№ 981
гр. Варна, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на десети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Татяна Лефтерова
при участието на секретаря Росица В. Трендафилова
като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело №
20233***11416 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано въз основа искова молба на Н.
М. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ***** **** и М. Н. Г., ЕГН **********, с
адрес: гр. *****, с която против Г. С. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. ****
***, ****, А. С. Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, ****, С. И. Ч., ЕГН
**********, с адрес: ****, ****, М. Г. Ч., ЕГН **********, с адрес: *** ***,
****, са предявени следните искове:
- ответниците да преустановят неоснователните си действия, с които
пречат на ищеца Н. М. Б. да използва по предназначение общи части на сграда
в режим на етажна собственост, с административен адрес: гр. Варна, ул. „***”
**, представляваща стълбищна клетка /означена с цвят на скица - извлечение от
архитектурния проект на сградата неразделна част от тази искова молба/ и главните водомер
и спирателен кран на сградата, находящи се в партерния етаж на сградата,
изразяващи се в отнемане на достъпа до тези общи части, като бъдат осъдени
да предоставят на ищцата достъп до посочените общи части, чрез
предоставяне на заключващо/отключващо устройство /ключ; чип/ от лявата
входна врата на сградата, означена с цвят на извадка от архитектурния проект
на сградата /неразделна част от исковата молба/, както и от метална врата, находяща
се в стълбищната клетка на партерния етаж, през която се достъпват главните
водомер и спирателен кран на сградата;
1
- ответниците да преустановят неоснователните си действия, с които
пречат на ищеца М. Н. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „***“ № ***
да използва по предназначение общи части на сграда в режим на етажна
собственост с административен адрес: гр. Варна, ул. „***“ **, представляваща
стълбищна клетка /означена с цвят на скица - извлечение от архитектурния
проект на сградата неразделна част от тази искова молба/ и главните водомер
и спирателен кран на сградата, находящи се в партерния етаж на сградата,
изразяващи се в отнемане на достъпа до тези общи части, като бъдат осъдени
да предоставят на ищцата достъп до посочените общи части, чрез
предоставяне на заключващо/отключващо устройство /ключ; чип/ от лявата
входна врата на сградата, означена с цвят на извадка от архитектурния проект
на сградата /неразделна част от исковата молба/, както и от метална врата,
находяща се в стълбищната клетка на партерния етаж, през която се достъпват
главните водомер и спирателен кран на сградата;
- ответниците да преустановят неоснователните си действия, с които
пречат на ищеца Н. М. Б., да използва по предназначение общата част на
сградата в режим на етажна собственост, находяща с в гр. Варна, ул. „*** **,
представляваща единствената асансьорна уредба /асансьор/ в сградата,
изразяващи се в техническото настройване на асансьора да не спира /приема
заявка/ на първи и четвърти жилищен етаж от жилищната сграда, като бъдат
осъдени да предоставят техническа възможност да ползва асансьора, като
го настроят/програмират технически да спира на всеки жилищен етаж от
сградата, включително и при техническа необходимост като й предадат чип за
отключване на вратите на асансьора;
- ответниците да преустановят неоснователните си действия, с които
пречат на ищеца М. Н. Г., да използва по предназначение обща част на
сградата в режим на етажна собственост, находяща с в гр. Варна, ул. „***“ **,
представляваща единствената асансьорна уредба /асансьор/ в сградата,
изразяващи се в техническото настройване на асансьора да не спира(приема
заявка) на първия и четвърти жилищни етажи от жилищната сграда, като
бъдат осъдени да предоставят техническа възможност да ползва асансьора,
като го настроят/програмират технически да спира на всички жилищни етажи
от сградата, включително и при техническа необходимост като й предадат чип
за отключване/заключване на вратите на асансьора.
2
Обстоятелства, от които произтичат претендираните права:
Страните по делото са съседи в сграда в режим на етажна собственост,
находяща с в гр. Варна, ул. „***“ **. Ищцата Н. Б. се легитимира като
собственик на апартамент №1 и апартамент № 2 - двата намиращи се на етаж
първи от сградата, а ищцата М. Н. Г. - дъщеря на Н. Б. е собственик на
апартамент №5, находящ се на четвърти етаж от същата сграда.
В исковата молба се сочи, че ответниците Г. и А. Ч.и са собственици на
следните самостоятелни обекти в същата сграда: ателие на партерен етаж без
посочен номер, с площ от 62.43 кв.м, състоящо се по акт за собственост от
коридор, входно антре, баня -тоалет, приемна, ателие, баня - тоалет и открита
тераса; апартамент № 7, с площ от 248 кв.м, разположен на етаж 6 и етаж 7 от
сградата, ведно с прилежащата му изба № 7 с площ от 18 кв.м. Ответниците С.
и М. Ч.и са ползватели на собствения на децата им апартамент № 7.
Твърди се, че ответниците възпрепятстват ищците да ползват общите
части на сградата, като по този начин им пречат да упражняват в пълен обем
правото си на собственост върху самостоятелните обекти в сградата - етажна
собственост. Сочат, че по одобрения инвестиционен проект, жилищната
сграда се състои от подземен избен /сутеренен/ етаж, приземен партерен етаж,
пет надземни жилищни етажа и мезонет на две нива, развит на шести
терасовиден етаж и в подпокривното пространство. Достъпът до сградата
откъм ул. „***“ се осъществява посредством две външни входни врати - лява
/означена с цвят на схема - извлечение от архитектурния проект на сградата,
неразделна част от ИМ/ и дясна. Лявата входна врата на сградата осигурява
достъп до стълбищната клетка на партера, главното ел. табло на сградата с
индивидуалните електромери на етажните собственици, асансьора и
самостоятелен обект - ателие, собственост на първите двама ответници.
Дясната входна врата на сградата осигурява достъпа до стълбището на
сградата.
Сочат, че съгласно одобрения инвестиционен проект, вертикалната
връзка между етажите и достъпът до самостоятелните обекти в сградата се
осъществява чрез двураменно вертикално стълбище /стълбищни клетки,
площадки и рамена/ и асансьорна уредба /асансьор/, състоящ се от: машинно
помещение, намиращо се в сутеренния етаж; ролково помещение, намиращо
се на шестия етаж, асансьорна шахта и врати на асансьора, които са
3
проектирани и налични на всеки един от етажите на сградата, включително на
партерния. Стълбищно- асансьорният възел за вертикална връзка между
етажите е обща част на сградата съгласно одобрения инвестиционен проект на
сградата и акт обр. 16 (по Наредба № 3/2003г. за актове и протоколи,
съставяни по време на строителството).
В исковата молба се сочи, че ответниците са заключили лявата входна
врата на сградата и не допускат ищците до стълбищната клетка на партерния
етаж, като по този начин последните нямат достъп и възможност да ползват
асансъора на жилищната сграда от и до партерния етаж, нито имат достъп до
собствения си електромер в главното ел. табло. Отделно, ответниците са
заключили и метална врата, разположена в стълбищната клетка на партерния
етаж, като по този начин осуетяват достъпа на ищците до главния водомер и
главния спирателен кран за захранване на сградата с вода. По този начин
ищците са лишени от възможност при авария в собственото си жилище да
прекъснат водоподаването централно.
Ищците заявяват, че поради действия на ответниците, те не могат да
ползват асансьора в сградата по предвиденото му предназначение. Сочат, че
първите двама ответници претендират да са собственици, а третият и
четвъртият от ответниците – че са ползватели на асансьорната уредба в
сградата. По настояване на същите, асансьорът е настроен така, че да не
обслужва - да не приема и изпълнява заявки от първия и четвърти жилищни
етажи, където са разположени жилищата, индивидуална собственост на
ищците. Твърди се, че ответниците се легитимирали като индивидуални
собственици и ползватели на асансьора в сградата пред трети лица и държавни
органи, като при извършена проверка на асансьора през 2022 г. от Държавна
инспекция метрологичен и технически надзор е установено, че асансьорът е в
движение, но действително е настроен софтуерно по начин, че да не спира и
да не може да бъде повикан на/от първи и четвърти жилищни етажи от
сградата. В протокола от проверката, като собственик на асансьора, е посочен
С. Ч. на основание договор, който той лично е сключил с фирмата
поддържаща изправността му.
Според ищците, с действията си, ответниците ограничават, препятстват,
и осуетяват възможността ищците да ползват стълбищната клетка на
партерния етаж, а оттам и главното електромерно табло, главен водомер и
4
главен спирателен кран на сградата, както и до асансьора в сградата, като тези
действия са лишени от основание и са незаконосъобразни. Сочат, че
асансьорът в сградата и стълбищната клетка на партерния етаж са общи части
от сградата по естеството си, като съгласно архитектурния проект на сградата
те са проектирани за общо ползване от всички етажни собственици. В
разрешението за ползване на сградата и акт обр. 16, асансьорът и стълбището
на сградата съставляват стълбищно-асансьорния възел на сградата за
вертикална връзка между етажите. Комуникациите в сградата са общи части
по естеството си. Съгласно строителните правила и норми към момента на
проектирането и строителството на сградата, асансьорът в сграда от шест
жилищни етажа е задължителен и при липсата на втори асансьор, той не може
да бъде индивидуална собственост на отделен етажен собственик. Без
единствения асансьор в сградата, тя не би могла да бъде въведена в
експлоатация. Асансьорът и стълбищната клетка на приземния етаж, както и
цялото стълбище и всички стълбищни площадки, са техническа и правно-
функционална цялост със сградата и не могат да съществуват или
функционират самостоятелно /като самостоятелни обекти на собственост или
като част от такива обекти/, а само във връзка с тяхното основно
предназначение - да обслужват всички живущи. Като общи части по
естеството си, асансьорът и стълбищната клетка са предмет на принудителна
съсобственост. Съпритежанието на общите части възниква по право в момента
на учредяване/възникване на етажната собственост, по арг. от чл. 38 и чл. 39
ЗС. Намират, че дори да се приеме, че асансьорът и стълбищната площадка на
партера са обща част по предназначението си, то липса решение на ОСЕС за
промяна на това предназначение и придаването им към самостоятелен обект
на собственост от сградата в режим на етажна собственост.
При горните доводи, оспорват КНА № 24, том I, peг. № **, дело № *** г.
и КНА **, том I, peг. № **, дело № *** г., на база на които са изповядани
сделките по нот. акт № 181, том III, peг. № ***, дело № *** г.; НА № 114, том
II, per. № **, дело № *** г. и по НА № 92, том I, peг. № ***, дело № *** г., с
които ответниците се легитимират като собственици и ползватели, като сочат,
че в същите се съдържа нищожно нотариално удостоверяване в частта, в която
удостоверяват, че С. и М. Ч.и /към момента на съставяне на КНА/ се
легитимират като собственици на стълбищната клетка на партерния етаж и на
части от асансьорната уредба на сградата /машинно помещение за асансьорна
5
уредба и асансьорна шахта с ролково помещение/. Заявяват, че нотариалното
действие по съставянето на тези КНА е нищожно в тези им части, тъй като
противоречи на закона (чл. 574 ГПК) и нотариусът не е имал право да го
извърши (чл. 576 ГПК). Нотариалното удостоверяване не почива на
представени пред нотариуса документи /доказателства/, нито на закона,
поради което удостоверените права не съществуват. Като е удостоверил, че
общи части по естеството си са индивидуална собственост на етажни
собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна
собственост, нотариусът е извършил нотариално действие в противоречие със
закона, поради което същото е нищожно. Нотариалният акт, с който се
признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК,
не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал.1 ГПК относно
констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, (в
този смисъл: TP № 11/21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г. на ВКС).
Твърди се, че с нотариална покана рег. № *** г. ищците канят
ответниците да им предоставят достъп до завзетите от тях общи части от
сградата в едноседмичен срок от получаване на поканата. Поканата е връчена
на 03.09.2023 г., като до датата на депозиране на исковата молба в съда,
ответниците не са представили отговор.
Твърди се, че невъзможността на ищците да ползват стълбищната
площадка на партерния етаж и асансьорната уредба, според тяхното
предназначение, засяга пълноценното упражняване правото на собственост и
върху собствените им самостоятелни обекти в сградата, тъй като препятства
възможността за неограничен достъп до тях чрез асансьора, което им създава
неимоверни ежедневни затруднения.
В срока по чл.131 ГПК, всеки от ответниците представя отговор на
исковата молба, с който оспорва основателността на предявените искове.
Поради идентичност на въведените възражение, съдът следва да докладва
същите заедно.
Твърди се, че по силата на нотариален акт за замяна № ***, дело № ***
г. по описа на СВп - Варна, поправен с Нотариален акт № ***, дело № *** г.
по описа на СВп - Варна, първите двама ответници са придобили правото на
собственост върху ателие на партерния етаж в сградата на ул. „***“ ** в гр.
Варна, състоящо се от коридор, входно антре, баня-тоалет, приемна, ателие,
6
баня-тоалет и открита тераса, както и по силата на нотариален акт за дарение
№ ***, дело № ** г. по описа на СВп – Варна са придобили правото на
собственост върху апартамент №7, разположен на ет. ** в сградата с адрес: ул.
„***“ ** в гр. Варна, състоящ се на шести етаж от: коридор, хол, дневна-
кухня, баня-тоалет, спалня с баня-тоалет, две тераси, асансьорна шахта с
ролково помещение, вътрешно стълбище към седмия етаж и на седми етаж от:
коридор, дрешник, баня-тоалет, три спални, тераса.
Сочат, че достъпът до ателието на партерния етаж се осъществява чрез
лявата входна врата на сградата, гледано с лице към сградата откъм ул. „***“.
През същата се минава по коридор, който достига до ателието и асансьорна
врата. Твърди, че от построяване на сградата, този коридор се използва
единствено от собствениците на ателието. Няма друг достъп до ателието,
освен през тази входна врата. Заявява се, че етажната собственост в сградата е
възникнала през 2000 г., като С. Ч., М. Ч. и Н. Б. са били етажните
собственици към този момент. От построяването на сградата, респективно от
възникване на етажната собственост през 2000 г., коридорът на партерния
етаж, до който се достига през лявата входна врата на сградата, се владее и
ползва еднолично от собственика на ателието. Твърди, че това е в резултат на
решение на етажните собственици още през 2000 г. Оттогава до влизане в
сила на ЗУЕС, решенията на ОСЕС са се вземали по реда на раздел IV ЗС и
приложими са били разпоредбите на чл.42-чл.44 (отм.) ЗС, съгласно които
кворум и мнозинство при вземане на решения се определя с оглед броя на
собствениците, а не съобразно притежаваните от тях идеални части от
етажната собственост.
Сочи се, че решение относно този начин на разпределение, при който
ползването на коридора в партерния етаж да се ползва единствено от
собствениците на ателието, с оглед начина на построяване на сградата, е било
взето от собствениците С. Ч., М. Ч. и Н. Б. с възникване на етажната
собственост. Поради това оспорват да е налице неправомерно въздействие от
негова страна, с което да се смущава правото на собственост на ищците, което
да е в разрез с даденото от тях съгласие. Твърди се, че ищцата Н. Б. е била
съгласна с този начин на разпределение и никога не е възразявала за това.
Същата от 2000 г. до м. октомври 2021 г. не се е противопоставяла на така
създадения начин на ползване на партерния етаж и не е имало спорове между
нея и другите етажни собственици. Заявява, че мълчаливо или евентуално с
7
конклудентно действие тя е дала съгласието си за този начин на
разпределение, при който коридорът и асансьорът на партерния етаж да бъдат
ползвани изключително от собствениците на ателието. Ищцата М. Г., като
собственик от 04.12.2019 г. на апартамент № 5 в сградата също е приела и не
се е противопоставила на установеното фактическо положение. Оспорва се
достъпът на ищците да е бил възпрепятстван, поради което оспорва исковете
като неоснователни. Сочи се, че като собственик на самостоятелни обекти в
сградата (ид.ч. от тях) от 15.12.2008 г., е приел фактическото положение
такова каквото е било до тази дата, като по този начин липсва причинна
връзка между поведението на първите двама ответници и създаденото
положение. Същите оспорват да са допринесли със собствени действия за
твърдяното от ищците противоправно състояние, а именно - лишаването им от
достъп до общи по естеството си части. Намират, че начинът на изграждане на
сградата обуславя така създаденото фактическо положение. Оспорват
пасивната си материална легитимация да отговарят по предявените искове.
Твърдят, че коридорът на партерния етаж, в който попада вратата на
асансьора и води към ателието, по предназначението си обслужва единствено
ателието на партерния етаж, поради което оспорва този коридор да служи за
общо ползване на всички етажни собственици, като същият изключително се
ползва от собственика на ателието още от построяването на сградата през 2000
г. и не е обща част по естеството си е.
Според ответниците, коридорът не е предназначен да обслужва
собствениците на обектите от първи жилищен етаж до последния етаж, тъй
като за тях е осигурен достъп чрез дясната входна врата на сградата и до
стълбището, свързващо всички етажи в сградата (т. нар. вертикална връзка).
Намират, че при определяне дали даден елемент от сграда в режим на етажна
собственост е със статут на обща част или не е и може ли да се притежава в
индивидуална собственост, следва да се има предвид неговото
предназначение дали служи за задоволяване на общи нужди на етажните
собственици, с оглед строителните книжа или след извършено преустройство
от собственика /съсобствениците/ на сградата. Твърдят, че коридорът на
партерния етаж служи за задоволяване потребностите само на собствениците
на ателието, поради което същият не служи за общо ползване на всички
етажни собствениции не представлява обща част Заявяват, че това състояние
се установява и от архитектурния проект на сградата.
8
Оспорват да е налице соченото от ицщите неправомерно действие, с
което се препятства ползването на общите части по предназначение. В
евентуалност първите двама ответници твърдят, че като собственици на
ателието на партерния етаж на сградата, те са собственици на основание
давностно владение на коридора на партерния етаж, водещ от лявата входна
врата на сградата към ателието и вратата на асансьора, който коридор не е
обща част по естеството си, а е предназначен и придаден за ползване към
ателието с възникване на етажната собственост. Твърдят изтекъл срок на
придобивна давност за времето от 15.12.2008 г. до 15.12.2018 г. Сочат, че
никой от етажните собственици не се е противопоставил на владението, което
е било трайно, непрекъснато и необезпокоявано.
Намират, че монтираната в асансьорната шахта, асансьорна уредба е
движима вещ, която може да бъде демонтирана и монтирана в друга
асансьорна шахта без да бъде повредена или унищожена, поради което с
монтирането в асансьорната шахта не става обща част по приращение.
