Р
Е Ш Е
Н И Е №260055
гр.Шумен
17.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
окръжен съд в открито заседание
на девети март
две
хиляди двадесет и първа година , в състав:
Председател: Азадухи
Карагьозян
Членове:1. Теодора
Димитрова
2.мл.с.Соня Стефанова
при секретаря
Силвия Методиева като разгледа докладваното от съдия
Азадухи Карагьозян В.гр.д.№34 по
описа за 2021г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №202/14.08.2020г. по гр.д.№1583/2019г. описа на НПРС , съдът е отхвърлил предявения иск с правно основание по чл.135, ал.1 от ЗЗД от страна на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, със седалище и адрес на управление гр. С..., с ЕИК , представлявано от Т.А.П.и Д.В., с пълномощник по делото адв. И.А. *** против А.Б.А., с ЕГН ********** и Б.А.Н., с ЕГН **********,*** за обявяване за относително недействителна спрямо „Уникредит Булбанк” АД, - гр. С., с ЕИК , сделката, обективирана в нотариален акт за продажба на недвижим имот №126, том 3, рег. №2093, дело №352/2018 г. на нотариус , в район на действие РС – Нови пазар, с която А.Б.А. и съпругата му С.Д.А. са прехвърлили възмездно на Б.А.Н. – баща на ответника А.Б.А., собствеността на следния имот, находящ се в с. В., обл. Ш.и представляващ: навес шапрон с бетонова площадка, със застроена площ от 360 кв. м, височина 4 м, съставляващ УПИ V от квартал 41А по плана на селото, с площ от 2 050 кв.м, при граници за поземления имот: улица, УПИ IV, св. площ и ПИ VI, за размера от 1/2 (една втора) идеална част от имота.
Решението е обжалвано от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, действащо , чрез пълномощника си адв.И.Ч.А.
като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата
съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и
вместо това съдът да постанови ново с което
да уважи иска.
В срока по чл.263
ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от двамата ответници А.Б.А. и Б.А.Н. като те не се явяват в съдебно заседание и не
вземат становище по жалбата.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна, при наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
След
проверка по реда на чл. 269 от ГПК,
въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в
хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения
на съдопроизводствените правила.
Като обсъди основанията и
доводите изложени от страните ,както и събраните по делото доказателства ,съдът
приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Видно от представения по делото договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №323/667515407395 от 04.07.2012 г. ищцовото дружество, в качеството си на кредитор е предоставило кредит в размер на 15 000 лв. на Б.С.Ш.– кредитополучател. Договорът е сключен и с Ф.А.Ш.– солидарен длъжник, както и с ответника А.Б.А. в качеството му на поръчител по договора. С покана до длъжника , получена от него на 9.02.2016г. ищцовото дружество е обявило кредита за изцяло предсрочно изискуем на 04.11.2015 г. По депозирано от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение на по чл.417 от ГПК спрямо длъжника, солидарния длъжник и поръчителя по договора за кредит, е било образувано ч.гр.д. №165/2016 г. по описа на РС – Нови пазар. По делото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК (в случая извлечение от счетоводните книги на заявителя по договора за ипотечен кредит) №74/02.03.3016 г., с която на длъжниците Б.С.Ш., Ф.А.Ш.и А.Б.А. е разпоредено да заплатят солидарно на ищеца по настоящото дело сумите 14051, 68 лева – главница и 1 031, 45 лв. лихва за париода 05.05.2015 г. – 28.02.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.02.2016 г., както и направените по делото разноски от 848, 50 лв. За тези суми е издаден и изпълнителен лист №191/02.03.2016 г. С молба от 07.04.2016 г. на ищеца до ЧСИ Я.Д., с рег. №*, е поискал образуване на изпълнително дело срещу тримата длъжници на основание издадения изпълнителен лист, ведно с искания да им бъде връчена заповедта за изпълнение, както и да се пристъпи към опис, оценка и публична продан на ипотекирания имот, посочен по-горе. Видно от удостоверение №4312/27.08.2019 г. издаденото от ЧСИ Я.Д.заповедта за изпълнение, ведно с покани за доброволно изпълнение са били връчени на длъжниците на 16.05.2016 г. и на 17.05.2016 г., В същото е отбелязано и, че по изпълнителното дело няма реализиране на публична продан на ипотекирания в полза на взискателя недвижим имот. На 03.04.2018 г. ответникът по настоящото дело А.Б.А. и съпругата му С.Д.А. са сключили договор за покупко-продажба на недвижим имот с Б.А.Н. – баща на ответника А.Б.А., като са му прехвърлили собствеността на следния техен имот, находящ се в с. В., обл. Ш.и представляващ: навес шапрон с бетонова площадка, със застроена площ от 360 кв. м, височина 4 м, съставляващ УПИ V от квартал 41А по плана на селото, с площ от 2 050 кв.м, при граници за поземления имот: улица, УПИ IV, св. площ и ПИ VI. За сключения договор е съставен нотариален акт за продажба на недвижим имот №126, том 3, рег. №2093, дело №352/2018 г. на нотариус , в район на действие РС – Нови пазар. На 20.01.2020 г. ответникът Б.А.Н. и съпругата му А.Ю.Н. са продали обратно същия имот - навес шапрон с бетонова площадка, със застроена площ от 360 кв. м, височина 4 м, съставляващ УПИ V от квартал 41А по плана на с. В., обл. Ш., с площ от 2 050 кв.м, при граници за поземления имот: улица, УПИ IV, св. площ и ПИ VI, отново на ответника А.Б.А. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №26, том 1, рег. №200, дело №17/2020 г. на нотариус , в район на действие РС – Нови пазар.
Във въззивната си жалба жалбоподателят твърди ,че след вписването на исковата молба и след
извършената на 20.01.2020г. сделка , на 24.01.2020г. ответникът ответникът А.Б.А.
е учредил договорна ипотека върху процесният недвижим имот в полза на трето
лице , а на 12.03.2020г. върху недвижимият имот била вписана възбрана в полза
на НАП и по този начин ищецът бил поставен в по-неблагоприятно положение . Тези
две действия не се оспорват от ответника А.Б.А., като същият не е оспорил
изложените във въззивната жалба на жалбоподателя твърдения и възражения.
При така установената фактическа обстановка , съдът счита
предявеният иск по чл.135 ЗЗД за основателен и доказан, като се установиха
всички изискуеми предпоставки за уважаването на този иск.
Съгласно
разпоредбата на чл.135, ал.1, изр.първо от ЗЗД, кредиторът може да иска да
бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го
уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Сочената
правна норма дава право на кредитора да защити вземането си, в случай на извършени
действия от страна на длъжника, с които последният осуетява възможността на
кредитора да удовлетвори вземането си. Има две основни предпоставки за
възникване правото на кредитора по смисъла на цитираната разпоредба- обективни
и субективни. Обективните предпоставки са следните: съществуване на вземане на
ищеца към ответника; извършване на някакви правни действия от страна на
длъжника, с които се застрашава или осуетява удовлетворяване вземането на
кредитора. Правното действие трябва да има за предмет имуществено право, чието упражняване да не зависи от
строго личната преценка на длъжника. В резултат на това правно действие
имуществото на длъжника намалява, което пречи на кредитора да удовлетвори
вземането си. Вторите предпоставки са субективни и са в зависимост от времето,
когато е извършено увреждащото кредитора правно действие- преди или след
възникване на задължението. Ако правното действие представлява едностранна
сделка или безвъзмезден договор и е извършено след възникване на задължението,
достатъчно за уважаване на иска по чл.135 от ЗЗД е знанието на длъжника, като
без значение е субективното отношение на третото лице, другата страна по
сделката. Когато действието е възмездно, лицето, с
което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Съгласно ал.2 на чл.135 от ЗЗД, знанието и на
третото лице се предполага до доказване на противното, ако третото лице е
съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.
