№ 215
гр. Севлиево, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и
четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диана Р. Хубенова
при участието на секретаря Станислава М. Цонева
като разгледа докладваното от Диана Р. Хубенова Гражданско дело №
20244230101543 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба, предявена от Ф. С. Ю. срещу Ш.
Е. Х., с която е предявен негаторен иск с правно основание чл. 109, вр. чл. 51
от ЗС.
Ищцата твърди, че била собственик на недвижим имот, съставляващ
УПИ VI-691, кв. 17 по плана на с. ****, община Севлиево, по скица
урегулиран от 511 кв.м., собств. място от 495 кв.м., заедно с построените в
него едноетажна жилищна сграда и пристройка, при съседи: улица, УПИ V-
690, УПИ III-689, УПИ VII-692. Ищцата притежавала имота по наследство от
майка си - Ф.И.Д., починала на 27.04.2017 г., която го придобила с нотариален
акт за покупко-продажба по реда на ЗСГ № 899 том 1 дело № 1786/1975 г. на
Pайонен съд - Севлиево.
В исковата молба се посочва, че ответницата била собственик на
съседния, от запад, недвижим имот, съставляващ УПИ III-689, кв. 17 по плана
на с. ****, по правоприемство – дарение, от К.Е.Г., съгласно нотариален акт №
196 том 8 д. № 1443/2022 г. на Службата по вписванията - гр. Севлиево.
Твърди се, че в този имот съществувала незаконна второстепенна постройка,
едноетажна с масивна конструкция - тухлена зидария, стоманобетонова плоча
и дървена покривна конструкция с покритие от керемиди, с размери 11,70/5,60
м., която била долепена до стената на жилищната сграда на ищцата и
пристройка в съседния й имот - УПИ VI-691, кв. 17. По Заповед №
401/10.05.2022 г. на Заместник-кмета на Община Севлиево, на основание чл.
225а ЗУТ, се извършило премахване на въпросната „Второстепенна постройка
- стопанска сграда”, находяща се в УПИ III-689, кв. 17. В исковата молба се
твърди, че вследствие на това стената на жилищната сграда на ищцата била
1
затрупана със строителни отпадъци от разрушената незаконна постройка,
части от стоманобетонова плоча и тухлена зидария, които пречели за
осъществяване на необходимото обслужване, поддържане и поправяне на
имота и жилището на ищцата. Твърди се, че при валежи влагата прониквала в
стените на къщата и я наводнявала. Появили се пукнатини върху тавана и
стените във всекидневната, както и върху коминното тяло, облепено с
фаянсови плочки в банята. Тапетите върху стената в спалнята се отлепяли и
потъмнявали от проникващата влага. Поради теч край коминното тяло в
другата спалня, довело до плесенясване на стената, се наложило
обработването й със специален препарат против мухъл и изграждане на
профилна конструкция с минерална вата и гипсокартон на цялата стена, върху
която опирала съборената постройка на ответника.
В исковата молба се посочва, че с Решение по гр.д. № 380/2023 г. на
Районен съд – Севлиево, на осн. чл. 109 от ЗС се постановило премахване на
части от стоманобетон, армировка и тухли, попадащи на имотната дворищна
граница между УПИ VI-691, кв. 17 и УПИ III - 689 кв. 17 по плана на с. **** и
долепени до жилищната сграда на ищцата, представляващи остатъци от
съборената второстепенна постройка стопанска сграда. В хода на делото се
установило, че под въздействието на атмосферните води и цикличните
замразяване и размразяване на граничната стена са настъпили сериозни
деформации. Покривът на къщата на ищцата също се нуждаел от ремонт. От
ремонт и цялостно измазване се нуждаела и северната фасада на стената на
жилищната сграда и пристройката, наложително било да се спрат незабавно
всички течове от покрива към фугата чрез изграждане на надзид и обшиването
му с ламарина, поставяне на улуци за отвеждане на покривните дъждовни
води от жилищната сграда. Наложително било също да се постави топлинна
изолация и хидроизолация на външната стена на жилищната сграда, да се
направи дренаж с хидроизолация на основата на тази сграда, както и бетонов
тротоар покрай цялата фасада.
Ищцата твърди, че с ответницата не можели доброволно да уредят
отношенията, като ответницата не желаела да даде достъп на ищцата до имота
си за извършване на необходимите строително-ремонтни работи и за
периодичен оглед на собствената на ищцата жилищна сграда и пристройка
съгл. чл. 51 ЗС. Ищцата твърди, че по описаните причини имотът й бил
подложен на неоснователни преки или косвени въздействия, с които се
пречело, ограничавало се и се смущавало спокойното му ползване по неговото
предназначение, пречели на собственика да осъществява спокойно и в пълен
обем правомощието си да ползва собствения си имот.
