Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1811 30.12.2020г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас, XVI-ти състав, на десети декември две хиляди и двадесета година,
в публично заседание, в следния състав:
Председател: РУМЕН ЙОСИФОВ
Членове: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
Секретар: С.А.
Прокурор: А. Ч.
като разгледа докладването от съдията Д.Гальов КАНД № 2316 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), вр. чл.208-228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
касационна жалба, подадена от „Бългериън Уайт Шелс”ООД, ЕИК *********, с адрес:
гр.Пловдив, ул.Сливница № 6А, ет.6, офис 12, представлявано от управителя С.В.В.,
против Решение № 260241 от 02.10.2020г., постановено по НАХД № 3114 от 2020г.
на Районен съд - Бургас, с което е изменено наказателно постановление (НП) №
02-0003052 от 08.07.2020г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ Бургас (ДИТ-Бургас), с което за нарушение чл.415, ал.1 от Кодекса на
труда (КТ), на основание чл.416, ал.5, вр. чл.415в, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от КТ, му е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева, като съдът е
намалил размера на санкцията на 200 лева.
В касационната
жалба се изразява становище за неправилност на оспореното решение поради
противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и необоснованост, като се иска неговата отмяна или евентуално
– да бъде намалена санкцията на 100 лева. Твърди се, че първоинстанционният съд
не е изложил аргументи за доводите на жалбоподателя относно нарушение на
принципа „non bis in idem“, защото макар допуснатото закъснение
при плащането на възнагражденията да е за 21 работници, според касатора не са
осъществени 21 различни нарушения. Предписанието е един индивидуален
административен акт и неизпълнението му също е едно деяние. Посочва се, че в
акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП са описани
няколко дати, като не става ясно коя е датата на нарушението, а същото се
отнася и за мястото на нарушението. Според касатора, като съществен пропуск следва
да се счита липсата в акта и НП на коментар въз основа на какъв юридически факт
е възникнало трудовото правоотношение. Излагат се доводи за липса на осъществен
състав на нарушение, тъй като има забава на кредитора – не е установено
работникът да е търсил изплащане на дължимата му заплата. Касаторът твърди още,
че по принцип издадените НП за нарушения на чл.128, т.2 от КТ са
незаконосъобразни, а неизпълнението на задължения за плащане на трудово
възнаграждение представлява трудов спор, за решаването на който има друг
законов ред. Счита, че правилно деянието е квалифицирано като маловажен случай,
но е следвало изобщо да не бъде наказван на основание чл.28 от ЗАНН. В
условията на евентуалност се иска санкцията да бъде намалена до минимума
предвиден в закона, като се позовава на усложнената икономическа обстановка в
страната. Посочените в жалбата оплаквания се квалифицират по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон, допуснато
съществено нарушение на процесуални правила и явна несправедливост на
наказанието. В съдебно заседание касаторът, редовно уведомен, не изпраща
представител и не ангажира нови писмени доказателства, допустими в процеса.
Ответникът по
касация се представлява от упълномощен юрисконсулт, която пледира за
неоснователност на касационната жалба, иска от съда да потвърди обжалваното
първоинстанционно решение и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването,
поради което пледира атакуваното решение да бъде оставено в сила, като правилно
и законосъобразно.
След
като прецени доводите и становищата на страните, събраните по делото
доказателства и въз основа разпоредбите на закона, настоящият състав на Административен
съд – гр.Бургас намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна
страна, по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която съдебният акт бил
неблагоприятен и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради
което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Налице са предпоставките за разглеждане на жалбата по същество, при което
съдът съобрази следното:
С обжалваното
решение Районен съд - Бургас е изменил НП № 02-0003052 от 08.07.2020г., с което
на касатора за нарушение чл.415, ал.1 от КТ, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.415в, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от КТ, е
наложена имуществена санкция в размер на 300 лева, като я е намалил на 200
лева. В решението е изтъкнато, че не са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като в хода на административнонаказателното производство не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи
правата на санкционираното дружество, нито до порочност на процесното
постановление. Установено е, че НП е издадено от компетентен орган, а АУАН е
съставен от оправомощено за това лице. По същество, решаващият състав е
обосновал извод, че е осъществен състав на нарушение, с оглед събраните по
делото писмени и гласни доказателства, респективно съдът е констатирал, че
правилно е ангажирана отговорността на дружеството за нарушаване на трудовото
законодателство. Позовавайки се на непротиворечивата практика на
Административен съд - Бургас е приел, че макар материализирани в един протокол,
всяко от дадените предписания представлява отделно властническо волеизявление, чието
неизпълнение подлежи на отделна санкция. Относно размера на наложената
имуществена санкция съдът е приел, че същата следва да бъде намалена до средния
предвиден от законодателя размер – 200 лева, като по тази начин ще бъде
съобразена с обществената опасност на деянието.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд
на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съобразявайки нормата
на чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Касационната
инстанция извърши проверка относно приложението на закона, въз основа на
фактическите констатации, приети от първоинстанционния съд при спазване на
правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата.