Твърдят, че същият е собственост на първите двама ответници, при равни
квоти по силата на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, дело
№ *** на СВп – Варна, като правото на собственост е придобито на
оригинерно правно основание, евентуално - по давност. Твърдят, че
асансьорът е закупен с лични средства на С. Ч. след изричния отказ на
етажния собственик Н. Б., която никога не е заплащала такса за обслужването
му или за ел. енергия, поради което е станал негова собственост със
закупуването му. Като собственик на вещта, С. Ч. е сключил договор за
абонаментно поддържане и ремонт на асансьорни уредби с „Буллифт
Трейдинг 1“ ЕООД, по силата на който се е задължил да ограничи достъпа до
машинното помещение, като допуска само служители на дружеството или
лица, придружавани от тях, както и да заключва машинното помещение.
Заявява, че според архитектурния проект на сградата, асансьорът на партерния
етаж в сградата не е предназначен за общо ползване от всички етажни
собственици.
Твърдят, че достъп до главните ел. табло, водомер и спирателен кран на
сградата, е осигурен на техниците, обслужващи В и К и
електроразпределителните дружества и никога не е бил възпрепятстван.
Спирателният кран за цялата ВиК инсталацията в сградата се намира в гаража
9
на ищцата Н. Б., която е запозната с това и е обсъждано на проведеното общо
събрание на етажната собственост от 23.10.2021 г. Заявяват, че първата от
ищците е запозната с обстоятелството, че отчитането на водата се извършва
дистанционно, както и че няма открита процедура за преместване на главното
ел. табло извън сградата, въпреки взето решение от ОСЕС.
Сочат, че от дясната входна врата на сградата се осъществява достъп
както до стълбището на сградата, така и до всички общи части на сградата.
Поради това ищците не използват лявата входна врата на сградата, а използват
единствено дясната входна врата и именно чрез нея достигат до собствените
си апартаменти и имат достъп до стълбището на сградата. Сочат, че до
изпращане на нотариалната покана през м. септември 2023 г., ищците не са
изявили претенции този начин на ползване да им е създавало пречки, като
едва през м. октомври 2021 г., на проведено ОСЕС са изявили желанието си да
им се даде достъп до главното ел. табло и главния водомер на сградата, до
които се достига през коридора на партерния етаж водещ до ателието, който не
е обща част.
Намират, че чрез заключване на лявата входна врата първите двама
ответници не извършват неправомерно действие, а упражняват едно от своите
правомощия по закон - да владеят имота си, ограничавайки достъпа на трети
лица, които са длъжни да зачитат притежаваното от него абсолютно вещно
право на собственост. Заявяват, че другите етажни собственици не могат да
искат преодоляване на това противоправно според тях състояние чрез
получаване на неограничен достъп до чужд самостоятелен обект, създавайки
по този начин друго противоправно състояние - накърняване на правото на
собственост.
Оспорват да са създадени пречки на ищците да използват собствените
си апартаменти в сградата по предназначение, както и да им са създадени
неимоверни ежедневни затруднения. Твърдят, че сградата функционира чрез
дясната входна врата, чрез която се достига до стълбището, респ. до всички
общи части. Не е създадена пречка за достъп на ищците както до собствените
им обекти в етажната собственост, така и до общите части на сградата.
Коридорът на партерния етаж, обслужващ ателието, не е необходим за
пълноценното ползване на отделните жилища в сградата поради наличие на
друг отделен вход, посредством който се осъществява достъп както до
10
етажите, така и до общите части и посредством който ищците имат свободен
достъп до собствените си обекти в сградата и упражняват правото си на
собственост в пълен обем, спокойно и необезпокоявано. След като ищците
имат достъп до имотите си в пълен обем, то по никакъв начин не са им
създавани пречки да упражняват правото си на собственост. Оспорват да е
налице промяна в сградата, като сочат, че от построяване на същата, не са
извършвани действия, чрез които да се ограничава правото на собственост на
ищците. Намират, че дори при положително решение по предявените искове,
същото не може да се изпълни доколкото предходно състояние, което да може
да се възстанови, не съществува. При горните доводи настояват за отхвърляне
на предявените искове.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото
и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна,
следното:
Процесната сграда е построена върху поземлен имот, собственост на
първата от ищците – Н. Б. – обстоятелство, което се установява от
приобщения по делото за договор за дарение на недвижим имот от 21.12.1993
г., за който е съставен нотариален акт ***, том LXIII, дело №*** г. на А. Г.,
Варненски нотариус. По силата на посочения договор, Л. Б.. и М. Б., даряват
на дъщеря си Н. М. Г., своя, придобит по време на брака, недвижим имот,
находящ се в гр. Варна, ул. „***“ №22, представляващ къща, ведно с 252 кв.м
дворно място.
На 12.08.1994 г., между Н. М. Г., като „продавач“ и ЕТ „*** – С. Ч.“, като
„предприемач“, е слючен предварителен договор за прехвърляне на
собственост срещу задължение за строителство със взаимно отстъпване право
на строеж. По силата на сключения предварителен договор, продавачът поема
задължението да продаде на предприемача 1/100 ид.ч. от собствения си
недвижим имот с адрес: гр. Варна, ул. „***“ №22, а предприемачът се
съгласява, след събаряне на съществуващата сграда в дворното място, да
извърши ново строителство. Страните по предварителния договор се
задължават, след продажбата на уговорената 1/100 ид.ч. от недвижимия имот,
взаимно да си учредят право на строеж, на осн. чл.56 ЗСТУ (отм.), като
придобият право на собственост върху определени самостоятелни обекти.
11
Извършването на всички разходи във връзка с подготовка и осъществяване на
строителството са за сметка на предприемача, като продавачът няма
задължение да участва в строителството, пряко или косвено, със свои средства
или труд, като приносът на последния се изчерпва с прехвърлянето на идеална
част от правото на собственост върху дворното място и учредяване право на
строеж, в полза на предприемача /т.2 и т.4 от предварителния договор/. С т. 5
от предварителния договор, страните са постигнали съгласие относно
разпределението на обектите в сградата, в зависимост от предвижданията на
застроително-регулационния план на дворното място, а именно, дали ще
бъдат изградени три, четири или пет жилищни етажа.
С анекс от 08.09.1994 г. към предварителния договор, страните изменят
т.5 от същия, като постигат съгласие, продавачът по договора, да придобие
правото на собственост върху следните обекти: гараж №4 и гараж №5,
находящи се в сутерена на сградата, офис №1 – в партера на сградата,
апартамент №1 – на първия етаж от сградата, ведно с прилежащото му избено
помещение №1, апартамент №2 - на първия етаж от сградата, ведно с
прилежащото му избено помещение №2; апартамент №6 – на четвъртия етаж
от сградата, ведно с прилежащото му избено помещение №6. Всички останали
обекти в сградата, предвидени за изграждане, остават в собственост на
предприемача.
С договор за продажба от 26.08.1994 г., обективиран в нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №**** на О. С. – нотариус при
Варненския районен съд, Н. М. Г. продава на ЕТ „*** - С. Ч.“, 1/100 ид.ч. от
дворно място, находящо се в гр. Варна, ул. „***“ №22, цялото с площ от 252
кв.м, срещу 300 лева, както и срещу задължението на купувача да изгради в
това дворно място, жилищна сграда, съгласно одобрен архитектурен проект
със свои средства, при условията на сключения между страните
предварителен договор от 12.08.2024 г., който представлява неразделна част от
договора за продажба и съставения за него нотариален акт.
Със заявление по чл.56, ал.2 и ал.3 ЗТСУ, от датата 09.09.1997 г., с
нотариално удостоверяване на подписите, Н. М. Г., С. И. Ч., действащ като ЕТ
„*** - С. Ч.“ и М. Г. Ч., взаимно си учредяват вещно право на строеж за
обектите, определени предварителния договор от 12.08.1994 г. и анекса от
08.09.1994 г. Не е спазена нотариална форма, а заявлението е отправено до
12
общинската администрация.
Съгласно разрешение за строеж №97/22.09.1997 г. на община Варна,
район „Одесос“, на Н. М. Г. и ЕТ „*** – С. Ч.“, се разрешава „строеж на
жилищна сграда на пет етажа плюс терасовиден, завършваща на два етажа, и
терасовиден“.
С акт за узаконяване № 15/23.07.1999 г., районният архитект на община
Варна, район „Одесос“, узаконява незаконно застроеното, а именно –
увеличена квадратура на балконите на първи, четвърти и пети етаж, първо
ниво на мансардата и жилището от 107 кв.м на второ ниво на мансардата, на
името на С. И. Ч. и на Н. М. Г., на жилищна сграда, с адрес – гр. Варна, ул.
„***“ №22.
От приобщените по делото разрешение за ползване №5/05.01.2000 г.,
издадено от РДНСК Варна и протокол обр.16, се установява, че в недвижимия
имот с адрес: гр. Варна, ул. „***“ №22, е построена и е разрешено ползването
на жилищна сграда със 7 бр. апартаменти, 1 бр. ателие, 1 бр. офис и 5 бр.
подземни гаражи. Сградата е собственост на Н. М. Г., С. И. Ч. и М. Г. Ч..
