№ 584
гр. Варна, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
Членове:Мая Недкова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20243100500643 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба № 11086 от 08.02.2024г. от „Екза Груп“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район „Приморски“, бул.
„Осми приморски полк“ 115, ет.6, офис 4-6,чрез процесуален представител против Решение
№ 85 от 08.01.2024г., постановено по гр.д. № 715/2023г. на РС- гр.Варна, с което е
ОТХВЪРЛЕН предявения от въззивника против М. Р. Г., ЕГН **********, съдебен адрес:
***, иск с правно основание чл. 422 ГПК за признаване за установено между страните, че
ответникът дължи на ищеца, на основание чл.535 ТЗ сумата от 7360,00 лв. (седем хиляди
триста и шестдесет ) - неплатен остатък от задължение по запис на заповед от 26.07.2022 г.,
с издател М. Г. Р., платим на падежа 04.08.2022 г., ведно със законната лихва считано от
датата на депозиране на заявлението в съда – 15.09.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ на основание чл.417 ГПК № 6107/16.09.2022 г. по ч.гр.дело №
12455/2022 г. по описа на ВРС, 12 състав.
Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, постановено при
допуснати съществени нарушения на съдопризводствените правила, постановено при
несъобразяване с всички приети по делото доказателства, както и в противоречие с
практиката на ВКС, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което иска да бъде
1
уважен. Оспорва се извода на съда, че процесния запис на заповед и договора за заем от
26.07.2022г. са нищожни , като противоречащи на чл.211 от КТ. Твърди, че в отговора на
исковата молба ответницата е навела бланкетно възражение за липса на причина за
издаването на записа на заповед, поради което в тази хипотеза съдът не е следвало да
изследва съществуването на каузално правоотношение между издателя и поемателя,
тъй като издаденият редовен запис на заповед е основание и доказателство за
съществуването на вземането, но вместо това давайки указания на ответницата с
разпореждане № 13630/10.04.2023 г. след депозиране на отговора, съдът е допуснал
процесуално нарушение, изразяващо се в нарушаване принципа на състезателното начало в
хипотезата на чл.8 ал.2 от ГПК и принципа за равенството на страните, проглА. в чл.9 от
ГПК, като на практика допуснал да се наведат нови твърдения и възражения срещу
издадения запис на заповед, след срока за отговор и след процесуалната преклузия по
смисъла на чл. 131 от ГПК. Твърди, че всички възражения, наведени от ответницата, които
са разгледани и уважени от съда, са направени след срока за отговор на същата, с
„уточнителна молба" №31890/28.04.2023 г., с което съдът е допуснал процесуално
нарушение.
Излага, че задължението на издателя на ЗЗ възниква независимо от причините,
поради които е било поето. Съдът правилно е приел, че 33 е редовен от външна страна, но
неправилно в нарушение на процесуалните правила е разглеждал възражението на
ответницата и приел в мотивите си, че при установената хронология на отношенията между
страните, процесният запис на заповед и договор за заем са нищожни, като противоречащи
на чл. 211 от КТ.
Излага, че съдебната практика е приела, че факта дали на работника или служителя
са възложени отчетнически функции може да се установява както с длъжностната
характеристика, така и с други доказателства, което по настоящото дело е установено.
Записа на заповед от 26.07.2022г. е подписан от ответницата, като обезпечение за
констатирана липса при направен отчет за касова наличност в игралната зала на същата
дата- 26.07.2022г. Същия касае доброволно уреждане на имуществената отговорност на
ответницата за причинените от нея при изпълнение на трудовите й задължения като
„крупие" в игрална зала, вреди на ищеца под формата на липса в размер на сумата от 8 700
лв. Последното е установено от трудовия договор и длъжностната й характеристика на
МОЛ, подписания от ответницата отчет за касовата наличност от 26.07.2022 г., договор за
заем, разписка към него и записа на заповед. Излага, че предвиденият в чл. 211 от КТ
съдебен ред за събиране на сумата от констатирана липса е предвидена от закона
възможност на работодателя. Съдебният ред е изключен, когато страните по трудовото
правоотношение са уредили доброволно отношенията си, както е в конкретния случай.
