Решение по дело №2130/2020 на Окръжен съд - Пловдив

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 260139

       

                                  гр. Пловдив,  10.05.2021г.

 

                                      В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на  първи април  две хиляди двадесет и първа  година, в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ШИШКОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: МИГЛЕНА МАРКОВА

СИЛВИЯ АЛЕКСОВА

 

                                                                     

В присъствието на секретаря Христина Христова, след като разгледа докладваното от член - съдията Миглена Маркова ВНЧХД №2130/2020г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното :

С Присъда №24/22.07.2020г. постановена по НЧХД №313/2020г. по описа на АРС, ІІІ -ти н.с., подс. Е.Л.К. е призната  за виновна в това, че на 03.11.2018г. и на 04.11.2018г. в *, обл.Пловдив, в условията на продължавано престъпление е приписала престъпления на Й.В.Н., като клеветите са нанесени от подсъдимата публично в качеството й на длъжностно лице – *, при и по повод изпълнение на службата и функцията  й, престъпление по чл.148 ал.2, вр. с ал.1 т.1 и т.4, вр. с чл.147 ал.1, вр. с чл.26 ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78а ал.1 от НК  е освободена от наказателна отговорност и й е наложено административно наказание глоба в размер на 2000лв. С присъдата подс.К. е призната за невиновна в това престъплението да е извършено през целия  период от 15.10.2018г. до 15.03.2019г., клеветите да са били разпространени чрез печатно произведение или по друг начин, както и да са настъпили тежки последици за пострадалия, поради което и на осн. чл.304 от НПК е оправдана по първоначално повдигнатото й обвинение в тази му част и във връзка с квалификацията по т.2 на чл.148 ал.1 от НК.

Със същата присъда подс.К. е призната за невиновна  и в това, на 04.11.2018г. в *, обл.Пловдив, в условията на продължавано престъпление да е казала или извършила нещо унизително за честта или достойнството на Й.В.Н., в негово присъствие като обидата да е била нанесена от подсъдимата публично в качеството й на длъжностно лице- * при и по повод изпълнение на службата и функцията  й, като на осн.чл.304 от НПК е оправдана изцяло по първоначално повдигнатото й обвинение по  чл.148 ал.2, вр. с ал.1 т.1 и т.4, вр. с чл.146 ал.1, вр. с чл.26 ал.1 от НК.

Предявеният гражданският иск от частния тъжител  Й.В.Н. в размер на 2000лв. за причинени му неимуществени вреди за престъпление по чл.148 ал.2, вр. с ал.1 т.1 и т.4, вр. с чл.147 ал.1, вр. с чл.26 ал.1 от НК е уважен в размер на 2000лв, ведно със законната лихва от датата на увреждането- 03.11.2018г. до окончателното заплащане на същата, като  за разликата до претендирания размер от 3000лв. е отхвърлен като недоказан.

С присъдата е отхвърлен като недоказан и предявения от частния тъжител граждански иск в размер на 1000лв. за причинени му неимуществени вреди от извършено на 04.11.2018г. престъпление по  чл.148 ал.2, вр. с ал.1 т.1 и т.4, вр. с чл.146 ал.1, вр. с чл.26 ал.1 от НК.

На осн. чл.189 ал.3 от НПК подс. К. е осъдена да заплати на частния тъжител сумата от 712лв., представляваща разноски по водене на делото, както и сумата от 80.00лв. представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Срещу постановената присъда е постъпила жалба от адв. А.П. – защитник на подс. К., с която присъдата се атакува като неправилна и необоснована. Иска се присъдата да се отмени и да се постанови нова, с която подсъдимата да бъде оправдана. В срока по чл.320 ал.4 от НПК е постъпило допълнение към въззивната жалба, в което са развити доводите, че неправилно съдът е възприел фактическа обстановка, въз основа показанията на свидетелите: *, ** и М.Н., които са заинтересувани от изхода на делото, както и че подсъдимата не е осъществила от обективна и субективна страна престъплението, за което е призната за виновна. Твърди се и че същата няма качеството на длъжностно лице.

Депозирано е възражение от повереника на частния тъжител, в което се сочи, че въззивната жалба е неоснователна и следва присъдата да се потвърди като правилна и законосъобразна.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимата и защитника й – адв. Д. поддържат жалбата и допълнението към нея с наведените в тях доводи и искания. Излагат се съображения, че в тъжбата липсва конкретика относно деянията и квалификацията им. Иска се подсъдимата да бъде призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение. Алтернативно се иска да бъде преквалифицирано деянието, по чл.148 ал.1 от НК и да й бъде наложено минимално наказание предвид тежкото й здравословно състояние и добрите й характеристични данни.

Частният тъжител и повереника му – адв.Д. пледират в съдебно заседание, че присъдата на РС-Асеновград като правилна и законосъобразна следва да се потвърди.

 

Пловдивският окръжен съд, след като обсъди доказателствата по делото, становищата на страните в жалбата, допълнението към нея, депозираното възражение и пред настоящия съдебен състав и съобразно правомощията си по чл.313 и чл.314 от НПК, като провери изцяло правилността на присъдата по посочените от страните основания и извън тях, намира и приема за установено следното:

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, подадена в срок, от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване по реда на глава ХХІ от НПК съдебен акт.  Същата не следва да се разглежда по същество, тъй като само при положителна констатация, че дейността на проверявания съд по разглеждане и решаване на делото е в съответствие с процесуалния закон, може да се извършва проверка и да се правят изводи относно твърденията за допуснати нарушения на материално правните норми. В настоящия случай са налице основанията на чл.335, ал.2 вр. с чл.334 т.1, вр. с чл.348, ал.3, т.2 от НПК, защото при разглеждане на делото от първостепенния съд са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - липса на мотиви, поради което и не следва жалбата на защитника на подсъдимата да се разглежда по същество.

Настоящият съдебен състав счита, че постановения от РС-Асеновград съдебен акт не отговаря на изискванията  регламентирани в нормата на чл.305  от НПК. Съобразно чл.305 ал.4 от НПК съдът е длъжен да изложи в диспозитива на присъдата си, решението си по въпросите визирани в чл.301 от НПК, а именно: има ли извършено деяние, извършено ли е от подсъдимия, виновно ли е извършено, съставлява ли деянието престъпление, правната му квалификация и др. Иманентно включени в тези въпроси са и датата и мястото на осъществяването на престъпното деяние, за което подсъдимият се признава за виновен, респективно за невиновен. С присъдата, подс. Е.К. е призната за виновна, че е извършила престъпление по чл.148 ал.2, вр. с ал.1 т.1 и т.4, вр. с чл.147 ал.1, вр. с чл.26 ал.1 от НК на 03.11.2018г. и на 04.11.2018г. и за невиновна в това престъплението да е извършено през целия  период от 15.10.2018г. до 15.03.2019г. Посоченият период включва и датите, за които е прието от решаващия съд, че е осъществен виновно престъпния състав от подс.К.. В изготвените мотиви към постановената присъда / л.204 от НОХД/ лексикално е преповторено обвинението, за което подс.К. е едновременно призната за виновна и оправдана. Изложеното обуславя неяснота в съдебния акт, което не дава възможност на въззивният съд да проконтролира  правилността и законосъобразността на взетото от първата инстанция  решение и да се произнесе по въпросите, касаещи  съществото на делото. Всякога, когато мотивите са неясни, непълни или противоречиви е налице липса на мотиви, което е процесуално нарушение от категорията на съществените, съобразно Решение № 89 от 17.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 121/2014 г., НК, III н. о.

Мотивирането на съдебните решения е елемент на „справедливостта“  на наказателния процес по смисъла на чл.6 параграф 1 от ЕКПЧ, нарушаването на който рефлектира негативно върху възможността да се разберат основанията, послужили за взетото решение от  съда, за да се изберат и съответните средства за защита пред по-горната инстанция. Същото е неотстранимо от настоящата инстанция.

  Гореизложеното налага извода, че в конкретния казус е  налице основанието на чл.348 ал.3 т.2 пр.1 –во от НПК, което е абсолютно и безусловно основание налагащо отмяна на атакуваната присъда  и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на  Районен съд- Асеновград, без да се обсъждат останалите изложените в жалбата и допълнението към нея  възражения.

По изложените по-горе съображения и на основание чл.335 ал.2 вр. с чл.334 т.1, вр. чл. 348 ал.3 т.2 от НПК, Пловдивският Окръжен съд

 

                                          Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ изцяло Присъда №24/22.07.2020г., постановена по НЧХД №313/2019г. по описа на Районен съд –Асеновград, ІІІ-ти наказателен състав и  ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

Да се уведомят страните, че решението е изготвено. 

           

 

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ :