Р Е Ш Е Н И Е
№ 397
град Горна Оряховица, 24.11.2020 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА
ОРЯХОВИЦА, четвърти състав, в публично заседание на двадесет и седми октомври две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛAМЕН СТАНЧЕВ
при секретаря Анита Личева и в присъствието на
прокурора ……..........................….…, разгледа докладваното от съдията Станчев
АНД № 554 по описа за 2020 година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Н.М.С.
е останал недоволен и чрез защитника адв. П.С. от ВТАК обжалва наказателно
постановление № 19-0268-001152/02.08.2019 г., издадено от началника на началника
на сектор „Охранителна полиция“ в Районно управление – Горна Оряховица при
ОДМВР – Велико Търново, с което са му наложени: 1) административно наказание
глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1,
т. 5, предл.4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на
разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от същия закон, 2) административно наказание
глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца на основание чл. 175,
ал. 3, предл. 1 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от
същия закон, 3) административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 123,
ал. 1, т. 1 от същия закон, и 4) административно наказание глоба в размер на 10
лв. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 и 2 от ЗДвП за нарушаване на
разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от същия закон. Посочва, че към посочената
в наказателното постановление дата управляваният от него автомобил е бил регистриран
във Франция. Отрича при управление на автомобила да е участвал в
пътнотранспортно произшествие и да е напускал мястото на такова произшествие.
Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. П.С.
от ВТАК поддържа жалбата. Поддържа, че към датата на проверката управляваният
от жалбоподателя автомобил е бил регистриран във Франция, като нямало
доказателства тази регистрация да е била прекратена към посочената дата.
Описаните в протокола за пътнотранспортно произшествие щети по управлявания от
жалбоподателя автомобил не съответствали на щетите по другия автомобил, заснети
на изготвената по време на проверката фотоснимка. Освен това щетите по
управлявания от жалбоподателя автомобил били по задната лява джанта, което
изключвало възможността С. да е нарушил правилото за предимство по чл. 50, ал.
1 от ЗДвП. Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление или да
намали наложените административни наказания до предвидения в закона минимум.
РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА
МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не
изпраща процесуален представител и не изразява становище по съществото на жалбата.
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, редовно призована, не изпраща
представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като
прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 26.07.2019 г. следобед
жалбоподателят Н.М.С. управлявал лек автомобил Б. с френски регистрационен
номер *** в с. П.,
общ. Г.О.. Малко преди 15:20 часа на посочената дата управляваният от жалбоподателя
автомобил се разминал с патрулен полицейски автомобил, в който пътували
свидетелите П.Н.К. и И.С.А. ***, изпълняващи задълженията си като органи за
контрол на движението. Свидетелят К. познавал служебно жалбоподателя и при
разминаването на двата автомобила го разпознал. Освен това знаел от предходни
проверки, че управляваният от С. автомобил е с прекратена регистрация. Поради
това полицейският автопатрул завил в обратна посока и потеглил след автомобила Б..
Последният ускорил и продължил движението по улица „Д.Г.“. На кръстовището с
улица „В.Л.“ жалбоподателят не изпълнил предписанието на пътен знак Б2 „Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство!“, като навлязъл в кръстовището
въпреки че в този момент в кръстовището навлизал движещият се по означения като
път с предимство (улица „В.Л.“) лек автомобил „О.А.“ с рег. № ***, управляван
от С.Т.А. от с. П., общ. Г., обл. С.. Между двата автомобила настъпило
съприкосновение – с предната лява част на лекия автомобил „О.А.“ и със задната
лява част на лекия автомобил Б.. В резултат на това съприкосновение били
охлузени левия фар и предната броня вляво на лекия автомобил „О.А.“ и задната
лява джанта на лекия автомобил Б.. Жалбоподателят не спрял, за да установи
какви са последиците от пътнотранспортното произшествие. Продължил движението
си по улица „В.Л.“. След като изминал около 400 метра, спрял пред частен имот
на посочената улица. Излязъл от автомобила, отворил вратите на гаража в двора
на имота, вкарал автомобила в гаража и затворил вратите. Патрулният полицейски
автомобил спрял пред същия имот. Полицейските служители открили жалбоподателя в
двора на имота и пристъпили към извършване на проверка на документите на водача
и на автомобила.
