О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 169
гр.Варна,…13.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в
закрито заседание на горепосочената дата през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНУХИ
АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА
МАГДАЛЕНА
НЕДЕВА
като
разгледа докладваното от съдия А.
Братанова в.т.д. № 80 по описа на съда
за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба на П.С.И. *** против Решение №
819/30.11.2017 год., постановено по т.д.№ 589/2016 год., с което ОС – Варна е ОТХВЪРЛЕН предявения от П.С.И., ЕГН **********, с адрес ***, срещу ГАМОР ООД - в
несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. „Константин Доганов” №48, и УЛЪЙБКА ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ж.к. Тракия, бл. 259, вх.А, ет.5,
ап.15, представлявано от Нурай Метин Осман, при участието на синдика Б.
Николаев Б., иск с правно основание чл.694, ал.3 във вр. с ал.1 ТЗ за
установяване несъществуването на прието в производството по несъстоятелност
вземане на кредитора УЛЪЙБКА ЕООД, ЕИК *********, в размер на 135970,45лв,
дължимо на основание договор за продажба на вземане от 10.03.15г., по силата на
който е прехвърлено на УЛЪЙБКА ЕООД вземането на МЦРМ-РАДОСТ ООД към ГАМОР ООД,
обективирано в споразумение от 05.02.15г.,
като неоснователен.
Въззивната жалба е редовна и надлежно администрирана.
Основателността на жалбата се оспорва в
писмен отговор на „ГАМОР“ ООД /в несъстоятелност/. По делото са депозирани
писмен отговор, в който се оспорва основателността на предявената въззивна
жалба.
Основателността на жалбата се признава в
писмен отговор на синдика Б.Б..
Съдът, по реда на чл.267 ГПК констатира
следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена
от П.С.И. *** /в качеството му на кредитор в производството по несъстоятелност/,
срещу ГАМОР ООД - в несъстоятелност, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Константин
Доганов” №48, и УЛЪЙБКА ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ж.к. Тракия, бл. 259, вх.А, ет.5, ап.15, представлявано от Нурай
Метин Осман, с която е предявен иск с правно основание чл.694, ал.3 във вр. с
ал.1 ТЗ за установяване несъществуването на прието в производството по
несъстоятелност вземане на кредитора УЛЪЙБКА ЕООД, ЕИК *********, в размер на
135970,45лв, дължимо на основание договор за продажба на вземане от 10.03.15г.,
по силата на който е прехвърлено на УЛЪЙБКА ЕООД вземането на МЦРМ-РАДОСТ ООД
към ГАМОР ООД, обективирано в
споразумение от 05.02.15г.
В исковата си молба и в уточнителна молба ищецът
твърди, че приетото в производството по несъстоятелност вземане на УЛЪЙБКА ЕООД
не съществува, тъй като договора за продажба на вземане от 10.03.2015г. е
нищожен поради невъзможност на предмет, липса на основание, противоречие със
закона и с добрите нрави, заобикаляне на закона и поради привидност на
договора. Сочи, че към датата на сключване на атакувания договор, цедираното от
МЦРМ-РАДОСТ ООД вземане към ГАМОР ООД, обективирано
в споразумение от 05.02.15г. не е съществувало, което от своя страна влече
нищожност на последващото прехвърляне на вземането. Твърди, че съгласно договор
за инвестиционен кредит от 13.12.12г. на
отв. ГАМОР ООД в качеството му на кредитополучател е предоставена сумата от
1300000 лв, като солидарен длъжник ведно
с него бил и МЦРМ-РАДОСТ ООД, поради което и посоченото в т.2 от споразумението
не отговаряло на действителното факт.положение, а единствената цел била да се
създаде привидност като се внуши, че МЦ е незадължено лице, в чиято полза да се
породи правото да претендира процесните суми, довела до последващо сключване на
др.сделки. Счита, че по този начин е заобиколена нормата на чл.304 ТЗ, както и
се нарушава правилата за добросъвестността и лоялността в отношенията между търговците.
Твърди, че процесното споразумение от
05.02.15г. е изготвено единствено за нуждите на производството по
несъстоятелност, като счита същото, както и договора от 10.03.15г. за
антидатирани. Твърди, че споразумението е нищожно поради липсата на основание,
тъй като не е налице сума, която да се дължи, евентуално ако такава е платена,
то тя поради солидарна отговорност не била в този размер. Излага се, че
споразумението е нищожно поради изначална липса на предмет, тъй като реално
вземането не съществувало. Твърди се привидност /абсолютна симулативност/ на
съглашенията, извършени единствено с цел да се легитимира УЛЪЙБКА ЕООД като
кредитор на ГАМОР ООД. Навеждат се твърдения за свързаност между лицата, което
обосновавало извод за злоупотреба с права по см. на чл.289 ТЗ. Излага, че
договора за цесия от 10.03.15г. съставлява съглашение за възлагане събиране на
вземане, евентуално безвъзмезден договор, доколкото няма уговорена реална цена
за продажба на вземането, поради което бил нищожен поради заобикаляне на
закона. Навеждат се и твърдения за увреждащ
характер на споразумението при осъществен фактически състав на относителна
недействителност по чл.647, ал.1, т.6 ТЗ, с оглед наличието на свързаност между
лицата и увреждащия характер на сделката, извършена в 2 годишен срок от
откриване на производството по несъстоятелност. При посочената съвкупност
от твърдения се претендира несъществуване на вземане в полза на УЛЪЙБКА ЕООД
към ГАМОР ООД.
На настоящия състав е служебно известно, че относно
съдебното установяване на относителната недействителност на споразумение от 05.02.2015 год. е предявен
конститутивен иск от синдика на дружеството „ГАМОР“ ООД с правно основание чл.
647, ал.1, т.6 ТЗ. Същият е предмет на
т.д.№ 510/2016 год. по описа на ОС – Варна. По същото е постановено решение,
което е предмет на въззивна ревизия по висящо в.т.д.№ 86/2018 год. по описа на
АС – Варна. Влязлото в сила решение по предявения отменителен иск е
задължително за всички кредитори на несъстоятелния длъжник , синдика и длъжника
– чл. 649, ал.5 ТЗ.
Висящият спор с правно основание чл. 647 ТЗ има за
предмет споразумение, с което ответникът – цесионер обосновава вземане на
цедента спрямо несъстоятелния длъжник, респ. собственото си вземане като
кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност. Следователно – висящият спор има
преюдициално значение за съществуването на вземането – предмет на настоящото
производство по чл. 694 ТЗ. Налице са предпоставките за спиране на
производството, на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК. Наличието на преюдициален съдебен спор
съставлява отрицателна процесуална предпоставка, осуетяваща упражняването на
правото на иск. За наличието на същата съдът следи служебно.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
СПИРА производството по в.т.д.№ 80/2018 год. по описа на АС
– Варна до приключване на спора – предмет на т.д.№ 510/2016 год. по описа на ОС
– Варна с влязло в сила съдебно решение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБългария.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: