РЕШЕНИЕ
№ 7918
гр. София, 04.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. Й.
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20241110137910 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от И. П. И., ЕГН **********, срещу Л. Ч. И., ЕГН **********,
иск с правно основание чл. 49, ал. 1 СК за развод.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак на 14.09.2019 г.,
които е първи и за двете страни и от който нямат родени деца. Излагат се подробни
съображения относно причините довели до дълбокото непоправимо разстройство на брака
според ищеца, като се твърди, че като цяло брака между страните е бил сключен под натиска
и с оглед предимно желанието на съпругата, като проблемите между страните се
задълбочили още повече след сключване на брака. Твърди се, че съпругата се е опитвала да
контролира ищеца как да се държи и с кого да общува. Сочи се, че юли месец 2023г. ищеца е
провер разговор с ответницата да прекратят брака си по взаимно съгласие, но ответницата
категорично отказала, след което ответника напуснал семейното жилище, което се сочи, да е
къща в кв. Горна баня собственост на родителите на ищеца. Сочи се, че от повече от година
съпрузите са във фактическа раздяла, между тях липсва всякакво чувство на семейна
общност, поради което ищецът счита брака за дълбоко и непоправимо разстроен. В съдебно
заседание ищецът се явява лично и поддържа иска.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответната страна е подала отговор, в които оспорва иска за
развод като твърди, че брачната им връзка с ищеца не е изчерпана от съдържание. Не
оспорва, че с ищеца са във фактическа раздяла от юли 2023 година, но сочи, че и след това
са се виждали и са провеждали разговори. Излага се становище, че по време на брака си
1
дори и страните да са имали пререкания, то в никакъв случай не може тези спорове да са
довели до дълбоко и непоправимо разстройство на брака, като последните се определят от
ответната страна като нормални и обичайни за всяко едно семейство. Отправя се искане
претенцията на ищеца да бъде оставена без уважение, като алтернативно се иска брака да
бъде прекратен по изключителна вина на ищаца. В съдебно заседание ответната страна
подържа отговора и насрещната си претенция.
В срока по чл. 131 от ГПК първоначалния ищец оспорва изложените в насрещния иск
обстоятелства, като поддържа твърденията си, че ответницата е проявявала изключително
властно поведение спрямо него, като е искала да го контролира, както и че не е желала да се
запознае с приятелите му и съучениците му, с които ищеца е контактувал преди да срещни
ответницата. Сочи, че след раздялата си с ответницата ищеца е заживял самостоятелен
живот и това му се е отразило ползотворно.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Относно прекратяването на брака: Видно от удостоверение за граждански брак /л. 7 от
делото/ страните са сключили брак на 14.09.2019 г. в гр. София, за което е съставен акт за
граждански брак № 504 от 14.09.2019 година на Столична Община, Район „ Красно село“.
От събраните по делото доказателства и съобразно становищата на страните съдът приема за
установено обстоятелството, че страните се намират във фактическа раздяла от около две
години, нямат родени от брака си деца и не поддържат отношения помежду си /св. Друми
Маринчев и св. Пламен И., чиито показания съдът кредитира като логични и
непротиворечиви/.
От показанията на св. Друми И. се установява, че свидетелят и ищеца са били много
близки приятели от 2015г. по време на гимназията, но свидетеля сочи, че след сключване на
брака му с ответницата ищеца се е отдалечил, като контактите им били преустановени, след
раздялата на ищеца със съпругата му ищеца отново започнал да търси свидетеля и му
споделил за това, че желае да прекрати брака си. Свидетеля сочи, че ищеца към момента има
връзка с друга жена. Съдът кредитира показанията на свидетеля като последователни
логични и безпротиворечиви.
От показанията на св. Пламен И., баща на ищеца и свекър на ответницата, ищца по
насрещната претенция, които съдът прецени по реда на чл. 172 от ГПК с оглед близката му
родствена връзка със страните. От показанията на свидетеля, се установява, че в началото на
брачната връзка отношенията между страните били като на влюбени. Свидетеля, сочи, че със
страните първо са живеели в един апартамент след което са се преместили в къща в кв.
Горна баня, където младото семейство живеело на отделен етаж, като свидетеля твърди да е
чувал скандали между страните, но не е присъствал на такива. Свидетелят заявява, че ищеца
е напуснал семейното жилище, като ответницата е останала да живее в семейното жилище и
е споделяла болката си с свидетеля и съпругата му. Свидетеля сочи, че след раздялата
страните са имали срещи, като на някои е присъствал на други не, както и че се е опитвал да
2
сдобри страните. При така установените факти за отношенията между съпрузите съдът
намира, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен, доколкото брачната
връзка няма предписаното от закона и добрите нрави съдържание, поради което следва да
бъде прекратена. Следва да се посочи, че според чл.46 от Конституцията на Република
България, бракът е доброволен съюз между мъж и жена. В случая ищеца е категоричен, че
не желае брачната му връзка с ответницата да продължи да съществува, като счита същата за
изпразнена от съдържание. Ищеца е категоричен в позицията си и желанието си брачната
връзка да бъде прекратена и това остава непроменено и към момента на съдебното дирене.
Следва да се отчете, че ищеца е непреклонен и неотстъпчив в позицията си въпреки
положените усИ. за помиряване на страните включително и от неговите родители. Дори в
съдебно заседание ищеца заявява, че има друга връзка с друга жена, което следва да бъде
тълкувано и като признание на неизгоден за ищеца факт. В тази връзка въпреки изложеното
от ответницата и с оглед обстоятелството, че всички усИ. за възстановяване на любовта,
разбирателството, съпричастността, взаимното уважение и разбирателство в отношенията не
е дало резултат следва да се приеме, че брака е дълбоко и непоправимо разстроен. Още
повече, че фактическата раздяла между страните датира от почти две години, което само по
себе си води до извод за настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка.
Относно вината: Съгласно чл. 49, ал. 3 СК с решението за допускане на развода съдът се
произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал
това. Искане за това е направила ответната страна с отговора. От събраните по делото
доказателства, а именно гладните доказателствени средства, показанията на свидетелите
Друми Маринчев и св. Пламен И. се установява, че ищеца е напуснал семейното жилище,
както и че ищеца има връзка с друга жена. Последното обстоятелство не се оспорва от
ищеца, поради което съдът намира, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на
брака има ищеца.
Относно ползването на семейното жилище: Съдът не следва да се произнася относно
ползването на семейното жилище, защото не е сезиран с такова искане. Предоставянето за
ползване на семейното жилище е последица от развода между страните, като съставлява
елемент от имуществените последици на прекратяването на брака, а в процесуално
отношение представлява отделна искова претенция, каквато не е предявена надлежно по
делото. Ето защо и доколкото страните нямат родени от брака деца за съда не съществува и
задължението служебно да се произнесе по този въпрос.
Относно фамилното име: На основание чл. 326 ГПК съдът следва да разгледа въпроса за
фамилното име. В случая ответницата Л. Ч. И. при сключване на брака е променила
фамилното си име от Петрова на И., като именно тя разполага с процесуална легитимация да
иска промяна на фамилното име по реда на чл. 53 от СК. Ответницата не е отправила такова
искане, поради което и след прекратяване на брака съпругата ще продължи да носи
фамилното име придобито по време на брака, а именно - И..
Относно разноските: С оглед изхода на делото на основание чл. 329, ал. 1 ГПК следва да
бъде осъден да заплати на ответницата направените от нея разноски , които се установява да
3
са в размер на 1225,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 44, т. 3 вр. чл. 49, ал. 1 СК С РАЗВОД БРАКА, сключен
на 14.09.2019 г. в гр. София, за което е съставен акт за граждански брак № 504 от 14.09.2019
година на Столична Община, Район „ Красно село“, между И. П. И., ЕГН **********, и Л.
Ч. И., ЕГН **********, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН ПО ВИНА НА
СЪПРУГА .
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1 ГПК И. П. И., ЕГН **********, да заплати по
сметка на СРС сумата 50,00 лв., държавна такса при решаване на делото по иска за развод.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1 ГПК И. П. И., ЕГН **********, да заплати на Л. Ч.
И., ЕГН ********** направените в хода на производството разноски в размер на 1225,00
лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4