Присъда по дело №8/2023 на Окръжен съд - Монтана

Номер на акта: 3
Дата: 15 февруари 2023 г. (в сила от 15 февруари 2023 г.)
Съдия: Милена Бранкова
Дело: 20231600200008
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 12 януари 2023 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 3
гр. М., 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на петнадесети февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Милена Бранкова
СъдебниКАТЯ П. ТОДОРОВА

заседатели:ИЛКА Д. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря Соня Д. Георгиева
и прокурора Р. П. Р.
като разгледа докладваното от Милена Бранкова Наказателно дело от общ
характер № 20231600200008 по описа за 2023 година

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия К. Н. К. – род. на ХХХ год. в с. Т., обл.
Ш.; с постоянен адрес в с. Ч., обл. М., ул. „П.“ № **, българин, български
гражданин, разведен, неосъждан, с основно образование, безработен , ЕГН
********** за ВИНОВЕН в това, че на 27.06.2022 г. на път III-102, км.
72+500 в землището на с. Г.Ц., обл. М., при управление нал лек автомобил
марка „ХХХ“ модел „К.“ с рег. № ***, нарушил правилата за движение по
пътищата, разписани в разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП „ Водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да
се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко видимо препиятствие.
1
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност“ и по непредпазливост причинил смъртта на
Д.А. от гр. М., поради което и на основание чл. 343, ал.1, б. „в“ във вр. с чл.
342, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА, които на основание чл. 58А, ал. 1 от НК намалява с една
трета и определя ОКОНЧАТЕЛНОТО НАКАЗАНИЕ на ЕДНА ГОДИНА
и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА , като го признава за
НЕВИНОВЕН и ОПРАВДАВА по обвинението да е нарушил и правилата по
чл. 5, ал. 2 от ЗДвП и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 66, ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на
наказанието за срок от ТРИ ГОДИНИ от вилзане в сила на присъдата.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 343г от НК НАЛАГА на подсъдимия К. Н.
К. и наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО НА УПРАВЛЕНИЕ НА МПС „
за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.
ОСЪЖДА К. Н. К. , с посочена по-горе самоличност, да
ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на МВР М. сумата 1 318,93 лв. разноски по
досъдебното производство, а по сметка на ВСС в Републиканския бюджет
– сумата 5 лв. – държавна такса при служебно издаване на изпълнителен
лист.
ПОСТАНОВЯВА, след влизани на присъдата в сила,
ВРЪЩАНЕ на описаните в Приложението към обвинителния акт веществени
доказателства, на наследника на пострадалия – К. В. А. от с. Е., обл. М., ул.
П.“ № **.
ПРИСЪДАТА може да се протестира и обжалва пред Апелативен
съд София в петнадесетдневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


