Решение по дело №3114/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260958
Дата: 15 октомври 2021 г.
Съдия: Надежда Наскова Дзивкова
Дело: 20205300503114
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 декември 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260958, 15.10.2021г., Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

 

Окръжен  съд , Пловдив                                                     шести граждански състав

на двадесет и осми септември                          две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в следния състав :

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ : Надежда Дзивкова

                                                                                                     ЧЛЕНОВЕ: Виделина Куршумова

                                                                                         Дафина Арабаджиева

секретар :    Петя Цонкова                              ,

като разгледа докладваното от  съдия Дзивкова

въззивно гражданско дело Nо 3114   по описа за 2020 година

и за да се произнесе взе предвид следното :

               Производството    е    по реда на чл.294 във вр. чл.258  и  сл.  от  ГПК.

               Делото е върнато за ново разглеждане след Решение № 132/11.12.2020г., пост. по гр.д.№4121/2019, I г.о., ВКС, с което е обезсилено Решение № 402/29.03.2019г., пост. по в.гр.д.№2643/2018г., ПдОС, като са дадени задължителни указания за оставяне на исковата молба без движение поради констатирани нередовности. С Определение №260772/16.12.2020г., по в.гр.д.№3114/2020, ПдОС указанията са изпълнени и е дадена възможност на ищците да отстранят противоречията в исковата молба.  С молба вх.№264666/08.02.2021г. ищците М.Г., Е.К. и Н. Г. са заявили, че поддържат първоначално изложените обстоятелства в исковата си молба – че наследодателят им е собственик на спорната част от имота, респ. и че те са собственици на тази част и към настоящия момент, като правят изменение на петитума, а именно : да се признае по отношение на ответниците, че те като наследници на Б. Г. /поч.***г.  в хода на процеса/, са собственици към настоящия момент на дворно място, състоящо се от 8,88кв.м., представляващо реална част от собствения им ПИ с идентификатор 00702.514.63 по КК на гр. Асеновград,  одобрена със Заповед № 300-5-52/08.07.2004г. на ИД на АК, с адрес гр. А., ул. ***,  с площ от 194кв.м., а със спорната площ 202,88кв.м., с трайно предназначение на територията : урбанизирана,  начин на трайно ползване – ниско застрояване/до 10м./, стар идентификатор –няма, № по предходен план 1250, при съседи : 00702.514.369; 00702.24.346; 00702.514.66; 00702.514.64; 00702.514.62; 00702.514.368,  неправилно заснета като реална част от съседен ПИ с идентификатор 00702.514.66, която реална част се намира в югоизточната част на имот 00702.514.63, като южната му имотна граница вместо в права линия, неправилно е изчертана като чупка и навлиза в имота на север, с последваща чупка на изток до ул. П.

               Въззивното производство е образувано по жалба на Е.Н.Н. против Решение №354/02.08.2018, пост. по гр.д.№2520/2017, АсРС, с което е признато за установено по отношение на жалбоподателката, че към датата на одобряване на кадастралната карта на гр. Асеновград , Б. Н.Г., поч.  на ***г.,  е бил собственик на дворното място, подробно описано по-горе.

               Жалбоподателят Е.Н.  обжалва в цялост решението на първоинстанционния съд, като неправилно и незаконосъобразно по съображения, че ищците не се легитимират като собственици на съседния на притежавания от нея имот. На следващо място поддържа, че имотът й е заснет в плана от 1992г. по начина на плана от 1951г., а дори и да е налице заснемане на границата като начупена линия, това само по себе си не е основание да се приеме, че спорното място е собственост на ищците. Сочи, че планът от 1973г. не е приложен. Счита, че е в разрез със закона признаването на собственически права по план, който не е приложен.  Счита, че свидетелите на ищцовата страна не установяват основание, на което самият ищец да е придобил имота. Черпи доводи от констатациите на вещото лице, че ажурната ограда между двата имота следва границата по плана от 1992г. Счита за абсурдно признаване на правото на собственост по план, предхождащ с два плана действащия, който освен това е и неприложен.  Посочва и че от 2004г. владее имота, съобразно границите му по кадастрална карта, при което и не е необходимо да се позовава на давностно владение, установено от праводателите й. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което се отхвърли предявения иск.

