Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1369 22.11.2022г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, XVI-ти състав, на двадесет и седми октомври две хиляди
двадесет и втора година, в публично заседание, в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
Членове: МАРИНА НИКОЛОВА
ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
Секретар: В.Т.
Прокурор: Дарин Христов
като разгледа докладваното от съдията Д.Гальов КАНД № 1754 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от
Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Е.Ц.К. ***, чрез
упълномощен процесуален представител, против Решение № 130 от 01.06.2022г.,
постановено по НАХД № 203 от 2022г. по описа на Районен съд– гр.Несебър, с
което е потвърдено наказателно постановление № 22-0304-000008 от 01.02.2022г., издадено от Началник-сектор при
ОД МВР- гр.Бургас, РУ-Несебър. С посоченото НП на касатора е наложена глоба в
размер на 50 лева, за нарушение по чл.104а от ЗДвП.
Според КЖ решението е неправилно поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и противоречие с нормите на
материалния закон. Изтъква се, че описанието на фактическата обстановка в акта
и в НП е „крайно лаконично“, което накърнявало правото на защита.
От събраните по делото доказателства „не се
установяват по безсъмнен начин нарушенията, поради което същите следва да се
считат за недоказани“.
РС приложил материалния закон неправилно, като приел
наличието на достатъчно доказателства за „извършените нарушения“. В тежест на
АНО е да докаже наличието на всички обстоятелства, описани в АУАН и НП, които
са основание за налагане на наказанието. Преценката на първата инстанция на
съда е направена при спорни обстоятелства, за установяването на които
наказващият орган не ангажирал достатъчно доказателства. Направено е искане,
касационната инстанция да отмени оспореното решение на Районен съд – Несебър и
да отмени процесното наказателно постановление.
Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по
чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК – неправилно решение поради допуснато нарушение
на материалния закон и съществени процесуални нарушения.
В съдебно заседание, касаторът не се явява и не се
представлява. Не са ангажирани нови доказателства.
Ответникът по касация не се явява и не изпраща
представител в съдебно заседание. Не взема становище по касационната жалба. Не
са ангажирани нови доказателства.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава
заключение за неоснователност на оспорването и предлага да бъде оставено в сила
решението.
След
като прецени доводите и становищата на страните, събраните по делото
доказателства и въз основа разпоредбите на закона, настоящият състав на Административен
съд – гр.Бургас намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна
страна, по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която съдебният акт бил
неблагоприятен и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради
което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Налице са предпоставките за разглеждане на жалбата по същество, при което
съдът съобрази следното:
Производството пред Районен съд – Несебър е образувано
по жалба на Е.Ц.К. *** против наказателно
постановление № 22-0304-000008
от 01.02.2022г.,
издадено от Началник-сектор при ОД МВР- гр.Бургас, РУ-Несебър, с което на
лицето в качеството на водач на МПС е наложена глоба в размер на 50 лева, за
нарушение по чл.104а от ЗДвП, за това, че на 13.01.22г. в 12.25 часа в к-с
„Слънчев бряг“ до хотел „Диамант“, в посока гр.Несебър, управлява МПС- л.а. „Х.С.Ф.“,
с рег.№ А **** КС, а по време на управлението на автомобила, водачът използва
мобилен телефон без устройство, позволяващо използването му без участие на
ръцете. В текста на акта и на НП е посочена нарушената правна норма и е цитиран
дословно законовият текст. В НП се съдържа и конкретната санкционна норма, въз
основа на която се налага глобата- чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП.
С оспореният съдебен акт, Районен съд – Несебър е потвърдил
наказателното постановление, а за да постанови това решение съдът приел, че
акта и НП са съставени от компетентни органи, в хода на АНП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, а видно от мотивите на съдебния
акт в същият са обсъдени приложените писмени, а така също и ангажираните гласни
доказателства. Възраженията на санкционираното лице за формална незаконосъобразност
на акта и НП са били направени още пред първоинстанционния съд, който ги е
отхвърлил, поради тяхната неоснователност. Изрично е посочено, че събраните по
делото доказателства се кредитират от съда, като непротиворечиви, а твърденията
на жалбоподателя, че използва система на автомобила с функция „блутуут“,
посредством която не използва ръцете си за употреба на мобилния телефон, не са
подкрепени от съответни доказателства. Обоснован е извод, че нарушението е
доказано, съответно е осъществен състава на чл.104а от ЗДвП, въвеждащ забрана
на водачите на МПС да използват мобилни телефони при управление на МПС, поради
което законосъобразно е определена глобата в размер на 50 лева, чийто размер и
не подлежи на редуциране.
При така констатираната процесуална и материална законосъобразност,
решаващият състав потвърдил НП изцяло и възложил на жалбоподателя разноските, а
именно в размер на 16 лева /пътни разходи на изслушания свидетел/.
Настоящият касационен състав счита, че решението на първоинстанционния съд е ПРАВИЛНО.
Съгласно чл.63в
от ЗАНН решението подлежи на обжалване пред административния съд, на
основанията предвидени в НПК, по реда на глава ХІІ от АПК, а на основание
чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, касационната инстанция следи служебно.
Настоящият състав
намира, че оспореният съдебен акт е законосъобразен. Съдебното решение изцяло е
съобразено с указанията на материалния закон и процесуалните правила. При
постановяването му, съдът е описал относимите към предмета на делото факти и
обстоятелства, а въз основа на тях са направени верни изводи, които настоящият
съд споделя изцяло.
Актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление
отговарят на изискванията на ЗАНН, респективно съдържат изискуемите реквизити,
съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както правилно констатирал и предходният съд.
Описанието на нарушението е ясно и включва всички негови елементи, поради което
доводите на касатора в противоположната насока са неоснователни. Деянието е и
доказано по категоричен начин, както от приложените писмени доказателства, така
и от ангажираните гласни доказателства, които са последователни и непротиворечиви.
Показанията на свидетеля- очевидец не са оборени от други доказателства, които
да са представени от страна на жалбоподателя, а именно оспорващата страна
следва да ги ангажира, ако цели да опровергае установеното с показанията на
полицейския служител. Извършената правна квалификация на нарушението е
прецизна, като е наложена именно фиксираната от законодателя санкция по вид и
размер, определена въз основа на съответстващата санкционна норма.
Предвид изложеното,
касационният състав намира, че първоинстанционното
решение е валидно, допустимо и правилно, от което произтича оставянето му в
сила, респективно жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА и се оставя без уважение.
Разноски не се претендират от ответника по касация и не се присъждат.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2, вр. с чл.218
от АПК, във
връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХVI-ти състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 130 от 01.06.2022г.,
постановено по НАХД № 203 от 2022г. по описа на Районен съд– гр.Несебър.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване и протестиране.
Председател:
Членове: 1.
2.