Подсъдимият К.К. от с. Ч., обл. М. е обвинен в това, че на 27.06.2022 г. на път
III-102, км. 72+500 в землището на с. Г.Ц., обл. М., при управление на лек
автомобил марка „ХХХ“ модел „ХХХ“ с рег. № ***, нарушил правилата за
движение по пътищата: чл. 5 ал. 2 от ЗДвП „ Вдачът на пътно превозно
средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквито са .... и водачите на двуколесни пътни
превозни средства“; чл. 20, ал. 1 ЗДвП „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“; чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП „ Водачите на пътни превозни средзства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и напревозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко видимо препиятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност“ и по
непредпазливост причинил смъртта на Д.А. от гр. М. – престъпление по
чл. 343, ал.1, б. „в“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
По искане на съпругата на пострадалия К.А. от с. Е., обл. М., същата е
конституирана като частен обвинител в процеса.
На проведеното разпоредително заседание от 15.02.2023 г. е прието, че
на досъдебното производство не са били допуснати отстраними съществени
по рода си процесуални нарушения, накърняващи правата на обвиняемия и
пострадалата. Направено е искане от подсъдимия и неговия защитник за
провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК.
След като се увери, че искането на подсъдимия е осъзнато, че той
разбира смисъла на съкратеното производство и след като прецени, че на
досъдебното производство доказателствата са събрани в съответствие с
изискванията на НПК, съдът даде ход на съкратено съдебно следствие при
условията на чл. 371, т. 2 от НПК.
В рамките на съкратеното съдебно производство, представителят на
ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА М. заявява, че поддържа изцяло обвинението.
Смята същото за несъмнено доказано и предлага подсъдимия К. да бъде
признат за виновен и му бъде наложено наказание от 3 г. лишаване от
свобода, което да бъде намалено с една трета. Предлага налагане и на същото
по размер наказание „лишаване от правоуправление“.
Повереникът на ЧАСТНИЯ ОБВИНИТЕЛ изразява същото становище
като това на държавното обвинение.
ЗАЩИТНИКЪТ също смята, че обвинението е несъмнено доказано.
Акцентира на инвидуализирането на предвидените в закона наказания, като
поддържа да са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които
налагат определяне на наказанията на минимума на предвиденото в текста на
чл. 343, ал.1, б. „в“ и чл. 343г от НК. Обосновава намалението на наказанието
„лишаване от свобода“ с една трета и смята, че за изпълнение целите на
наказанието, не е наложително ефективното му изтърпяване.
1
ПОДСЪДИМИЯТ К. признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират
нови доказателства за тях. Нещо повече – признава и вината си и дава кратки
обяснения за случилото се. Солидаризира се с мнението на защитника си по
отношение на наказанията, които му се следват.
Първоинстанционното производство е проведено по реда на
съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК и в рамките му са
приети и огласени събраните на досъдебното производство доказателства,
като с надлежно определение е обявено, че при постановяване на присъдата
ще се ползва и направеното от подсъдимия признание на фактите. При това
съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият К. живее постоянно в с. Ч., обл. М.. Към м. юни 2022 г.
работел в гр. М. във фирма „В.“. Притежава свидетелство за управление на
МПС с категории Д, АМ, ТКТ, и В. Всяка сутрин пътувал с автомобила си
„ХХХ ХХХ“ от дома си в селото към работното си място. Така станало и рано
сутринта на 27.06.2022 г., като качил в автомобила си и своя позната – св. П.
Л., за да я докара до града. Около 6,50 ч. автомобилът, управляван от
подсъдимия, подминал кръстовището за с. Г.Ц. на път III-102, км. 72+500, но
поради ниското слънцегреене и заслепяване водачът му не забелязал, че пред
него се движи велосипед със самоделно монтирано двигателче и го блъснал.
Возещата се в колата на предната дясна седалка св. Л. забелязала
велосипедиста в последния момент, когато и настъпил удара по него. Видяла
го да пада на земята и казала на подсъдимия да спре. Двамата веднага слезли
от автомобила, подсъдимият сигнализира на тел. 112 и изчакал на място
патрула на полицията – св Ц. И. и Н. Д.. Още на място се установило, че
пострадалият велосипедист е лицето Д.А., който също отивал на работа в гр.
М., като през топлия летен сезон ползвал колелото си, което било снабдено
със самоделно двигателче. Пострадалият А. бил откаран в местната болница,
но въпреки лечението, на 02.07.2022 г. починал.
Според съдебно-медицинската експертиза от досъдебното производство,
приета и огласена в хода на съкратеното съдебно следствие, при станалото
ПТП пострадалият получил тежка черепно-мозъчна и гръдна травма със
счупване на ребра в ляво. Непосредствената причина за смъртта е тежката
травма в областта на главата с получилите се кръвоизливи под меките
мозъчни обвивки и в мозъчните стомахчета; контузията на мозъка, довели до
оток с вклиняване на малкия мозък в големия тилен отвор на черепа и
питискане на жизнено-важни центрове – дихателен и сърдечно-съдов. Вещото
лице заключава да е налице причинно-следствена връзка между тези
увреждания, довели до фаталния изход и станалото ПТП. Останалите
констатирани увреждания – охлузвания, кравонасядания, счупване на ребра с
кръвонасядания в областта на меките тъкани около счупванията, също
установяват механизъм на получаване при станало ПТП, макар и да не са
довели до смъртта на пострадалия.
По делото не е установена употреба на алкохол към момента на
станалото ПТП у участниците в него. / подсъдимият е тестван с техническо
средство още на мястото на катастрофата, което е отчело липса на употребен
2
алкохол; пострадалият – чрез химическа експетиза на иззета кръв при
настаняването му за лечение/.
Според авто-техническата експертиза, велосипедът и лекият автомобил са
се движели в една и съща лента в посока М.. Автомобилът – със скорост от
63км/ч, велосипедът с мотор – с около 25 км/ч. Произшествието е станало на
хоризонтално, право и сухо платно, рано сутринта при наличие на силно
насрещно слънцегреене под ъгъл около 24 градуса спрямо хоризонта. Поради
заслепяването подсъдимият не е успял да възприеме движещия се пред него
велосипед, при което се е получил страничен приплъзващ удар между
страничната предна дясна част на автомобила и лявата ръкохватка на кърмата
на велосипеда. Мястото на удара е на около 0,90 м. в ляво от десния ръб на
