№ 675
гр. Пловдив, 15.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
частно гражданско дело № 20225300500495 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна частна жалба на „Теленор България“ЕАД, ЕИК
*********, подадена чрез пълномощника адвокат В.Г., против Разпореждане от 12.01.2022
г., инкорпорирано в Заповед № 230 от 12.01.2022 г. постановена по ч.г.д.№ 19 640/2021г. по
описа на РС Пловдив, XXIII гр.с., в частта, с която е отхвърлено заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за следните суми: 266,45 лв. – неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент, начислена във фактура №
**********/15.12.2019 г., както и на сумата от 163,14 лв., представляваща незаплатени
лизингови вноски.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
разпореждането в обжалваната част. Поддържа се, че договорените клаузи за неустойка в
размер на 3 месечни абонаментни вноски при предсрочно прекратяване на договора,
включителни неустойки за предоставяне на ползване на устройство с отстъпка от
стандартната цена, не водят до неравностойност на насрещните престации, а с тях се цели
постигането на основните функции на неустойката - превантивна, обезпечителна и
обезщетителна. По отношение на претендираните лизингови вноски се навежда довода, че
същите са изискуеми като не са били платени от абоната, нито мобилните устройства са
били върнати.Моли се да се отмени разпореждането в отхвърлителната част и да се
постанови издаване на заповед за изпълнение съобразно подаденото заявление.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и прецени
данните по делото, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена от легитимирано лице – заявител в производството.
Същата е насочена против подлежащ на обжалване по реда на чл.413 от ГПК акт, подадена е
в срок, внесена е дължимата ДТ, поради което се е допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
С обжалваната част на разпореждането заявителят „Теленор България“ ЕАД е
поискал издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника С.И.С.
с ЕГН: **********, за следните суми:
266,45 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент,
1
начислена във фактура № **********/15.12.2019 г., както следва: сумата от 54,11 лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от
27.09.2018 г. за мобилен номер +*********, от които 27,48 лв., представляваща стойността
на 3 месечни абонаментни такси и сумата от 26,63 лв., представляваща неустойка за
предоставено за ползване устройство MEIZU M6 16GB Dual Silver, с отстъпка от
стандартната цена, съгласно т.7 от договора, и сумата от 212,34 лв., представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на абонамент от 08.04.2019 г. за мобилен номер
+*********, от които 79,98 лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси
и сумата от 132,36 лв., представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство
HUAWEI Y5 2018 Blue, с отстъпка от стандартната цена, съгласно т.7 от договора.
163,14 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски, както следва: сумата от
78,24 лв. по договор за лизинг от 08.04.2019 г., сключен във връзка с договорен абонамент за
номер +*********, по силата на който абонатът е взел мобилно устройство HUAWEI Y5
2018 Blue на изплащане на 23 месечни лизингови вноски, като не е заплатил 15 бр.
лизингови вноски на обща стойност 73,35 лв, дължими за периода месец декември 2019 г. до
месец март 2021 г., ведно с допълнителна сума в размер на 4,89 лева поради невръщане на
мобилното устройство, и сумата от 84,90 лв. по договор за лизинг от 27.09.2018 г., сключен
във връзка с договорен абонамент за номер +*********, по силата на който абонатът е взел
мобилно устройство MEIZU M6 16GB Dual Silver на изплащане на23 месечни лизингови
вноски, като не е заплатил 9 бр. лизингови вноски на обща стойност 76,41 лв, дължими за
периода месец декември 2019 г. до месец август 2020 г., ведно с допълнителна сума от 8,49
лв., поради невръщане на мобилното устройство.
С обжалваната част на разпореждането заповедният съд е отхвърлил подаденото от
жалбоподателя заявление за издаване на заповед за вземането за неустойки след като е
приел, че от потребителя се претендира да заплати необосновано висока и определяема
неустойка без да получава насрещна престация и да ползва предоставените от оператора
услуги, поради което неустойката е установена в противоречие с добрите нрави и излиза
извън обичайните обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции на неустоечните
клаузи. Въз основа на изложеното районният съд е достигнал до извода, че установените
клаузи за неустойка са нищожни, поради което не пораждат задължение за потребителя на
мобилни услуги, който извод е обосновал с практиката на Върховния касационен съд,
обективирана в Решение № 193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г., ТК, І т. о. на ВКС и
Решение № 110/21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г., ТК, І т. о. на ВКС. Също така, РС е
приел, че клауза, която предвижда, че при прекратяване на договора за лизинг,
лизингополучателят дължи неустойка в размер на разликата в цената, на която
лизингодателят условно би продал устройството и тази, на която го е предоставил по
договор за лизинг, е поначало нищожна, тъй като подобна неустойка цели да обезщети
вреди, който не стоят в причинна връзка с развалянето на лизинговия договор.
За да отхвърли заявлението по отношение на претендираните неплатени лизингови
вноски районният съд е приел, че същите не се дължат, позовавайки се на датата на
прекратяване на договорите за мобилни услуги и указвайки пътя за защита на кредитора.
Настоящият състав на ПОС след преценка на представените доказателства и предвид
оплакванията в жалбата, намира следното:
Длъжникът в заповедното производство е потребител по см. на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП
и съдът е задължен преди да издаде заповедта служебно да извърши проверка на основание
чл. 411, ал. 1, т. 2, пр. 2 и т. 3, пр. 2 от ГПК, както за съответствие на клаузите в договора със
закона и добрите нрави, така и относно наличието на неравноправни клаузи по см. на ЗЗП.
Заявителят е поскал издаване на заповед за изпълнение за вземанията за неустойки
въз основа на Договори за мобилни услуги от дата 27.09.2018 г. и 08.04.2019 г. Видно от
представените заверени копия на двата договора, в същите са договорени идентични клаузи,
2
регламентиращи отговорността на абоната. Според тези клаузи, в случай на прекратяване
на договорите преди изтичане на срока им по вина или искане на потребителя той
дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване, неустойка в
размер на всички стандартни месечни абонаментни вноски за периода от прекратяване до
изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да
надвишава трикратният размер на месечните абонаменти. В допълнение на неустойката,
потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от
абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора, и в случаите, в
които е предоставено устройство за ползването на услугите, Потребителят дължи и такава
част от разликата между стандартната цена на устройствата / в брой, без абонамент/,
съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от
него при предоставянето му / в брой или съответно обща лизингова цена по договор за
лизинг/, съответстваща на оставащия срок на договора.
Според настоящия състав на съда е налице обоснована вероятност посочените
клаузи да са неравноправни съгласно чл.143, ал.1 във връзка с ал.2, т.5 от ЗЗП. Целта на
договорната неустойка е компенсация на евентуалните вреди за изправната страна при
предсрочно прекратяване на договора. В случая в процесните договори от една страна е
предвидена неустойка в размер на три стандартни месечни такси, а от друга неустойка -
формирана от получената отстъпка в месечните такси, ведно с трета такава – съставляваща
отстъпка в продажна цена на устройство. Съдът намира, че вредите на кредитора не следва
да бъдат определяни като пропуснати ползи в размер на невнесени месечни абонаменти,
тъй като заплащането на месечните абонаменти за срока на договора е обвързано с
предоставяне на услуга, която с оглед прекратяване на договора вече не се предоставя.
Вредите не следва да се определят и като съвкупност от месечни абонаментни вноски, макар
и ограничени до размер на 3 месечни абонаментни вноски, ведно с допълнителна сума за
предоставени устройства за оставащия срок на прекратения договор, което обосновава извод
за вероятната неравноправност на клаузите. Въззивният съд намира, че следва в един
състезателен процес да се провери дали договорените неустойки се явяват необосновано
високи, тъй като не отчита размера на евентуалните вреди. На този етап е достатъчно да
се констатира само обоснована вероятност или възможност за наличие на такива
неравноправни клаузи, без да е необходимо това да е доказано по категоричен начин.
Следователно правилно е отказано издаване на заповед за изпълнение за сумите за
неустойка в общ размер на 266,45 лв., тъй като основанието на което се претендират
представлява вероятна неравноправна клауза в потребителски договор.
По отношение направените в заявлението претенции за лизингови вноски от 163,14
лв. по Договори за лизинг от дата 27.09.2018 г. и 08.04.2019 г., разпореждането се явява
незаконосъобразно, доколкото са налице предвидените от закона условия за издаване на
заповед и не се мотивира извод за вероятна неравноправност на клаузи в договорите.
Съображенията на районния съд за отхвърлянето на претендираните суми касаят по
същество правният спор, поради което не следва да бъдат обсъждани с оглед едностранният
и формален характер на настоящото заповедно производство. Законосъобразното
осъществяване на фактите, на които искането по чл. 410 ГПК се основава, е извън обхвата
на проверката при произнасяне по основателността на заявлението, поради което районният
съд е неправилно е отхвърлил заявлението за претендираните суми по договорите за лизинг.
С оглед на изложеното, налице са условията за издаване на исканата заповед за
претендираните суми по договорите за лизинг, поради което в тази част разпореждането
следва да бъде отменено и делото да се върне на РС за издаване на исканата заповед. В
останалата обжалвана част относно вземането за неустойка, разпореждането е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане от 12.01.2022 г., инкорпорирано в Заповед № 230 от
12.01.2022 г. постановена по ч.г.д.№ 19 640/2021г. по описа на РС Пловдив, XXIII гр.с., в
частта, с която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК за сумата от 163,14 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски, както следва:
сумата от 78,24 лв. по договор за лизинг от 08.04.2019 г., сключен във връзка с договорен
абонамент за номер +*********, по силата на който абонатът е взел мобилно устройство
HUAWEI Y5 2018 Blue на изплащане на 23 месечни лизингови вноски, като не е заплатил
15 бр. лизингови вноски на обща стойност 73,35 лв, дължими за периода месец декември
2019 г. до месец март 2021 г., както и сумата от 4,89 лв., представляваща допълнителна сума
в размер на 4,89 лева поради невръщане на мобилното устройство, и сумата от 84,90 лв. по
договор за лизинг от 27.09.2018 г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер
+*********, по силата на който абонатът е взел мобилно устройство MEIZU M6 16GB Dual
Silver на изплащане на23 месечни лизингови вноски, като не е заплатил 9 бр. лизингови
вноски на обща стойност 76,41 лв, дължими за периода месец декември 2019 г. до месец
август 2020 г., ведно с допълнителна сума от 8,49 лв., поради невръщане на мобилното
устройство, КАТО ВРЪЩА делото на РС Пловдив за продължаване на
съдопроизводствените действия и издаване на заповед за същите.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 12.01.2022 г., инкорпорирано в Заповед № 230 от
12.01.2022 г. постановена по ч.г.д.№ 19 640/2021г. по описа на РС Пловдив, XXIII гр.с., в
останалата обжалвана част.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4