Ищцата твърди, че изложените обстоятелства сочели за осъществено от
ответницата неоснователно действие, което пречело на ищцата да упражнява
пълноценно своето право на собственост. Неоснователното действие се
изразявало в отказа на ответницата да предостави на ищцата достъп до
собствения на ответницата поземлен имот, през който може да се осъществи
достъпът до сградата за извършване на необходими ремонтни дейности.
2
Преченето се изразявало в това, че ищцата била лишена от възможността да
извърши ремонт на сградата, който ремонт бил необходим, за да може ищцата
да владее и да използва по предназначение собствения си имот без пречки, по-
големи от обикновените.
От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответницата да
преустанови действията си, с които възпрепятства правото на собственост на
ищцата, като й осигури достъп до собствения си УПИ III-689 кв. 17 по плана
на с. ****, общ.Севлиево, поради необходимост от извършването на
неотложни строително ремонтни дейности на едноетажна жилищна сграда и
пристройка в собствения на ищцата УПИ VI-691, кв. 17 по плана на с. ****,
община Севлиево. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата депозира отговор на исковата
молба, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител, в който
оспорва предявения иск, като неоснователен. Ответницата не оспорва
обстоятелството, че страните са собственици на два съседни УПИ по плана на
с. **** община Севлиево, като ищцата е собственик на УПИ VI - 691, кв. 17, а
ответницата - на УПИ III - 689, кв. 17 по плана на с. ****, общ. Севлиево.
Оспорват се твърденията в исковата молба, че ищцата не може да се
разбере доброволно с ответница при уреждане на регулационните отношения,
както и това, че последната не желаела да й даде достъп до имота си за
извършване на необходимите строително-ремонтни работи и за периодичен
оглед на жилищната сграда и постройка. В отговора на исковата молба се
твърди, че последното не отговаряло на обективната истина - ответницата
живеела и работела в Германия от повече от 5 години, като се прибирала в
България и посещавала имота си един път в годината. Твърди се, че ищцата
под никаква форма и по никакъв начин не била отправяла искане до
ответницата за достъп до имота и за осъществяване на оглед и на описаните в
исковата молба строителни работи. Диалог между двете страни по този въпрос
никога не бил воден и ответницата не знаела за желанието и намерението на
ищцата да извършва ремонт в жилищата си сграда чрез достъп през нейния
поземлен имот. Моли се съда да отхвърли предявения иск, като се
претендират и разноски по настоящото производство.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа
страна:
Не е спорно между страните, а и видно от доказателствата по делото –
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, по реда на ЗСГ и
ППЗСГ № 899 том I дело № 1786/1975 г. на Pайонен съд – Севлиево,
удостоверение за наследници № 206 от 13.11.2024 г., скица № 221 от
23.03.2023 г., издадена от Община Севлиево, дирекция ТСУ и нотариален акт
за дарение на недвижим имот № 40, том VI, рег. № 15 593, дело № 857 от
15.08.2022 г. на Антон Стоянов, помощник нотариус по заместване, при
Пламен Димитров - Нотариус, с peг. № 543 на Нотариалната камара, с район
3
на действие Pайонен съд – Севлиево, страните са собственици на два съседни
УПИ по плана на с. **** община Севлиево, като ищцата е собственик на УПИ
VI - 691, кв. 17, а ответницата - на УПИ III - 689, кв. 17 по плана на с. ****,
общ. Севлиево.
По делото са разпитан свидетелят Ф.Е.Ф. /син на ищцата/, като съдът
кредитира показанията му, преценени съгласно чл. 172 от ГПК.
Свидетелят Ф.Е.Ф. сочи, че проблемът със задната стена на къщата бил,
че откакто се съборила сградата на комшиите навлизала вода през стената и
съответно в стаите имало влага, на около 1 метър височина от пода, ламинатът
бил надут. Свидетелят посочва, че това се получавало вследствие на води, на
валежи, както и от стичането на вода от покрива. Това състояние било около 3-
4 години. Свидетелят твърди, че преди време, след събарянето на сградата от
ответната страна, баща му бил влизал да снима, но съседите видели, чрез
техните камери, че влиза друг човек и подали жалба в полицията, да не се
влиза, като имало предупреждение да не се влиза в чуждия имот. Свидетелят
посочва, че трябвало в тяхната къща да се извършат ремонтни дейности, да се
заздрави къщата, но нямали позволение от комшиите да навлизат в тяхната
територия и затова не бил правен ремонт. Сочи се, че било необходимо
влизане в имота на ответницата, за да се извърши ремонт – трябвало да се
направи дренаж от задната страна на къщата. Свидетелят сочи, че между двата
имота имало комшийска ограда. Свидетелят твърди, че не бил водил
разговори с ответницата.