Безспорно се установи по
делото ,че ищецът има изискуемо и ликвидно вземане към
първият ответник, за чието събиране е инициирано и
изпълнително производство. Установи се, че след възникване на задължението на
ответника към ищеца и след спиране плащанията по
договора, длъжникът поръчител е прехвърлил, чрез възмездна сделка на втория ответник , негов баща , свое
имуществено право, който предвид роднинската връзка се приема ,че е знаел за увреждането на
основание ал.2 на чл.135 от ЗЗД, до доказване на противното, като презумцията не е оборена
по делото. По този начин имуществото на длъжника, което би могло да послужи за удовлетворяване вземането
на кредитора се намалява, като без значение в случая е стойността на това
прехвърлено имущество. Съгласно
чл. 133 от ЗЗД, ответникът отговаря пред кредитора с цялото си секвестируемо
имущество. Кредиторът разполага с възможност да избира от кое имущество да се
удовлетвори , поради което всяко действие на
длъжника, намаляващо имуществото му, се явява увреждащо кредитора. В случая въпреки ,че процесното имущество е било върнато в патримониума на
длъжника – ответник , преди неговото връщане то е било обременето с ипотека и
върху него е била вписана и възбрана . Увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество,
намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на
кредитора и достатъчен е фактът на разпореждане с процесното недвижимо
имущество . Следва да се отбележи ,че увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с
който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на
правата на кредитора спрямо длъжника. Така, увреждане е налице, когато
длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин
затруднява удовлетворението на кредитора, в т. ч. извършено опрощаване на дълг,
обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр. Безспорно е ,че с
последващите си действия по ипотекиране на процесният недвижим имот и с
вписването на наложената възбрана ще се затрудни и по всяка вероятност ще се
осуети възможността за удовлетворяване на ищеца кредитор от цената на процесният имот, ако искът му бъде
отхвърлен. В случая ищецът е вписал исковата си молба на 17.01.2020г. и след
вписването на исковата молба ,действията на разпореждане с недвижимият имот са
непротивопоставими на кредитора най-рано до вписване на решението . Ако искът
на ищеца по чл.135 от ЗЗд в случая се отхвърли ,то той губи предимството от
вписването на исковата си молба и право на предпочтително удовлетворяване от
имота има ипотекарният кредитор на ответника по вписаната ипотека на
24.04.2020г., което е станало след след вписването на исковата молба , а не
ищецът по настоящият иск и следователно
правата му на кредитор да се удовлетвори от имота са нарушени.
Предвид гореизложеното е налице правен интерес за ищеца ,
въпреки ,че имота е в патрумониума на ответника длъжник , , предявеният иск по
чл.135 от ЗЗД да бъде уважен за да може да му се гарантира правото ,което той
защитава с иска си , а именно да се удовлетвори без затруднения и с предимство
от цената на процесният имот , преди ипотекарният кредитор и преди кредитора
вписал възбрана върху имота, като тези техни актове са били вписани след
вписването на исковата молба по делото.
С оглед на обстоятелството, че правният извод,
до който въззивната инстанция е достигнала, не съответства на правните съждения
на първоинстанционния съд, то обжалваното решение следва да бъде изцяло
отменено, а предявения иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД - уважен.
Предвид изхода от спора на
ищеца следва да се присъдят направените от
него разноски в първата инстанция по представеният списък на разноските в
размер на 61.42лв. за държавна такса , в размер на 10лв. за вписване на исковата молба, в размер на 45лв.
държавна такса за удостоверение за данъчна оценка , в размер на 394.48лв. за
адвокатско възнаграждение , общо сумата от 510.90лв. за тази инстанция и за въззивната инстанция по представеният
списък на разноските в размер на 30.71лв. за държавна такса и в размер на
394.48лв. за адвокатско възнаграждение общо 425.19лв. за тази инстанция .
Водим от гореизложеното и на осн.
чл.271 от ГПК ,съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №202/14.08.2020г.
по гр.д.№1583/2019г. описа на НПРС, като вместо това постановява :
ОБЯВЯВА
за относително
недействителна спрямо „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД - гр. С., с ЕИК , по
предявеният от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, със седалище и
адрес на управление гр. С..., с ЕИК , представлявано от Т.А.П.и Д.В., с
пълномощник по делото адв. И.А. *** срещу
А.Б.А., с ЕГН ********** и
Б.А.Н., с ЕГН **********,*** иск с правно основание по
чл.135, ал.1 от ЗЗД , сделката, обективирана в
нотариален акт за продажба на недвижим имот №126, том 3, рег. №2093, дело
№352/2018 г. на нотариус , в район на действие РС – Нови пазар, с която А.Б.А.
и съпругата му С.Д.А. са продали на Б.А.Н. – баща на ответника А.Б.А., собствеността на следния имот,
находящ се в с. В., обл. Ш.и представляващ: навес шапрон с бетонова площадка,
със застроена площ от 360 кв. м, височина 4 м, съставляващ УПИ V от квартал 41А
по плана на селото, с площ от 2 050 кв.м, при граници за поземления имот:
улица, УПИ IV, св. площ и ПИ VI, за 1/2 (една
втора) идеална част от имота.
ОСЪЖДА А.Б.А., с ЕГН ********** и Б.А.Н.,
с ЕГН ********** да заплатят на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, със седалище и
адрес на управление гр. С..., с ЕИК , представлявано от Т.А.П.и Д.В. разноски по делото в размер на 510.90лв. за
първата инстанция и в размер на 425.19лв. за въззивната инстанция.
Решението
подлежи на обжалване в едномесечен срок
от съобщаването му на страните пред ВКС.
Председател: Членове: 1. 2.