Настоящият касационен
състав приема, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в предвидените
от ЗАНН срокове, като от формална страна са спазени изискванията на чл.42 и
чл.57 от ЗАНН. По същество описаната фактическа обстановка се установява от
събраните в производството писмени и гласни доказателства, като установеното
нарушение действително е осъществено от санкционираното юридическо лице.
РС-гр.Бургас е
изяснил в пълнота фактическа обстановка и е постановил правилен съдебен акт, а
възраженията на дружеството- касатор са неоснователни.
„Бългериън Уайт Шелс” ООД е санкционирано за това, че в качеството си на
работодател не е изпълнило задължително предписание на ДИТ-Бургас, дадено с
протокол № ПР 2001258/07.02.2020г. по т.66, да изплати трудовото възнаграждение
за месец Декември 2019г. на работника Мирем Раим Мехмед, в размер на 480.90 лева,
полагал труд като „опаковач“ в стопанисвания от дружеството обект: Цех за
преработка на миди, находящ се в гр.Черноморец, съгласно изискванията на
чл.128, т.2 от КТ, вр. чл.270, ал.2 и 3 КТ, със срок за изпълнение до
02.03.2020г. Предвид липсата на ангажирани доказателства за изпълнение на предписанието
бил съставен АУАН № 02-0003052 от 12.03.2020г. На 27.05.2020г. представител на
дружеството ангажирал пред контролните органи доказателства – писмено обяснение
и разпечатка от превод на заплата на 15 лица, между които и посоченото по-горе
лице (л.28 от делото на РС), от които се установява, че предписанието е било
изпълнено. Впоследствие административно-наказващият орган издал оспореното пред
районния съд наказателно постановление, с което за осъщественото нарушение,
предвид обстоятелството, че то е било отстранено и от него не са настъпили
вредни последици, на основание чл.415в, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от КТ, била
наложена имуществена санкция в размер на 300 лева.
Не намира опора в
законовата уредба тезата на касатора, че дружеството е следвало да бъде
санкционирано само веднъж за установеното неизпълнение. Районният съд е посочил
изрични съображения в тази насока, които се споделят и от настоящата инстанция.
Протоколът, в който се съдържат предписанията е техен материален носител, който
ги обективира, но обстоятелството, че тези предписания са описани в един протокол,
не води до извода, че се касае за едно единствено предписание. Същите се отнасят
до различни нарушения, които са констатирани в хода на извършената проверка.
Всяко от предписанията има различно съдържание и касае плащане на различни
правни субекти, поради което законосъобразно предходният съд е приел, че всяко
от тях съставлява отделно властническо волеизявление, респективно са налице
отделни административни актове, по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, макар и съдържащи
се в един протокол. За изпълнение на всяко от предписанията дружеството е
следвало да извърши различни правни и фактически действия, а тяхното
неизпълнение осъществява състава на отделно административно нарушение. Следва да се
изтъкне и обстоятелството, че тези описани предписания не са обжалвани по
съдебен ред, поради което са влезли в законна сила и са задължителни за адресатите
им, като е недопустимо в настоящото производство да се извършва косвен съдебен
контрол по отношение на тяхната законосъобразност.
В този смисъл,
приетата от Районен съд - Бургас фактическа обстановка е съобразена напълно с установените по делото
факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК. При постановяването
на съдебното решение са изследвани всички обстоятелства по установяване на
административното нарушение и налагане на административното наказание. В хода
на съдебното следствие са събрани гласни и писмени доказателства, които заедно
с възраженията на жалбоподателя, съдът е разгледал и обсъдил всестранно и
обективно. По отношение определянето на място на нарушението в хипотезата на
съставомерно бездействие, това е мястото на която е следвало, или е било
възможно да бъде извършено действието указано на санкционирания субект. Това в
случаят е населеното място гр.Черноморец, понеже там е била упражнявана
трудовата дейност, респективно в него е следвало на се заплати дължимото
възнаграждение на работника, с което да се изпълни даденото предписание на
контролните органи. Колкото до датата на нарушението, именно поради
осъществяване на нарушението чрез бездействие, каквото представлява
неизпълнението на предписание, правилно в НП и АУАН е посочен периода през
който е продължило това бездействие – до датата на изтичането на срока за
изпълнение на предписанието – 02.03.2020г. и от следващите ден нарушението се
счита за осъществено, като изрично е отбелязано констатирането на неизпълнението
в хода на проверката на 05.03.2020 и 11.03.2020г. Конкретно и ясно в НП и АУАН
са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението, изложени са и
законните разпоредби, които са били нарушени – чл.415, ал.1 и чл.415в,
ал.1 от КТ. Няма смислово различие между даденото предписание в протокола и
това описано в АУАН и НП, като в тях не е необходимо да бъдат описвани всички
факти свързани с трудовото правоотношение на работника чието възнаграждение не
е било платено (напр. цитиране на трудовия договор). Достатъчно е описанието на
релевантните факти, което в случаят е
сторено. Не съществуват никакви доказателства за твърдяната забава на
кредитора, напротив – в писмените обяснения дадени от представител на
дружеството е изложено, че неплащането на възнагражденията в дадения срок се
дължи да влошената икономическа обстановка.
Неоснователно е и
възражението на фирмата, че издадените НП за нарушения на чл.128, т.2 от КТ са
незаконосъобразни, защото настоящото нарушение не квалифицирано по този състав,
а е за неизпълнение на дадени предписания. Неплащането на възнаграждението е
само елемент от осъществения сложен фактически състав, но нарушената разпоредба
в случаят не е чл.128, т.2 от КТ. Следва да се отбележи също, че предвиденият
особен ред за разглеждане на съществуващ между страните трудов спор, не е законова
пречка за ангажиране административнонаказателната отговорност на работодателя.
Предписанието е един от механизмите за гарантиране правата на работника, като
икономически по-слаба страна в трудовото правоотношение, чрез намеса на
държавата със средствата на административната принуда и санкция, като неговото
неизпълнение е въздигнато от закона в самостоятелен състав на административно
нарушение. Реализирането на правата по възникнал трудов спор във връзка с
незаплатено трудово възнаграждение, по реда на исковия процес по ГПК, не означава
, че се изключва административнонаказателната отговорност. Това е така, защото
гражданската отговорност не поглъща административнонаказателната, за разлика от
наказателната отговорност, когато такава е предвидена.
Неоснователно е и
позоваването на касатора на института на чл.28 от ЗАНН, тъй като маловажните
нарушения на трудовото законодателство също се санкционират, съгласно нормата
на чл.415в от КТ, както правилно е преценил административнонаказващия орган,
поради времето на отстраняване нарушението и липсата на вредни последици за
работника.
Преценката на
районния съд за намаляване на размера на санкцията от 300 на 200 лева е извън
инстанционния контрол осъществен от настоящата инстанция, тъй като в тази част
решението не е оспорено от наказващия орган и е влязло в сила, поради което е и
извън предмета на касационното производство. Само следва да се отбележи, че допълнителна
снизходителност към санкционираното лице, чрез ново намаляване на наказанието
не може да бъде проявявана, предвид констатирания период на закъснение при
плащането.
Обсъждайки фактите,
РС-Бургас е анализирал обективно фактическата обстановка и е достигнал до правилни
юридически изводи, поради което неговото решение като валидно, допустимо и правилно,
следва да бъде оставено в сила, респективно
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде оставена без уважение.
Предвид своевременно направеното искане от представителя на ответната
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, такова следва да бъде
определено, в съответствие с приложимата нормативна уредба към настоящият
момент. Съгласно действащата редакция на чл.63, ал.5, вр. ал.3 от ЗАНН, вр. с
чл.143 от АПК и чл.78, ал.8 от ГПК, субсидиарно приложима, съгласно чл.144 от АПК, в полза на юридическото лице Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ следва да се присъди такова възнаграждение, в размера предвиден в чл.27е
от НЗПП, като съдът определя такова в размер на 80 лева, която сума следва да
бъде платена от касатора, с оглед изхода от делото в настоящото производство.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2, вр. с чл.218
от АПК, във
връзка с чл.63, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХVI-ти състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260241
от 02.10.2020г., постановено по НАХД № 3114 от 2020г. на Районен съд - Бургас.
ОСЪЖДА „Бългериън
Уайт Шелс” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес: гр.Пловдив, ул.Сливница № 6А,
ет.6, офис 12, да заплати на ИА „Главна инспекция по труда“ сумата от 80.00 /осемдесет/ лева,
съставляваща юрисконсултско възнаграждение в касационното производство.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване и протестиране.
Председател:
Членове:
1. 2.