О П
Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№12
Гр.ДОБРИЧ 06.01.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
закрито заседание на ШЕСТИ ЯНУАРИ 2020г.в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА ИВАНОВА
Като
разгледа докладваното т.д.№ 107/2019г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.515,ал.2,т.3
от КЗ.
Ищецът Г.М.А.,ЕГН:**********,***,е предявил искове за осъждане на ответника
Сдружение“ Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“,ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление:гр.С.,да му заплати обезщетения за претърпени
имуществени и неимуществени вреди в резултат на ПТП от 06.04.2017г.,допуснато в
Румъния от румънския гражданин К.К.,при управление на автобус марка „ Скания“,с
рег.№ ***,както следва:25 500 лв.,частичен иск от 90 000 лв.-обезщетение
за причинените му неимуществени вреди,изразяващи се в претърпени
болки,страдания и стрес,вследствие получени при процесното ПТП телесни
увреждания;208.80 лв.-причинени му следствие на ПТП имуществени вреди.
Ответникът е изразил становище за
недопустимост и неоснователност на
исковете.
След извършена проверка за допустимост на
предявените искове,съдът намира,че същите са недопустими,поради следното:
Допустимостта на иска срещу НББАЗ за заплащане на
обезщетение за вреди от ПТП в хипотезите на чл.515,ал.2 от КЗ е обусловена от
наличието на две предпоставки.От една страна трябва да е налице някоя от
хипотезите на чл.515,ал.1 от КЗ.От друга страна следва да е налице някоя от
хипотезите на чл.516,ал.8 от КЗ.
Съпоставката на двете посочени норми,
уреждащи допустимостта на иска по чл.515,ал.2 от КЗ срещу НББАЗ,води до
извода,че законът е уредил двустепенно рекламационно производство,което е
задължително и поради това е предпоставка за предявяване на иска.На първо място,претърпялото
вреди лице следва да се обърне към застрахователя или неговия представител за
уреждане на претенции в България,който разполага с тримесечен срок да отговори
на искането за обезщетение.Това следва от чл.515,ал.1,т.1 от КЗ,тъй като едва
при липса на отговор в този срок претърпялото вреди лице може да се обърне към
НББАЗ,като НББАЗ разполага с двумесечен срок,в който да отговори (чл.516,ал.2
от КЗ)След като законът предвижда,че отговорността на НББАЗ
може да се реализира едва при отказ или липса на произнасяне в срок на
застрахователя или на неговия представител,следва да се приеме,че отправянето
на искане до НББАЗ може да стане само след изтичането на срока за произнасяне
на застрахователя или неговия представител.
Противното
разбиране,че е възможно пострадалият да се обърне първо към НББАЗ,а след това към застрахователя или
неговия представител, противоречи на идеята на закона за двустепенно
рекламационно производство,при което НББАЗ дължи заплащане на обезщетение,само
ако застрахователят или неговият представител не сторят това.Поради това и
доколкото срокът за произнасяне на НББАЗ е по-кратък от този за застрахователя
или за неговия представител,ако искането бъде отправено първо до НББАЗ,то би се
стигнало до формален отказ от негова страна за изплащане на обезщетение поради
това,че не е изчерпана възможността такова да бъде получено от застрахователя
или от неговия представител, както е и в настоящия случай.Подобно разбиране би
противоречало на целта на закона да ограничи необходимостта от съдебна намеса
при посочените спорове,като я постави в зависимост от последователните откази
или липса на произнасяне по претенцията на застрахователя или на неговия
представител от една страна и след това на НББАЗ от друга страна.
В случая,видно от приложените от страните по
делото писмени доказателства и направените от тях изявления,ищецът не е
изчерпал задължителното двустепенно рекламационно производство,тъй като е
предявил извънсъдебно претенцията си към ответника НББАЗ,преди да се обърне към
представителя на застрахователя за
уреждане на претенции в България.