               Въззиваемите страни М.Б.Г., Е.Б.К. и Н. Б.Г. са подали отговор, в който оспорват въззивната жалба. Развиват подробни доводи за придобиване на правото на собственост върху един по-голям имот още от праводателя им Я. Г. и изменението на този имот във времето, посредством различни отреждания и разпоредителни сделки, като подробно обсъждат и се позовават на заключението на СТЕ с в.л. Г. Сентенцията на доводите им е, че праводателите им в годините са владели имота си по имотните граници, които не са фактически променяни, независимо от различните предвиждания по отделните планове, както и че границата със съседния имот, собствен на жалбоподателката винаги е била права линия, която между праводателите им и праводателите на жалбоподателката не е била спорна и те не са имали претенции един към друг. Развиват доводи, че при  т.нар. „начупване“ на линията на границата между двата имота се навлиза в собствения им имот и това се установява безспорно от приетата СТЕ. Поддържат, че праводателите на жалбоподателката, респ. самата тя, не са придобили по някакъв законоустановен начин спорната част, която е тяхна собственост. Поддържат, че тази част никога не е била придаваема част към техния имот, т.к. тя е била тяхна собственост.  Молят съда да отхвърли подадената въззивна жалба, като потвърди решението като правилно и законосъобразно. Претендират разноски.

              

               Съдът,  след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :

               Жалбата  е  депозирана в срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима.

                Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, обхватът на въззивното производство се определя от предявените във въззивната жалба оплаквания. Въззивната проверка следва да обхване  валидността и допустимостта на обжалваното решение, както и евентуално нарушение на императивна правна норма. (съобразно разясненията в ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС).

                Предявен е  иск с  правно основание чл.54 от ЗКИР, който има за предмет установяването на правото на собственост и неточното му отразяване в кадастралната карта към момента на предявяване на иска, респ. към момента на приключване на съдебното дирене. Съгл.указанията на ВКС относно наличието на правен интерес от подобен иск, съгл. т. 4 от ТР№ 8/23.02.2016г.,т.д. № 8/2014г., ОСГК,  ВКС, допустим е именно иск за установяване равото на собственост върху спорен имот към момента на приключване на съдебното дирене, и само по изключение, в изрично посочени хипотези е налице правен интерес от установяване правото на собственост към минал момент. В първоинстанционното производство е разгледан друг, различен от предявения иск – за установяване правото на собственост на ищците към момента на одобряване на кадастралната карта. По този иск е и постановено първоинстанционното решение.  Първоинстанционното решение е постановено по нередовна искова молба, като са формирани мотиви и е постановен диспозитив за право на собственост на ищците по отношение на спорното място към момента на одобряване на кадастралната карта. С оглед отстраняване на нередовностите във въззивното производство – противоречие между обстоятелствената част и петитума, то се налага извода, че така постановеното първоинстанционно решение е недопустимо, т.к. е дало разрешение на неповдигнат правен спор. Въззивният съд следи служебно за допустимостта на постановените първоинстанционни актове, поради което процесното решение следва да бъде обезсилено, а делото – върнато за постановяване на съдебен акт по предявения иск.

               С оглед на изложеното съдът

 

Р Е Ш И  :

 

               ОБЕЗСИЛВА Решение №354/02.08.2018, пост. по гр.д.№2520/2017, АсРС, в частта, в която е признато за установено по отношение на Е.Н.Н., ЕГН **********, че към датата на одобряване на кадастралната карта на гр. Асеновград , Б. Н.Г., поч.  на ***г. в хода на процеса, с конституирани като страни наследници М.Б.Г., ЕГН **********, Е.Б.К., ЕГН **********, Н. Б.Г., ЕГН **********,  е бил собственик на дворно място, състоящо се от 8,88кв.м., представляващо реална част от собствения им ПИ с идентификатор 00702.514.63 по КККР на гр. Асеновград,  одобрена със Заповед № 300-5-52/08.07.2004г. на ИД на АК, с адрес гр. А., ул. ***,  с площ от 194кв.м., а със спорната площ 202,88кв.м., с трайно предназначение на територията : урбанизирана,  начин на трайно ползване – ниско застрояване/до 10м./, стар идентификатор –няма, № по предходен план 1250, при съседи : 00702.514.369; 00702.24.346; 00702.514.66; 00702.514.64; 00702.514.62; 00702.514.368,  неправилно заснета като  част от съседен ПИ с идентификатор 00702.514.66, която реална част се намира в югоизточната част на имот 00702.514.63, като южната му имотна граница вместо в права линия, неправилно е изчертана като чупка и навлиза в имота на север, с последваща чупка на изток до ул. ***, която площ е означена с цифра 1,2,3 на скица №6 от заключението на в.л. Г., като са присъдени и разноски. ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд на друг състав  за произнасяне по предявения  иск.

               Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните .

 

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                                                                              ЧЛЕНОВЕ :