Плановото решение на жилищната сграда включва: подземен избен етаж,
съдържащ пет подземни гаража, както и машинно към асансьорната шахта;
приземен партерен етаж, съдържащ ателие и офис, с открити тераси пред тях
в двора, стълбищно-асансьорен възел за вертикална връзка между етажите и
покрита рампа към подземния гараж, както и пет надземни жилищни етажа с
шест апартамента и мезонет, развит на шести терасовиден етаж, и в
подпокрива.
С нотариален акт за собственост №22, том I, peг.№**, дело №*** г. и
нотариален акт за собственост №24, том I, peг.№**, дело №*** г. – двата на С.
С., нотариус №193 в НК, съпрузите С. И. Ч. и М. Г. Ч. са признати за
собственици на следните недвижими имоти, находящ се в гр. Варна, ул. „***“
№22, а именно – апартамент №7, находящ се на ***, с площ от 248 кв.м,
състоящ се от: на шестия етаж – коридор, хол, дневна – кухня, баня-тоалет,
спалня с баня-тоалет, две тераси, асансьорна шахта с ролково помещение,
вътрешно стълбище към седмия етаж и на седмия етаж – коридор, дрешник,
баня-тоалет, три спални, тераса, при граници: стълбище, ул. „***“, калкан,
вътрешен двор, калкан, ведно в прилежащото му избено помещение №7, както
и на ателие, на партерния етаж, с площ от 107 кв.м, състоящо се от: коридор,
13
входно антре, баня-тоалет, приемна, ателие, баня-тоалет и открита тераса, при
граници: стълбище, асансьорна шахта, ул. „***“ №22, офис пар. IX-7, пар.
VIII-6, калкан на сграда, ведно с припадащите му се ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху дворното място. С нотариален акт за
дарение на недвижим имот №***, дело №*** г. на С. С., нотариус №193 в НК,
С. Ч. и М. Ч. даряват на Г. С. Ч. и А. С. Ч., горепосочения недвижим имот.
С нотариален акт за замяна на недвижими имоти №181, том III, peг.
№***, дело №*** г. на С. С., нотариус №193 в НК, вписан в Служба по
вписванията с вх. рег. № 36903/15.12.2008 г., поправен с нотариален акт за
поправка на нотариален акт за замяна на недвижими имоти №114, том II, peг.
№**, дело №*** г. на С. С., нотариус №193 в НК, Г. С. Ч., действащ лично и
със съгласието на родителите си М. Г. Ч. и С. И. Ч. и А. С. Ч., действаща чрез
законните си представители М. Г. Ч. и С. И. Ч., прехвърлят на А. Н. И.. и А. К.
Н.., правото на строеж върху следните обекти в изграждаща се жилищна
сграда, с адрес: гр. Варна, ул. ***. В замяна на това, последните двама
прехвърлят на Г. С. Ч. и А. С. Ч., собствените си имоти, изградени в
жилищната сграда, с административен адрес: гр. Варна, ул. „***“ №22, а
именно: гараж № 1, гараж №3, ателие на партерния етаж, без посочен номер, с
площ от 62,43 кв.м, състоящо се от: коридор, входно антре, баня-тоалет,
приемна, ателие, баня-тоалет, при граници: стълбище, вход и вътрешен двор,
офис, поземлени имоти IX-7, VIII-6, калкан на сграда, ведно с припадащите му
се ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното
място.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот №47, том V, peг.№8936,
дело №579/2019 г. на И. М., нотариус №** в НК, вписан в Служба по
вписванията с вх. рег. № 32670/04.12.2019 г., Н. М. Б. дарява на дъщеря си М.
Н. Г., собствения си недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор 10135.1508.244.1.7, с адрес: гр. *****, ведно със 125 кв.м ид.ч.
от дворното място, в което е построена сградата.
Съгласно писмо peг.№** г. на община Варна, район „Одесос“, на адрес:
гр. Варна, ул. „***“ №22, има регистрирана етажна собственост от 2009 г.
Видно от договор за абонаментно поддържане и ремонт на асансьорни
уредби от 05.04.2018 г., С. Ч., в качеството му на собственик на асансьорна
уредба, в процесната сграда, възлага на „Буллифт Трейдинг 1“ ЕООД,
14
абонаментното поддържане и ремонт на асансьорните уредби в сградата,
срещу заплащане на месечна абонамента такса.
От писмо изх.№** г. на община Варна, район „Одесос“, се установява,
че в архива на районната общинската администрация не е установено
предадено за съхранение площообразуване относно жилищна сграда, с адрес:
гр. Варна, ул. „***“ №22. Такъв писмен документ не е установен и в архива на
община Варна – обстоятелство, което се установява от писмо peг.№** г. на
директора на дирекция „Управление на човешките ресурси и
административни услуги“ при на община Варна, район „Одесос“.
С писмо изх.№** г. на директора на дирекция „УСКОР“ при община
Варна, район „Одесос“, се посочва, че съгласно одобрените екзекутивив в
североизточната част на сградата е осъществен достъпът до общите части,
посредством общ коридор, който достига до асансьорната площадка.
Същевременно до същата площадка се достига чрез разположено успредно на
него стълбище. По този начин се осигурява достъпна среда за хора в
неравностойно положение. В край на коридора, упоменат в строителните
книжа е с наименование „стълбищна клетка“, с площ 29,60 кв.м,
принадлежаща към общите части на сградата. Отделно във вътрешния му край
са поставени индивидуалните електромери в табло,което съгласно проекта е
съобразено да бъде достъпна част за всички собственици на сградата, както и
за експлоатационното дружество. Заявено е, че вертикалната комуникация в
сградата се осъществява посредством асансьор и двураменно стълбище.
Пътническият асансьор започва с първа спирка на партет и завършва с
последна спирка – мансарда – първо ниво. Общият брой спирки са седем.
Машинното отделение е разположено в сутерена на сградата. Посочено е, че
използването на асансьора следва да се определи от общо събрание на
съсобствениците в правилник на вътрешния ред, т.к. той е общ за всеки един
собственик на блока и следва да осигурява безпроблемен достъп до всички
етажи, на които има одобрени проекто спирки.
С писмо peг.№** г. на директора на община Варна, район „Одесос“,
дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред“,
изпратено до управителя на „Буллифт Трейдинг 1“ ЕООД, общинската
администрация, с което е отречена възможността асансьорната шахта,
попадаща в обхвата на апартамент №7, както и ролковото помещение на седми
15
етаж, да бъдат приети за частна собственост, както и че установеното
противоречи на режима на въвеждане в експлоатация с разрешение за
ползване №005/05.01.2000 г. на РДНСК – Варна. Писмото е изпратено до
управителя на търговското дружество след извършена проверка въз основа
жалба на ищците, с твърдение, че асансьорът в жилищната сграда с адрес: гр.
Варна, ул. „***“ №22, като по задание на един от собствениците е ограничено
ползването. В хода на извършената проверка, при преглед на строителните
книжа, съхранявани в архива на община Варна, район „Одесос“, е установено,
че вертикалната комуникация в сградата се осъществява посредством асансьор
и двураменно стълбище. Пътническият асансьор започва с първа спирка на
партет и завършва с последна спирка – мансарда – първо ниво. Общият брой
спирки са седем. Машинното отделение е разположено в сутерена на сградата.
Посочено е, че използването на асансьора следва да се определи от общо
събрание на съсобствениците в правилник на вътрешния ред, т.к. той е общ за
всеки един собственик на блока и следва да осигурява безпроблемен достъп
до всички етажи, на които има одобрени проекто спирки.
По делото е приобщено становище peг. № ** г. на главния архитект на
община Варна, изпратено до ищците, съгласно което, към момента на
построяване на процесната сграда, тя е шестетажна, със задължителен
асансьор, съгласно действащата нормативна уредба към периода на
построяване и въвеждане в експлоатация – чл.92 от Наредба №5 за правила и
норми по териториално и селищно устройство от 1995 г. на Министерство на
териториалното развитие и строителство.
Видно от приобщените по делото протокол от 23.01.2021 г. и протокол
от 22.01.2022 г. от проведени ОСЕС на сграда с администативен адрес:
гр.Варна, ул. „***“ №22, се установява, че на предложенията на ищците – за
достъп до ел.таблото и до главния водомер на сградата, както и за възможност
да ползват асансьора, ответниците винаги са се противоставяли, като с оглед
по-големия процент на притежаваните от тях идеални части от общите части
на сградата, предложенията на ищците не са били приемани.
С нотариална покана peг.№*** г., връчена чрез нотариус П. П., ищците
отправят към ответниците искане, в едноседмичен срок от получаване на
поканата да им бъде предоставена възможност да ползват стълбищната клетка
на партерния етаж, като им се предостави възможност да влизат през лявата
16
входна врата на сградата, както и да програмират асансьора по начин, че
същият да спира и да може да бъде „повикан“ от първи и четвърти етаж на
сградата. Поканата е връчена на всеки от ответниците, на дата 03.09.2023 г. –
видно от приобщените четири разписки за връчване на същата.
По делото е приет и е приложен екзекутив партер за обект: ул. „***“
№22, парцел VII, представляващ извлечение от архитектурния проект на
сградата.
По искане на страните, по делото са събрани гласни доказателства, чрез
разпит на водени от тях свидетели.
В показанията си св. М. Н. Х. заявява, че съжителства с ищцата М. Г.,
като от 2007 г. двамата живеят в жилиеще, разположено на четвъртия етаж в
процесната сграда. Имат едно дете на възраст под 3 г. Свидетелят сочи, че
макар да има асансьорна площадка на стълбището, не могат да ползват
асаньора за да достигнат до имота си, тъй като бутониерата на съоръжението е
изключена на 1-ви и 4-ти жилищни етажи. Твърди, че ищците и ответниците
са във влошени отношения още от 90-те години на 20 в., когато Н. Б. продава
на Ч.и, 1 % от върху недвижимия имот, върху който е построена сградата.
Заявява, че оттгогава „започва шантажът и адът“, в който Н. Б. попада, тъй
като ответниците започват да я шантажират, че ако тя не подписва това, което
те поискат от нея, тя ще остане на улицата. Обяснява, че след построяване на
сградата, Н. Б., от обяви е разбрала, че нейните имоти в сградата са били
обявени за продажба. Твърди, че през годините многократно са били правени
опити за преустановяване на неоснователните действия на ответниците.
Заявява, че последните са деактивирали бутоните за 1-ви и 4-ти етаж. Макар
през годините да са били водени много разговори, те не са довели до каквато и
да е промяна. Сочи, че през 2010 г., след като ищците заявили желанието си да
ползват асансьора, М. Ч. отговорила „да си гледат работата“. В друг разговор,
проведен между М. Ч. и М. Г., ищцата поискала да бъде предоствен ключ за
достъп през лявата входна врата, както и асансьорът да бъде активиран на 1-
ви и 4-ти жилищни етажи, а отговорът на ответницата бил изключително
груб, нападащ, атакуващ, с обиди и заплахи. Заявява, че М. Ч. си позволявала
да говори непристойно на ищците, в т.ч. и на общи събрания на етажната
собственост, като част от обидите били: „Не можем да ви гледаме“,
„Отвращавате ни“, казвала им: „Като не ви харесва ситуацията изчезвайте
17
оттук!“ Свидетелят си спомня и за поне три разговора, проведени със С. Ч..
Намира, че ситуацията е форма на наказание за тях, като те търпят това
наказание всеки ден.
Стълбището било изключително стръмно, като само от партера до
първия етаж имало 15 стъпала. Според свидетеля то било изградено за да бъде
аварийно, а не за ежедневно ползване. Според свидетеля, липсата на асансьор
до етажа, на който живее със семейството си, им създава изключителни
ежедневни трудности, тъй като стълбището било много стръмно, а се налагало
всеки ден да го изкачват по няколко пъти. По време на цялата си бременност,
М. Г. изкачвала и слизала по стълбището пеша. След като се родило детето им,
било много трудно да се изкачват и слизат с него на ръце, като много
внимавали да не изпуснат детето по стълбите, тъй като нямало как да гледат в
краката си, докато държат детската количка. Заявява, че когато М. Г. искала да
изведе бебето на разходка, се налагало той да излезе от работа за да може да
помогне със свалянето на количката. За да се върН. в дома си, майката и
детето го чакали да приключи с работния ден, за да може да ги прибере. Н. Б.
била със заболяване на двете коленни стави, като изпитвала изключителни
затруднения да се качи до първия етаж. Невъзможно било да се качи до
четвъртия етаж, ако искала да посети дъщеря си и нейното семейство. Заявява,
че при водените разговори с ответниците никога не е бил поставян въпросът за
заплащане на разходи за активиране на асансьорната уредба. Заявява, че
въпросът е бил поставян и на проведени общи събрания на етажната
собственост, като етажните собственици, извън ответнците гласували с
„въздържал се“, тъй като имали опасения, че и техният достъп щял да бъде
спрян от семейство Ч.и. Отрича ищците да са се съгласявали да нямат достъп
до етажите, на които се намират обектите им. Твърди, че нямат достъп до
лявата входна врата, а оттам и до асансьорната площадка, тъй като
ответниците отказват да им предоставят ключове. Сочи, че през 2019 г., когато
отново бил поискан достъп до асансьора и левия вход, С. Ч. отказал, тъй като
те били тяхна частна собственост, съгласно нотариалните им актове, и ищците
нямали основание и право да искат ползването им, тъй като семейство Ч.и не
били съгласни те да ги ползват.
Твърди, че при разговор, проведен на 30.05.2021 г., в присъствието на
всички ответници, С. Ч. заплашил ищците да не припарвали до асансьора и
левия вход, защото щяло да се стигне до физическа саморазправа. Заявява, че
18
на 23.10.2021 г., след проведено общо събрание на етажната собственост,
където дебатите били „емоционални“, ответникът С. Ч. причакал свидетеля и
го нападнал и започнал да го души с ръце. Твърди, че имало свидетели на
случилото се. Била образувана прокурорска преписка, която била прекратена,
тъй като се касаело за лека телесна повреда. Свидетелят заявява, че не е искал
той да продължи със съдебни действия, тъй като искал спорът да бъде
разрешен доброволно. А. и Г. Ч.и също отказвали да предоставят достъп до
асансьора и левия вход, тъй като те били собственици и те се били
разпореждали с тях. Заявява, че през всички години ищците вярвали, че
спорът може да бъде разрешен в знака на добросъседството. Имало редица
разговори, но нямало никаква промяна. Семейство Ч.и били убедени, че
асансьорът и левият вход били тяхна собственост, твърдение, с което ищците
не били съгласни. Заявява, че макар да изразявали съгласие с тяхната позиция,
останалите съседи се притеснявали да ги подкрепят на общите събрания, тъй
като се опасявали, че и техният достъп щял да бъде препятстван. Тъй като
нямали достъп през лявата входна врата на сградата, ищците не можели да
достъпят и до електромерното табло, както и до сутерена в сградата, където се
намирали главният спирателен кран с главния водомер. Достъпът до сутерена
също бил ограничен от ответниците, тъй като вратата към сутерена била
заключена от тях.
Твърди, че след като сградата била построена и Н. Б., и нейният съпруг
се нанесли, поискали от ответниците да ползват асансьора и левия вход, но
последните заявили, че за това трябвало да им бъде платена сумата от 5000
USD. Сочи, че е разговарял с управителя на търговското дружество, което
поддържа асансьора и заявява, че от него знае, че бутоните на 1-ви и 4-ти етаж
били деактивирани по искане на сем. Ч.и.
Свидетелят Х. заявява, че дядото на М. Г. живеел в жилището на Н. Б.,
като починал на 89-годишна възраст. През последните шест години от живота
си, възрастният човек бил като затворник в дома си, тъй като не можел да
преодолява стълбището в двете посоки. В продължение на тези шест години,
той не бил излизал нито веднъж.
В показанията си пред съда, св. Ц. Г. заявява, че живее от 2010 г., под
наем в имот, разположен на първи жилищен етаж, в процесната сграда. Неин
наемодател е ищцата Н. Б.. Свидетелката не може да ползва асансьор до
19
нейния етаж, тъй като няма достъп до него. В сградата влиза само през
дясната входна врата, като няма ключ за лявата врата. Заявява, че проблемът
идва от семейство Ч.и, които не разрешават на ищците да ползват асансьора.
Знае, че са били водени разговори, но не били стигнали до консенсус, поради
което и тя като наемаетел търпи ограниченията. На свидетеля не е известна
причината за това състояние на нещата. Сочи, че лично ги виждала е пред
сградата да спорят, да дебатират, Н. и М. със всеки един от семейство Ч.и, но
доколкото после била говорила, резултат нямало и те продъжавали да бъдат
без асансьор. Това състояние на нещата е откакто тя живее в сградата.
Заявява, че ситуацията е причина за изпитвани сериозни затруднения, както от
ищците, така и от нея. Поради невъзможност да ползват асансьора трябва да
се качват пеша, да носят покупки, багаж и т.н. Сочи, че стълбището е
изключително стръмно и тясно, и тъй като тя забременяла и родила след като
вече живеела в сградата, се налагало бременна да изкачва и да слиза по това
стълбище. За да разхожда детето си трябвало на ръце да бъде сваляна и
качвана 25-килограмова детска количка. Сочи, че пред стълбището на първия
етаж нямало площадка, където може да бъде оставена количката или друг
багаж, поради което се налагало да избира или да остави детето на улицата и
да качи детето или да остави детето и да качи количката. Към настоящия
момент синът е на 12-годишна възраст и не може да свали сам велосипеда
си, а свидетелката не може да му помогне, тъй като е с тежка операция.
Поради това детето може да кара колело само след като баща му се върне от
работа и му свали колелото.
По искане на ответниците, по делото е разпитан свидетелят М. С. М. –
без дела и родство със страните.
В показанията си пред съда, този свидетел сочи, че познава ответниците
от преди 20 години. Заявява, че преди няколко години разбрал за „някакъв
такъв проблем, че са имали уговорка преди това, пък после се измени“. Според
свидетеля, от времето на построяване на сградата имало уговорка едната от
съсобственичките, която искала апартамент на 4-ти етаж, да не ползва и да не
плаща асансьор, а да върви пеша. Била спортистка. Знае от С. Ч., че жената
била поискала да живее на 4-тия етаж без асансьор. Не знае да е имало
конфликт за асансьор, през годините. Твърди, че е бил воден разговор
/вероятно с М. Г./, да бъде разрешено ползването на асансьора, но срещу
определено заплащане. Тъй като асансьорната уредба била закупена от Ч.,
20
като той бил заплатил всички такси. Заявява, че конфликтът за ползване на
асансьора и за достъпа през левия вход датира от 2021 г.