Твърди , че от показанията на допуснатите свидетели е установена възникнала валидна
облигационна връзка по договор за заем, сключен на 26.07.2022г. със съгласието на
ответницата, за което последната се е подписала, с цел доброволното погасяване на
установената липса в игралната зала, като предаването на сумата по договора е извършено
2
директно в касата на игралната зала, с което липсата е била погА.а. Доказана е настъпилата
вреда в размер на сумата от 8 700 лева, представляваща установена липса, причинена от
ответницата в качеството й на отчетник. Сключвайки посочените сделки, ответницата се е
съгласила доброволно да възстанови причинените на ищеца вреди. Доказателства за
последното е и извършеното от нея плащане на част от дължимата сума в размер на 1340
лева, поради което и ищецът претендира само разликата от 7 360 лева. С оглед поетото
задължение ответницата не може да оспорва и неговия размер, тъй като по силата на чл.20а
ЗЗД договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили. Цитира практика на
ВКС.
Претендира отмяна на решението , постановяване на ново , с което иска да бъде
уважен и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата
страна, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу
постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Поддържа
изложените в отговора на исковата молба аргументи и оспорвания. Оспорва изложените във
въззивната жалба твърдения и доводи на ищеца, че съда е допуснал процесуални
нарушения, давайки указания на ответника да уточни твърденията си в отговора на исковата
молба, като посочва, че в същата са наведени всички правно релевантни и разгледани от
съда твърдения и възражения на ответника. Излага, че ищеца не е доказал специфичните
елементи от фактическия състав на чл.203 ал.2 от КТ, поради което правилно
първоинстанционния съд е приел, че същия не е доказал наведеното от него каузално
правоотношение по валиден договор за заем и , че с договора за заем се е целяло
ангажиране на пълна имуществена отговорност на ответника за липси и заобикаляне на
законовото изискване на чл.211 от КТ.
Претендира потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
В съдебно заседание по същество, въззивника редовно призован, чрез процесуалния
си представител поддържа депозираната жалба, претендира уважаването и присъждане на
сторените по делото разноски. Прави възражение по чл.78 ал.5 от ГПК.
В съдебно заседание по същество, въззиваемия, чрез процесуалния си представител
поддържа депозирания отговор на въззивната жалба. Претендира отхвърляне на жалбата и
потвърждаване на обжалваното решение, както и присъждане на сторените разноски.
Представя писмени бележки.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по иск на „Екза Груп“ ЕООД срещу М. Г. Р.
с правно основание чл.422 ГПК вр.чл.535 ТЗ за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 7360,00 лв. (седем хиляди триста и шестдесет) - неплатен
остатък от задължение по запис на заповед от 26.07.2022 г., с издател М. Г. Р., платим на
падежа 04.08.2022 г., ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 15.09.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, за която
3
сума е издадена Заповед № 6107/16.09.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ на основание чл.417 т. 10 от ГПК по ч.гр.д. 12455/2022 г. по описа на
ВРС, 12 състав.
В исковата молба и съобразно уточненията направени в първото по делото открито
съдебно заседание от 20.10.2023г., ищеца твърди, че ответникът е издал на 26.07.2022 г. в
негова полза запис на заповед за сумата от 8700 в., който е редовен от външна страна и
падежа по който е настъпил на 04.08.2022 г.-уговорената в него дата. Сочи се, че
ответникът е погасил частично сума от 1340 лв. главница по записа на заповед. Навел е
каузално правоотношение, което се обезпечава от процесния запис на заповед – договор за
заем между страните, от по който ответникът е длъжник. Сочи, че ответникът е бил
материално отговорно лице в ищцовото дружество, като е нанесло вреди в игрална зала на
ищеца в гр. Варна, ул. „Ян Палах“, изразяващи се в липси на парични средства в качеството
на крупие в игралната зала и по желание на ответника за да възстанови доброволно сумата,
ищецът му е отпуснал паричен заем за възстановяване на липсите, като записа на заповед
обезпечава именно договора за заем, за което представя документи.
Претендира уважаване на претенцията за неплатената главница по записа на
заповед, както и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез процесуален представител е депозирал
писмен отговор, в който оспорва иска като неоснователен. Излага , че до м.09.2022 г. е
работила по трудов договор като крупие в игрална зала „Булбет“ на ищеца находяща се в
***. В края на м. август ищецът чрез свой служител – Д. И.- салонен управител в игралната
зала и е връчил процесния запис на заповед и настоял Р. да го подпише в случай, че
ответницата не отчете суми от машините за хазарт или клиент на игралната зала не плати
свои парични задължения към залата. Навежда твърдения, че каузалното правоотношение за
издаване на записа на заповед е за обезпечаване на бъдещо парично вземане на
работодателя за вреди по чл.206, ал.1 КТ. Твърди се, че вземането на работодателя за
обезщетение за вреди по чл. 206, ал.1 КТ не е възниквало, съответно и не съществува
вземане по записа на заповед. В условията на евентуалност твърди недействителност на
каузалното правоотношение, тъй като не е спазена формална процедура по чл.210 КТ.