Ищецът е сезирал НББАЗ с писмена молба,вх.№
2-6618/26.10.2017г./стр.8/ за ПТП на 06.04.2017г.на територията на
Румъния,получена от ответника на 26.10.2017г.,видно от приложената по
делото/стр.9/ обратна разписка.С приложено към исковата молба писмо,изх.№
1-2956/30.10.2017г.,ответникът е уведомил ищеца,че искането да му бъде
заплатено обезщетение за имуществени и неимуществени вреди не е от
компентността на НББАЗ в качеството му на Компенсационен орган,тъй като не са
изпълнени изискванията на чл.515,ал.1 от КЗ-липсва сезиране на застрахователя
на гражданската отговорност,свързана с управлението на чуждестранния
автобус,или на неговия представител за уреждане на претенции в
България,съответно не е налице липса на мотивиран отговор от тяхна страна към
момента на предявяване на претенциите към НББАЗ.Отказът на НББАЗ е формален – в
него не е разгледана претенцията на ищеца по същество,тъй като единствено е
посочено,че НББАЗ не би могло да разгледа претенцията му,поради липса на
компетентност.Следователно ищеца не е изчерпал задължителното двустепенно
рекламационно производство,тъй като не е предявил редовно претенцията си към
ответника НББАЗ и съответно не може да се приеме, че формалният отказ на НББАЗ
е отказ по смисъла на чл.516,ал.8 от КЗ. Поради това изискването на чл.516,ал.8
от КЗ не е изпълнено и предявените искове са недопустими.
След сезиране на ответника,с молба от
03.11.2017г./стр.41/адв.П.К.,в качеството й на пълномощник на ищеца,се е
обърнала към застрахователя на гражданската отговорност,свързана с управлението
на чуждестранния автобус,причинил ПТП,а именно „ Авус България“ с искане за
ангажиране отговорността му за изплащане на обезщетение за претърпените от Г.А.
вреди в резултат на състоялото се на 06.04.2017г.ПТП.По предявената пред него
претенция,с писмо,изх.№ 1448/20.11.2017г.,приложено към исковата молба,получено
от ищеца на 23.11.2017г., „ Авус България“
е поискало от ищеца да го уведоми дали разполага с други медицински
документи за лечение,освен представените
румънски такива,за да може да направи предложение за окончателно приключване на
случая.Тъй като отговор не е бил получен,с писмо,изх.№
236/21.02.2018г./стр.44/,получено на 26.02.2018г./стр.45/,застрахователят е
уведомил адв.П.К.,че поради тази причина и поради липса на предоставена банкова
сметка ***лно обезщетение и при
представяне на горепосочените документи преписката ще бъде прерагледана.
Без по-нататъшна кореспонденция с „ Авус
България“ и без предявяване на
последваща надлежна извънсъдебна претенция към НББАЗ,която да е базирана на
някоя от хипотезите на чл.515 от КЗ,ищецът е завел настоящата искова молба в
разрез със изискванията на чл.516,ал.8 от КЗ.
Допълнително основание за недопустимост на
предявените искове е наличието в случая на хипотезата на чл.515,ал.4,т.1 от КЗ.
На предявената пред него молба „ Авус
България“ е дало мотивиран отговор на 21.02.2018г.,получен от ищеца на
26.02.2018г.,което лишава Г.А. от правото му да предяви претенции,в т.ч и
съдебни,пред ответника като Компенсационен орган.
Мотивиран от гореизложеното,настоящият
съдебен състав намира,че производството по делото следва да бъде прекратено,поради недопустимост на
предявените искове.
Претендират се направени от ответника
съдебно-деловодни разноски,в размер на 1914.00 лв.- адвокатско възнаграждение.Разноските
са дължими на основание чл.78,ал.4 от ГПК.Представени са доказателства за
заплащане на възнаграждението/стр.48,49/Възражението на ищеца за прекомерност
на така претендираното възнаграждение е неоснователно,доколкото възнаграждението
е в минималния размер с ДДС,определен по реда на чл.7,ал.2,т.1 и т.4 от Наредба
№ 1/09.07.2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден
от горното,Добричкият окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№
107/2019г.по описа на ДОС,поради недопустимост на предявените искове.
ОСЪЖДА Г.М.А.,ЕГН:**********,***,на основание
чл.78,ал.4 от ГПК да заплати на Сдружение“ Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.С.,сторените
по делото разноски,в размер на сумата от 1914.00 лв./хиляда деветстотин и четиринадесет
лева/- заплатено адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна
жалба пред Апелативен съд,гр.Варна в едноседмичен срок от съобщаването му.
Препис от определението да се връчи на
страните,чрез пълномощниците им по делото.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: