№ 34815
гр. София, 29.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети август през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20241110138106 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от Ю. В. Р. срещу „***“
ЕООД.
На основание чл.146, ал.1, вр. чл.140, ал.3 ГПК и като съобрази
фактическите твърдения на страните, съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА
ДОКЛАД:
Ищцата твърди, че по силата на трудов договор от 02.06.2023 г. е
заемала при ответника длъжността „продавач-консултант“. Със заповед №
0001/03.02.2024 г. трудовото й правоотношение е прекратено, на основание
чл.328, ал.1, т.3 КТ – поради намаляване обема на работа, считано от
03.02.2024 г.
Твърди, че има вземания към ответника, както следва:
вземане по чл.128 КТ за неизплатено трудово възнаграждение за
м.02.2024 г. – в размер на сумата 88, 86 лв., ведно с мораторна лихва в
размер на сумата 3,00 лв. за периода 26.03.2024 г. – 21.06.2024 г.;
вземане по чл.224 КТ за обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск в размер на сумата 466, 49 лв., ведно с мораторна лихва в размер
на сумата 25, 02 лв. за периода 03.02.2024 г. – 21.06.2024 г.;
вземане по чл.220 КТ за обезщетение за неспазен срок на предизвестие в
размер на сумата 933 лв., ведно с мораторна лихва в размер на сумата 50,
03 лв. за периода 03.02.2024 г. – 21.06.2024 г.;
вземане по чл.222, ал1. КТ за обезщетение за времето, през което е
останала без работа, в размер на сумата 933 лв., ведно с мораторна лихва
в размер на сумата 50, 03 лв. за периода 03.02.2024 г. – 21.06.2024 г.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й
заплати исковите суми. Претендира законна лихва от датата на исковата молба
до окончателното изплащане на сумите. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
1
ответника „***“ ЕООД, с който оспорва исковете. Оспорва възникването на
трудово правоотношение между страните, а в случай че се приеме, че такова е
възникнало – оспорва ищцата да е полагала труд. Оспорва исковете за
мораторна лихва по съображения относно акцесорния им характер. Моли съда
да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Правна квалификация:
Предявени са искове с правно основание чл.128 КТ за неизплатено
трудово възнаграждение; чл.224 КТ – за обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск; чл.220 КТ – за обезщетение за неспазено предизвестие;
чл.222 КТ – за обезщетение при уволнение поради намаляване обема на
работата; съединени с искове по чл.86, ал.1 ЗЗД – за мораторна лихва.
Процесуален ред за разглеждане:
Съгласно чл.310, ал.1, т.1 ГПК по реда на бързото производство се
разглеждат искове за трудово възнаграждение, за признаване на уволнението
за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа, за
обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа поради
уволнението, и за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата
книжка или в други документи.
Същевременно, съгласно чл.310, ал.2 ГПК при обективно съединяване
на иск, предвиден в ал.1, с иск, който подлежи на разглеждане по общия исков
ред, не се допуска бързо производство. По силата на чл.310, ал.3 ГПК при
съединяване в една искова молба на иск от посочените в ал.1 с иск, който
подлежи на разглеждане по общия ред, бързо производство не се допуска.
Такъв именно е процесният случай, в който, наред с иска по чл.128 КТ
за неизплатено трудово възнаграждение, съдът е сезиран и с искове с правно
основание чл.224 КТ – за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск,
чл.220 КТ – за обезщетение за неспазено предизвестие, чл.222 КТ – за
обезщетение при уволнение поради намаляване обема на работата, съединени
с искове по чл.86, ал.1 ЗЗД – за мораторна лихва, които не са сред изброените в
чл.310 ГПК и следователно производството подлежи на разглеждане по общия
исков ред, а не по реда на бързото производство по чл.310 и сл. ГПК.
Доказателствена тежест:
По иска по чл.128 КТ:
В тежест на ищцата е да докаже, че през исковия период между нея и
ответника е съществувало трудово правоотношение с посоченото съдържание,
по което е изпълнявала задължението си да престира труд, поради което в
нейна полза е възникнало вземане за трудово възнаграждение, чиято
изискуемост е настъпила; че неизплатеното трудово възнаграждение е в
размер на исковата сума.
В тежест на ответника е да докаже плащане на задължението.
По иска по чл.224 КТ:
2
В тежест на ищцата е да докаже: 1) че между нея и ответника е
съществувало трудово правоотношение, което е било прекратено, като е без
значение на какво основание; 2) наличието на неизползван платен годишен
отпуск през периода на съществуване на трудовото правоотношение; 3) че
размерът на претенцията съответства на исковата сума.
В тежест на ответника е да докаже, че работникът е упражнил правото
си да ползва платен годишен отпуск, респ. – че е изплатил на работника
обезщетение за неизползвания такъв.
По иска по чл.220, ал.1 КТ:
В тежест на ищцата е да докаже, че между нея и ответника е
съществувало трудово правоотношение, което е било прекратено от страна на
ответника без предизвестие, както и размера на БТВ за месеца, предхождащ
прекратяването на ТПО, или последното получено от ищцата месечно БТВ.
В тежест на ответника е да докаже, че е отправил предизвестие за
прекратяване на ТПО.
В тежест на ответника е да докаже плащане на задължението.
По иска по чл.222, ал.1 КТ:
В тежест на ищцата е да докаже, че между нея и ответника е
съществувало трудово правоотношение, което е било прекратено поради
намаляване обема на работа, както и размера на БТВ за месеца, предхождащ
прекратяването на ТПО, или последното получено от ищцата месечно БТВ.
В тежест на ответника е да докаже плащане на задължението.
По исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД:
В тежест на ищцата е да докаже съществуването на главен дълг, забавата
на длъжника, както и че дължимата мораторна лихва е в размер на исковата
сума.
В тежест на ответника е да докаже плащане на задължението.
По доказателствата:
Следва да бъдат допуснати представените с исковата молба писмени
доказателства като допустими, относими и необходими за изясняване
предмета на спора.
От страна на ищцата е заявено доказателствено искане по чл.190 ГПК
ответникът да бъде задължен да представи личното й трудово досие, което
следва да се уважи, доколкото е необходимо за изясняване предмета на спора.
Следва да се допусне поисканата от ищцата ССЕ, която да отговори на
поставените с исковата молба въпроси.
Искането на ответника ищцата да бъде задължена да представи
трудовия договор в оригинал по чл.183 ГПК следва да бъде оставено без
уважение, доколкото е заявено общо оспорване на трудовия договор, искането
не е скрепено с оспорването му по реда на чл.193 ГПК, нито с оспорване
3
съществуването на самия документ в оригинал.
От страна на ответника е заявено искане за допускане на двама
свидетели за установяване на обстоятелството, че ищцата не е полагала труд,
по което съдът ще се произнесе след изслушване становищата на страните.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за
16.10.2024 г. от 09:45 часа, за която дата да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад съобразно мотивната част от
определението.
ДОПУСКА представените с исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА ответника, на основание чл.190 ГПК, в едноседмичен
срок от съобщението, да представи личното трудово досие на ищцата.
УКАЗВА на ответника, че непредставянето му ще се преценява съгласно
чл. 161 ГПК, а именно – с оглед на обстоятелствата по делото съдът може да
приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за
събиране на допуснати доказателства, в т.ч. относно съществуването на
трудовото правоотношение и размера на претендираните обезщетения.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на
поставените с исковата молба въпроси.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Е.П.И. тел. ***.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на сумата 400 лв. от бюджета на съда.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл.183 ГПК
ищцата да бъде задължена да представи трудовия договор в оригинал.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ответника за допускане на
гласни доказателства за първото по делото ОСЗ.
СЪДЪТ УВЕДОМЯВА СТРАНИТЕ, че за разрешаването на спора си
те могат да използват медиация, като способ за извънсъдебно разрешаване на
спора. Така те ще спестят време, усилия и средства. При постигане на
спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от
4
внесената държавна такса - чл.78, ал.9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към
център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към
Министерство на правосъдието (http://mediator.mjs.bg). Медиацията е платена
услуга.
Определението не подлежи на обжалване.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните препис от настоящото определение, а на
ищцата – и препис от отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5