на черепните кости, мозъчни
кръвоизливи и контузия на мозъка, контузия на белите дробове, контузия на
сърцето с кръвоизлив в дясната плеврална кухина, които са довели до остра
дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност и станали причина за смъртта й.
В момента на удара подсъдимият А. управлявал лекия автомобил със
скорост от 53,87 км/ч.Той спрял на мястото на удара, но с цел безопасност преместил автомобила
в ушерение на отбивка на пътя.Веднага
подал сигнал на тел.112 и изчакал на място пристигането на полицейските
служители.
От заключението на съдебномедицинската експертиза на трупа на
Е.Г.П. са установени следните
травматични уврежднаия : черепно-мозъчна травма със
счупване на черепните кости - покрив и основа, кръвоизлив под твърдата и под
меките мозъчни обвивки, контузия на мозъка, кръвоизлив в мозъчните стомахчета,
голяма разкъсно-контузна рана в дясната челна област на главата, множество
охлузвания и кръвонасядания по дясната лицева половина, охлузвания и
кръвонасядания по върха на носа и брадичката, гръдна травма със счупване на
дясната ключица и на 1-6-то ребро отдясно, кръвоизлив в дясната гръдна половина
/хемоторакс от 850 мл./, хилусни кръвоизливи на двата бели дроба и по хода на
аортата, контузия на десния бял дроб и контузия на сърцето, аспирация на кръв в
дихателните пътища и в белите дробове, счупване на гръбначния стълб на две
места в гръдния отдел, счупване на тазовите кости отдясно,кръвонасядане
в тазовата мускулатура, умерена хипертрофия на сърцето и коронаросклероза,
открито счупване костите на двете подбедрици на еднаква височина - на 15 см. от петата, наличие на допълнителен фрагмент от дясната
подбедрица /тибията/ с триъгълника форма и с връх, насочен напред,
кръвонасядания в мускулатурата на двете подбедрици, по лявото бедро и дясната
седалищна област.Установените травматични увреждания са довели до настъпването
на смъртта на Е.Г.П..
Травматичните увреждания са
прижизнени, за които се съди от изразените кръвонасядания и кръвоизливи, а също
и от аспирацията на кръв в дихателните пътища.
Всички травматични увреждания са причинени по механизма на удар с или върху
твърд тъп предмет и отговарят по време и начин да са получени така, както е
отразено в предварителните сведения, а именно - при станало ПТП с блъскане на
пострадалата Е.Г.П., по време на движение като пешеходец от лек автомобил, с
последващо падане на пътното платно.
От заключението на химическите експертизи на кръвните проби, иззети от подсъдимия В.А. и от трупа
на Е.П. е видно, че не са установени наличие на алкохол и на наркотични вещества.
От заключението на автотехническата експертиза /л.90- 120, т.1 от д.п./ е видно, че скоростта на движение на л.а. „Нисан
Примера" преди задействане на спирачната система и в момента на удара е
била около 51 km/h.В анализираната пътна ситуация, от момента в който
пешеходката Е.Г.П. е навлязла на платното за движение, водачът на л.а. „Нисан
Примера" при своевременна реакция и задействане на спирачната система с
максимална интензивност, е имал техническа възможност да установи автомобила
преди мястото на удара и по този начин да избегне произшествието чрез безопасно
екстрено спиране, тъй като в този момент мястото на удара е било извън опасната
зона на автомобила.Водачът на л.а. „Нисан Примера" е имал техническа
възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне
произшествието чрез безопасно екстрено спиране със скоростта, с която се е движел, при
своевременна реакция и задействане на спирачната система с максимална
интензивност в момента на навлизане на пешеходката Е.Г.П. на платното за
движение.
Технически съобразената скорост
с атмосферните условия и конкретните условия на видимост - движение на къси
светлини е била 78 km/h. Скоростта на движение на л.а. „Нисан Примера" 51
km/h е била технически съобразена в конкретната пътно-климатична обстановка при
движение на къси светлини.
Най-вероятен, от техническа гледна точка, е следният
механизъм на анализираното пътнотранспортно произшествие:
Водачът В.Г.А. е управлявал
л.а. „Нисан Примера" по дясната лента на платното за движение на път П-64
в гр. Баня в посока от юг на
север. През това време пешеходката Е.Г.П. е била
западно от платното за движение. Когато л.а. „Нисан Примера" е бил
на около 44 – 45м.,
пешеходката Е.Г.П. е предприела пресичане на платното за движение в посока от
запад на изток, от ляво на дясно пред автомобила. Водача на л.а. „Нисан
Примера" е реагирал след около 1,5 s, като
екстрено е задействал спирачната система, но въпреки това след около 1,65 s е настъпил
удар, който вече е бил неизбежен. Ударът е настъпил в предната част на л.а.
"Нисан Примера" и в дясната страна на пешеходката Е.Г.П.. След удара пешеходката Е.Г.П. е била
отхвърлена напред и на дясно, където е паднала на платното за движение на
мястото и в положението отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на
местопроизшествието.
Основни причини за настъпилото произшествие от
техническа гледна точка са, че пешеходката Е.Г.П. е предприела пресичане на платното за движение
пред л.а. „Нисан Примера" на място, по начин и в момент, когато това не е
било безопасно т.е. без да се съобрази с приближаващия се автомобил и че водачът на л.а.
„Нисан Примера" - В.Г.А. не е реагирал своевременно на опасността от удар
с пешеходката Е.Г.П..
От заключението на комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза
/л.121-159, т.1/ е видно, че скоростта на движение на л.а. „Нисан Примера"
преди задействане на спирачната система и в момента на удара е била около 51
km/h.
При скорост на автомобила около 50 km/h,
скоростта на главата при удара в него е около 45 km/h, риска от травма е около
45-80 % а ускорението при удара е около 150 g т.е. 150 пъти повече
от земното ускорение. Травмите на пострадалата могат да се
получат при скорост на автомобила около 50-60 km/h.
Съгласно
анализа, скоростта на движение на л.а. „Нисан Примера" определена по
спирачни следи се различава от скоростта определена по разстоянието на
отхвърляне на пешеходеца, по деформациите върху автомобила, по травмите на
пострадалата и по свидетелските показания, като скоростта определена по
спирачни следи се различава съществено от скоростта определена по другите
методи, следата не съответства и на мястото на спиране на автомобила след
удара. Следователно следата описана в протокола за оглед не е оставена от л.а.
„Нисан Примера" и няма отношение към това ПТП.В анализираната пътна
ситуация, от момента в който пешеходката Е. Г.П. е навлязла на платното за
движение, водача на л.а. „Нисан Примера" при своевременна реакция и
задействане на спирачната система с максимална интензивност, е имал техническа
възможност да установи автомобила преди мястото на удара и по този начин да
избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране, тъй като в този момент
мястото на удара е било извън опасната зона на автомобила.
Технически съобразената скорост с атмосферните условия и конкретните условия на
видимост - движение на къси светлини е била 78 km/h. Скоростта на движение на
л.а. „Нисан Примера" 51 km/h е била технически съобразена в конкретната
пътно-климатична обстановка при движение на къси светлини.
Най-вероятен,
от техническа гледна точка, е следният механизъм на анализираното
пътнотранспортно произшествие: Водача В.Г.А. е управлявал л.а. „Нисан
Примера" по дясната лента на платното за движение на път 11-64 в гр. Баня в посока от юг на север. През това
време пешеходката Е.Г.П. е била западно от платното за движение. Когато л.а. „Нисан Примера" е бил на около 44 – 45м, пешеходката Е.Г.П. е предприела
пресичане на платното за движение в посока от запад на изток, от ляво на дясно
пред автомобила. Водача на л.а. „Нисан Примера" е реагирал след
около 1,5 s, като екстрено е за.действал спирачната
система, но въпреки това след около 1,65 s е настъпил удар,
който вече е бил неизбежен. Ударът е настъпил в предната част на л.а. "Нисан Примера" и в
дясната страна на пешеходката Е.Г.П..
От заключението на комплексната съдебно
медицинска автотехническа и физична експертиза /л.159-203,
т.1/ е установено, че ударът е настъпил по дължина на около 5,5-6 м. южно
от ОРИЕНТИРА, приет в протокола за оглед и по широчина на около 1,4-1,8м. източно от разделителната линия на платното за движение.Скоростта на
движение на автомобила в удара и непосредствено преди него е била около 53,87
km/h.
Всички травматични увреждания по тялото на пострадалата са
причинени по механизма на удар с или върху твърд тъп предмет и добре отговарят
по време и начин да са причинени при станалото ПТП с блъскане от предната част
на л.а. „Нисан Примера“ на пострадалата Е.Г.П. и
последвало възкачване и носене на пешеходката от автомобила и падането на
пешеходката от дясната страна на автомобила на пътното платно. След удара тялото на пешеходката е било с лице към настилката, след
което е било завъртяно около надлъжната му ос в полицията установена в протокол
за оглед и видно в албум.
От заключението на допълнителната автотехническа
експертиза /л.204-229, т.1/. е видно,
че при установената скорост на движение л.а. „Нисан Примера“ от 53,87 км/ч. в момента на
удара и непосредствено преди него водачът му е имал техническа възможност да
установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно
екстрено спиране, ако бе реагирал своевременно на навлизането на пешеходката
Е.Г.П. на платното за движение и бе задействал спирачната система на автомобила
с максимална интензивност.
При средна стойност на
спокойното бягане на пешеходката или по- малка от нея водачът на автомобила би
имал техническа възможност да спре автомобила с установената скорост преди
мястото на удар, ако бе възприел пешеходната при навлизане на платното за
движение и бе реагирал на тази опасност.
При ниската стойност на бързо бягане на
пешеходната максималната скорост, при която водачът на автомобила би имал
техническа възможност да спре преди мястото на удара, е 51,10 км/ч, при което
водачът на автомобила би имал техническа възможност да спре при движение с
максимално определената скорост за населено място - 50 км/ч.
При средна или по-голяма скорост на бързо бягане
на пешеходката водачът на автомобила не би имал техническа възможност да спре
автомобила преди мястото на удара, защото максималната скорост, при която би имал тази възможност е
46,24 км/ч - при средно бързо бягане на пешеходката, и 39,90 км/ч - при
максимална скорост на бързото бягане.
Технически съобразената скорост с атмосферните
условия и конкретните условия на видимост - движение на къси светлини е била 78
км/ч. Скоростта на движение на л.а. „Нисан Примера“ около 53,87 км/ч е била
технически съобразена в конкретната пътноклиматична обстановка при движение на
къси светлини.
От заключението на назаначената
на съдебното следствие допълнителна тройна автотехническа експертизае видно,че
в изследваната пътноклиматична обстановка общата видимост при движение на
автомобила с къси светлини е била около 75м. пред него.Конкретната видимост към
пешеходец в ляво на платното за движение пред автомобил,движещ се на къси светлини,
е била около 50 метра.Според експертите тази дистанция е определена като
минимална предвид включените светлини на движещ се пред автомобила друг
автомобил.Опасната зона / пълният спирачен път на л.а. „Нисан Примера“ е
45,14м., а времето , необходимо да измине дължината на пълния спирачен път е
4,03секунди.В конкретната пътнокриматична обстановка и анализа на предприетата
маневра на движещия се пред лек автомобил „Нисан Примера“ неизвестен
л.а.“Мерцедес“, то водачът А. или не е съобразил скоростта на автомобила с
видимостта на платното за движение и/ или е закъснял с реакцията и действията
си за спиране на автомобила.
При хипотеза, че пешеходката е
била на осевата линия и оттам е предприела пресичане на лентата за движение , в
която се е движили лек автомобил „Нисан Примера“, времето ,през което
пешеходката е била на платното за движение и е достагинала до мястото на удара,
би се удължило спрямо времето при движение на пешеходката със същата скорост на
движение, но без спиране.Предвид направения анализ на предприетата маневра на
движещия се пред л.а. Нисан Примера“ неизвестен л.а. „Мерцедес“, то водчът на
А. или не е съобразил скоростта на автомобила с видимостта на платното за
движение и/или е забавил реакцията и действието за спиране на автомобила.
При хипотеза на движение на
пешеходката по най-късата дистанция от навлизане на платното за движение от
запад на изток до мястото на удара е изминала път около 5 метра, при което при
всички видове ходене на пешеходката,както и при минимална и средна стойност на
спокойно бягане с най-къса дистанция по платното за движение,водачът на
автомобила е имал техническа възможност да спре автомобила с установената
скорост преди мястото на удара, ако бе възприел пешеходката при навлизане на
платното за движение и бе реагирал на тази опасност.
При максимална стойност на
спокойно бягане и при стойности на бързо бягане на пешеходката с най-къса
дистанция на платното за движение водачът на автомобила е нямал техническа
възможностда спре преди мястото на удара.Скоростта,при която водачът на
автомобила би имал техническа възможност да спре преди мястото на удара при
максимална стойност на спокоен ход на пешеходката е 52,34км./ч., при минимална
стойност на бързо бягане е 51,10км./ч.,при средна стойност на бързо бягане е
46,24км./ч. и при максимална стойност на бързо бягане е 39,30 км./ч. В
изследваната пътна ситуация, според експертите, от момента на начало на реакция
на водача на неизвестен л.а. „Мерцедес“ движещ се пред л.а. „Нисан Примера“
водачът А. е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара ,ако бе
започнал да реагира с екстрено задействане на спирачната система.
Гореописаната фактическа
обстановка съдът прие за установена от обясненията на подсъдимия В.Г.А., от
показанията на свидетелите П.Д.Л. дадени на съдебното следствие и тези на
досъдебното производство, прочетени на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 пр.2
от НПК на л.49 т.1 от д.п.,от показанията на свидетеляте А.Н.Т., В.Н.Т.,
Р.П.П., В.П.П., Д.П.П., В.В.п., Е.Д.Ш., П.Д.П.,
протокол за оглед на местопроизшествие
и приложения към него фотоалбум /т.1, л.30-42/,от
заключението на съдебномедицинска експертиза на трупа
на Е.Г. /т.1, л.62-71/, химическа експертиза на кръвна проба от трупа на Е. Г.
/т.1, л. 72-75/, химическа експертиза на кръвна проба от подсъдими А. /т.1, л.76-80/, токсикохимична експертиза на кръвна проба от подсъдимия А. /т.1, л.81-89/, автотехническа експертиза
/т.1, л.90-120/, комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза /т.1,
л.121-159/, комплексна съдебномедицинска, автотехничска и физична експертиза /т.1, л.159-203/, допълнителна
автотехническа експертиза /т.1, л.204-229/, тройната автотехническа експертиза , назаначена на съдебното следствие, справка от РЦ 112-Кърджали /т.2, л.1-4/, компактдиск съдържащ
аудиозаписи /т.2, л.5/, справки от НИМХ /т.2, л.13-16/, справка от АПИ /т.2,
л.17-25/, справки за нарушител-водач СУ „АНД“ /т.2, л.26-28/, справка от Община
- гр. Карлово /т.2, л.29,30/, справка от Поземлена
комисия - гр. Карлово /т.2, л.31-34/, справка от Кметство -
гр. Баня /т.2, л.35,36,37/, протокол за оглед на местопроизшествие и др.
Съдът кредитира обясненията на
подсъдимия В.Г.А. като последователни, логичини и изложени без противоречия пред съда.Според
заявеното от него на 13.10.2017г. стигайки гр.Баня в посока гр.Карлово пред
него на около 13-14 метра се е движил лек автомобил марка „Мерцедес“ тъмен на
цвят,който предприел рязко маневра на
дясно.Движението в срещуположната лента било интензивно.В този момент
подсъдимият възприел на разделителната осева линия на платното за движение бели
торби, а след това и силует пред автомобила на човешка фигура, веднага
задействал спирачките, но вече било късно, тъй като ударът настъпил почти
моментално.Обясненията на подсъдимия се подкрепят и от показанията на неговия
спътник свидетеля А.Н.Т., който при разпита си заяви, че пред автомобила
управляван от подсъдимия се движел друг, тъмен на цявт на разстояние около 15
метра, който направил рязка маневра
надясно, след което подсъдимият набил спирачки и тогава видял, че има човек по
средата на тяхната лента за движение, с
който настъпил удар.В приобщените по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 пр 2. от НПК показания дадени пред орган на досъдебното производство на л.48 стр.2 т.21
от д.п. свидетелят е пояснил, че подсъдимият А. е управлявал автомобила на къси
светлини, защото било тъмно и в насрещното движение трафикът от преминаващи
автомобили бил интензивен.Съдът кредитира заявеното от свидетеля на досъдебното
производство в посочената част, тъй като, както
той заяви при разпита си, не си
спомня определени обстоятелства, защото е изминало много време от инцидента.
Механизмът на настъпавне на
пътнотранспортото произшествие е изяснен и от назаначените автотехнически и
комплексни съдебно медицински и автотехнически експертизи, които съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвени.С изключение на първоначалната автохеническа експертиза / л.90-120 т.1 от
д.п./ и комплексната съдебно медицинска и автотехническа експертиза ,които
приемат, че скоростта на движение на лекия автомобил „Нисан Примера“ преди
задействане на спирачната система и в момента на удара е била около 51 км./ч. ,
всички останали разширени комплексни експертизи определят скоростта на движение
преди и към момента на удара на лекия автомобил управляван от подсъдимия А. на
53,87км./ч. Съдът приема, че така определената скорост от експертите е
аргументирана на база направените изчисления,
като са взети в предвид всички обективни находки от пътнотранспортното
произшествие, намерили своето отражение и в протокола за оглед на местопроизшествие
и приложения към него фотоалбум, както и гласните доказателства.Скоростта на
движение е установена съобразно методите
за нейното определяне – по разстоянието на отхвърляне на решеходеца , по
деформациите на автомобила според метода на Коршаков и Мартинеси, след
отчитане и на обстоятелствата, че лекият
автомобил „Нисан Примера“, е с ниска предна част, предвид възкачването на
пешеходката върху автомобила в удара, изследване на скоросотта на удара на автомобила
в зависимост от тежестта на нараняванията на пешеходеца. След направен
сравнителен анализ на приложените методики експертите са приели посочената
скорост.
Съдът кредитира заключенията на
назначените автотехнически и комплексни разширени автотехнически и съдебно
медицински експертизи като компетентно и обективно изготвени.Според експетните
заключения, когато лекият автомобил,
управляван от подсъдимия, е била на коло 44-45м. пешеходката Е.П. е предприела
пресичане на на платното за движение в посока от запад на изток, от ляво на
дясно пред автомобила, подсъдимият е реагирал след около 1,5 секунди като
екстрено е задействал спирачната система.При своевременна реакция и задействане
на спирачната система с максимална интензивност подсъдимият е имал техническа
възможност да установи автомобила преди мястото на удара и с установената скорост на движение от
53,87км./ч., тъй като в този момент мястото на удара е бил извън опасната зона
за спиране.
В заключението на назаначената
на съдебното следствие тройна автотехническа експертиза са разгледани
различините хипотези на движение на пешеходката при пресичане на платното за
движение.Общата видимост при движение на автомобила с къси светлини е била
около 75 метра пред него,а конкретната видимост към пешеходец в ляво на
платното за движение пред автомобил движещ се на къси светлини е била около 50
метра.Експертите са категорични, че при всички видове ходене на пешеходката,
както и при минимална и средна стойност на спокойно бягане с най-къса
дестинация по платното за движение, водачът на автомобила и имал техническа
възможност да спре автомобила с установената скорост преди мястото на удара,ако
беше възприел пешеходката при навлизане на платното за движение и бе реагирал
на тази опасност.От показанията на свидетеля А.Т. става ясно, че преди
определеното място на начало на реакцията на подсъдимия А. пешеходката се е
намирала в пътната лента на автомобила, което дава основание да се приеме, че
нейната скорост на движение е била относително малка ,съответстваща на
бавен,спокоен или бърз ход. Според експетите от момента на началото на реакция
на водача на неизвестния пред него л.а. „Мерцедес“, който е променил траекторията си на движение в
дясно, подсъдимият е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара,
ако е започнал да реагира за екстрено задействане на спирачната система.
При така установената по един
несъмнен и безпротиворечив начин фактическа обстановка по делото съдът намира,
че подсъдимият В. Г.А. е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на престъпление
по чл.343 ал.1 б. „в“ във вр.чл.342 ал.1 от НК.
От обективна страна на 13.10.2017 г. на
път П-64 /Пловдив-Карлово/, в гр. Баня обл. Пловдивска
при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Нисан“
модел „Примера“ с регистрационен номер ***, подсъдимият А. е нарушил разпоредбата на чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП, защото
като водач на пътно превозно средство е бил длъжен да намали скоростта и в
случай на необоходимост да спре, когато възникне опасност за
движението.Посоченото нарушение се изрязава в бездействие на водача, защото
подсъдимият е имал възможност при движение на къси светлини да възприеме
пресичащата пешеходка и екстрено да задейства спирачната система, в който
случай ударът не би настъпил.Мотивът за закъснението в реакцията на водача е
без значение, защото същият е имал обективна възможност да я възприеме като
опасност на пътя, още повече, че от събраните по делото доказателства,
включително и от обясенията на подсъдимия и показанията на неговия спътнк- св.Т.
се установи, че движещият се пред тях на 14-15 метра лек автомобил „Мерцедесе“ е направил рязка
маневра в дясно, очевидно защото е възприел пешеходката като опасност , след
което подсъдимият е видял намиращите се на осевата линия бели торби и почти
веднага е настъпил удар.Забавянето във
възприемане на опасността или изобщо
невъзприемането й, както е станало в конкретния случай, и непредприемане на
съответните действия по спиране,поставя
водачът в неблагоприятно положение , защото той не може да се позовава
на оневиняващото действие на опасната зона при спиране, ако поради това
забавяне ударът стане неизбежен.При
всички случаи,с навлизането си и стъпването на платното за движение пешеходецът
представлява опасност за движението , на
която водачът на МПС следва да реагира веднага като намали скоростта и в случай
на необходимст да спре.От всички събрани по делото доказателства се
установи,че подсъдимият е закъсняла с реакцията си, защото е имал
техническа възможност,но не е възприел своевременно опасността, респективно не
е реагирал на тази опасност чрез екстрено задействане на спирачната система, в
който случай е имал възможност да установи автомобила преди мястото на удара.В
резултат на това нарушение и в причинноследствена връзка с него е настъпило
пътнотранспортното произшествие и последвалия го съставомерен резултат –
смъртта на пострадалата Е.Г.П..
От субективна страна деянието е извършено по
непредпазливост, като деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
По
отношение на вменените във вина на подсъдимия с обвинителния акт нарушения на чл.5 ал.1 т. 1 от ЗДвП: Всеки участник в
движението по пътищата: с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в
опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди; чл.5 ал.2
т.1 то ЗДвП: Водачът на пътно превозно средство е длъжен: да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни
превозни средства, съдът намира, че подсъдимият следва да бъде частично
оправдан. Посочените норми от ЗДвП са общи и в конкретния случай се поглъщат от
разпоредбата на чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП.От събраните по делото доказателства се установи, че подсъдимият А. се е
движил в населено място гр.Баня със скорост от 53,87 км.ч., която макар и
превишена с незначителните 3,87 км./ч., се явява технически съобразена с
конкретната пътноклиматична обстановка и
движение на къси светлини.От заключенията на автотехническите експетизи се
установява, че при движение с установената скорост подсъдимият е имал
техническа възможност, при своевременна реакция, да задейства екстрено
спирачната система и да установи автомобила преди мястото на удара.Следователно
вмененото във вина на подсъдимия А. нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП за това, че се е движил със скорост над
разрешената в населено място не е в причинноследствена връзка с настъпилото пътнотранспортно
произшествие.С оглед на изложеното съдът призна подсъдимия А. за невинен в това да е нарушил правилата за движение по
пътищата по чл.5 ал.1 т.1 и ал.2 т.1 и чл.21 ал.1 от ЗДвП и го оправда по
обвинението в тази му част.
Съдът намира,че от събраните по делото доказателства
по несъмнен начин се установи,че пострадалата Е.Г.П. е допуснала също нарушение
на правилата за движение по пътищата, защото е предприела пресичане на пътното
платно на оживен и главен път, в тъмната част на денонощието, при интензивен
трафик на движение на автомобили. Пешеходката П. е предприела пресичане на платното
за движение на място, по начин и в
момент, когато това не е било безопасно, без да се съобрази с приближаващия се
лек автомобил. Допуснатото нарушение от пострадалата е също в пряка
причинноследствена връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие.Тези
изводи са в пълно съгласие и със заключенията на автотехническите и комплексните автотехнически и
съдебномедицински експертизи посочили основните причини за настъпилото
ПТП,които са, както закъснялата реакция на водача А., така и предприетото пресичане
на платното за движение от пешеходката. Елементът на
съпричиняване, какъвто в настоящият казус е налице , води до смекчаване на
наказателната отговорност на виновния, но не може да я елиминира, защото той е
допуснал също нарушение на ЗДвП, което е в причинноследствена връзка с
настъпилия съставомерен резултат.
При индивидуализирането на наложеното на подсъдимия наказание съдът отчете като смекчаващи
отговорността му обстоятелства – признанието на вината и изразеното искрено
съжаление и разкаяние за стореното, градивното му процесуално поведение още на
досъдебното производство, подробните му обясенния, които спомогнаха значително
за изясняването на обективната истина по делото, младата му възраст, добрия
социален статус, трудовата му анагажираност, чистото съдебно минало, елементът
на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата,много
добрите характеристичини данни, липсата на нарушения на правилата за движение
по пътищата до момента, което сочи, че е изряден и внимателен шофьор, а
настоящото деяние има инцидентен характер в неговия живот.
Настоящият съдебен състав не намери обостоятелста, които
да отегчават наказателната отговорност на подсъдимия.
Гореизброените смекчаващи отговорността обстоятелства,
според преценката на настоящата инстнация, са многобройни по своя характер по
смисъла на чл.55 от НК и обосновават извода ,че и най-лекото предвидено в
закона наказание, в случая две години лишаване от свобода, се явява несързмерно
тежко на степента на обществена опасност на деянието и дееца.
По изложените съображения съдът наложи на подсъдимия А.
при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК наказание лишаване от свобода под
минимума визиран в санкцията на чл.343 ал.1 б.“в“ от НК, а именно ЕДНА ГОДИНА
лишаване от свобода.
Не е налице законова пречка за приложението на чл.66 от НК, предвид чистото съдебно минало на подсъдимия, а и целите на наказанието в
случая успешно биха се реализира в пълен обем чрез условното осъждане, с оглед конкретната степен
на обществена опасност на деянието и дееца.Подсъдимият е млад човек с много
добри характеристични данни и липсата на каквито и да е констатирани до момента
противообществени прояви,трудово ангажиран.Всичко това обосновава извода, че
прилагането на по-строги мерки на държавна принуда спрямо него, чрез
изолирането му от обществото, не би реализирало целите, както на личната така и
на генералната превенция.По изложените съображения съдът отложи изтърпяването
на наложеното на подсъдимия А. наказание
лишаване от свобода на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три
години, считано от влизане на присъдата в законна сила.
Подсъдимият е извършил транспортно престъпление с тежък
съставомерен резултат и следва на
основание чл.343г вр. чл.37 т.7 от НК да
му бъде наложено и кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от влизане на
присъдата в сила.
Според преценката на настоящата инстанция това наказание
и с този срок ще съдейства допълнително
за постигане на целите в чл.36 от НК.
Иззетите по делото веществени доказателства - 1 бр. лек автомобил, марка
„Нисан“, модел „Примера“, с регистрационен номер ***, с номер на рама ****, с цвят тъмно сив металик; 1 бр. ключ за лек автомобил
марка „Нисан“ модел „Примера“, 1 бр. дистанционно за отюпочване на лек
автомобил, марка „Нисан“, модел „Примера“ - оставени на съхранение при Домакина
на РУ – Карлово,след влизане на присъдата в законна сила да се върнат на
подсъдимия В.Г.А..
С оглед изхода на делото –
осъдителна присъда, подсъдимият А. следва да заплати направените разноски по
делото - на досъдебното производство по
сметка на ОД на МВР в размер на 5398,09
лева, както и сумата от 2600,75лева в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Окръжен съд –Пловдив.
По изложените съображения
Пловдивският окръжен съд постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :