Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.
Лом, 19.10.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ломският районен съд, в
публичното съдебно заседание на трети юни, две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА
при секретаря Румяна
Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Миронова гр.д. № 1401 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 87, ал.
3 ЗЗД.
Предявен е иск от: Н.А.Н., ЕГН **********,***, чрез
пълномощника, адв. П. Г., МАК, срещу
В.В.Р., ЕГН **********,***, за разваляне на договор за гледане и издръжка.
Твърди се в и.м., че с Нотариален акт № 91, т. VІІІ, рег. № 6367, д. №
598/18.09.2014 год. на нотариус Д. М., рег. № 393 в РНК, р-н на действие ЛРС,
ищцата и нейният син К.Г.А.са прехвърлили на ответницата, срещу задължението да
ги гледат и издържат, собствеността върху следния свой недвижимм имот: 176
кв.м., идеална част от ПИ с
идентификатор 44238.505.1761 по КККР на гр. Лом, с административен адрес: ******,
целият от 522 кв.м., заедно с построените в имота САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА
с идентификатор 44238.505.1761.1.2 – жилище, апартамент със застроена площ от 60,33 кв.м., както и обект в сграда с
идентификатор 44238.505.1761.4 – гараж със застроена площ от 24,00 кв.м.
Ответницата трябвало да им осигури в замяна гледане и издръжка, спокоен и
нормален живот, съобразен със здравостловното им състояние.
Това свое задължение обаче тя не била изпълнявала нито за момент.
Единият от прехвърлителите – сина на ищцата К.Г.А.починал около два месеца
след сключването на договора – на 02.11.2014 год., след боледуване по време на
което ответницата не дошла нито веднъж дори да го види.
И до днес ответницата не изпълнява задълженията си спрямо ищцата.
Нещо повече – разпоредила се е с имотите, като с Нотариален акт № 4, т. V,
рег. № 3684, д. № 422/13.06.2016 год. на нотариус Д. М., рег. № 393 в РНК, р-н
на действие ЛРС ги продала на третото лице А.А.Ф..
Иска се от съда да постанови
решение, с което да развали сключеният между страните с Нотариален акт № 91, т. VІІІ, рег. № 6367,
д. № 598/18.09.2014 год. на нотариус Д. М., рег. № 393 в РНК, р-н на действие ЛРС,
между ищцата Н.А.Н. и синът й К.Г.А.от една страна и ответницата В.В.Р. – от
друга, Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължения за издръжка и
гледане, поради неизпълнение на задълженията
по договора от страна на ответницата за осигуряване на спокоен и нормален живот
съобразно здравословното им състояние докато са живи.
Претендират се и разноските по водене на делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
писмен отговор е постъпил от ответницата В.Р..
В отговора си, ответницата
оспорва иска.
Твърди, че ищцата е нейна
роднина по майчина линия.
През 2014 год. ищцата и
нейният син К.А.предложили да им продадат процесните имоти, но те не се
съгласили, тъй като нямали нужда от тях, но те настоявали, тъй като било
наложително да отчуждят този имот. За това скючили процесния договор за гледане
и издръжка.
След сделката ищцата и
нейният син си запазили правото на ползване и останали в имота. След около два
месеца единят от прехвърлителите – К.А.починал.
Около две години по-късно
ищцата потърсила ответницата с молба да продадат имота, като й дадат парите от
сделката, тъй като имала парични задължения. Ответницата се съгласила при
условие, че ищцата сама се занимава с формалностите. За целта я упълномощила
пред нотариус Д. М..
Ищцата си намерила купувач,
договорила си цената, подготвила документите и уговорила час при нотариус за
изповядването на сделката.
Единственото участие на
ответницата било да се яви пред нотариуса и да положи подпис на документите.
Ищцата присъствала на сделката и лично си получила продажната цена.
С това ответницата счита, че
отношенията им по повод процесните имоти са приключили. След като договорът не
съществува, то той няма как да бъде развален.
За това моли исковете да
бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
В с.з. ищцата, редовно призована се явява лично и с адв. П. Г.,
МАК, поддържа иска и олят да бъде уважен.
Ответницата, редовно призована се явяват лично и с адв. Н. К.,
МАК. Заявява, че също желае договорът да бъде развален, като считат за доказано
възражението си за симулативна сделка. Счита за доказано и възражението си, че
към настоящия момент имотите, предмет на договора са отчуждени, като средствата
от сделката са получени от ищцата, която била реалният прехвърлител.
И двете страни претендират разноски.
Съдът, като взе предвид
исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено следното:
От
фактическа страна:
С
н.а. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №
91, т. VІІІ, рег. № 6367, д. № 591/18.09.2014
год. на нот. Д. М., рег. № 393 в РНК, р-н на действие ЛРС, поправен с н.а. за
поправка на нотариален акт за прехвърляне на щу задължение за гледане и
издръжка № 7, т. ХІ, рег. № 8382, д. № 853/15.12.2014
год. на нот. Д. М., ищцата Н.А.Н. и нейният син, К.Г.А.(при поправката – неговият
син П. К.Г.) прехвърлили на отв. В.В.Р. правото на собственост върх следния
свой недвижим имот: 174 кв.м., представляващи идеална част от ПИ с идентификатор 44238.505.1761 по КККР на гр.
Лом, одобрени със Заповед № РД-18-5/26.01.2009 гд. На изп.директор на АГКК,
целия с площ от 522 кв.м., с трайно предназначение на територията –
урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м.), с
административен адрес: ******, № по предходен план 1761 до съседи: 44238.505.6167,
44238.505.6140, 44238.505.1760, 44238.505.1758, заедно със САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в СГРАДА с идентификатор 44238.505.1761.1.2, с
адрес: ******, ет. 1, намиращ се в сграда с идентификатор 44238.505.1761.1 в ПИ
с идентификатор 44238.505.1761, с трайно предназначение – жилище, апартамент,
брой нива на обекта – едно, застроена площ 60,33 кв.м., до съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 44238.505.1761.1.1, под обекта
няма, над обекта няма, заено със съответния процент от общите части на сградата
от правото на строеж и СГРАДА с
идентификатор 44238.505.1761.4, с адрес: ******, разположена в ПИ с
идентификатор 44238.505.1761, със застроена площ 24,00 кв.м., етаж – един,
предназначение – хангар, депо, гараж, срещу
задължеието на приобретателя да поеме гледането и издръжката на прехвърлителите
за в бъдеще, като им осигури спокоен живот съобразно нуждите и здравословното
им състояние докато са живи, като прехвърлителите са съглани грижите да бъдат
упражнявани както лично от приобретателя, така и чрез трето лице.
Данъчната
оценка на описаните имоти е 22853,35 лв.
Приобретателите
Н.А.Н. и К.Г.А.си запазили – заедно и поотделно правото да ползват целия
прехвърлен имот.
Вторият
прехвърлител – К.Г.А.починал на 02.11.2014 год.
Негов
единствен наследник – видно от приетото по делото удостоверение за наследници
е неговият син П. К.Г., който участвал
при поправката на н.а.
С
пълномощно със заверка на подписа рег. № 2951/14.05.2015 год. на нот. Д. М., отв. В.Р. упълномощила ищцата Н. Н.
да я представлява пред нотариус, като продаде на когото намери за добре, при
цена и условия каквито договори, включително да договаря сама със себе си и
трети лица, които също представлява, имотите, предмет на процесния договор за прехвърляне
на право на собственост върху недвижими имоти срещу за гледане и издражка.
С
декларация с нотариална заверка на подписа рег. № 3681/13.06.2016 год. на нот. Д. М. ищцата е декларирала отказ от правото
сина ползване върху ПИ с идентификатор 44238.505.1761.4, предмет на процесния
договор (гараж), както и, че сградата е собственост на ответницата В.Р..
С
н.а. за дарение на недвижим имот рег. № 3, т. V, рег. № 3683, д. № 421/13.06.2016 год. на нот. Д. М., отв. В.Р.
дарила на третото лице А. А.Ф.правото на собственост върху следния недвижим
имот: СГРАДА с идентификатор
44238.505.1761.4, с адрес: ******, разположена в ПИ с идентификатор
44238.505.1761, със застроена площ 24,00 кв.м., етаж – един, предназначение –
хангар, депо, гараж. При изповядването на дселката и двете страни присъствали
лично.
С
н.а. за покупко-продажба на недвижим имот № 4, т. V, рег. № 3684, д. № 422/13.06.2016 год. отв. В.Р. продала на
третото лице А.А.Ф.правото на собственост върху следния недвижим имот: 174
кв.м., представляващи идеална част от ПИ
с идентификатор 44238.505.1761 по КККР на гр. Лом, одобрени със Заповед №
РД-18-5/26.01.2009 гд. На изп.директор на АГКК, целия с площ от 522 кв.м., с
трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване –
ниско застрояване (до 10 м.), с административен адрес: ******, № по предходен
план 1761 до съседи: 44238.505.6167, 44238.505.6140, 44238.505.1760,
44238.505.1758, заедно със САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ в СГРАДА с идентификатор 44238.505.1761.1.2, с адрес: ******, ет. 1,
намиращ се в сграда с идентификатор 44238.505.1761.1 в ПИ с идентификатор
44238.505.1761, с трайно предназначение – жилище, апартамент, брой нива на
обекта – едно, застроена площ 60,33 кв.м., до съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж 44238.505.1761.1.1, под обекта няма, над обекта няма,
заено със съответния процент от общите части на сградата от правото настроеж.
Отново
страните по сделката са участвали лично при изповядването й.
Отразено
е и запазеното пожизнено право на ползване на ищцата по отношение на продадения
имот.
С
н.а. за покупко-продажба на недвижим имот № 144, т. V, рег. № 4184, д. № 489/04.07.2016 год. на нот. Д. М. ищцата Н.А.Н. и нейният внук П.
К.Г. продали на третото лице А.А.Ф. правото на собственост върху следния свой
недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в
СГРАДА с идентификатор 44238.505.1761.1.1, с адрес: ******, ет. 1, намиращ
се в сграда с идентификатор 44238.505.1761.1 в ПИ с идентификатор
44238.505.1761, с трайно предназначение – жилище, апартамент, брой нива на
обекта – едно, застроена площ 58,07 кв.м., до съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж 44238.505.1761.1.2, под обекта няма, над обекта няма,
заено със съответния процент от общите части на сградата от правото на строеж.
Изслушана
в съдебно заседание при условията на чл. 176 ГПК ищата Н.А.Н. признава, че
лично е договорила и участвала при продажбата на третото лице А. Ф.своя
апартамент от 58 кв.м. (сделката от 04.07.2016 год.) и е получила цената.
Свид.
М.Н., без родство е съседка на ищцата, а ответницата познава само по
физиономия. Знае, че ищцата иска да развали договора за доглеждане. Няма
представа кога е сключен този договор, но ответницата не е полагала грижи за
ищцата, която си живее сама. От нея знае, че притежава две жилища. Имало
някакви хора, които правили опит да купят жилището отпред и да й помагат, но не
знае али тези хора живеят там, не ги е виждала. По принцип информацията, която
им е от ищцата.
Свид.
В.Т., племенница на ищцата свидетелства, че е имало уговорка между
страните за гледане, но ответницата била студентка в гр. София и с уговорка
нейните баба и леля да гледат ищцата. Действително са помагали на ищцата и за
това не разбира какво иска от ответницата. Синът на ищцата имал дългове и като
починал ищцата търсела пари, но те нямалии тогава ищцата пожелала да развалят
договора за доглеждане, за да може да
продаде имота на друг. Продали имота и парите взела ищцата. С тях погасила
дългове при лихвари, разплатила сметки, а остатъка на своя внук. Оставила и за
себе си, за да може да си изкара сарините. Синът на ищцата бил на лечение в гр.
Враца. Докарали го от там и след два дни починал.
Свид.
А.А.Ф., без родство, приобретател по сделките с процесните имоти твърди,че
ги е закупил от ищцата. На нея бил платил общо 20 000 лв. на ръка, както тя
поискала. С ответницата се запознал при първата сделка. Тя присъствала защото
била собственик, но платил на ищцата, която била пълномощник. Всички преговори
за закупулането на двата имота бил провел с ищцата. Предаването на парите било
пред нотариуса. Присъствали и ищцата и ответницата. На ответницата пари не бил
давал. Внука на ищцата бил само при втората от сделките, но отново цената
платил на ищцата. Купил имотите със запазено право наползване, след което
ищцата се отказала от правото на ползване по отношение на гаража. Сделката за
гаража била оформена като дарение, тъй като ищцата не била в добри отношения
със съседите и те нямало как да дойдат.
