Р Е Ш Е Н И Е
№…………
Гр.
Варна, ……………………… 2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Варна, III касационен
състав, в публично съдебно заседание на девети ноември две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янка ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Даниела НЕДЕВА
Дарина
РАЧЕВА
при секретаря Теодора
Чавдарова и в присъствието на прокурора от ВОП Силвиян Иванов, като разгледа
докладваното от съдия Д. Рачева адм.д. № 1869 по описа на съда за 2017 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 185 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по жалба от П.Т.З. *** срещу чл. 6, буква „г“ от
Наредбата за принудително преместване на пътни превозни средства с техническо
средство „паяк“ на територията на Община Варна, приета от Общински съвет –
Варна.
В жалбата се твърди, че оспорената разпоредба противоречи на чл.
167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, доколкото предвижда като единствена приложима
принудителна административна мярка при неплащане на цената за паркиране
използване на техническо средство за принудително задължане на ППС, но не и
задължително преместване, след престояване повече от указаното време с пътния
знак или след изтичане на работното време на съответната зона. Жалбоподателят
твърди, че хипотезите на преместване на ППС са ограничително изброени в чл.
171, т. 5 от ЗДвП и сред тях не попада предвидената в оспорената разпоредба. Счита,
че прилагането на принудителни административни мерки и техният вид се уреждат
само в закон, поради което разпоредбата е приета от некомпетентен орган и
съответно е нищожна. Посочва, че не е ясна датата на влизане в сила на
разпоредбата, тъй като датата на публикуването й не е известна. Моли за отмяна
на обжалваната разпоредба и за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът в производството, Общински съвет – Варна, изразява
становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че с изменението на чл. 171,
т. 5 от ЗДвП, в сила от 26.09.2017 г. изрично е регламентиран случаят, при
който преместване се налага на ППС, когато то е паркирано и не е заплатена
дължимата такса след изтичане на регламентираното време за паркиране. Предвид
това оспорената разпоредба не противоречи на по-висш нормативен акт. Моли
жалбата да бъде оставена без уважение.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за
неоснователност на жалбата, като счита, че при приемане на оспорената
разпоредба са спазени изискванията за законосъобразност на подзаконовите
нормативни актове, освен това текстът й възпроизвежда дословно разпоредбата на
чл. 171, т. 5, буква „г“ от действащия от 26.09.2017 г. Закон за движението по
пътищата. Пледира жалбата да бъде оставена без уважение.
Административен съд - Варна намира, че
касационната жалба е подадена от лице, чиито права, свободи или законни
интереси могат да бъдат засегнати от подзаконовия административен акт, в
съответствие с чл. 186, ал. 1 от АПК. Жалбата срещу подзаконовия
административен акт не е ограничена със срок, поради което същата е процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Предмет на обжалване в производството е разпоредбата
на чл. 6, буква „г“ от Наредбата за принудително преместване на ППС с
техническо средство „паяк“ на територията на Община Варна. Наредбата има
характер на нормативен административен акт, доколкото съдържа
административноправни норми, отнася се до неопределен и неограничен брой
адресати и има многократно правно действие.
Оспорването е съобщено по реда на чл. 188,
вр. чл. 181, ал. 1 и 2 от АПК в Държавен вестник, бр. 67 от 18.08.2017 г.
Текстът на чл. 6, буква „г“ от Наредбата
за принудително преместване на ППС с техническо средство „паяк“ на територията
на Община Варна гласи: „При престояване на блокирано с техническо средство тип
„скоба“ ППС, паркирано в зона за кратковременно паркиране повече от времето,
указано от пътния знак, както и след изтичане на работното време на съответната
зона, то може да бъде репатрирано от мястото на паркирането по реда на чл. 168
от ЗДвП, като водачът или собственикът на ППС, освен разноските по блокирането
с техническо средство тип „скоба“, заплаща и разноските по репатрирането и
паркирането“.
Наредбата за принудително преместване на
ППС с техническо средство „паяк“ на територията на Община Варна е приета от
Общински съвет – Варна с решение 285-9 по т. 9 от Протокол № 4 от заседание,
проведено на 06.02.2008 г. За приемането на наредбата са гласували 36 от
присъствалите на заседанието 40 общински съветници. Не се твърди и не се
установява наредбата в нейната цялост да е била предмет на обжалване и отмяна. Към
момента на приемането й в нея не съществува оспорената разпоредба.
Производството за приемане на оспорената
разпоредба е образувано по предложение на Кмета на Община Варна, изх. №
РД14001794ВН/24.01.2014 г., с което предлага на общинския съвет на основание
чл. 21, ал. 1, т. 13 и ал. 2 от ЗМСМА да създаде нова буква „г“ в чл. 6 от
Наредбата с цитирания по-горе текст.
От представените в преписката
доказателства се установява, че предложението е обсъдено и прието в Постоянна
комисия „Правна комисия“ при ОбС на заседание, проведено на 05.02.2014 г.
Включено е в проекта за дневен ред на Тридесетото заседание на Общински съвет –
Варна, насрочено за 28, 29.04. април
2014 г. Дневният ред е публикуван в местен ежедневник на 25.04.2014 г. Установява
се още, че в заседанието, на което е приета оспорената разпоредба са
присъствали 47 от общо 51 общински съветници, съгласно представен поименен
присъствен списък. При гласуването, „за“ предложения текст са гласували 37
съветници, отсъстващи 11. Представени са данни за поименното гласуване.
Текстът на разпоредбата е приет с решение
1442-8 по Протокол № 30 от заседание на Общински съвет – Варна от заседание,
проведено на 28, 29.04.2014 г. Самият протокол е публикуван в местен ежедневник
на 13.05.2014 г. От представени разпечатки от интернет страницата на Община
Варна се установява, че предложението на кмета за изменения и допълнения на
Наредбата, е оповестено на 03.02.2014 г., като данни за публикуване на приетия
текст на разпоредбата не са представени.
При така установените обстоятелства, съдът
намира, че оспорената разпоредба е приета от компетентен орган – Общински съвет
– Варна, в рамките на предоставената му с чл. 21, т. 13 от Закона за местното
самоуправление и местната администрация и чл. 76, ал. 3 от АПК материална компетентност.
Доколкото действието на Наредбата и на допълнително приетата оспорена
разпоредба е ограничено с чл. 1 от Наредбата до територията на Община Варна,
няма основание да се счита, че общинският съвет е излязъл извън обхвата на териториалната
си компетентност. Доводът на жалбоподателя, че предвид изискването на чл. 23 от ЗАНН за законоустановеност на принудителните административни мерки, липсата на
мярка като предвидената в ЗДвП води до некомпетентност на общинския съвет,
съдът възприема като твърдение за несъответствие на оспорената разпоредба с
нормативен акт от по-висока степен, което е въпрос по законосъобразността на
акта, а не по компетентността на издателя.
Оспорената разпоредба е приета в законно
проведено на 28, 29.04.2014 г. заседание по смисъла на чл. 27, ал. 2 от ЗМСМА
поради присъствието на 47 от общо 51 съветници, или повече от половината от
общия брой на съветниците. В заседанието на постоянната комисия и на Общинския
съвет са проведени обсъждания на проекта. За разпоредбата е гласувало
необходимото мнозинство по чл. 27, ал. 3 от ЗМСМА, доколкото тя не попада в
обхвата на решенията, за които чл. 27, ал. 4 от същия закон предвижда
квалифицирано мнозинство. Изменението в нормативния административен акт е
разгласено на населението чрез местен ежедневник.
Доводите си за незаконосъобразност на
оспорената разпоредба жалбоподателят извежда от чл. 23 от ЗАНН, съгласно който
прилагането на принудителни административни мерки и техният вид се уреждат в
съответния закон или указ. Счита, че така приетата разпоредба на чл. 6, буква
„г“ от Наредбата противоречи на чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП и на чл. 171, т. 5
от ЗДвП. Според него първата разпоредба предвижда при неплащане на цената за
паркиране единствено техническо средство за принудително задържане на ППС, но
не и преместване. Втората разпоредба, на която се позовава, жалбоподателят
тълкува в смисъл, че ЗДвП не предвижда хипотеза на принудително преместване на
ППС след изтичане на указаното време за паркиране в зона за кратковременно
паркиране или след изтичане на работното време на съответната зона. Ето защо
счита, че оспорената разпоредба противоречи на нормативен акт от по-висока
степен, тоест, че е налице нарушение на изискването по чл. 8 и чл. 15 от Закона
за нормативните актове и чл. 76, ал. 3 от АПК.
Съдът намира тези доводи за неоснователни
в една част. Предвидената в оспорената разпоредба принудителна мярка –
принудително преместване на ППС – е от вид, който е уреден в Закона за
движението по пътищата – по-специално в чл. 171, т. 5 от закона. Що се отнася до
възможността принудително преместване да се приложи спрямо ППС, което е било
блокирано с техническо средство „скоба“ заради това, че е паркирано в зона за
кратковременно паркиране повече от времето, указано от пътния знак, с тази
хипотеза е допълнена разпоредбата на чл. 171, т. 5, буква „г“ от ЗДвП съобразно
измененията на закона, обн. в ДВ бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.
Независимо от обстоятелството, че оспорената разпоредба е приета през 2014 г.,
съгласно чл. 142, ал. 2 от АПК съдът е длъжен да зачете фактите от значение за
делото, настъпили след издаване на оспорения акт до приключване на устните
състезания.
В частта, която се отнася до предвидената в оспорената разпоредба възможност принудително преместване да се прилага спрямо ППС, блокирано със скоба, което престоява след изтичане на работното време на съответната зона, съдът намира, че такава хипотеза на прилагане на принудителна мярка по чл. 171, т. 5 от ЗДвП не е предвидена в закона. Съгласно чл. 23 от ЗАНН случаите, когато могат да се прилагат ПАМ, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ. Изричното посочване в разпоредбата, че „случаите, когато могат да се прилагат“ ПАМ се уреждат в закон или указ означава, че е недопустимо хипотези на прилагане на ПАМ да се предвидят за първи път в подзаконов нормативен акт, ако преди това не са били уредени в закон или указ. В тази си част оспорената разпоредба установява нов случай, когато може да се приложи принудително преместване на ППС, предвиден само в подзаконовия нормативен акт на общинския съвет. Ето защо тази част на оспорената разпоредба не съответства на материалния закон и следва да бъде отменена.
При този изход на производството, предвид отмяната на оспорената разпоредба в едната предвидена от нея хипотеза на прилагане на ПАМ, и отхвърляне на жалбата по отношение на другата предвидена хипотеза на прилагане на ПАМ, разноски не се следват за нито една от страните.
Водим от горното и на основание чл. 193, ал. 1, предл. предпоследно от Административнопроцесуалния кодекс, Административен съд – гр. Варна, ІІІ касационен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
разпоредбата на чл. 6, буква „г“ от Наредбата за принудително преместване на
пътни превозни средства с техническо средство „паяк“ на територията на Община
Варна, приета от Общински съвет – Варна с решение 1442-8 по Протокол № 30 от
заседание на Общински съвет – Варна от заседание, проведено на 28, 29.04.2014
г., в частта й, с която е предвидено
прилагане на принудителна административна мярка „преместване“ на блокирано с
техническо средство тип „скоба“ пътно превозно средство, паркирано в зона за
кратковременно паркиране след изтичане на работното време на съответната зона.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
След влизането му в сила решението да бъде
обнародвано по начина, по който е била обнародвана частично отменената
разпоредба.
Председател: Членове: 1.
2.