Свидетелят П.Н.К. –
младши автоконтрольор при РУ – Горна Оряховица, съставил против жалбоподателя в
негово присъствие акт за установяване на административно нарушение №
84108/26.07.2019 г. за следните нарушения: 1) за това, че на посоченото по-горе
кръстовище не спрял, за да пропусне движещия се по пътя с предимство лек
автомобил „О.А.“, с което допуснал пътнотранспортно произшествие с материални щети,
2) за това, че не останал на място, за да установи щетите от произшествието, 3)
за това, че управлявал нерегистрирано по надлежния ред МПС, отчислено от
службата по регистрация във Франция, и 4) за това, че при управление на
автомобила не носел свидетелство за управление на МПС и контролен талон към
него, с които нарушил съответно разпоредбите на чл. 50, ал. 1, чл. 123, ал. 1,
т.1, чл. 140, ал. 1, предл. 1 и чл. 100, ал. 1, т.1 от ЗДвП. Жалбоподателят
подписал съставения против него акт и получил срещу разписка препис от акта.
На 02.08.2019 г., след
като разгледал административнонаказателната преписка, образувана по съставения
от мл. автоконтрольор К. акт, началникът на сектор „Охранителна полиция“ в
Районно управление – Горна Оряховица издал обжалваното наказателно
постановление, с което наложил на жалбоподателя 1) административно наказание
глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1,
т. 5, предл.4 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от същия
закон, 2) административно наказание глоба в размер на 500
лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12
месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП за нарушаване на
разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от същия закон, 3) административно наказание
глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за
нарушаване на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от същия закон, и 4)
административно наказание глоба в размер на 10 лв. на основание чл. 183, ал. 1,
т. 1, предл. 1 и 2 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т.
1 от същия закон.
Препис от
наказателното постановление бил връчен на жалбоподателя на 23.07.2020 г. На
същата дата защитникът на жалбоподателя депозирал жалбата против постановлението
в Районно управление – Горна Оряховица.
Изложената по-горе
фактическа обстановка съдът установи от показанията на свидетелите П.Н.К. и И.С.А.
и от приетите писмени доказателства, фотоснимки и схеми, описани подробно в
протоколите за проведените съдебни заседания.
Въз основа на така
установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена пред
компетентен съд в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което има право да
обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е частично основателна.
Съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното
производство съществени нарушения на процесуалните правила в частта относно
наложените административни наказания за нарушения по чл. 179, ал. 2 във
вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, предл.4, чл. 175, ал. 1, т. 5 и чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 и 2 от ЗДвП. Актът за установяване на
административното нарушение е съставен от компетентен орган (т. 1 от заповедта
на л. 11 и 12) и е предявен на нарушителя. На жалбоподателя е била осигурена
възможност да изложи възраженията си против констатациите в акта при неговото
съставяне и в тридневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган (т. 2 от посочената по-горе
заповед) преди изтичането на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и съдържа
предвидените в разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити.
1.) От събраните доказателства се
установява по несъмнен начин, че при преминаване през посоченото по-горе
кръстовище жалбоподателят като водач на лекия автомобил Б. с френски
регистрационен номер *** е нарушил правилото за предимство по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, като не е
пропуснал движещия се по пътя с предимство по улица „В.Л.“ лек автомобил „О.А.“ с
рег. № ***. Вследствие на това нарушение на правилата за
предимство настъпило описаното по-горе пътнотранспортно произшествие.
Наказващият орган е квалифицирал правилно деянието като нарушение по чл. 179,
ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 5, предл. 4 от ЗДвП и е наложил на жалбоподателя за
това нарушение абсолютно определеното в закона по вид и размер административно
наказание глоба в размер на 200 лв.
Фактът на извършване на нарушението, авторството на деянието и вината на
нарушителя се установяват от показанията на разпитаните свидетели и от данните
в приетите като доказателства схема на хоризонталната маркировка и вертикална
сигнализация на посоченото по-горе кръстовище и фотоснимка на лекия автомобил „О.А.“.
Неоснователен е доводът на защитника, че щетите по управлявания от
жалбоподателя автомобил не съответствали на щетите по другия автомобил. Предвид
ноторното обстоятелство, че лекият автомобил Б. е значително
по-висок от лекия автомобил „О.А.“, щетите по задната лява джанта
на първия автомобил и по левия фар и предната броня вляво на втория автомобил
отговарят да са получени при съприкосновение между двата автомобила по описания
от свидетелите очевидци и представен в схемата от протокола за ПТП механизъм.
Съдът не приема за
основателен и довода на защитника, че щетите по задната лява джанта на
управлявания от жалбоподателя автомобил сочели, че той се е намирал в своята
лента за движение, поради което не следвало да носи отговорност за нарушаване
на правилото за предимство по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП. По силата на това правило
жалбоподателят е бил длъжен не да не напуска своята лента за движение, а да
пропусне другия участник в движението, движещ се по пътя с предимство, да
премине през кръстовището преди управлявания от жалбоподателя автомобил.
Посоченото правило за предимство предполага и двамата участници в движението да
се намират в своята пътна лента при преминаване през кръстовището. Основанието
за създаване на това правило е обстоятелството, че на кръстовището тези две
ленти се пресичат, поради което е невъзможно безпрепятственото преминаване на
двете превозни средства в един и същ момент през мястото, на което двете ленти
се пресичат. Следователно обстоятелството, че жалбоподателят не е напускал
своята лента за движение, не изключва отговорността му за нарушаване на
правилото за предимство по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП.
Предвид изложеното съдът следва да потвърди обжалваното наказателно
постановление в частта относно наложеното на жалбоподателя административно
наказание глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с чл.
179, ал. 1, т. 5, предл.4 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 50, ал.
1 от същия закон.
2.) Според обстоятелствената част на
наказателното постановление управляваният от жалбоподателя автомобил е бил регистриран
във Франция, впоследствие е бил отчислен от службата за регистрация в
посочената държава и не е бил регистриран в службата за регистрация в България.
Констатацията, че автомобилът е бил регистриран във Франция, се подкрепя от
показанията на свидетелите К. и А., според които върху него са били поставени
табели с френски регистрационен номер, както и от показанията на К., че при
предходна проверка на същия водач и автомобил С. е представил френско
свидетелство за регистрация на автомобила. В подкрепа на констатацията, че
регистрацията на автомобила във Франция е била прекратена, са показанията на
свидетеля К., че в провереното от него при предходна проверка свидетелство за
регистрация, издадено от френските власти, било посочено, че автомобилът е
отчислен. Свидетелят посочва, че не знае френски език, а от показанията му не
става ясно по какъв начин е установил съдържанието и значението на вписванията
в издаденото във Франция свидетелство за регистрация. Същевременно свидетелят
посочва, че не му е известно дали от френските власти е изисквана официална
справка относно регистрацията на процесния автомобил във Франция.
Предвид изложеното по-горе не може да се приеме за доказано
обстоятелството, че регистрацията на автомобила Б. във Франция е била
прекратена към посочената в наказателното постановление дата.
Освен поради недоказаността на административнонаказателното обвинение в
частта относно наложеното административно наказание за нарушение по чл. 175,
ал. 3, предл. 1 от ЗДвП обжалваното наказателно постановление е издадено и при
съществено нарушение на процесуалните правила. В нарушение на процесуалното правило
по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН за описание на нарушението и за посочване на
обстоятелствата, при които то е извършено, в обстоятелствената част на
постановлението не са посочени номерът на рамата на управлявания от
жалбоподателя автомобил, фактическото и правното основание, по силата на които
е прекратена регистрацията на този автомобил във Франция, не е посочен актът за
прекратяване на регистрацията на автомобила и компетентният орган на Френската
република, който е издал този акт. Освен че водят до нарушаване на правото на
защита на наказания, посочените пропуски изправят съда пред невъзможност да
прецени законосъобразността на наказателното постановление в обсъжданата част,
като провери правилно ли е приложил българският наказващ орган френския
административен закон, като е приел, че регистрацията на управлявания от
жалбоподателя автомобил във Франция е била прекратена към посочената в
наказателното постановление дата на нарушението. Поради това обсъжданите
пропуски в съдържанието на обстоятелствената част на постановлението
представляват съществено нарушение на процесуалните правила за неговото
издаване.