По делото е допусната и приета съдебнотехническа експертиза, като
същата не е оспорена от страните. Съгласно заключението на вещото лице
условията за обитаване на имота на ищцата са силно влошени - стената от
вътре целогодишно е мокра, а подът и ламинатът в стаите са компрометирани
и изгнили. Влагата прониква в основите и цялата къща мирише на мухал и
плесен. Изрично е посочено, че за да бъдат изпълнени дейностите (СМР)
изискват даване на достъп до УПИ III-689 от кв.17 по плана на с. ****, община
Севлиево, собственост на ответницата. СМР, които изискват даване на достъп
до УПИ III-689 от кв.17 по плана на с. ****, община Севлиево, собственост на
ответницата, за да се извърши ремонт на северозападните фасади на
жилищната сграда и на долепената до нея пристройка са следните:
отстраняване на деформации по северозападната фасадна стена на жилищната
сграда и пристройката находящи се в УПИ V-691 от кв.17 по плана на с.****,
собственост на ищцата; ремонт на покрива на къщата и на пристройката;
ремонт и цялостно измазване на северозападната фасадна стена на жилищната
сграда и на пристройката; изграждане на надзид и обшиването му с ламарина,
така че да се спрат всички течове на дъждовна вода от покрива към
съществуващата фуга, както и поставяне на улуци и водосточни тръби за
отвеждане на водите от покрива в имота на ищцата; поставяне на
топлоизолация и хидроизолации на външната стена на жилищната сграда и на
пристройката към нея, както и на основите на сградите; направа на дренаж с
хидроизолация на основата на тези сгради, както и бетонов тротоар покрай
4
северозападните фасади на тези сгради.
Вещото лице изрично е посочило, че е наложително незабавно да се
осигури достъп на собственичката на имот пл.№ 691 до северозападната стена
на къщата и на пристройката, през имот пл.№ 689 собственост на ответницата,
за да извърши незабавно ремонта фасадната стена на жилищната сграда и
пристройката. Разположението на съществуваща прозирна метална врата,
наречена още комшулук дава възможност за ремонта да се ползва малка част
от имота на ответницата ивица с Ш.а 1,50 м по дължината на северозападната
фасадна стена на къщата и пристройката, т.е участък от металната врата до
края на тази фасада със Ш.а 1,50 м. където да се монтира скеле, да се заредят
материали и да се изгради надзида на покрива. Общата необходима площ,
която трябва да се ползва от имот пл.№ 689 за да се извърши исканият ремонт
е в размер на около 25 кв.м.
В заключението си вещото лице подробно посочва какви СМР следва да
се извършат, за да се осигури изцяло отвеждането на дъждовната вода към
двора на ищцата, без тя да попада на стената или да се отклонява към
вътрешността на имота на ответницата. И в заключението, както и в о.с.з.
вещото лице посочва, че тези дейности са наложителни и следва да се
извършат възможно най-скоро.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 109 ЗС.
Негаторният иск, като иск за защита на собствеността, предоставя правна
защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено
неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта
на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване
на вещта /имота/ според нейното предназначение, но без да отнема владението
на собственика. Това въздействие или посегателство може да се изразява в
действие или бездействие, като чрез предявяване на иска по чл. 109 ЗС се цели
преустановяването на същите, които пречат на ищеца да упражнява неговото
право на собственост, т. е. следва да е налице неправомерно въздействие
върху имуществената сфера на ищеца, за да е адекватна и търсената с иска по
чл. 109 ЗС защита срещу въздействия, надхвърлящи законните ограничения на
собствеността.
Този иск предоставя защита на правото на собственост, която може да
бъде упражнена срещу всяко трето лице /включително съсобственик/, което
създава или се ползва от /поддържа/ създадено противоправно състояние,
което ограничава, смущава или пречи на пълноценното ползване на вещта
/имота/ според нейното предназначение. Следователно пасивно легитимиран
да отговаря по предявения по реда на чл. 109 ЗС иск е този, който извършва
или поддържа неоснователно действие/бездействие, с което създава пречки за
упражняване на правото на собственост.
В случая по делото се установява, а и не се спори между страните, че са
5
собственици на два съседни УПИ по плана на с. **** община Севлиево, като
ищцата е собственик на УПИ VI - 691, кв. 17, а ответницата - на УПИ III - 689,
кв. 17 по плана на с. ****, общ. Севлиево.
В Решение № 150/25.05.2011 г. по гр. д. № 551/2010 г. на ВКС, II ГО, е
прието, че не всяко въздействие върху имота може да обоснове основателност
на предявения п о чл. 109 ЗС иск, а само онова въздействие, което засяга
неоснователно обекта и посредством което обективно се създават пречки за
упражняване на установения правен режим на ползване на имота, като по този
начин се накърняват правата на собственика и се създават пречки правото на
собственост да се упражнява в пълен обем. В същия смисъл е и т. 3 от
Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. по т. д. № 4/2015 г., ОСГК на ВКС,
според която: двете задължителни условия за уважаването на иска са:
неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и
създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост
в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са основателни, няма да е
налице хипотезата на чл.109 ЗС. Същото ще бъде, ако действията са
неоснователни, но не създават пречки на собственика. Следователно, за
уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не
само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил
неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие
или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на
собствения му имот по-големи от обикновените /чл.50 ЗС/. Преценката за това
кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими,
е конкретна по всяко дело. Искът по чл. 109 ЗС дава защита на собственика от
неоснователни въздействия върху имота му, с които се пречи, ограничава или
смущава спокойното ползване на имота по предназначение.
В настоящия случай е установено от заключението на
съдебнотехническата експертиза, че условията за обитаване на имота на
ищцата са силно влошени - стената от вътре целогодишно е мокра, а подът и
ламинатът в стаите са компрометирани и изгнили. Влагата прониква в
основите и цялата къща мирише на мухал и плесен. Изрично е посочено, че
незабавно трябва да се изгради надзид на покрива, защото състоянието на
покрива е много лошо. Покривните линии са лошо изградени и голяма част от
попадналата покривна вода влиза в северозападната фасадна стена на всяка от
постройките. По тази причина е наложително незабавно да се осигури достъп
на ищцата до северозападната стена на къщата и на пристройката, през имота
на ответницата, за да извърши незабавно ремонта фасадната стена на
жилищната сграда и пристройката.
Следва да се има предвид, че съдът не приема направеното оспорване, от
страна на ответницата, че ищцата не можела да се разбере доброволно с
ответница при уреждане на отношенията, както и, че последната не желаела да
й даде достъп до имота си за извършване на необходимите строително-
ремонтни работи и за периодичен оглед на жилищната сграда и постройка –
със съществуването на правния спор по настоящото дело е видно, че
6
ответницата не е осигурила достъп до имота си на ищцата за извършване на
необходимите СМР.
Релевантно за спора е, че е необходимо за част от ремонтните дейности
на сградата и пристройката на ищцата да се достъпи имотът на ответницата,
отказът на която да предостави достъп за извършване на ремонтни дейности
съставлява неоснователно действие, пречещо на ищцата да ползва
пълноценно имота според предназначението му.
Следва да се има предвид, че в случая се търси защита не на правото
постоянно да бъде ползван имотът на ищцата, чрез неограничен и постоянен
достъп през имота на ответницата и несъмнено би довело до необосновано
засягане правата на ответницата, а правото да бъде ползван по
предназначение имотът на ищцата, което право е смутено поради лошото
състояние на покрива и на външната стена на жилищната сграда и на
пристройката към нея, както и на основите на сградите, като за осигуряване
пълноценното ползване имота на ищците се налага извършването на ремонтни
работи на част от сградата и постройките, достъпът до които е осъществява
през имота на ответницата. За подобни хипотези в действащата правна уредба
- чл. 51 ЗС е въведено ограничение на правото на собственост, като според
тази разпоредба, когато за извършването на работи в един недвижим имот е
необходимо да се влезе в друг имот, собственикът на този имот е длъжен да
даде достъп за това.
Предвид изложеното се налага извод за основателност на предявения
негаторен иск. Налице са и двете задължителни условия за уважаването му
неоснователност на отказа на ответницата да предостави достъп за проучване
и отремонтиране на жилищната сграда и на пристройката към нея, които
действия създават пречки на ищцата да упражнява правата си в пълния им
обем.
С оглед изхода на делото, ответницата Ш. Е. Х. следва да бъде осъден да
заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 1350 лева /50
лева - държавна такса, 500 лева – депозит за вещо лице и 800 лева –
адвокатско възнаграждение/, съобразно представения списък на разноските и
уважения иск.
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ш. Е. Х., с ЕГН ********** и с адрес: с. ****, общ.
***************************, на основание чл. 109 ЗС, да осигури на Ф. С.
Ю., с ЕГН **********, с адрес: с. ****, общ. ************************,
достъп през собствения й УПИ III - 689, кв. 17 по плана на с. ****, общ.
Севлиево, за отремонтиране на жилищната сграда и на пристройката към
нея, намиращи се в собствения на ищцата Ф. С. Ю., с ЕГН **********, УПИ
VI - 691, кв. 17, по плана на с. ****, общ. Севлиево.
ОСЪЖДА Ш. Е. Х., с ЕГН **********, да заплати на Ф. С. Ю., с ЕГН
7
**********, сумата от общо 1350 лева, представляваща сторените разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Габрово в двуседмичен срок от получаване на препис от него от
страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
8