№ 1249
гр. Варна, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 4 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Атанас Шкодров
при участието на секретаря Иванка Й. Друмева
като разгледа докладваното от Атанас Шкодров Административно
наказателно дело № 20243110203362 по описа за 2024 година
Производството е образувано по жалба на Н. Д. Н. против НП, с което са му
наложени административни наказания „глоба”.
В жалбата си въззивника счита наказателното постановление за неправилно и
незаконосъобразно.
По т.1 от НП счита , че не е ясно какво е нарушението, тъй като сочената за
нарушена разпоредба няма предложение второ. Не е ясно и как посочения фактически
състав обуславя приложението на чл.93 ал.2 от ЗАвП. Липсват данни , че водачът не е
представил картата си, както и изведена ли е разпечатка от тахографа, въобще е неясно как е
установено , че не е използвана картата по време на управление. По т.2 от НП счита, че
правният извод, че е извършено нарушение не е подкрепен от доказателства. Изводът за
претоварване се основава само на придружаващите документи, които могат да са неизрядно
съставени или при съставянето им да са допуснати грешки. В случая е следвало да се
извърши замерване от контролните органи. Не е налице съответствие между посочената за
нарушена материално правна норма и съдържателната част на НП. Определеният размер на
санкцията е несъразмерно тежък, като не са спазени принципите за определяне на
наказанието. Моли съда да отмени наказателното постановление или да го измени.
Претендира възнаграждение.
В съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата си чрез процесуален
представител.
По същество моли съда да отмени наказателното постановление като поддържа
основанията зда това , подробно изложени с жалбата.
Представител на органа, издал наказателното постановление не се явява. В
депозирана молба моли съда да потвърди наказателното постановление и претендира
възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 08.03.2024г. служители към РД “АА” Варна, сред които св. П., извършвали
1
рутинни проверки на водачи, осъществяващи обществени превози на товари.
КПП-то било устроено на пристанище ТЕЦ Езерово, обл. Варна.
Към мястото, където извършвали проверките приближил товарен автомобил
„Скания“ , категория N3 с прикачено полуремарке, кат. 04, управляван от въззивника Н.,
извършвайки превоз на товар- пшеница. Превозното средство видно от товарителница и
кантарна бележка било с две оси за МПС и три оси за ППС.
На въззивника бил подаден сигнал да преустанови движението си, след което
служителите на АА пристъпили към проверка. По време на проверката от страна на
служителите на АА бил проверен тахографа на автомобила , както и документите на
въззивника.
Проверяващите установили, че слота на дигиталната карта на тахографа е отворен и
картата не се намирала там.
За да се провери дали не е налице неизправност в тахографа, проверяващите
извършили контролен пробег, като видно от изготвените разпечатки, тахографът
функционирал нормално и отчитал правилно.
Въз основа на представените документи служителите на ОО „АА“ установили, че
превозното средство се движи по маршрут гр. Ловеч през гр. Варна до пристанище ТЕЦ
Езерово. От кантарната бележка установили, че общата маса на превозвания товар възлиза
на 52080 кг. като превишавала с 12080 килограма максимално допустимата маса на ППС за
движение по пътищата, отворени за обществено ползване.
Видно от писмените обяснения на въззивника Н., по време на извършвания курс, той
не е спирал, за да разтоварва товар. При спирането за проверка не е управлявал превозното
средство без поставена карта повече от 15 километра.
При това св. П. пристъпил към съставяне на акт за установяване на административно
нарушение, в съдържанието на който описал установените нарушения по неизползване на
картата на водача за дигиталния тахограф и превоз на товар, надвишаващ максимално
допустимия такъв, като посочил правна квалификация на същите. В съдържанието на акта
въззивника вписал, че няма възражения. Възражения не постъпили и впоследствие по
административно наказателната преписка.
На 17.05.2024г. било издадено НП, видно от съдържанието на което административно
наказващия орган изцяло е възприел фактическата обстановка, описана в акта за
установяване на административно нарушение. На описаните нарушения била дадена правна
квалификация по чл.32 §1 изр.1 пр.2 от Регл. №165/2014 ЕС и по чл.139 ал.1 т.2 пр.ІІ от ЗДП
вр. чл.6 ал.1 т.3 б.“а“ от Наредба№11/2001г. на МРРБ и въззивника бил санкциониран на
основание ЗАвП и ЗДП, като му били наложени административни наказания глоба.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото доказателства - показанията на разпитания в съдебно заседание
свидетел П. и приложените по административоннаказателната преписка и делото
доказателства- АУАН, който представлява годно доказателство по делото, съобразно чл.189
ал.2 от ЗДП; извлечения от тахограф; пътен лист; товарителница; кантарна бележка,
отразяваща показанията от измерване на тежестта на превозното средство посредством
техническо средство към момента на натоварването му; обяснения на въззивникя и др.
Показанията на св. П. са такива на свидетел- очевидец, който пряко и
непосредствено е възприел вида на превозното средство, превозвания товар, липсата на
поставена карта на водача в тахографа, факта на правилно функциониране на тахографа при
поставена в него карта, съдържанието на предоставените документи , както и размера на
превишението на товара.
Показанията на свидетеля напълно кореспондират с отразеното в съставения АУАН,
както и с писмените доказателства по делото – товарителница и кантарна бележка,
отразяваща показанията от измерване на тежестта на превозното средство посредством
2
техническо средство към момента на натоварването му.
За да се произнесе по жалбата, съдът взе предвид следното:
Проведеното административнонаказателно производство е в съответствие с
изискванията на процесуалния закон, при правилно приложение на материално правните
норми. И актосъставителя и административнонаказващият орган са изпълнили
задълженията си, произтичащи от ЗАНН - акта за установяване на административно
нарушение е бил съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя; спазен е и
тридневния срок за възражения по АУАН; наказателното постановление е издадено в
шестмесечния преклузивен срок за издаването му. И акта за установяване на
административно нарушение и съставеното наказателно постановление съдържат всички
реквизити, изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Административно наказващия орган правилно, въз основа на събраните по
административно наказателната преписка доказателства е направил извод, че е извършено
административно нарушение, като правилно е определена квалификацията по ЗДП и вида на
административното наказание.
Съдът намери, че при определяне размера на административните наказания по т.1 от
НП, наказанието е било правилно определено по вид, като същото е с императивно
определен размер и не е предоставена възможност за прецизирането му от страна на
наказващия орган и съда.
По отношение на наказанието по т.2 от НП, правилно е бил определен максимален
размер. В настоящия казус превишението на товара е с повече от 20 % над максимално
допустимата маса и в този смисъл нарушението, като най- тежко такова подлежи на
санкциониране с административно наказание в максимален размер. Именно такъв размер
способства за постигане на целите на генералната и специалната превенция.
Що се отнася до доводите на въззивника за отмяна на наказателното постановление,
наведени с жалбата , съдът не споделя същите, предвид на следното:
По т.1 от НП въззивинкът счита , че не е ясно какво е нарушението, тъй като
сочената за нарушена разпоредба няма предложение второ.
Съдът не констатира основателност на възражението, доколкото същото правилна е
било квалифицирано като такова на чл.34§ 1 изр.1 пр.2 от Регламента и такава квалификация
е относима именно в случаите, когато водач не използва карта на водача всеки ден, през
който управлява превозното средство, считано от момента на поемането му. Предложение
първо на визираната разпоредба е относимо към случаите, когато водач не използва
тахографски листове всеки ден, през който управлява превозното средство, считано от
момента на поемането му.
Въззивникът счита още, че не е ясно и как посочения фактически състав обуславя
приложението на чл.93 ал.2 от ЗАвП. Липсват данни , че водачът не е представил картата си,
както и изведена ли е разпечатка от тахографа, въобще е неясно как е установено , че не е
използвана картата по време на управление.
Съдът намира, че подобно възражение не почива на доказателствата по делото. По
АНП се съдържат разпечатки от тахографа, както и писмени обяснения на въззивника,
който сам сочи, че не е използвал картата за около 15 километра. Св. П. лично е възприел
липсата на поставена карта в тахографа, както и е извършил проверка дали тахографа
функционира нормално и отчита правилно чрез контролен пробег. В този смисъл и правилно
установените факти са били съотнесени към разпоредбата на чл.93в ал.2 от ЗАвП.
По т.2 от НП въззивникът счита, че правният извод, че е извършено нарушение не е
подкрепен от доказателства. Изводът за претоварване се основава само на придружаващите
документи, които могат да са неизрядно съставени или при съставянето им да са допуснати
грешки. В случая е следвало да се извърши замерване от контролните органи.
Съдът, изхождайки от всички материали по АНП намери, че по същото безспорно е
3
установено ,че се касае за МПС с две оси и ППС с три оси с маса на превозното средство с
общ размер от 52080 кг. Доколкото масата на превозното средство се установява от
представените от самия въззивник товарителница и кантарна бележка, то нарочно
допълнително измерване на масата на превозното средство не е било наложително.
Счита се, че не е налице съответствие между посочената за нарушена
материалноправна норма и съдържателната част на НП.
Съдът намери, че е налице правилна правна квалификация на нарушението. В
настоящия казус е установено , че превозното средство е било управлявано то въззивника с
маса с общ размер от 52080 кг. Тези факти правилно са били квалифицирани като нарушение
на чл.139 ал.1 т.2 пр.2 от ЗДвП , предвиждащ, че движещите се по пътя пътни превозни
средства трябва да бъдат с маса, която не надвишава нормите, установени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството.
На последно място въззивникът счита ,че определеният размер на санкцията е
несъразмерно тежък, като не са спазени принципите за определяне на наказанието.
Съдът намери, че правилно наказанието по т.2 е било определено в съответствие с
установения размер на претоварването– в неговия максимален размер, като мотивите защо
счита така са изложени по- горе.
Като взе предвид гореизложеното, съдът намери, че следва да потвърди
наказателното постановление като правилно и законосъобразно издадено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №23-0002861/17.05.2024г. на Началник ОО „АА“ гр. Варна, с
което на Н. Д. Н. са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 500 лева на
основание чл.93в ал.2 от ЗАвП, както и ГЛОБА в размер на 3000 лева на основание чл.177
ал.3 т.1 предл.ІІ от Закона за движение по пътищата.
ОСЪЖДА Н. Д. Н. да заплати на ОО „АА“ - Варна, на осн. чл.27е от Наредба за
правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт в
размер на 80 / осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, че мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4