РЕШЕНИЕ
№ 1463
Кюстендил, 17.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Кюстендил - IV състав, в съдебно заседание на единадесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА |
При секретар ГЕРГАНА СТОЕВА като разгледа докладваното от съдия НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА административно дело № 20257110700203 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.197, ал.2-4 от ДОПК.
С. С. И., [ЕГН] от гр.Кюстендил, [жк], ет.1, ап.3 оспорва решение №ПИ-118/17.04.2025г. на директора на ТД на НАП – София, с което е оставена без уважение жалбата му против Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№[рег. номер]-022-0034455/31.03.2025г. на публичния изпълнител в ТД на НАП – София, офис Кюстендил. Развиват се съображения за незаконосъобразност, свързани с неправилно приложение на процесуалния и материалния закон. Не се претендират разноски.
Ответникът чрез пълномощника изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Кюстендилският административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
В ТД на НАП – София, офис Кюстендил е образувано изп.д.№10150000648/2015г. с длъжник С. С. И. за принудително събиране на установени и изискуеми публични задължения за данъци и осигурителни вноски, въз основа на вземания, установени с РА №Р-22001019004364-091-001/07.08.2024г. На длъжника е изпратено съобщение за доброволно изпълнение, в срока на което задълженията не са изплатени.
С Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№[рег. номер]-022-0034455/31.03.2025г. на публичния изпълнител в ТД на НАП – София, офис Кюстендил е наложен запор върху вземане от трето задължено лице – работодател ТД „ИНВЕСТ БГ“ ЕООД за сумата от 10 888.01 лв., с мотив че ще се затрудни събирането на установеното изискуемо публично вземане. Същото е обжалвано по реда на чл.197, ал.1 от ДОПК, в срок, пред директора на компетентната ТД, като с решение №ПИ-118/17.04.2025г. на директора на ТД на НАП – София жалбата е оставена без уважение като неоснователна. Органът е формирал мотиви за процесуална законосъобразност на ПНОМ, наличие на годен изпълнителен титул - РА, удостоверяващ наличието на подлежащо на събиране публично вземания и съображения за липса на изтекла погасителна давност за задължения за данъчни периоди 01.01.2017г. – 31.12.2018г.
С оглед така установената фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима като подадена в срок, срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, от процесуално легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд.
След служебна проверка законосъобразността на акта на основанията по чл.146 от АПК и по реда на чл.168 от АПК, съдът счита следното:
Атакуваното решение е издадено от компетентен орган по арг. от чл.197, ал.1 от ДОПК и при спазване изискванията за форма. При преценка на формалните изисквания относно съдържанието му, съдът констатира, че същото съдържа изложение на фактически и правни основания за издаване, поради което се явява мотивирано. Налице е колерация между изложените фактически твърдения и визираните правни норми. Волята на органа е ясна и недвусмислена, поради което адресата му е могъл безпротиворечиво да разбере мотивната и разпоредителна част на акта. Спазен е и срокът за издаването му.
ПНОМ изх.№[рег. номер]-022-0034455/31.03.2025г. на публичния изпълнител в ТД на НАП – София, офис Кюстендил също е издадено от компетентен орган - публичен изпълнител в териториалната дирекция, съгласно правомощията му, определени с чл.167 от ДОПК, в хипотезата на чл.195, ал.2 от същия кодекс. Спазена е писмената форма и съдържанието по чл.196, ал.1 от ДОПК.
Правилно е приложен и материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл.197, ал.3 от ДОПК, съдът отменя обезпечителната мярка, ако: а) длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа; б) не съществува изпълнително основание; или в) не са спазени изискванията за налагане предварителните обезпечителни мерки по чл.121, ал.2 и чл.195, ал.5 от ДОПК.
Безспорно не е налице отменителното основание по чл.197, ал.3, пр.1 от ДОПК в конкретния случай, доколкото в нито един момент до приключване на устните състезания по делото от жалбоподателя не са представени доказателства за учредено обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция, държавни ценни книжа, което да обуславя задължителна съдебна отмяна на наложения запор.
Анализът на правната уредба и събрания доказателствен материал по делото обуславя извод за законосъобразно образувано изпълнително производство срещу С. И., въз основан на годен акт за установяване на вземането – РА №Р-22001019004364-091-001/07.08.2024г., респ. за законосъобразност на ПНОМ изх.№[рег. номер]-022-0034455/31.03.2025г. на публичния изпълнител в ТД на НАП – София, офис Кюстендил и решение№ПИ-118/17.04.2025г. на директора на ТД на НАП – София. Съгласно разпоредбата на чл.209, ал.1 от ДОПК принудително изпълнение на публични вземания се допуска въз основа на предвидения в съответния закон акт за установяване на вземането. По силата на чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК вземанията на държавата за данъци, включително акцизи, както и мита, задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Дължимостта им се установява в конкретния случай с РА №Р-22001019004364-091-001/07.08.2024г. – изпълнителен титул по изп.д.№10150000648/20195. А съгласно чл.157, ал.1 от ДОПК обжалването на РА пред съда не спира неговото изпълнение. В този смисъл всички възражения във връзка с производството по съставяне и връчване на РА са неотносими в настоящото производство. Установените вземания съдът намира и за изискуеми, доколкото се дължат на основание РА, за който няма данни да е отменен. По отношение на същите не е изтекла и абсолютната погасителна давност, като в тази връзка съдът споделя мотивите на решаващия орган във връзка с приложението на нормите на чл.171 и чл.172 от ДОПК. В този смисъл не е налице и второто основание за отмяна на обезпечението.
Нормата на чл.195, ал.1 и 2 от ДОПК предвиждат, че подлежат на обезпечение установените и изискуеми публични вземания, като обезпечението се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено. В случая може да се направи извод, че събирането на вземанията ще се затрудни, доколкото длъжникът не е предприел никакви действия за плащане на задълженията, или за разсрочването им.
Третото основание не се коментира от съда, тъй като в случая не са наложени предварителни обезпечителни мерки при условията на чл.121, ал.1 и чл.195, ал.5 от ДОПК.
Жалбата ще бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода от правния спор съдът присъжда юрисконсултско възнаграждение на ответната страна, дължимо на основание субсидиарното приложение на чл.78, ал.8 във вр. с ал.3 от ГПК и следва да бъде определено по реда на чл.37 от ЗПП във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ – в размер на 100 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. С. И., [ЕГН] от гр.К, [жк], ет.*, ап.* срещу решение №ПИ-118/17.04.2025г. на директора на ТД на НАП – София, с което е оставена без уважение жалбата му против Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№[рег. номер]-022-0034455/31.03.2025г. на публичния изпълнител в ТД на НАП – София, офис Кюстендил.
ОСЪЖДА С. С. И., [ЕГН] от гр.К, [жк], ет.*, ап.* да заплати на Националната агенция за приходите с адрес гр.София, [улица]възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лв. /сто/.
Решението не подлежи на обжалване.
| Съдия: | |