№ 3931
гр. Варна, 13.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Деница Славова
като разгледа докладваното от Деница Славова Гражданско дело №
20233100100678 по описа за 2023 година
взе предвид следното:
С протоколно определение от о.с.з. от 28.09.2023г. съдът е постановил
прекратяване на производството по гр.д. № 678/2023г. по описа на ВОС, на
основание чл. 130 от ГПК. Определението в влязло в законна сила на
05.10.2023г.
Съгласно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, съдът се произнася по
разноските с всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция.
Поради това съдът следва да се произнесе по искането на ищеца за
присъждане на разноските по делото, направено в с.з. от 28.09.2023г.
Ответната страна чрез процесуалния си представител в същото заседание
изразява становище, че искането на ищеца за присъждане на разноски е
неоснователно, доколкото не е доказано задължението на първия ответник
спрямо ищеца.
По принцип отговорността за разноски се разпределя съгласно изхода
на спора /чл. 78 ал. 1 и ал. 3 от ГПК/ и/или съгласно вината за инициирането
на производството /чл. 78 ал. 2 от ГПК/. При прекратяване на производството
по делото ответникът има право на разноски, съобразно чл. 78 ал. 4 от ГПК
/но същият не претендира такива/.
В хипотезата на прекратяване на делото, също се прилагат правилата на
чл. 78 ал. 2 от ГПК, като по въпроса има трайно установена съдебна практика
/Определение № 201/19.08.2022г. по ч.г.д. 2078/2022г. на ВКС, I ГО,
1
определение № 238/27.05.2021 г. по ч. т. д. № 854/2021 г. на ІІ-ро т. о., и
посочените в него: определение № 843/17.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6176/2014
г. на ІV-то г. о., определение № 300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. № 245/2012 г. на
ІV-то г. о., определение № 626/20.08.2012 г. по ч. гр. д. № 275/2010 г. на ІV-то
г. о., определение № 277/14.05.2014 г. по ч. гр. д. № 2432/2014 г. на I-во г. о./
Приложението на чл. 78 ал. 2 от ГПК в случая се обосновава с факта, че
прекратяването на делото може да се дължи на различни причини, някои от
които да бъдат вменени във вина на ищеца, а други на ответника. В този
случай вината, както се разбира същата в гражданското право, е неполагането
на дължимата грижа при упражняване на процесуални права, т.е. коя от
страните не е положила дължимата грижа и е станала причина за завеждане
на конкретното производство.
Съгласно чл. 78 ал. 2 от ГПК ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат
върху ищеца.
В случая не е налице нито една от предпоставките на чл. 78 ал. 2 от
ГПК за освобождаване на ответниците от отговорността им за разноски
спрямо ищеца. Не е налице признание на иска, а също така те са дали повод за
завеждане на производството.
Трайната и непротиворечива практика, постановена по реда на чл.274
ал.3 от ГПК, приема, че първата предпоставка по чл.78 ал.2 от ГПК липсва
когато сезирането на съда е условие за упражняване на субективните права на
ищеца /определения № 500 от 16.07.2013г. по ч.гр.д.№ 2326/13г. на І ТО и №
709 от 28.12.2012г. по ч.гр.д. № 592/12г. на І ГО на ВКС, № 71 от 21.01.2014г.
по ч.гр.д.№ 17/14г. на ІII ГО на ВКС/. В конкретния случай искът с правно
основание чл. 135 от ЗЗД е конститутивен и съдебната защита търси правна
промяна, която не може да бъде осъществена без намесата на правозащитния
орган. Затова в конкретния случай сезирането на съда е условие за
упражняване на субективните права на ищеца, следователно ответниците са
дали повод за завеждане на настоящото производство чрез сключване на
атакуваната сделка. Без значение е последващото тяхно поведение на обратно
прехвърляне на собствеността, което е извършено в хода на процеса и не се
отразява на извода за наличие на основание за завеждане на производството
към датата на подаване на исковата молба в съда.
2
В настоящото производство, в което се разпределя отговорността за
разноските, не се прави преценка на предпоставките за уважаване на иска, т.е.
преценка по съществото на спора, поради което възражението на ответната
страна, че не е доказано, че е било налице задължение от страна на първия
ответник, е неоснователно.
От претендираните от ищеца разноски, съгласно списъка по чл. 80 от
ГПК, съдът намира, че следва да бъдат уважени тези, дължими за държавни
такси, дължими в полза на съда и за адвокатско възнаграждение в размер на
4270,20лв., но не следва да бъдат присъдени разноските в размер на 150,96лв.,
платени в полза на други държавни институции и частно-правни субекти,
различни от съда. Това произтича от факта, че те не представляват съдебно-
деловодни разноски /не се дължи плащане в полза на съда/, поради което не
се обезщетяват по облекчения ред на чл. 78 от ГПК.
Предвид посочените по-горе мотиви съдът намира, че в полза на ищеца
се дължат разноски в размер на 4270,20лв.
Въз основа на горепосоченото, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСЪЖДА Н. М. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна
9000****, и К. Г. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Варна, ул.**, ДА
ЗАПЛАТЯТ на А. М. В., ЕГН **********, притежаваща л.к.№ *********,
издадена на 10.10.2022г. от МВР - Варна, с постоянен адрес гр.Варна,
********, сумата от 4270,20лв. /четири хиляди двеста и седемдесет лева и
20ст./, представляваща разноски по делото, на основание чл. 78 ал. 2 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3