О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. С., 24.10.2019
г.
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Наказателно отделение, първи въззивен състав, в открито заседание на четиринадесети
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
2. Мл.с. БОРЯНА
ГАЩАРОВА
при секретар Радиана Андреева, с участието на прокурор Христина
Лулчева от Окръжна прокуратура-С., като разгледа докладваното от младши съдия
Гащарова в.ч.н.д. № 565 по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХХІ от НПК.
Същото е образувано
по протест на прокурор при Районна прокуратура-Б. срещу определение № 746 от
03.09.2019 г., постановено по ч.н.д. № 297/2019 г. по описа на Районен съд – Б.. С обжалваното определение е оставено без уважение предложение на прокурор
при РП-Б., с което се иска, по отношение на осъдения И.П.Щ., ЕГН: **********,
да бъде извършено групиране на наложените му наказания по присъди постановени
по н.о.х.д. № 21024/2013 г. по описа на СРС и по н.о.х.д. № 10080/2015 г. на
СРС, като му се определи и наложи едно общо наказание, най-тежкото от тях, а
именно „лишаване от свобода“ в размер на четири месеца, като на основание чл.
25, ал. 4 от НК, определеното общо наказание да бъде изтърпяно при първоначален
общ режим.
В протеста са
изложени доводи, че обжалвания съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, и
се иска неговата отмяна.
Твърди се, че първоинстанционният съд е допуснал
нарушение на материалния закона, като е приел, че по отношение на присъда
постановена по н.о.х.д. № 21024/2013 г. на РС – С. е настъпила реабилитация по
право и не е приложил разпоредбата на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК
при наличие на основанията за това.
В съдебно заседание, пред настоящата съдебна инстанция, представителят на Окръжна прокуратура-С.поддържа
протеста на изложените в него основания, моли атакуваното определение на районния съд да бъде отменено, като се
постанови ново от въззивната инстанция за групиране на наказанията, наложени на
осъдения.
Защитникът на осъдения, адв. Г.Ц.-САК, оспорва
протеста. Счита, че законовите предпоставки
за групиране на наказанията по посочените в протеста присъди не са налице,
поради което моли атакуваното определение на първостепенния съд да бъде
потвърдено.
Осъденият И.П.Щ. поддържа
изложеното от защитника му и в право на лична защита моли да бъде потвърдено
определението на РС-Б..
С. окръжен съд, след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт в
пределите по чл. 314 от НПК и във връзка с доводите на страните, приема за
установено следното:
Видно от приложената по делото справката за съдимост, рег. № 544/15.07.2019
г., осъдения И.П.Щ., ЕГН: ********** има следните влезли
в законна сила присъди:
1.
Със споразумение от 22.04.2015 г. по НОХД № 21024/2013 г.
на РС – С., в сила от 22.04.2015 г., за извършено на 09.07.2013 г. престъпление
по чл. 343в, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК на И.П.Щ. е определено наказание в размер
на 4 (четири) месеца „лишаване от свобода“, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изтърпяването на така наложеното наказание за срок от 3 (три)
години.
2.
Със споразумение от 06.10.2015 г. по НОХД № 10080/2015 г.
на РС – С., в сила от 06.10.2015 г., за извършено на 14.11.2013 г. престъпление
по чл. 343в, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК на И.П.Щ. е определено наказание в размер
на 3 (три) месеца „лишаване от свобода“, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК
е отложено изтърпяването на така наложеното наказание за срок от 3 (три)
години.
3.
Със споразумение № 51 от 04.06.2019 г. по НОХД № 138/2019
г. на РС – Б., в сила от 04.06.2019 г., за извършено на 09.09.2018 г.
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК на И.П.Щ. е определено наказание в размер
на 4 (четири) месеца „лишаване от свобода“, което на основание чл. 57, ал. 1,
т. 3 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален „общ режим“, както и „глоба“ в
размер на 250 лева, платима в полза на държавния бюджет и наказание „лишаване
от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 8 месеца.
При така събраните от първоинстанционния съд писмени доказателства,
съдържащи относимите данни досежно осъжданията на лицето И.П.Щ. по влезли в
сила присъди, съдът необосновано и незаконосъобразно не е приложил правилата за
съвкупността, въпреки че са били налице основанията за това, игнорирайки факта,
че престъплението, за което е осъден със споразумение (присъда) по н.о.х.д. №
138/2019 г. на РС – Б. е извършено в изпитателния срок на наказанието „лишаване
от свобода“, наложено със споразумение (присъда) по н.о.х.д. № 10080/2015 г. на
РС – С..
Първоинстанционния съд не е приложил правилно материалния закон, като е
оставил без уважение искането на прокурора за групиране на наказанията,
наложени със споразумения (присъди) по н.о.х.д. № 21024/2013 г. по описа на СРС
и по н.о.х.д. № 10080/2015 г. на СРС, като е приел, че за осъждането по н.о.х.д.
№ 21024/2013 г. по описа на СРС е настъпила реабилитация по право, изхождайки
от обстоятелството, че в изпитателния срок на това наказание осъденият не е
извършил друго престъпление, за което да му е било наложено наказание „лишаване
от свобода“.
Престъпленията по двете споразумения са били извършени преди да е имало
влязла в сила присъда, за което и да е от тях, което обосновава приложението на
чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 НК за определяне на общо наказание за двете
престъпления.
Вярно е, че реабилитацията по право настъпва в случаите на множество
престъпления, без значение дали деецът е бил осъден с една присъда или няколко
присъди. Когато са налице няколко присъди, приложението на чл. 25, ал. 1, вр. с
чл. 23, ал. 1 от НК е винаги възможно стига да са налице основанията за това.
В конкретния случай е налице съвкупност от престъпления, за които Щ. е осъден с присъди (споразумения), по н.о.х.д. № 21024/2013 г. по описа на
СРС и по н.о.х.д. № 10080/2015 г. на СРС, без да е било определено едно общо
наказание по правилата на чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 от НК. Съвкупността
по смисъла на чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 от НК е съвкупност от престъпления,
а не от осъждания, поради което преценката за приложимост на правилата й се
прави именно с оглед момента на извършване на деянията, съставляващи престъпления
по нашия наказателен закон (в този смисъл решение № 151/2008г., ВКС, І н.о.). За да настъпи реабилитация по
право, при няколко условни присъди за престъпленията, включени в съвкупност, е
необходимо да е изтекъл изпитателния срок по всички осъждания, без в нито един
от тях да е извършено такова престъпление, поради което осъденият да трябва да
изтърпи и отложеното наказание. Тогава следва да се приеме, че реабилитацията
по право е настъпила за цялата, макар и останала непризната с акт на съда,
съвкупност от престъпления. Настоящият случай не е такъв.
Наказанието от четири месеца лишаване от свобода, определено с присъда
(споразумение) по н.о.х.д. № 138/2019 г. на РС – Б., е наложено за престъпление,
извършено на 09.09.2018 г. и попадащо в изпитателния срок на условно отложеното
наказание по присъда (споразумение) по н.о.х.д. № 10080/2015 г. на РС – С.,
влязла в сила на 06.10.2015 г., който е изтекъл на 06.10.2018 г.
След като е извършено престъпление, за което е наложено наказание лишаване от
свобода (споразумение по н.о.х.д. № 138/2019 г. на РС – Б.) в изпитателния срок
по едно от осъжданията, включени в съвкупността, не е настъпила и реабилитация
по право и по отношение на осъждането със споразумение (присъда) по н.о.х.д. №
21024/2013 г. на РС – С..
Поради гореизложеното, настоящият съдебен състав прие, че са налице основанията по чл.
25, ал.1, вр. чл.
23, ал. 1 от НК за определяне на общо
наказание за престъпленията, предмет на разглеждане по споразумения (присъди)
по н.о.х.д. № 21024/2013 г. по описа на СРС и по н.о.х.д. № 10080/2015 г. на
СРС, доколкото тези престъпления са извършени от осъдения Щ. в условията на
реална съвкупност, преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да било
от тях. Наказанията, наложени му за тези престъпления, следва да бъдат
групирани при условията на чл.
25, ал. 1, вр. чл.
23, ал. 1 от НК, като на основание тези
разпоредби на осъдения Щ. му бъде определено едно общо наказание в размер на
най-тежкото измежду тях, а именно лишаване от свобода за срок от 4 (четири)
месеца. На основание чл. 25, ал. 4 НК общото наказание лишаване от свобода
следва да се изтърпи ефективно. На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС
наказанието следва да се изтърпи при първоначален общ режим.
Ефективното изтърпяване на общото наказание лишаване от свобода се налага
от факта, че в изпитателния срок на условно отложеното наказание лишаване от
свобода по н.о.х.д. № 10080/2015 г. на РС – С., включено в съвкупността,
подсъдимият е извършил друго умишлено престъпление, за което му е наложено
наказание лишаване от свобода (по н.о.х.д. № 138/2019 г. на РС – Б.), което е
пречка за приложението на института на условното осъждане /чл. 66 НК/. Принципно недопустимо е на основание чл. 25,
ал. 4 от НК отлагането на изтърпяването на определеното общо наказание по
съвкупността, ако в изпитателния срок на същата е извършено престъпно деяние.
Това е така поради обстоятелството, че разпоредбата на чл. 66 НК губи своето
самостоятелно значение за присъдата, по която е била приложена, след като тя е
обхваната от едно общо наказание, определено по правилата на съвкупността.
Действително чл. 25, ал. 4 от НК дава възможност на съда да определи начина на
изтърпяване на наказанието по съвкупността, но само в случаите, в които законът
не изисква изрично изтърпяването на наказанието.
Водим от всичко изложено и на основание чл. 306, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 1,
вр. с чл. 334‚ ал. 1, т. 2 от НПК‚ С.
окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА определение № 746 от 03.09.2019 г., постановено по ч.н.д. №
297/2019 г. по описа на Районен съд – Б., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК групира наказанията,
наложени на осъдения И.П.Щ., ЕГН: ********** с настоящ адрес: ***, с присъда (споразумение)
от 22.04.2015 г., постановена по н.о.х.д. № 21024/2013 г. на РС – С., влязла в
сила на 22.04.2015 г. - лишаване от свобода за срок от четири месеца, чието
изпълнение е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години и с
присъда (споразумение), постановена по н.о.х.д № 10080/2015 г. на РС – С., в
сила от 06.10.2015 г. - лишаване от свобода за срок от три месеца, чието
изпълнение е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години, като
определя и налага общо наказание – по-тежкото измежду двете, а именно: лишаване
от свобода за срок от 4 (четири) месеца.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, вр. с чл. 25, ал. 4 НК, определя
общото наказание лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален общ режим.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.