Ищцата допълнително обяснява, че свид.
В. Тодорова е дъщеря на сестра й и баба на ответницата. Отрича да е имала нужда
от пари, сключили договора за доглеждане за да помогнат на ответницата, която
продължава да счита за своя роднина и не иска да я съди. Иска си апартамента и
гаража. Ответницата била завършила образованието си, но живеела в София, нямало
да се върне тук. Поискала през 2015 год. пълномощно от ответницата за всеки
случай. В. била много внимателна с ищцата, тогава казала да продава,
"всичко си е твое", но сега й била сърдита. Твърди, че е смятала, че
продава на А. Ф.само единия от двата си апартамента. Отрича да им е била четена
сделката. После била разбрала, че ответницата е продала другия, а гаража –
подарила.
Предвид
твърденията на ищцата съдът е допуснал нотариуса, изповядал сделките до разпит
като свидетел.
Свид.
Д.М., няма конкретен спомен да е останало нещо за доплащане, макар да
не е сигурна и с оглед изминалите вече четири години от тогава. След
предявяване на нотариалните сделки от покупко-продажбата на имотите констатира,
че не е отразено плащане по банков път. Отразено е това, което са заявили
страните, но те не са длъжни да извършват разплащанията си пред нотариуса.
Достатъчно е да заявят получени ли са или не са получени парите. По едната,
личната сделка на ищцата цената била 8 000 лв., а по другата, на ответницата –
9800 лв. Актът е прочетен, страните са го чули и са се съгласили. Спомня си, че
ищцата е присъствала и на дветесделки. Ответницата видяла само в деня на
сделките. Всички предварителни разговори били правени от ищцата.
Правни
изводи:
При иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД, за разваляне на алеаторен договор, съобразно правилата на чл. 154, ал.1 ГПК, в тежест на ищеца-прехвърлител е да докаже, че е сключен такъв договор,
респ., че е изпълнено задължението за прехвърляне на собствеността.
В случая не е спорно между
страните, че с н.а. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка
и гледане № 91, т. VІІІ, рег. № 6367, д. № 591/18.09.2014 год. на нот. Д. М., рег. № 393 в РНК, р-н на действие
ЛРС, поправен с н.а. за поправка на нотариален акт за прехвърляне на щу
задължение за гледане и издръжка № 7, т. ХІ, рег. № 8382, д. № 853/15.12.2014 год., ищцата и нейния син К.Г.А.(при
поправката е участвал неговият син и законен наследник) са прехвърлили на
ответницата собствеността по отношение на процесните имоти – жилище и гараж,
заедно с идеална част от дворното място, срещу задължение за издръжка и
гледане, лично или чрез трето лице, като са си запазили правото на ползване
пожизнено.
В тежест на
ответника-приобретател, а не на ищеца е да докаже ежедневното и пълно
изпълнение на договорените задължения по вид, обем и начин съобразно
уговореното или съобразно обичайното.
Ответницата не въвежда такова
твърдение. Напротив, признава, че никога не е изпълнявала – личо или чрез
другиго задълженията си по алеаторния договор.
Противопоставя
обаче възражение за нищожност на алеаторния договор поради абсолютна симулация, черпещо
правното си основание в разпоредбата на чл. 26, ал. 2, предл.
5, във връзка с чл. 17 от ЗЗД.
Относно възражението на ответницата за симулативна сделка:
Симулативен е договорът, от който страните,
които са го сключили не желаят да бъдат обвързани.
Симулативният договор е
нищожен независимо от това, че не прикрива никаква друга сделка (абсолютна
симулация) или прикрива някаква друга сделка и каква (относителна симулация).
Персоналната симулация няма изрична уредба. Обикновено тя се
разглежда като частен случай на привидната сделка. Привидните и прикритите
сделки нормативно са уредени в чл. 17 ЗЗД и чл. 26, ал. 2 ЗЗД. При абсолютната
и относителната симулация е налице липса на волеизявление, на съгласие относно
привидната сделка, докато при подставеното лице симулацията касае субектите на
правоотношението.