Изложеното по-горе налага в частта относно наложеното административно
наказание за нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП обжалваното
наказателно постановление да бъде отменено.
3.) В хода на съдебното следствие се
установи по несъмнен начин, че след настъпване на описаното по-горе
пътнотранспортно произшествие жалбоподателят като участник в същото не е
изпълнил задължението си да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието, а е продължил, изминавайки още около 400 метра до гаража, в
който е паркирал автомобила. По този начин жалбоподателят е нарушил
разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и формално е осъществил състава на
административното нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 5 от същия закон.
Поради своята малозначителност обаче описаното по-горе деяние не е
давало основание за налагане на предвиденото в чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП административно
наказание.
От показанията на разпитаните полицейски служители К. и А. се
установява, че те са наблюдавали непосредствено както настъпването на описаното
по-горе пътнотранспортно произшествие, така и последвалото придвижване на управлявания
от жалбоподателя автомобил на 400 метра от местопроизшествието до гаража, в
който е бил паркиран. Двамата полицейски служители са пристигнали пред този
гараж непосредствено след паркирането на автомобила Б., заварили са жалбоподателя
в двора до гаража и веднага са пристъпили към изпълнение на служебните си
задължения във връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие. С оглед тези
обстоятелства неизпълнението на задължението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП от
страна на жалбоподателя в конкретния случай не е затруднило установяването на
участниците в пътнотранспортното произшествие и не е създало пречки пред
органите за контрол да изпълнят служебните си задължения във връзка с
настъпилото пътнотранспортно произшествие. Поради това съдът приема, че
обществената опасност на обсъжданото деяние на С. е явно незначителна и същото
само формално осъществява признаците от състава на нарушението по чл. 175, ал.
1, т. 5 от ЗДвП. Това налага обжалваното наказателно постановление да бъде
отменено в частта относно наложеното административно наказание за това
нарушение на предвиденото в чл. 11 от ЗАНН във вр. с чл. 9, ал. 2 от НК
основание.
4.) При извършената проверка непосредствено
след паркирането на автомобила Б. полицейските служители К. и А. установили, че
при управлението на този автомобил С. не е носел свидетелството си за
управление и контролния талон към него. По този начин жалбоподателят е нарушил
разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и е осъществил състава на
административното нарушение по чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 и 2 от същия
закон. Наказващият орган е квалифицирал правилно нарушението и е наложил на
жалбоподателя абсолютно определеното в закона по вид и размер административно
наказание за това нарушение, а именно глоба в размер на 10 лв. Това налага в
частта относно наложеното наказание за нарушение по чл. 183, ал. 1, т. 1,
предл. 1 и 2 от ЗДвП обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
1. ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-0268-001152/02.08.2019 г., издадено от началника на сектор
„Охранителна полиция” при Районно управление – Горна Оряховица към ОД на МВР – Велико
Търново, В ЧАСТТА, с която на Н.М.С., ЕГН **********, с адрес ***, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. (двеста лева) на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т.
5, предл. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на
разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от същия
закон.
2. ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 19-0268-001152/02.08.2019 г., издадено от началника на сектор
„Охранителна полиция” при Районно управление – Горна Оряховица към ОД на МВР –
Велико Търново, В ЧАСТТА, с която на
Н.М.С. е наложено административно
наказание глоба в размер на 500 лв. (петстотин
лева) и лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12 (дванадесет) месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП за
нарушаване на разпоредбата на чл. 140,
ал. 1 от същия закон.
3. ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 19-0268-001152/02.08.2019 г., издадено от началника на сектор „Охранителна
полиция” при Районно управление – Горна Оряховица към ОД на МВР – Велико
Търново, В ЧАСТТА, с която на Н.М.С. е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лв.
(двеста лева) и лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 6 (шест) месеца на основание чл.
175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от същия закон.
4. ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-0268-001152/02.08.2019 г., издадено от началника на сектор
„Охранителна полиция” при Районно управление – Горна Оряховица към ОД на МВР –
Велико Търново, В ЧАСТТА, с която на
Н.М.С. е наложено административно
наказание глоба в размер на 10 лв. (десет лева) на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 и 2 от ЗДвП
за нарушаване на разпоредбата на чл.
100, ал. 1, т. 1 от същия закон.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Велико
Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……..………