Поддържа се, че процесния запис на заповед е нищожен, тъй като невярно е изписана датата
на издаване-26.07.2022 г., като се сочи че той всъщност е издаден месец по-късно и след
датата на падежа му- 04.08.2022г. Твърди се, че документа има корекция на датата, която
засяга задължителен реквизит и не позволява да се направи еднозначен извод за датата на
издаването му. С оглед наведеното от ищеца каузално правоотношение, оспорва да е била
материално отговорно лице при ищеца. Сочи се, че от ответника са подписани два броя
запис на заповед за едно и също каузално правоотношение и с договора за заем общо три
документа във връзка с едно и също задължение. Твърди, че не е получила сума по договора
за заем.
Претендира се отхвърляне на иска и присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание страните поддържат становищата си.
4
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата, след съвкупния анализ на
събраните по делото пред първа инстанция доказателства приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
Видно от приложеното ч.гр.дело № 12455/2022 г. по описа на ВРС, съда е уважил
заявлението на въззивника по чл.417 т.10 от ГПК и е издал в негова полза и против
въззиваемия Заповед № 6107/16.09.2022 г., за сумите от заявлението – процесното вземане.
Съобщението до длъжника е връчено редовно .
Предявен е по реда на чл.422 от ГПК иск от заявителя срещу длъжника в
преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото възражение.
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен
положителен установителен иск по реда на чл.422 от ГПК, ищецът да докаже възникването
на спорното право и дължимостта му спрямо ответника – длъжник към релевантния момент
– датата на депозиране на заявлението му в съда, а ответникът следва да докаже фактите,
които изключват, унищожават или погасяват това право.
Подлежащото на изпълнение вземане в хипотезата на издадена заповед за
изпълнение по чл.417 т.10 от ГПК въз основа на запис на заповед е вземането по редовен от
външна страна менителничен ефект. При редовен от външна страна менителничен ефект и
направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи
основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и
съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и
длъжника – издател по повод или във връзка, с което е издаден записът на заповед. В тази
хипотеза на въвеждане на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за
наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден
редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане
или обезпечителния характер на ценната книга и на изследване подлежи и каузалното
правоотношение, доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за
последица погасяване на вземането по записа на заповед. Това е така, защото каузалната
сделка, макар и да не е предпоставка за действителността на записа на заповед, става
5
предпоставка за дължимостта на сумите по същия. При съответното оспорване /твърдение
на каузални отношения следва да се докаже и паралелното съществуване на менителничните
и каузалните отношения респ. връзката между абстрактната сделка и каузалното
правоотношение.
Възраженията за въззивника за допуснати процесуални нарушения от
първоинстанционния съд, давайки указания на ответника след срока по чл.131 от ГПК за
уточняване на направеното от него възражение за недължимост на сумата по ЗЗ /което
според ищеца –въззивник е общо такова за недължимост и не е следвало да бъде
разглеждано/, както и разглеждайки направените след уточнението възражения за каузално
правоотношение за издаване на записа на заповед, настоящ съдебен състав счита за
неоснователни. Видно от депозирания в срока по чл.131 от ГПК отговор на исковата молба,
ответника е заявил твърдения за каузално правоотношение между страните - отговорност на
ответника за парично задължение на трето лице –клиент на игралната зала. Фактическите си
твърдения същата е уточнила след указания на съда, като същите са залегнали в доклада на
делото по чл.140 от ГПК.
В конкретиката на настоящия правен спор, ищецът търси установяване на вземане,
произтичащо от запис на заповед, с твърдения, че същият е издаден за обезпечаване
задължения на ответника по договор за заем от 26.07.2022 г. в размер на 8700 лева.
Ответникът въвежда възражение по отношение на ценната книга, че договорът за
заем, сочен от ищеца, е нищожен поради противоречие със закона, а именно разпоредбата на
чл.211 от КТ, като въвежда каузално правоотношение, с което е свързан записа на заповед, а
именно обезпечаване осъществяването на пълна имуществена отговорност на ответника
като отчетник спрямо работодателя за вреди от липси за сумата от 8700 лв. , съгласно чл.203
вр. чл.206 /чл.207 ал.1 т.2/ от КТ. В същото време прави и възражение за безпаричност на
записа на заповед, т. е., че нищо не е получил по договора за заем, който ценната книга
обезпечава.
Възраженията на ответника – въззиваем съда счита за неоснователни , по следните
съображения.
От приложения към заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл.417 т.10 от ГПК запис на заповед се установява, че с него М. Г. Р. се е
задължила безусловно и неотменимо да заплати на „Екза Груп“ ЕООД сумата от 8700 лв. с
падеж 04.08.2022г., място на издаване и плащане гр. Варна, дата на издаване 26.07.2022 г. и
падеж 04.08.2022 г. Записът на заповед носи подписа на издателя/ което е прието за
безспорно и ненуждаещо се от доказване в първоинстанционното производство/. Посочено
е, че му е предявен за плащане на 12.08.2022г. Видно от процесния запис на заповед, същия
съдържа реквизитите по чл.535 от ТЗ – налице е валиден менителничен ефект, по който е
възникнало вземане в полза на ищеца в размер на 8700 лева и предвид настъпването на
неговия падеж на 04.08.2022г., към датата на заявлението по чл. 417 ГПК-16.09.2022г. е
налице изискуемо вземане.
6
От приетия в производството по делото договор за паричен заем от 26.07.202 г./
л.55,56 / се установява, че ищеца – въззивник в качеството на заемодател и ответника-
въззиваем ,в качеството му на заемател са постигнали съгласие заемодателя да предаде на
заемателя сумата от 8700 лв., на същата дата срещу разписка. Ответникът е поел задължени
да върне сумата чрез удръжки от заплатата си или плащания в брой в срок от 04.08.2022г. В
чл.5 от договора за заем е посочено, че връщането на сумата ще бъде обезпечено чрез
издаване на запис на заповед на 26.07.2022 г. за сумата от 8700 лв. и падеж-04.08.2022г.
Представена е и разписка от 26.07.2022 г. от М. Р., с която удостоверява получаване на
сумата от 8700 лв. от „Екза Груп“ ООД, предоставена й на осн. договора за заем от
26.07.2022 г.
От така ангажираните по делото от ищеца – въззивник писмени доказателства, може
да се направи обоснован извод за основателност на твърдението му, че между него и
ответника е създадено соченото в исковата молба каузално правоотношение, а
именно- договора за заем от 26.07.2022г., с предмет и основни задължения на страните по
него, посочени по-горе.
При установеното от приетите доказателства, а именно : изрично посочена в текста
на чл. 5 на договора за заем , че връщането на заемната сума от заемателя ще бъде
обезпечено чрез издаване на запис на заповед на 26.07.2022г. за сумата от 8700 лв. и падеж-
04.08.2022г.,; представената от ищеца ценна книга, издадена на 26.07.2022 г. за сумата от
8700 лв. и падеж-04.08.2022г.,; изричното посочване в разписката, подписана от ищеца, че
на 26.07.2022г. е получил от ответника сумата 8700лв. предоставена по договора за заем от
същата дата, безспорно се установява и връзката между записа на заповед и договора за
заем, респективно обезпечителната функция на ценната книга .
Събраните в хода на производството гласни доказателства, чрез разпит на водения
от ищеца свидетел – М.н Г. С. /чиито показания съда кредитира като обективни и
непосредствени/ и водения от ответника свидетел –Д. Т. Д. /чиито показания съда кредитира
като базиращи на лични впечатления/ не опровергават, а са в подкрепа на твърденията на
ищеца, че процесния запис на заповед е издаден за обезпечаване задължения на ответника
по договор за заем от 26.07.2022 г. в размер на 8700 лева. Съвкупно от показанията на
двамата свидетели се установява, че ответницата е работила като крупие в обект на
дружеството -ищец, като същата е запозната със задължението си да не пуска клиент да
залага на машинки , без същия предварително да плати кредит , който да му бъде заложен.
На 26.07.2022г. е била сама на смяна , „пуснала е клиент“ да „играе без да й даде пари“.
Нарушението е било засечено св. С. и св. Д. , установена е липса в размер на 8 700 лв., за
която ищцата е дала обяснения аналогични на изложените от свидетелите. Предвид
задълженията на ищцата посочени в длъжностната й характеристика , с която тя е запозната,
св. Д. я попитала :“Какво правим?“ и има ли пари да възстанови липсите. М. Р. отговорила,
че няма тази сума, след което свидетелката й предложила от дружеството /работодател/ да и
отпуснат заем, с който тя доброволно да възстанови липсата от 8700 лв. Ищцата се
съгласила и същия ден били подписани процесните – договор за заем, запис на заповед
7
,разписка.
Свидетелските показания са в унисон и със събраните по делото писмени такива, а
именно: По делото не се спори , а и е установено от приетото трудово досие и в
конкретика - трудов договор между страните от 18.03.2022 г. , че М. Р. е заемала
длъжността „крупие“, в дружеството ищец „Екза Груп“ ООД и място на работа ИЗ Бул Бет
–Палах –Варна, като и, че трудовото правоотношение е било прекратено на осн. чл.355,
ал.1, т.1 КТ, считано от 05.09.2022 г./заповед на работодателя от 29.08.2022г./.От
длъжностната характеристика на длъжността „крупие“, с която ищцата е запозната и е
подписала на 18.03.2022г.
При доказаност на твърденията на въззивника –ищец, на обезпечителна функция
на процесния запис на заповед спрямо каузалното правоотношение, на изследване подлежи
възражението на ответника/заемател/, че не е получил сумата по договора за заем, който
ценната книга обезпечава, доколкото договорът за заем е реален такъв и се сключва не само
с постигането на съгласие между страните, а с предаването на заеманата сума от
заемодателя на заемателя.
Както вече беше посочено, по делото е приета разписка , подписана от ответника, че
на 26.07.2022г. е получил от ищеца сумата 8700лв. предоставена по договора за заем от
същата дата. Ищеца не е оспорил подписа си под нея , както и факта , че доброволно е
погасил част в размер на 1340лв. от отпуснатия му заем.
Поради изричната забрана на чл. 164 ал.1 т.6 от ГПК , съда не кредитира
показанията на св.Д., че сумата от 8700лв. реално не е предавана на ищцата. Други
доказателства във връзка с оспорването не са ангажирани.
С тези съображения съдът приема за доказан оспорения факт на получаването
на заеманата сума от ответника, а установеността на този факт налага извода, че договора за
заем е породил целеното правно действие. Причината поради която, ответника е поискал,
съответно получил заем от работодателя си е ирелевантна за настоящия спор.
В заключение, в хода на производството ищецът е доказал вземането си –
съществуването на редовен от външна страна запис на заповед подлежащ на изпълнение,
както и наличието на каузално правоотношение – договор на заем, във връзка с което
същия е издаден. Ответникът – въззивник дължи заплащането на сумата от 7360.00 лева
съгласно Заповед за изпълнение № 6107/16.09.2022 г. по ч.гр.дело № 12455/2022 г. по
описа на ВРС, 12 състав.
Основателността на главния иск, води до основателност и на акцесорния такъв за
присъждане на законна лихва счита от дата на депозиране на заявлението в съда.
Поради несъвпадане на изводите на двете инстанции, въззивната жалба следва да
бъде уважена, първоинстаннционото решение следва да бъде отменено , включително и в
частта за присъдените разноски, а предявения иск уважен в заявените размери.
При този изход на спора, направеното искане и представените доказателства , на
основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски за производството по
8
гр.дело № 715/2022г. по описа на ВРС в размер на 697.20 лева, от които 550.00 лева
заплатено възнаграждение за един адвокат и 147.20 лева държавна такса , както и сумата от
637.20 лева –разноски по ч.гр.дело № 12455/2022г. по описа на ВРС.
За настоящото производство на въззивника следва да се присъдят разноски в размер
общо 597.20 лева , от които 450.00 лева представляващи възнаграждение за един адвокат и
147.20 лева държавна такса.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 85 от 08.01.2024г., постановено по гр.д. № 715/2023г.
по описа на РС- гр.Варна, като вместо него постановява:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М. Р. Г., ЕГН
**********, съдебен адрес: ***, ДЪЛЖИ НА „Екза Груп“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, район „Приморски“, бул. „Осми приморски
полк“ 115, ет.6, офис 4-6, на основание чл.535 ТЗ , сумата от 7360,00 /седем хиляди триста
и шестдесет/ лева представляваща неплатен остатък от задължение по запис на заповед от
26.07.2022 г., с издател М. Г. Р., платим на падежа 04.08.2022 г., ведно със законната лихва
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 15.09.2022 г. до окончателното
изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ на основание чл.417 т.10 от ГПК № 6107/16.09.2022 г.
по ч.гр.дело № 12455/2022 г. по описа на ВРС, 12 състав.
ОСЪЖДА М. Р. Г., ЕГН **********, съдебен адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Екза
Груп“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район
„Приморски“, бул. „Осми приморски полк“ 115, ет.6, офис 4-6, сумата от 697.20/шестстотин
деветдесет и седем лв. и двадесет ст./ лева разноски по гр.дело №715/2022г. по описа на
ВРС ;сумата от 637.20/шестстотин тридесет и седем лв. и двадесет ст./ лева –разноски по
ч.гр.дело № 12455/2022г. по описа на ВРС, както и сумата от 597.20/петстотин деветдесет и
седем лв. и двадесет ст./ лева, представляваща направените във въззивното производство
разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението му на страните.
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10