При случаите на подставено лице е налице абсолютна симулация
само на овластителната сделка на упълномощаването (мандат на симулация между
скритата и привидната страна), но не и на сделката с третото лице, от която
възникват целените правни последици. Затова привидността се отнася не до
съществуването на тия правни последици, а до това, кой е техен носител, което
произтича от двойствеността на едната от страните по договора - вместо явният
контрахент в договора участва прикритият зад него. В случая се твърди наличие
на двустранна персонална симулация. Принципно при подобна конструкция на
персонална симулация са налице следните правоотношения:
1./ привидна симулативна сделка между явната и привидната
страна /довереника спрямо скритата страна/ или в случая се твърди това да е
нотариален акт за придобиване
собственост на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка
2./ мандат за симулация (между скритата и привидната страна),
който мандат следва да има привиден характер, доколкото е пряко относим и
свързан с привидната симулативна сделка;
3./ прикрита сделка между скритата страна /доверител/ и
явната страна-трето лице, и ако тази сделка не страда от пороци, съобразно
нейното съдържание следва да се уреждат отношенията между страните
При персоналната симулация се извършват две привидни сделки и
една прикрита, която е действителна, ако не страда от пороци.
Разпоредбата на чл. 165, ал. 2 ГПК се отнася до всички видове
привидни сделки, вкл. и до персоналната симулация /решение № 196/16.10.2013
г. по гр. д. № 2326 /2013 г., I г. о. на ВКС и решение № 34 от 23.03.2015 г. по
гр. д. № 7201/2013 г., ВКС, III г. о./.
Доколкото в случая не се твърди наличието, а и не се
представя от ответника контра летр, то за да бъде доказана симулацията чрез
свидетелски показания, следва да е налице т. нар. „начало на писмено
доказателство“, т.е. писмени доказателства, изходящи от другата страна или пък
удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно
твърдението ѝ за привидност (чл. 165, ал. 2 ГПК).
От особеността на конструкцията на двустранната персонална
симулация, следва, че е необходимо „начало на писмено доказателство“ за
доказване на всяка една от двете привидни сделки - привидна симулативна сделка
между явната и привидната страна и мандат за симулация (между скритата и
привидната страна). Касае се до две отделни правоотношения, за доказването на
симулативността на всяко, от които, чрез свидетелски показания, следва да е
спазен чл. 165, ал. 2 ГПК. Недоказването на което и да е от двете твърдяни
привидни сделки, води до невъзможност за доказване на прикритата сделка и до
невъзможността нейните последици и съдържание да бъдат приложени в отношенията
между страните.
Оттук установяването на твърдяната симулация /както на
привидната симулативна сделка между явната и привидната страна, а още повече на
мандата за симулация/ е невъзможно чрез разпит на свидетели. В тази връзка
свидетелски показания на купувача А. Ф., в частта им относно наличието на
симулативност, са недопустими /чл. 164, ал. 1, т. 1 ГПК/ и не следва да се
обсъждат от съда. Те са и неотносими.
Предвид изложеното съдът намира възражението на ответника за
недоказано.
Не се разкрива наличието на симулация – процесните апартамент
и гараж са придобити от ответницата, поради
което и твърденията за наличие на привидност на договора за гледане и издръжка
останаха недоказани. Още повече в показанията си свид. В. Георгиева, баба на
ответницата и пламенница на ищцата признава, че е имало уговорка за гледане,
като предвид факта, че по това време ответницата е била студентка било изрично
договорено, че грижите може да се осъществяват и чрез трето лице.
Ето защо съдът приема, че на 27.04.2014 год. ищцата и нейния
син, като собственици на процесните имоти валидно са прехвърлили собствеността
върху тях на ответницата срещу задължение за издръжка и гледане.
Относно предявеният иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД:
Процесният алеаторен договор не е бил изпълнен от
ответницата, той като на прехвърлителката-ищца не са били осигурени грижи и
издръжка съобразно нуждите й и по този въпрос между страните не се спори.
За това предявеният иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД следва да се
уважи, като договорът се развали до ½ ид.ч. от правото на собственост,
съобразно правата на ищцата, тъй като разваляне
на договора може да се иска не въобще, а само до размер на правата, които
притежава ищцовата страна.
От
представените писмени доказателства е видно, че ищеца би притежавал права в
собствеността в размер на 1/2 ид.ч. Останалата ½ ид.ч. би била
собственост на вече покойният й син. Следователно претенцията й за разваляне на
договора е основателна до размер на същата част. Нейният внук и единствен
наследник на К.А., П. Г.не участва в процеса и за това искът по отношение на
частта от имота, прехвърлена от неговия баща подлежи на отхвърляне.
Относно
разноските:
И двете страни претендират
разноски.
Не се представят списъци по
чл. 80 ГПК.
При този изход от делото и
съобразно уважената/отхвърлена част от иска, всяка от страните ще следва да
понесе ½ от направените от другата страна разноски по водене на делото. Ищцата
е направила разноски в размер на 728,53 лв.
– за д.т. и адвокатско възнаграждение, а ответницата 420 лв. за адвокатска
защита и депозит за свидетел. Или, ответницата дължи на ищцата 364,27 лв. за
разноски, а ищцата на ответницата – 210 лв. След извършена компенсация ответницата
ще следва бъде осъдена да заплати на ищцата 154,27 лв.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
РАЗВАЛЯ
на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, до
размер ½ идеална част, сключеният с Нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 91, т. VІІІ, рег. №
6367, д. № 591/18.09.2014 год. на
нот. Д. М., рег. № 393 в РНК, р-н на действие ЛРС, поправен с Нотариален акт за
поправка на нотариален акт за прехвърляне на щу задължение за гледане и
издръжка № 7, т. ХІ, рег. № 8382, д. № 853/15.12.2014
год. на нот. Д. М. Договор, с който Н.А.Н.,
ЕГН **********,*** и К.Г.А.са
прехвърлили на В.В.Р., ЕГН **********,*** правото на
собственост върху следните недвижими имоти:
- 174 кв.м., представляващи идеална част от ПИ с идентификатор
44238.505.1761 по КККР на гр. Лом, одобрени със Заповед №
РД-18-5/26.01.2009 гд. На изп.директор на АГКК, целия с площ от 522 кв.м., с
трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване –
ниско застрояване (до 10 м.), с административен адрес: ******, № по предходен
план 1761ь до съседи: 44238.505.6167, 44238.505.6140, 44238.505.1760,
44238.505.1758,
- заедно със САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в СГРАДА с
идентификатор 44238.505.1761.1.2, с адрес: ******, ет. 1, намиращ се в
сграда с идентификатор 44238.505.1761.1 в ПИ с идентификатор 44238.505.1761, с
трайно предназначение – жилище, апартамент, брой нива на обекта – едно,
застроена площ 60,33 кв.м., до съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж 44238.505.1761.1.1, под обекта няма, над обекта няма, заено със
съответния процент от общите части на сградата от правото на строеж и
- СГРАДА с идентификатор 44238.505.1761.4, с адрес: ******,
разположена в ПИ с идентификатор 44238.505.1761, със застроена площ 24,00
кв.м., етаж – един, предназначение – хангар, депо, гараж, срещу задължеието на приобретателя В.В.Р., ЕГН **********,*** да
поеме гледането и издръжката на прехвърлителите за в бъдеще, като им осигури
спокоен живот съобразно нуждите и здравословното им състояние докато са живи,
като прехвърлителите са съглани грижите да бъдат упражнявани както лично от
приобретателя, така и чрез трето лице
поради неизпълнение
на задължението за гледане и издръжка от В.В.Р., ЕГН **********,*** по отношение на Н.А.Н., ЕГН **********,***, като ОТХВЪРЛЯ иска над уважената част от
½ до претендираното пълно разваляне на договора, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОПРЕДЕЛЯ на Н.А.Н., ЕГН **********,***
шестмесечен срок от влизане в сила на решението за отбелязването му на
основание чл.115, ал.2 от ЗС.
ОСЪЖДА
В.В.Р., ЕГН **********,*** да
заплати на Н.А.Н.,
ЕГН **********,***, направените по делото разноски в размер на 154,27 лв. /сто петдесет и четири лева, двадесет
и седем стотинки/, съобразно уважената част от претенцията.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен
срок от съобщението.
Районен съдия: