Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІV-283 Година 2020, 21 декември гр.Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав
на двадесет и трети ноември година две хиляди и двадесета,
в откритото заседание,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
секретар Ваня Димитрова
като разгледа докладваното от съдия Даниела
Михова
въззивно гражданско дело № 2376 описа за 2020
година
Производството
е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на „ХАВИА“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.Абоба № 3А, вх.1, ет.6, против
решение № 1829 от 29.07.2020 г. по гр.д.8042/2019 г. по описа на Районен съд Бургас,
В ЧАСТТА МУ, с която е прието за установено по реда на чл.422 от ГПК, че въззивното дружество, дължи на „Престиж М“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в
гр.Стара Загора, ул.“Цар Симеон Велики“ №1, ет.1, ап.11, сумата от 13 568,10 лв, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК
на 23.07.2019 г. до окончателното й изплащане,
за които суми има издадена
по ч.гр.д.№5899/2019 г. по описа на БРС Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №2742/24.07.2019 г., и въззивникът е осъден да заплати на „Престиж М“ ООД, сумата от 719,73 лв, представляваща направени в исковото
производство съдебно-деловодни разноски и сумата от 373,00 лв, представляваща
направените съдебно-деловодни разноски в заповедното производство. Твърди се,
че решението на БРС е необосновано и неправилно. По-конкретно се твърди, че неправилно
и необосновано съдът е приел наличието на неформален облигационен договор между
страните по делото, кредитирайки основно показанията на св.Н.,
за когото се твърди, че е заинтересован от изхода на делото. Твърди се, че е
необоснован извода на съда, че ответникът е възложител на ремонтите в
апартаменти А41 и А51, както и, че ремонтите на терасите на тези два
апартамента са наложителни поради течове, констатирани в обекти под тях. Сочи
се, че съдът изобщо не е обсъдил възраженията на ответника в отговора му на
исковата молба, че едно трето лице възлага ремонтни дейности в чужди имоти.
Признава се, че ответникът е инвеститор на ваканционния комплекс, в който са
извършени ремонтните работи, но се твърди, че като инвеститор по смисъла на ЗУТ
и ЗУЕС, не е ангажиран с ремонтни дейности по терасите на отделните
самостоятелни обекти в комплекса. Неправилни, според въззивника, са изводите на
съда досежно точното и качествено изпълнение на работата, като според
въззивника, съдът неправилно е възприел заключението на вещото лице по СТЕ,
след като вещото лице е направило оглед само на единия апартамент – ап.А41 и е
дало заключение само за него. Твърди се още, че е необоснован изводът на съда
за наличие на приемане на работата – СМР по хидроизолация, при това - за двата
апартамента, тъй като изводите на съда противоречат на отговорите на вещото
лице и на заключението на експертизата. На следващо място се твърди, че съдът
не е съобразил, че представените по делото фактури (№ 1109 и № 1110, двете от
21.05.2019 г.) всъщност са „Проформа фактури“, съотв.не са основание за
плащане. Сочи се, че съдът не съобразил, че по делото няма съставени счетоводни
документи, установяващи наличие на основание за плащане. С твърдението,
че ответникът не е доказал претендираното вземане, се сочи, че искът неправилно
е уважен като основателен. В съдебно заседание, след даване ход на устните
състезания, процесуалният представител на въззивника е въвел искане във връзка
с възраженията в отговора на въззивната жалба, в случай, че съдът все пак
приеме, че между страните е налице облигационна връзка, да вземе предвид
обстоятелството, че става въпрос за скрити работи по хидроизолацията,
некачественото изпълнение на които не може да се установи, освен, ако не
протече. Претендира се съдът да отмени обжалваното решение като неправилно,
необосновано и незаконосъобразно и да постанови вместо него отхвърляне на иска.
Претендират се разноски. Не са ангажирани нови доказателства.
В законовия
срок против въззивната жалба е подаден писмен отговор от въззиваемия „Престиж М“
ООД гр.Стара Загора, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна и
недоказана. Твърди се, че обжалваното решение е правилно и обосновано, а
изводите на съда са изградени след правилен и обстоен анализ на събраните по
делото доказателства. Твърди се, че възражението на въззивника за липсата на
облигационна връзка между страните се опровергава от събраните по делото
доказателства, вкл.многобройни писмени доказателства. Сочи се, че след като
възложителят не е направил възражения по представените от изпълнителя
протоколи, са издадени съответните данъчни фактури (№ 1128/25.08.2019 г. и №
1127/25.08.2019 г.), които са надлежно осчетоводени от ищеца и изпратени на
ответника. С
твърдението, че обжалваното решение е правилно и обосновано, се претендира
потвърждаването му. Няма искания по доказателствата. Също се
претендират съдебни разноски.
Въззивната
жалба е подадена от легитимирано лице, в законовия срок, против акт на съда,
подлежащ на обжалване, поради което съдът я намира за допустима.
С оглед
твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът приема от
фактическа и правна страна, следното:
Производството пред
първоинстанционния съд е образувано по исковата молба на въззиваемия
„Престиж М“ ООД за установяване
със сила на присъдено нещо по
отношение на въззивника „Хавиа“ ЕООД, съществуването на вземания в полза на
ищеца против ответното
дружество за сумата от 13 568,10 лв, ведно със законната
лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното
изплащане на сумата, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№2742/24.07.2019 г. по ч.гр.д.5899/2019 г. по описа на БРС. Твърди се, че между страните е сключен
договор за изработка, по силата
на който ответното
дружество е възложило на ищеца извършване на строително-монтажни работи –
хидроизолации на тераси на апартаменти № 41 и № 51 в Апартаментен комплекс
„Слънчев остров“ гр.Черноморец. Твърди се, че по този договор ищецът е изправна
страна – извършил е възложената му работа, за която е издал и 2 проформа
фактури - №№1109/21.05.2019 г. и №1110/21.05.2019 г., и двете
на обща стойност 13 568,10 лв
с ДДС, с
подробно описаните в тях СМР. Твърди се, че ответникът е неизправна страна, тъй като не е
заплатил сумите, въпреки, че
е приел извършените СМР по поставяне на хидроизолация на тераси на апартаменти
с №№ 41 и № 51. Твърди се
още, че за дължимите суми ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, срещу която ответникът е подал възражение.
Предявени са
искове с право основание чл.422 ГПК, вр.чл.258 и сл ЗЗД, и чл.86 ЗЗД.
Ответникът е
оспорил исковете. В подадения
в срока по чл.131 от ГПК
отговор на исковата
молба се заявява, че ответникът не
оспорва извършените от ищеца СМР
на терасите на апартаменти № 41 и № 51. Оспорва твърдението на ищеца, че ответникът е възложител на тези ремонтни работи, поради което
твърди, че не дължи заплащане на възнаграждение за тях. Признава, че преди години ищцовото
дружество, в качеството си на инвеститор в апартаментния комплекс, е възлагало
на ответника други ремонти в същия комплекс, но твърди, че това са били
„инцидентни ремонти“ в комплекса и в никакъв случая не става въпрос за „трайни
търговски отношения“. Конкретно за посочените в исковата молба два апартамента
се твърди, че ищецът не възлагал работа на ответника, тъй като апартаментите си
имат собственици, които е следвало да възложат ремотните работи. При
условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че ответникът е получател
на услугата, прави възражение
за некачествено
извършени СМР и неприемане на работата по апартаменти с № 41и № 51, поради което твърди, че не дължи
плащане за некачествено извършената работа.
С
обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че искът е основателен и
доказан за сумата от 13 568,10 лв,
ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 23.07.2019 г. до окончателното
й изплащане. На ищеца са присъдени разноски за исковото и
за заповедното производство. Искът е отхвърлен за законна лихва за датата
22.07.2019 г.
Първоинстанционното
решение е обжалвано само от ответника, поради което спорът е сища само в частта
за сумата от 13 568,10 лв и за законната лихва, считано от 23.07.2019 г. до
окончателното
й изплащане.
При
извършената проверка по реда на чл.269 ГПК, съдът констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
С оглед
наведените оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд
дължи произнасяне, съдът намира следното:
На първо
място настоящият състав приема, че първоинстанционният съд е установил правилно
и в пълнота фактическата обстановка, а изводите му по фактите са обосновани.
Ето защо съдът споделя изводите на първоинстанционния съд, че по
делото е доказано, което обстоятелство не е спорно между страните, че ищецът е извършил СМР (хидроизолация) на терасите
на апартаменти № 41 и № 51, находящи се в апартаментен комплекс „Слънчев остров“
в гр.Черноморец, във връзка с които издал фактури с № 1109/21.05.2019 г. и № 1110/21.05.2019
г., сумите по които не са платени от ответника. Не е спорно, че ответното
дружество е инвеститор в апартаментен комплекс „Слънчев остров“ в
гр.Черноморец, както и, че в това си качество отговаря за поддръжката на общите
части в сградата. Не е спорно, а това се установява от представените по делото
натриални актове, че двата апартамента (№ 41 и № 51) са собственост на
физически лица, които не са страна по делото.
Спорно по
делото е, по чие възлагане ищецът е извършил процесните СМР на двата посочени в
исковата молба апратамента, съотв.налице ли е облигационна връзка между
страните по делото за извършване на СМР по хидроизолация на терасите на
апартаменти № 41 и № 51
от апартаментен комплекс „Слънчев остров“ в гр.Черноморец.
С оглед
представените по делото доказателства, съдът намира за неоснователно и
недоказано първото оплакване във въззивната жалба - че неправилно и
необосновано съдът е приел наличието на неформален облигационен договор вежду страните
по делото, кредитирайки основно показанията на св.Н., който бил
заинтересован от изхода на делото. Твърди се, че е необоснован извода на съда,
че ответникът е възложител на ремонтите в апартаменти А41 и А51, както и, че
ремонтите на терасите на тези два апартамента са наложителни поради течове,
констатирани в обекти под тях. Сочи се, че съдът изобщо не е обсъдил
възраженията на ответника в отговора му на исковата молба, че едно трето лице
възлага ремонтни дейности в чужди имоти.
За да достигне до извода, че извършването на
хидроизолацията на двата апартамента (впрочем – последните от всички
апартаменти, на терасите на които ищецът е извършил ремонтни дейности),
първоинстанционният съд е взел предвид не само показанията на св.Н. (служител на
ищцовото дружество), но е обсъдил и приетото като доказателство по делото писмо
(на л.22), подписано от управителя на ответното дружество, в което не само не
се възразява, че „Хавиа“ ЕООД не е възложител „на работата на обект апартамент
А41 и А51“, но и се посочва ден и час, в който следва да бъде извършено
приемането на тези СМР на посочените обекти от представители на ответното
дружество.
Съдът напълно споделя изводите на
първоинстанционния съд, че договорът за изработка е неформален, поради което
писмената форма не е условие за действителността му. Следва да се отбележи, че
обстоятелството, че ответникът не е собственик на нито един от двата
апартамента, не е пречка той да е възложител по договора за извършване на
ремонтни работи в двата имота. Ето защо наличието на облигационна връзка между
страните следва да се установи от представените по делото доказателства.
В случая настоящият състав приема, че между
страните е налице такава облигационна връзка, съпоставяйки показанията на св.Н. с
писмото от управителя на ответното дружество. Св.Н. твърди: „от фирма
„Хавиа“ ни се обадиха да им направим оферта за ремонт на тераси на обект,
находящ се в гр.Черноморец“… „около осем тераси и два подземни апартамента“…
„заедно правихме измерванията, след което се подписваше протокол, дали на същия
ден, или следващия, или по-късно“. Свидетелят твърди, че управителят на
ответното дружество е възложил при ремонта на последните две тераси
(процесните) - „той каза да отидем да ги изкъртим“. Същият свидетел твърди, че
представители на ответното дружество „винаги когато се извършваше ремонтът
идваха да гледат… дори по време на работа идваха“. Съдът кредитира показанията
на св.Н., независимо от това, че той действително е служител на
ищцовото дружество. Неговите показания обаче кореспондират с представеното по
делото писмо от 29.05.2019 г., подписано от управителя на „Хавиа“ ЕООД,
адресирано до управителя на ищцовото дружество, в което по повод приемането на
СМР и съставянето на Приемо-предавателен протокол за работата на „Престиж-М“
ООД именно на процесните два апартамента А41 и А51, е посочено, че по обективни
причини то не може да бъде извършено на 31.05.2019 г., но ще бъде извършено на
05.06.2019 г. от 11 ч. Представеното по делото писмо от 14.08.2019 г. (л.23), с
което управителят на ответното дружество уведомява ищеца, че не приема и връща
изпратените им фактури № 1127/25.07.2019 г. и № 1128/25.07.2019 г., тъй като
„обекти ап.А41 и ап.А51, не са собственост на „Хавиа“ ЕООД … дружеството няма
отношения със собствениците на тези обекти … и ако „Престиж-М“ ООД има
извършени описаните СМР, то отношенията, вкл.и за заплащане на същите следва да
се насочат към собствениците на обектите“, е изпратено едва 3 месеца след като
ответникът е уговарял приемането на извършената работа по същите обекти. Ето
защо съдът приема, че изложеното в писмото от 29.05.2019 г. представлява
признание от страна на управителя на ответното дружество, че между страните е
налице договор за възлагане извършването от ищеца на ремонтни работи на
апартаментите на процесните два апартамента.
Съдът намира за неоснователно оплакването на
въззивника, че е необоснован изводът на първоинстанционния съд за наличие на
приемане на работата – СМР по хидроизолация, при това - за двата апартамента,
тъй като изводите на съда противоречат на отговорите на вещото лице и на
заключението на експертизата.
Съгласно чл.264, ал.1 ЗЗД, поръчващият е длъжен
да приеме извършената съгласно договора работа. Съгласно чл.264, ал.2 и ал.3 ЗЗД, при
приемането поръчващият трябва да прегледа работата и да направи всички
възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци,
които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят
по-късно. Ако не направи такива възражения, работата се счита приета.
В случая страните не спорят, че ищецът е
извършил работи по поставяне на хидроизолация на терасите, и не е извършил
работи по поставяне на плочки на терасите. Според св.Н. „плочките си ги
слагаха те“. Същият свидетел твърди, че и „на тези два апартамента се извърши
оглед тогава“ и „при прегледа на ремонта, хидроизолацията, нямаше възражения“.
При тези показания на св.Н. и
при обстоятелството, че на терасите са поставени плочки, съдът приема, че
възложителят е приел работата, не е имал възражения, поради което е довършил
ремонта с поставянето на плочките върху терасите.
Неоснователни са оплакванията, че са неправилни
изводите на съда досежно точното и качествено изпълнение на работата. Съгласно
чл.264, ал.2 ЗЗД, ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин
на приемане или се появят по-късно, за такива недостатъци поръчващият трябва да
извести изпълнителя веднага след откриването им. По делото няма данни
ответникът да е уведомил ищеца за некачествено изпълнениуе на извършената
хидроизолация на двете тераси. Ето защо съдът приема, че по делото не е
доказано некачествено извършване на работата от ищеца.
По изложените съображения съдът намира, че при
наличието на облигационна връзка между страните, доказване извършването от
ищеца на възложената му от ответника работа и липсата на доказателства за
некачествено извършена работа, ответникът като възложител дължи заплащане на
стойността на изработеното съобразно представените по делото фактури.
Поради
съвпадането на изводите на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено при споделяне изводите на първоинстанционния съд, към които
настоящият състав препраща на основание чл.272 ГПК..
С
оглед постановения резултат, на въззиваемия следва да се присъдят разноски за
въззивното производство в размер на 720 лв за заплатено адв.възнаграждение
съгласно представения по делото Договор за правна защита и съдействие, което
възнаграждение е в рамките на посочения в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1
от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1829 от 29.07.2020 г. по
гр.д.8042/2019 г. по описа на Районен съд Бургас, в обжалваната част.
ОСЪЖДА „ХАВИА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Бургас, ул.Абоба № 3А, вх.1, ет.6 да заплати на „Престиж М“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в
гр.Стара Загора, ул.“Цар Симеон Велики“ №1, ет.1, ап.11, сумата от 720 лв (седемстотин и
двадесет лева), представляваща съдебни разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.