платното, като траекторията на движение на двете ППС се е застъпвала на
разстояние от около 8-10 см.
Събраните на досъдебното производство данни относно подсъдимия
сочат, че до настоящия момент същият не е осъждан, нито освобождаван от
наказателна отговорност. От дълги години притежава свидетелство за
управление на МПС, налагани са му наказания за дребни нарушения на
правилата за движение по пътищата, като непогасените по давност глоби са
платени. Къв настоящия момент поддържа, че е напуснал работата си поради
невъзможността да изпълнява трудовите си задължения по здравословни
причини и очаква пенсионирането си.
Горното съдът прие за несъмнено установено от събраните надлежно
доказателства в рамките на досъдебното производство, подкрепени изцяло от
самопризнанията на подсъдимия.
При горната безпротиворечива фактическа обстановка, от правна страна,
съдът прие, че с деянието си посъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал.1, б.“в“ във вр. с
чл. 342, ал. 1 от НК – на посочената в обвинителния акт дата и място е
управлявал МПС и след като е нарушил правилото на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП,
по непрадпазливост е причинил смъртта на Д. А. от гр. М..
По отношение авторството на деянието няма никакъв спор, а и то се
установява не само от самопризнанието на извършителя, но и от
свидетелските показания, писмените доказателства и заключението на авто-
техническата експертиза.
От самопризнанията на подсъдимия и заключението на последната
експертиза се установява, че водачът на автомобила не е спазил изискването
да съобрази скоростта си с атмосферните условия, с характера на движението
и с конкретните условия на видимост. Управлявал е автомобила си със
скорост от 63 км/ч и не е намалил тази скорост до безопасна, при положение,
че е бил заслепен от твърде ниското спрямо хоризонта слънчево греене; не е
съобразил силно ограничената поради тази причини видимост и с автомобила
си е закачил странично движещия се пред него и незабелязан своевременно
от него велосипедист.
Съдебно-медицинската експертиза установява с точност уврежданията
на пострадалия, като ги диференцира като такива, които са довели до смъртта
3
на пострадалия велосипедист; такива, които са получени при ПТП, но не са в
пряка причинно-следствена връзка със смъртта и такива, които са
констатирани във връзка с общото здравословно състояние на пострадалия.
Изводът на експерта, че настъпилата смърт на пострадалия е по причина на
получената при катастрофата тежка черепно-мозъчна травма и този извод не
се оспорва от страните.
От субективна страна – деянието е извършено по непредпазливост.
Подсъдимият е с дългогодишен стаж и опит като водач на МПС, не е искал
настъпването на общствено-опасните последици, но е бил длъжен и е могъл
да ги предвиди.
При определяне на наказанието за горното деяние, съдът съобрази
предвидените по закон наказания „лишаване от свобода“ /по чл. 34 НК/ и
„лишаване от правоуправление“ / по чл. 343г от НК/, техните предели,
мотивите за извършване на престъплението, обществената му опасност и тази
на конкретния деец и всички обстоятелства с правно значение за вината. При
индивидуализиране на наказанието „лишаване от свобода“ съдът отчете
липсата на отегчаващи вината обстоятелства, а като смекчаващи вината съдът
съобрази: чистото съдебни минало на подсъдимия, дребните предходни
нарушения на правилата за движение по пътищата със заплатените за тях
имущестгвени санкции, незабавното сигнализиране на надлежните органи за
пострадалия при ПТП човек. При това отмери това наказание на ДВЕ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Предвид особеността на съкратената
процедура, на основание чл. 58а, ал. 1 от НК този размер бе намален на
ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Като съобрази високата обществена опасност на деянието /ПТП със
смъртен случай/, невисоката обществена опасност на конкретния извършител,
дългогодишния му стаж като водач на МПС без сериозни нарушения на
правилата за движение по пътищата и стриктността при заплащане на
наложените му до момента глоби по ЗДвП, съдът отмери наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС „ за срок от ЕДНА
ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.
Предвид размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“,
чистото съдебно минало на извършителя, липсата на лоши характеристични
данни и факта, че до момента е заплащал административно-наказателните
санкции по ЗДвП, съдът намери, че за изпълнение целите на наказанието,
предвидени в НПК, не е наложитело ефективното изтърпяване на
„лишаването от свобода“, поради което, на основание чл. 66 от НК, отложи
таво изтърпяване за срок от три години от влизане в сила на присъдата.
При определяне размера на наказанието „лишаване от совбода“, съдът
не отчете като смекчаващо вината обстоятелство самопризнанието на
подсъдимия – така, както се иска от защитата му, тъй като това
самопризнание вече веднъж е изиграло своята роля за определяне на начина
на провеждане на първоинстанционното производство по реда на чл. 371, т. 2
от НПК и е довело да намаляване на наказанието с една трета.
С обвинението е вменено на подсъдимия и нарушения на правилата по
4
чл. 5, ал. 2 от ЗДвП и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП. По отношение на тези вменени
нарушения съдът постанови оправдателен диспозитив по следните
съображения: Текстът на чл. 5 от ЗДвП не вменява на водачите на ППС
конкретни задължения като такива, а очертава общите правила при
движението по пътищата. Не се установява нарушение по чл. 20, ал. 1 от
ЗДвП, който текст задължава водачите на ППС да ги контролират
непрекъснато при управлението им. Текстът има предвид правилното и
своевременно бораване с уредите и механизмите на управление на
автомобила, а не съобразяване с външните фактори, които са изброени като
задължение в ал. 2 на чл. 20 от ЗДвП. В конкретния случай подсъдимият е
контролирал управлявания от него автомобил, но поради несъобразяване на
скоростта си на движение с конкретните атмосферни условия и силно
занижената видимост е реализирал ПТП, резултат от което е настъпилата
смърт на пострадалия велосипедист.
Предвид крайния изход на делото, съдът осъди подсъдимият да заплати
по сметка на ОД на МВР разноските по досъдебното производство в размер
на сума от 1318,93 лв. и 5 лв. държавна такса при служебно издаване на
изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт, а след влизане на
присъдата в сила, постанови да се върнат веществените доказателства на
частната обвинителка – съпруга на пострадалия.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.




5
Съобщи за изтекли лични данни