За установяване фактическата страна на спора, по делото е допуснато
провеждане на съдебно-техническа експретиза, заключението на която, като
обективно и компентентно, е прието по делото. Съгласно установеното от
вещите лица, по първоначално одобрените проекти от 25.08.1997 г.,
послужили за издаване на разрешението за строеж на процесната сграда,
същата се състои от следните етажи: сутерен, партер, пет жилищни етажа и
мансарден жилищен етаж. Общо надземните етажи са седем, има и сутеренен
етаж. При извършване на строителството са изпълнени отклонения от
първоначално одобрения проект, за които са изработени екзекутивни чертежи,
одобрени на 08.03.1999 г. Издаден е Акт за узаконяване на описаните в
съдържанието му СМР. Според вещите лица, изпълнените отклонения от
първоначално одобрения проект, впоследствие узаконени с акт за узаконяване,
включват разширяване на етажа на мансардата и изграждане на второ ниво на
мансардния етаж, като отделен допълнителен етаж към сградата. По този
начин, сградата става на осем надземни етажа и подземен етаж - сутерен.
Съгласно първоначално одобрения проект от 25.08.1997 г.,
комуникацията между етажите е предвидена да се осъществява със стълбищна
клетка и асансьорна уредба. Достъпът до сградата и стълбищната клетка,
обслужваща жилищните етажи на сградата, е от ул. „***“ **, като с
еднораменна стълба от входа на сградата се достига до стълбищна площадка
на първия жилищен етаж, разположен над партерния етаж. Следващите
жилищни етажи се преодоляват с двураменно стълбище с междинни и етажни
площадки. До асансьорната уредба се достига от входната врата чрез
еднораменната стълба до първия жилищен етаж /разположен над партерния/,
т.е. втори надземен етаж на сградата. Обслужването на първата спирка на
асансьорната уредба е от стълбищната площадка на втория надземен етаж.
Асансьорът обслужва 1, 2, 3, 4, 5 жилищни етажи. До мансардния етаж се
достига само по стълбището от стълбищната площадка на 5 жилищен етаж.
Посочено е, че по проект, от първи жилищен етаж до партера няма
комуникация, чрез стъпала в стълбищната клетка, като достигането до
партерното ниво се осъществява единствено чрез асансьора и от площадката
пред асансьора се достига чрез стъпала до сутерена. Машинното помещение за
асансьора е предвидено в сутеренния етаж. На партерния етаж на сградата са
21
предвидени за изграждане следните обекти: вдясно от входа на сградата -
офис 1 с директен вход от улицата; вляво от входа на сградата - офис 2 с вход
от улицата, от който чрез коридор се достига до помещенията му. Връзка на
офис 2 на партера с асансьорната уредба, със стьлбищната площадка пред
асансьора и със стълбището към сутерена, няма. Офис 2 и стълбищната
площадка са отделени със стена; Рампа за подземния паркинг.
Съгласно приетите и одобрени екзекутивни чертежи от 08.03.1999 г. и
акт за узаконяване № 15/23.07.1999 г., сградата е реализирана, като всички
промени са отразени в екзекутивните чертежи. Промените от първоначално
одобрените проекти на партерния етаж, са следните: офис 2 е преустроен, като
коридорът, който осигурява достъпът от входната врата до помещенията на
офис 2 е присъединен към стьлбищната клетка на сградата, чрез премахване
на преградна стена от 12 см между офиса и стълбищната площадка пред
асансьора на партера и стълбите към сутерена. В екзекутивните чертежи е
отбелязано с червен цвят, че „коридор от 19,30 кв.м“ се преустройва и става
част от „стълбищна клетка - 29,60 кв.м“. Поради това, входните врати за
стълбищната клетка стават две. Първоначално проектираната входна врата,
вдясно, осигурява достъпа до стълбищното рамо за първи и следващи
жилищни етажи. Втората входна врата вляво, осигурява достъпа до
партерната част на стълбищната клетка, до асансьора, до стълбището съм
сутерена. Входът за офис 2 е от стълбищна клетка на партера.
Вещите лица са посочили, че по смисъла на Наредба №2 от 08.06.2009 г.
за избор и проектиране на асансьорни уредби в жилищни и
общественообслужващи сгради, „асансьорна уредба“ е съвкупност от
асансьор (асансьори) и функционално свързани с него (тях) части на строежа
(шахта, шахтна яма, машинно помещение, етажни площадки и др. подобни).
Посочено е, че стълбищната клетка и асансьорната уредба представляват
обща част на жилищна сграда. Коридорът, водещ от лявата входна врата към
офис 2, по одобрени строителни книжа е част от стълбищната клетка.
Съгласно заключението на СТЕ, в сградата има една асансьорна уредба,
като съгласно действащата към момента на разрешаване на строителството,
както и към датата на въвеждане на сградата в експлоатация, Нареба
№5/17.05.1995 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство,
отм. ДВ бр. 51 от 05.06.2021 г., за сгради с шест и повече етажи, асансьорите
22
са задължителни.
Вещите лица сочат, че достъпът до стълбищната клетка на партерния
етаж се осъществява от вляво разположената откъм ул. „***“. Вратата е с
действащ механизъм и се отключва със секретен ключ отвън и отвътре.
Вратата се отключва по електронен път, от помещения в сградата. Разходите
за подмяна на бравата, изчислени по средни пазарни цени, са в размер на 130
лева, а стойността на 1 ключ е 5 лева. В случай, че бъде монтирана брава с
чип, стойността е в размер на 836 лева, а на един чип – 8 лева.
Констатирано е, че асансьорът не спира на първи и четвърти етаж, не
приемат заявки от и към тези етажи, тъй като етажните бутони са
деактивирани, т.е. били откачени от асансьора. За възстановяване
командването на асансьора, от съответните етажи, е необходимо е необходимо
тези етажи да бъдат свързани електрически към управлението. В случай, че е
необходима подмяна на бутоните, стойността за тази подмяна е 200 лева, за 4
бр. бутони, а цената на труда – 200 лева или общо 400 лева. Всички дейности
по асансьора следва да се извършат от „Буллифт“ – дружеството, което
обслужва асансьора и носи отговорност по договора.
В открито съдебно заседание вещите лица допълват, че асансьорът
обслужва партерния етаж и може да бъде повикан от него. Деактивиран е
достъпът до първи и четвърти етаж, като асансьорът може да спира на тези
етажи, но след като бъдат подменени механизмите за даване на сигнал за
пускане и стоп. Разясняват, че още при първоначалните проекти, общият вход
за жилищната част и стълбищната клетка е само през една врата, от която,
чрез стъпала, се стига до 1-ви етаж, и след това до асансьора. На стълбищната
клетка на 1-ви етаж се намира асансьорната врата, която се достига от този
вход. След промените, които са извършени по време на строителството и
екзекутивната документация, е осъществен такъв достъп до асансьора, който е
вече от партерното ниво, чрез вратата за офиса, като част от коридора на
офиса е свързан със стълбищната площадка на партерното ниво. Коридорът,
който е бил коридор на офиса, при свързването си става коридор и обща
стълбищна част за достъп до тази площадка, където се намира и асансьорната
площадка.
Проведена е допълнителна съдебно-техническа експертиза, от
приобщеното заключение, на която се установява, че електромерното табло на
23
сградата се намира на партерния етаж, в ниша на стената срещу асансьорната
врата. Достъпът до таблото се осъществява от вляво разположената входна
врата, откъм ул. „***“, по коридора, който чупи вдясно и където се намира
асансьорната врата. Достъп до таблото може да бъде осъществен и чрез
асансьора до ниво партер. Главният водомер и главният спирателен кран се
намират в сутерена на сградата, в ниша в коридора. До сутерена се достига по
еднораменно стьлбище през метална врата от ниво партер. Достъпът до
входната врата за сутерена се осъществява от вляво разположената входна
врата, откъм улица „***”, по коридора, който чупи вдясно и където се намира
асансьорната врата. Входната врата за сутерена е преди вратата на асансьора.
Достьп до входната врата за сутерена може да се осъществи и чрез асансьора
до ниво партер. Има „спирка” на асансьорната уредба на сградата на
партерния етаж. Асансьорът е програмиран да обслужва и обслужва
партерния етаж на сградата. Обслужва се от етажната площадка пред
асансьора.
При изслушване в открито съдебно заседание, вещите лица заявяват, че
екзекутивната документация, която са изследвали при изготвяне на
експертното заключение им е предоставена от администрацията на община
Варна, район „Одесос“.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните изводи:
Предявените искове намират правно основание в разпоредбата на чл.109
ЗС. Същите са допустими, поради което съдът дължи произнасяне по
основателността им. Обстоятелството, че спорните въпроси са били
разгледани при провеждане на общи събрания на етажната собственост на
сградата с адрес: гр. Варна, ул. „***“ №22, не променя извода за допустимост
на предявените искове, доколкото неоснователните действия, сочени от
ищците не произтичат и не са следствие от решения на етажната собственост,
а датират още от построяване на сградата, и не са били отстранени до
настоящия момент.
Съгласно разрешението, дадено с т.№ 3 на ТР №4/2015 г. на ВКС,
ОСГК, задължителните предпоставки за уважаване на иска по чл.109 ЗС са
неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и
24
създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на
собственост, в неговия пълен обем. С този иск се предоставя защита на
правото на собственост срещу всяко пряко или косвено неоснователно
въздействие, което, без да отнема владението, ограничава, смущава и пречи на
пълноценното използване на имота, според предназначението му. В мотивите
на тълкувателното решение е посочено, че съгласно разпоредбата на чл.109
ЗС, собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно
действие, което му пречи да упражнява своето право. Двете задължителни
условия за уважаването на иска са: неоснователността на действията на
ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да
упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията
на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл.109 ЗС.
Същото ще бъде, ако действията са неоснователни, но не създават пречки на
собственика.
За уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да
докаже не само, че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е
осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че
това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за
използването на собствения му имот по-големи от обикновените. Съгласно
забраната, въведена с разпоредбата на чл. 50 ЗС, собственикът на недвижим
имот не може да извършва такива действия в своя имот, с които се създават
пречки за използуването на съседния имот по-големи от обикновените.
Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради
това са недопустими, е конкретна по всяко дело.
Анализът на събраните по делото писмени и гласни доказателства сочи,
че и двете задължителните предпоставки за уважаване на предявените искове
по чл.109 ЗС, са налице.
Страните не спорят, че от въвеждане на процесната сграда в
експлоатация и издаване на нейното разрешение за ползване – 05.01.2000 г.,
единственият асансьор, с който се осъществява вертикалната комуникация
между отделните етажи, няма външен и вътрешен достъп от и до първи и
четвърти жилищни етажи, като съгласно заключението на проведената по
делото съдебно-техническа експертиза, „същите са деактивирани, т.е.
откачени от управлението на асансьора“.
25
Възражението на ответниците, че не е налице деактивиране от
ответниците, а още при построяване на сградата и нейното въвеждане в
експлоатация, те не са били активирани, е неоснователно. Изпълнител на
строежа е ответникът С. Ч., действащ като ЕТ „*** – С. Ч.“, поради което той е
отговорен за „…изпълнението на цялото строителство на сградата в завършен
вид“, като съгласно сключения договор, дейностите са за сметка и в
задължение на предприемача – т.2 от предварителен договор от 12.08.1994 г. и
договор за продажба на недвижим имот, за който е съставен нотариален акт
***. Сградата включва един подземен и осем надземни етажи, поради което
наличието на асансьор е задължително, поради което изпълнителят на строежа
следва да осигури и да заплати монтирането. Както е уговорено с
предварителния договор от 12.08.1994 г., запазил своето действие и след
сключване на договора за продажба на 1/100 ид.ч. от дворното място, в което
по-късно е построена процесната сграда, извършването на всички разходи във
връзка с подготовка и осъществяване на строителството са за сметка на
предприемача, като продавачът /ищецът Н. Б./ няма задължение да участва в
строителството, пряко или косвено, със свои средства или труд, като приносът
на последния се изчерпва с прехвърлянето на идеална част от правото на
собственост върху дворното място и учредяване право на строеж, в полза на
предприемача /т.2 и т.4 от предварителния договор/.
Н. Б. няма нито ангажимент, нито задължение да заплаща каквито и да е
средства за закупуване и монтиране на асансьора. Поради това за изпълнителя
на строежа не съществува основание да претендиране на такива суми.
Единствените дължими биха били суми свързани с поддръжката и
управлението на етажната собственост.
При съставяне на протокол обр. 16, държавната приемателна комисия за
установяване на годността за ползване на строежа не констатира
невъзможността за достъп до асансьора от и до етажите, на които се намират
имотите на ищците. При приемане на строежа, на изпълнителя е определен
срок от 60 дни, в течение на който да бъдат отстранени недовършени работи –
монтиране на ръкохватки по парапет на вътрешната стълба и монтаж на
звънчево-домофонната инсталация. Няма каквито и да е данни, че е
констатирана невъзможност за ползване на асансьора. Това сочи, че достъпът
на ищците е бил ограничен след приемане на строежа и издаване на
26
разрешението за ползване. Каква е предисторията на спора между страните е
ирелевантно за спора. Факт е, че в продължение на 25 години те не могат да
ползват единствения асансьор в сградата. Те не биха могли да го ползват и до
съседни етажи, тъй като е достъпът им до партера, в частта където се намира
асансьорната площадка, също е ограничен.
Твърденията на ответниците, че единствено по желание на ответника Н.
Б., сградата е била проектирана и изпълнена, без достъп до асансьора от първи
и четвърти етаж, остана недоказано, както и че до изпращане на нотариалната
покана през 2023 г., ищците не са имали каквито и да е претенции към
ползването на асансьора или общите части от сградата, останаха недоказани.
В подкрепа на това твърдение, ответниците ангажираха единствено гласни
доказателства, чрез разпит на само един свидетел, но от показанията на същия
не се установиха релевантни за спора факти.
Видно от приобщените по делото протоколи от проведени общи
събрания на етажната собственост, през 2021 г. и 2022 г., ищците изрично са
искали от ответниците да им предоставят искания достъп, като последните
единодушно са гласували „против“. В показанията си св. Х. сочи, че
разговорите между страните по делото, касателно спорните въпроси, предмет
и на настоящото дело, са били провеждани многократно, през годините.
Същевременно, от разпита на водените от ищците свидетели се установяват
както сериозните затруднения, които те изпитват в ежедевието си, поради
невъзможността да ползват асансьора, така и противопоставянето на
ответниците, на всеки опит тази ситуация да бъде променена – напр.
приобщените по делото протоколи от проведени общи събрания на етажната
собственост. Показанията на св. Х. и св. Г., съдът кредитира като достоверни и
обективни. Независимо, че двамата са пряко заинтересовани от изхода на
спора, показанията им, ценени при спазване изискването на чл.172 ГПК,
сочат, че семействата на ищците са поставени в ситуация да зависят от
преценката на ответниците – дали да осигурят достъп до етажите им или не.
В тази връзка следва да се посочи, че съдът намира за крайно
неприемливо обстоятелството, че две бременни жени и майки са били
поставени в жертва на стар междуличностен конфликт, като ежедневно са
били изправяни пред избора дали да останат затворени в домовете си или да
рискуват своето здраве и здравето на децата си. Заявеното от св. Х., че дядото
27
на ищцата М. Г. не е излизал от дома си през последните шест години от
живота си, защото не е можел да се придвижва по стълбите, предизвиква
логичния въпрос каква е вината на възрастния човек за конфликта между
страните по делото и може ли с нещо да се оправдае лишаването на човешко
същество от правото му на свободно придвижване, в случай, че това право не
е било ограничено по съдебен път.
Схващането, че асансьорът е собственост само на ответниците е крайно
погрешно. Нито асансьорът, нито асансьорната шахта, нито каквато и да е
част от асансьорната уредба не е и не може да бъде собственост единствено на
ответниците. Асансьорът е обща част по предназначението си, поради което
служи за общо ползване /чл.38 ЗС/. Фактът, че асансьорната шахта е включена
в описанието на апартамент №7, съгласно нотариален акт за собственост
върху недвижим имот №22, том I, рег. №**, дело №*** на нотариус С. С., не
променя този извод, доколкото констативният нотариален акт няма
материална доказателствена сила, относно констатациите за принадлежността
на правото на собственост.
Неоснователно е възражението на ответниците, че монтираната в
асансьорната шахта, асансьорна уредба е движима вещ, тъй като може да бъде
демонтирана и монтирана в друга асансьорна шахта без да бъде повредена или
унищожена, поради което с монтирането в асансьорната шахта не става
обща част по приращение. След монтиране на асансьора в асансьорната
шахта, същият става недвижима вещ, доколкото от действието на човека тази
движима вещ е прикрепена трайно към постройката – чл.110, ал.1 ЗС.
Неоснователно е възражението на ответниците, че коридорът на
партерния етаж, до който се достига през лявата входна врата не служи за
задоволяване на общи нужди на етажните собственици, а единствено на
собствениците на ателието, намиращо се на този етаж. Видно от приобщените
по делото писмени документи, от събраните гласни доказателства, а и от
заключението на СТЕ, единствената възможност да бъдат достъпени
асансьорната площадка, главното ел. табло, главният водомер и спирателен
кран, е през лявата входна врата, чрез коридора, който съгласно архитектурния
проект е бил част от офис 2 /сега ателие/. Строителството на сградата е
извършено в отклонение от първоначалния проект, като този въпрос не е
спорен между страните. Поради това, ответниците не могат да твърдят, че са
28
собственици на коридора на партерния етаж, водещ към асансьорната
площадка.
Съгласно протокола на държавната приемателна комисия, вертикалната
връзка между етажите се осъществява чрез „стълбищно асансьорен възел“.
Видно от приложения към исковата молба, екзекутив на партерния етаж от
08.03.1999 г., съвпадащ изцяло със съхранявания писмен документ, от
общинската администрация, частта от партерния етаж, заключена между
лявата входна врата на сградата и вратата на ателието, обозначена
първоначално като „коридор с площ от 19,30 кв.м“ е коригирана на „ст. клетка
– 29,60 кв.м.“ Според вещите лица, съгласно приетите и одобрени екзекутивни
чертежи от 08.03.1999 г. и акт за узаконяване № 15/23.07.1999 г.,
строителството е извършено в отклонение от първоначално одобрените
проекти, като на партерния етаж, те са следните: офис 2 е преустроен, като
коридорът, който осигурява достъпът от входната врата до помещенията на
офис 2 е присъединен към стьлбищната клетка на сградата, чрез премахване
на преградна стена от 12 см между офиса и стълбищната площадка пред
асансьора на партера и стълбите към сутерена. Посочено е, че екзекутивните
чертежи е отбелязано, че „коридор от 19,30 кв.м“ се преустройва и става част
от „стълбищна клетка - 29,60 кв.м“. Поради това, входните врати за
стълбищната клетка стават две. Първоначално проектираната входна врата,
вдясно, осигурява достъп до стълбищното рамо за първи и следващи жилищни
етажи. Втората входна врата вляво, осигурява достъпа до партерната част на
стълбищната клетка, до асансьора, до стълбището към сутерена.
Възражението на ответниците, че собствениците на ателието са
придобили правото на собственост, върху тази част от партера, въз основа на
упражнено давностно владение в периода от 2008 г. – 2018 г., е неоснователно.
Като обща част на сградата, по естеството си, същата служи за общо ползване
на всички етажни собственици, поради което не може да бъде придобита в
собственост само от един от тях. Предназначението на обща част по
естеството си не може да се променя дори с решение на общото събрание на
етажната собственост. Тази част от партера не представлява част от
самостоятелния обект, а обстоятелството, че в архитектурния проект, тя е била
част от офиса, не променя извода, че към настоящия момент представлява
обща част на сградата, доколкото безспорно бе установено, че строителството
на сградата е извършено е в отклонение от предвиденото.
29
Според съдебната практика на ВКС, намерила отражение в актове като
решение №63/25.05.2021 г. по гр.д. №3196/2020 г. на ВКС, І г.о. и цитираното в
същото, решение № 124/10.12.2020 г. по гр.д.№ 749/2020 г. на ВКС, І гр.о,
„чрез иска по чл. 109 ЗС може да се защитава всяко пряко или косвено
посегателство върху правото на собственост, като искът може да бъде насочен
срещу всяко лице, което към момента на предявяване на иска подържа това
състояние. Предвид характера на общите части и предназначението им, дори
когато някои от общите части на сградата се намират в обект, който е
индивидуална собственост на някой от етажните собственици, този етажен
собственик е длъжен да осигурява достъп до тези общи части на останалите
етажни собственици, когато това е необходимо за тяхното поддържане, ремонт
и отчитане (ако се касае за измервателни уреди на общите инсталации).
Поради това предявен от етажни собственици срещу друг етажен собственик
иск по чл.109 ЗС за предоставяне достъп до общи инсталации на сградата е
основателен, дори когато тези общи инсталации се намират в обект -
индивидуална собственост на етажния собственик-ответник по иска“.
Правото на собственост на ищците е засегнато по неправомерен начин
от действията и бездействието на ответниците. Следва да бъде ангажирана
отговорността и четиримата ответници, доколкото същите поддържат
неправомерно установеното статукво, както към датата на подаване на
исковата молба в съда, така и към слагане край на съдебното дирене. Отказът
на ответниците да осигурят на ищците достъп до асансьора и до левия вход на
сградата, респективно до сутерена, където се намират главния водомер и
спирателен кран сградата, представляват косвено посегателство върху правото
на собственост на ищците, поради което и с оглед мотивите на ТР №4/2015 г.
на ВКС, ОСГК, ответниците следва да бъдат задължени да изпълнят
задължения, произтичащи от нарушаването на вещното право на ищците,
съответно, да го възстановят в положението отпреди нарушението.
В своята практика, ВКС последователно възприема становището, че
съдът не е напълно обвързан от формулирания петитум на иска по чл. 109 ЗС
и може да осъди ответника да преустанови извършването или да извърши
само онези действия, които са достатъчни за адекватна защита на
собствеността на ищеца, доколкото търсената защита с негаторния иск трябва
да съответства на нарушението и да се ограничава до преустановяване на
30
онези действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие
върху вещното право на ищеца, без да нарушава правната сфера на
нарушителя и да ограничава необосновано неговите права. Предмет на
преценка от съда с оглед на конкретните установени по делото обстоятелства е
дали търсената от ищеца защита съответства по интензитет на нарушението и
дали чрез нея ще се постигне преследваната цел – така решение
№50110/20.01.2023 г. по гр.д. № 4712/2021 г. на ВКС II г.о.
Предявените искове са основателни, поради което същите следва да
бъдат уважени.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищците се следват сторените
разноски по делото, в общ размер на 3950 лева, съгласно представен списък по
чл.80 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. С. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. **** ***, ****, А. С.
Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, ****, С. И. Ч., ЕГН **********, с адрес:
****, ****, М. Г. Ч., ЕГН **********, с адрес: *** ***, ****, ДА
ПРЕУСТАНОВЯТ неоснователните си действия в сграда с адрес: гр. Варна,
ул. „***“ №22, с които пречат на ищеца Н. М. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ул. „***“ **, ет.1, да упражнява правото си на собственост върху
собствените си обекти в сградата, КАТО ПРЕДОСТАВЯТ на ищцата Н. М. Б.,
свободен достъп до следните общи части на сградата - стълбищна клетка на
приземен етаж, достъпът до която се осъществява чрез лявата входна врата на
сградата, както и до главните водомер, и спирателен кран на сградата,
находящи се в партерния етаж на сградата /сутерен/, чрез предоставяне на
заключващо/отключващо устройство /ключ; чип/ за лявата входна врата на
сградата, както и за метална врата, находяща се в стълбищната клетка на
партерния етаж, през която се достъпват главните водомер и спирателен кран,
намиращи се в сутерена на сградата, на основание чл.109 ЗС.
ОСЪЖДА Г. С. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. **** ***, ****, А. С.
Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, ****, С. И. Ч., ЕГН **********, с адрес:
31
****, ****, М. Г. Ч., ЕГН **********, с адрес: *** ***, ****, ДА
ПРЕУСТАНОВЯТ неоснователните си действия в сграда с адрес: гр. Варна,
ул. „***“ №22, с които пречат на ищеца М. Н. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.
*****, да упражнява правото си на собственост върху собствения си обект в
сградата, КАТО ПРЕДОСТАВЯТ на ищцата М. Н. Г., свободен достъп до
следните общи части на сградата - стълбищна клетка на приземен етаж,
достъпът до която се осъществява чрез лявата входна врата на сградата, както
и до главните водомер, и спирателен кран на сградата, находящи се в
партерния етаж на сградата /сутерен/, чрез предоставяне на
заключващо/отключващо устройство /ключ; чип/ за лявата входна врата на
сградата, както и за метална врата, находяща се в стълбищната клетка на
партерния етаж, през която се достъпват главните водомер и спирателен кран,
намиращи се в сутерена на сградата, на основание чл.109 ЗС.
ОСЪЖДА Г. С. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. **** ***, ****, А. С.
Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, ****, С. И. Ч., ЕГН **********, с адрес:
****, ****, М. Г. Ч., ЕГН **********, с адрес: *** ***, ****, ДА
ПРЕУСТАНОВЯТ неоснователните си действия, в сграда с адрес: гр. Варна,
ул. „***“ №22, с които пречат на ищеца Н. М. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ул. „***“ **, ет. 1, да упражнява правото си на собственост върху
собствените си обекти в сградата, КАТО ПРЕДОСТАВЯТ на ищцата Н. М. Б.
свободен и необезпокояван достъп до единствената асансьорна уредба
/асансьор/ в сградата, и да осигурят техническа възможност ищцата Н. М. Б.
да ползва асансьора, като го настроят/програмират технически да спира на
всеки жилищен етаж от сградата, включително и при техническа
необходимост и да предадат на ищцата чип за отключване на вратите на
асансьора, на основание чл.109 ЗС.
ОСЪЖДА Г. С. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. **** ***, ****, А. С.
Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, ****, С. И. Ч., ЕГН **********, с адрес:
****, ****, М. Г. Ч., ЕГН **********, с адрес: *** ***, ****, ДА
ПРЕУСТАНОВЯТ неоснователните си действия, в сграда с адрес: гр. Варна,
ул. „***“ №22, с които пречат на ищеца М. Н. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.
*****, да упражнява правото си на собственост върху собствения си обект в
32
сградата, КАТО ПРЕДОСТАВЯТ на ищцата М. Н. Г., свободен и
необезпокояван достъп до единствената асансьорна уредба /асансьор/ в
сградата, и да осигурят техническа възможност ищцата М. Н. Г. да ползва
асансьора, като го настроят/програмират технически да спира на всеки
жилищен етаж от сградата, включително и при техническа необходимост, и да
предадат на ищцата чип за отключване на вратите на асансьора, на основание
чл.109 ЗС.
ОСЪЖДА Г. С. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. **** ***, ****, А. С.
Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, ****, С. И. Ч., ЕГН **********, с адрес:
****, ****, М. Г. Ч., ЕГН **********, с адрес: *** ***, да заплатят на Н. М. Б.,
ЕГН **********, с адрес: гр. ***** ****, и М. Н. Г., ЕГН **********, с адрес:
гр. ***** сторените разноски по делото в общ размер на 3950 лева, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Варна, с
въззивна жалба, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
33