Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 11.10.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІІ „А” въззивен състав, в публичното заседание на четиринадесети март две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ПЛАМЕН ГЕНЕВ
при секретаря Емилия Вукадинова, като
разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 12185 по описа за 2018г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на „Т.С.“ ЕАД срещу
решение от 19.05.2017год., постановено по гр.дело № 78727/2015 год. по описа на
СРС, ГО, 61 с-в, в частта за отхвърляне на предявените от жалбоподателя срещу О.Р.Р.
и С.З.Р. искове по чл.422, ал.1 от ГПК
във вр. с чл.79, ал.1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл.150, ал.1 от ЗЕ за
установяване дължимост на вземане за главница за разликата над сумата 30. 72 лв.
до пълния предявен размер от 448. 41 лв. – стойност на доставена топлинна
енергия за периода 01.07.2013г. – 31.08.2013г. ; за разликата над сумата 5. 83
лв. до пълния предявен размер от 85. 10
лв. – мораторна лихва върху главница за топлинна енергия и иска за сумата 8. 69
лв. – обезщетение
за забава върху главницата за такса дялово разпределение. С решението са присъдени
разноски съобразно изхода от спора, като с определение от 15.11.2017г. по гр.д.
№ № 78727/2015 год. по описа на СРС, ГО, 61 с-в решението е изменено в частта
за разноските.
Въззивникът - ищец поддържа, че решението е необосновано
и постановено в нарушение на материалния закон в атакуваната част за отхвърляне
на исковете. Поддържа, че съдът неправилно е присъдил главницата съобразно
заключението на СТЕ, като не е съобразил разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от
Общите условия, както и заключението на приетата ССчЕ. Моли съда
да отмени първоинстанционното
решение в обжалваната част и да постанови ново, с което да уважи предявените искове
до пълните предявени размери, с присъждане на разноски.
Въззиваемите – ответници О.Р.Р. и С.З.Р.
не завяват становище по жалбата.
Третото лице - помагач „Х.и Р.“ ЕООД не се
представлява и не заявява становище.
Решението в частта за уважаване на
исковете е влязло в сила, като необжалвано.
Софийски градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в
атакуваната част. Същото е и правилно, като на осн. чл. 272 от ГПК въззивната
инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение.
С оглед влязлото
в сила решение в частта за уважаване на исковете за главница и лихва, предмет
на въззивното производство е единствено размерът на претендираната главница за
разликата над присъдената сума 30. 72 лв. до пълния предявен размер от 448. 41
лв. – стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.07.2013г. –
31.08.2013г., респ. на акцесорните претенции за лихви.
Съгласно чл. 155, ал. 1 ЗЕ, потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1/ на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни - след изменението на ЗЕ от ДВ, бр.74/2006 г./, 2/ на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/ по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването. Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а води до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. При всички случаи, обаче, това "изравнително" вземане е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата.
Съгласно
чл. 32, ал. 3 от действалите през исковия период Общи условия, когато при
изравнителната сметка се установи, че начислената на купувача сума е по-голяма
от сумата за реално потребената от него енергия, сумата в повече се приспада от
дължимата сума за следващия период, или по желание на купувача се възстановява
от продавача; при просрочени от купувача задължения, със сумата в повече се
погасяват най-старите задължения, ведно с дължимите лихви. Настоящият съдебен
състав приема, че под "най-стари задължения" по смисъла на посочената
клауза следва да имат предвид тези най-стари задължения, които се отнасят за съответния
отчетен период, тъй като в противен случай би се стигнало до хипотеза на
предварителен отказ от давност, който е недействителен - арг. от чл. 113 ЗЗД.
Ето защо съдът приема, че СРС правилно е кредитирал заключението на приетата
СТЕ и присъдил стойността на реално потребената топлинна енергия за процесния
период, без включена сума за доплащане от 448. 41 лв., която съгласно
заключението на ССчЕ е осчетоводена м. юли и прибавена към процесните
задължения, но е формирана на база отчетен период м.05.2013г. – 04.2014г.
Не може да бъде
споделен довода в жалбата, че процесната сума от изравнителната сметка касае процесния по
делото период, поради което следва да се кредитира заключението на ССчЕ. Вещото
лице в заключението е отразило подробно извършени служебно погасявания на
задължения със суми за връщане от изравнителни сметки без съгласие на абоната.
Подобно приспадане няма нормативна опора. Ищецът може единствено да прихваща по
реда на чл. 103 ЗЗД свои вземания срещу насрещни вземания на ответника, но в
случая такива насрещни вземания на ответника не съществуват. Това е така,
доколкото потребителят притежава вземане за получаване на сумата по
изравнителните сметки, само ако реално е платил прогнозните суми, за които при
годишните отчети е установено, че надвишават реално доставената топлинна
енергия, т. е. при надплащане. При липса на такива надплатени суми спрямо
потребителя не възниква и вземане за връщане на същите, поради което е правно
невъзможно с несъществуващо вземане да се извърши прихващане с вземания на
ищеца. Ето защо СРС правилно е кредитирал заключението на СТЕ.
Поради съвпадение в изводите на двете инстанции, обжалваното решение трябва
да бъде потвърдено, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение.
При този изход на правния спор, право на разноски пред въззивната инстанция
има въззиваемата страна. Същата не е направила искане за присъждане на такива,
поради което съдът намира, че разноски не следва да й се присъждат.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 19.05.2017год.,
постановено по гр.дело № 78727/2015 год. по описа на СРС, ГО, 61 с-в, в обжалваната част,
изменено с определение
от 15.11.2017г. по гр.д. № № 78727/2015 год. по описа на СРС, ГО, 61 с-в.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на „Т.С.“ ЕАД – „Х.и Р.“ ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.