МОТИВИ към Присъда № 67/11.02.2010г. по НОХД
2095/2009г. по
описа на ПРС ХХV н.с.
Районна прокуратура - гр. Пловдив е повдигнала
обвинения срещу подсъдимия И.А.Б. за
това, че на 17.01.2009 г. в. с. Т., обл. П. като непълнолетен, но като е
разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения
ред и изразяващи явно неуважение към обществото - престъпление по чл.325, ал. 1 вр. чл. 63 ал. 1 т. 4 от НК;
И затова, че на 17.01.2009 г. в с. Т., обл. П. като
непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е
могъл да ръководи постъпките си, по хулигански подбуди е причинил на В.Д.К. с
ЕГН **********, лека телесна повреда представляваща разстройство на здравето
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК и изразяваща се в: разкъсно-контузна
рана на кожата в дясно-тилно; разкъсно-контузна рана на кожата в дясно
челно-теменно; разкъсно-контузна рана на кожата в дясно челно-теменно-слепоочно;
разкъсно-контузна рана на кожата в дясно челно-теменно; разкъсно-контузна рана
с V-образна форма в дясно челно-теменно; разкъсно-контузна рана на кожата в
дясно теменно; кръвонасядания и охлузвания на кожата по предна повърхност на
дясна ушна мида; сътресение на мозъка – престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 12 вр.
чл. 130 ал. 1 вр. чл. 63 ал. 1 т. 4 от НК.
В съдебно заседание представителят на
Районна прокуратура - Пловдив поддържа изцяло повдигнатите обвинения. Излага
подробен анализ на фактите и доказателствата по делото, като обосновава извод
за доказаност на обвинението и наличие на предпоставки съдът да постанови
осъдителна присъда спрямо подсъдимия. Предлага на Б. да бъде наложено наказание
ориентирано към минималното предвидено в закона, като изпълнението на същото да
бъде отложено. Счита, че подсъдимият следва да бъде осъден да заплати
разноските по делото.
Адв. П., защитник на подсъдимия Б.,
излага съображения за установена по делото фактическа обстановка различна от
приетата от прокурора. Излага подробни доводи относно това, коя от версиите и
защо следва да бъде възприета от съда – тази изложена от пострадалия или
подсъдимия. След подробен анализ на фактите по делото прави извод, че
обвиненията не са доказани и следва подзащитният му да бъде оправдан.
Подсъдимият Б. дава обяснения. Счита, че
не е виновен по повдигнатите обвинения, поддържа становището на адв. П. и моли
да бъде признат за невинен.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият И.А.Б. e роден на *** ***, ****, ****, български гражданин,
неженен, с основно образование, ученик в 9-ти клас в ОУ с. Ж., ЕГН **********.
На 17.01.2009г. преди полунощ
подсъдимият И.Б. спрял таксиметров автомобил, управляван от пострадалия В.К.. Б.
поискал да бъде откаран до дома си в с. Т.. В себе си подсъдимият не разполагал
с достатъчно средства, за да заплати курса. След пристигане в с. Т. Б. посочил
на К. да спре на около стотина метра от дома му в близост до кметството и
полицейското управление. При спиране на автомобила подсъдимият нанесъл на К.
няколко удара с метален бокс в областта на главата. К. въпреки нараняванията
успял да реагира на атаката. Двамата се сборичкали първоначално в автомобила, а
след това и отвън до превозното средство. К. отнел бокса от подсъдимия, нанесъл
му удари с ръце и крака. Б. дал на К. мобилния си телефон до заплащане на
таксиметровия превоз. К. успял да надделее над подсъдимия, като го притиснал
към земята. Б. надал вик за помощ. В намиращото се наблизо полицейско
управление дежурен бил свидетеля Р.. Чувайки вик за помощ служителят на реда
излязъл и се намесил като разтървал двамата. За случилото се уведомил и свой
колега С.. С. бил наблизо и се отзовал, като провел беседа с подсъдимия и
пострадалия. К. предал на служителите на МВР бокса и телефона на Б.. Била
извикана бърза помощ, като лекарския екип прегледал подсъдимия и К., като
последния бил откаран до медицинско заведение.
На К. били причинени разкъсно-контузна
рана на кожата в дясно-тилно; разкъсно-контузна рана на кожата в дясно
челно-теменно; разкъсно-контузна рана на кожата в дясно челно-теменно-слепоочно;
разкъсно-контузна рана на кожата в дясно челно-теменно; разкъсно-контузна рана
с V-образна форма в дясно челно-теменно; разкъсно-контузна рана на кожата в
дясно теменно; кръвонасядания и охлузвания на кожата по предна повърхност на
дясна ушна мида; сътресение на мозъка.
Б. получил следните наранявания: оток с
охлузване на кожата челно-теменно в окосмената част на главата, отдясно на
стреловидната линия; охлузване на кожата в дясно тилно; кръвонасядане под
лигавицата на дясната половина на долната устна; сътресение на мозъка; контузия
на кожата на гръдния кош; охлузване на кожата от ляво странично на седалището
под горния ръб на лявата хълбочна кост; охлузване на кожата по предната
повърхност на лявата колянна става; кръвонасядане и охлузвания на кожата по
задната повърхност на дясна предмишница над гривнената става; охлузвания на
кожата на гърба на дясната длан; охлузвания на кожата на гърба на лявата длан;
охлузване на кожата в областта на ІV пръст на дясната длан; охлузване на кожата
на гърба на лявата длан; охлузване на кожата в областта на ІІ пръст на лявата длан.
Видно от заключението на съдебномедицинската
експертиза на К. са причинени травматични увреждания от действието на твърд тъп
предмет с изразен ръб /ръбове/ и е възможно да са получени по посочения от
пострадалия начин – от удар с метален бокс в главата. Разкъсно-контузните рани
по кожата на главата на К. са причинени от действието на сравнително по-голяма
сила и са в причинна връзка с инцидента на 17.01.09г. Било е причинено
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
От заключението на СМЕ на подсъдимия Б. се установява,
че са причинени травматични увреждания от действието на твърд тъп предмет със
или без ръб /ръбове/ и е възможно да са получени по посочения от Б. начин.
Двете охлузвания на кожата в областта на главата е възможно да са причинени от
удари с метален бокс. Останалите увреждания на кожата в областта на главата е
възможно да са получени след удари с юмруци. Уврежданията в областта на дясната
предмишница е възможно да са получени от притискане на ръката при нейното
извиване. Контузията на гръдния кош е възможно да е получена след ритане в тази
област. Охлузванията на кожата в областта на двете длани и на кожата на
пръстите на дланите е възможно да е получена след удари с металния бокс, а така
също и след падане на земята. Охлузванията на кожата в областта на долните
крайници е възможно да са получени след падане на земята. Всички травматични
увреждания по тялото на Б. се причинени от действието на сравнително малка сила
и са в причинна връзка с инцидента на 17.01.09г. Било е причинено разстройство
на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
От заключението на СПЕ на
подсъдимия е видно, че Б. е разбирал свойството и значението на извършеното и е
могъл да ръководи постъпките си към инкриминирания момент. Може да възприема и
възпроизвежда факти от значение по делото.
Гореописаната фактическа
обстановка се установява по категоричен начин отчасти от обясненията дадени в
съдебно следствие от подсъдимия И.А.Б.. Възприетото от съда се потвърждава от показанията на
свидетелите И.Р., И.С., А.Б. и отчасти от показанията на свидетелите В.К. и В.Б.,
дадени непосредствено пред съда. Както и от показанията на свидетеля Р. дадени
пред орган на досъдебното производство, прочетени и приобщени към
доказателствения материал на основание чл.281 от НПК. Също и от приобщените по
делото писмени доказателства – справка съдимост /л.10/; характеристична справка
/л.13/; разписка от 16.03.09г. /л.37/; протокол за доброволно предаване от
18.01.09г. /л.38/; копие от фискален бон /л.41/; договор за услуга /л.42/;
характеристика /л.43/; СМУ № 68/09г. /л.45,46/; СМУ № 69/09г. /л.47,48/. Също
така от заключението на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза
относно уврежданията, причинени на пострадалия К. и от СМЕ относно причинени на
подсъдимия Б. травматични увреждания. Също и от заключението на СПЕ на Б..
Както и от извършеното действие по разследване оглед, съставения за него
протокол и фотоалбум. Също и от вещественото доказателство по делото метален
бокс, от извършения оглед на веществените доказателства, съставения за това
действие протокол и фотоалбум.
Съдът отчасти кредитира
обясненията на подсъдимия И.А.Б. като не ги възприема в
частта им относно твърдението на подсъдимият, че сбиването с пострадалия е
настъпило след като К. се е ядосал, че Б. не разполага с пари и не се е
съгласил да изчака Б. да вземе пари от дома си и да заплати курса, като е отнел
мобилния телефон на подсъдимия без негово съгласие. Заявеното от подсъдимия в
тази му част се опровергава от показанията на свидетелите К., Р. и С., както и
от заключенията на двете съдебномедицински експертизи. Видно от показанията на
тримата свидетели сбиването между К. и Б. е последвало след безпричинно
нападение от страна на подсъдимия, като именно той е започнал да удря с бокс К.
в областта на главата. От показанията на посочените свидетели също се
установява, че Б. е дал доброволно мобилния си телефон на пострадалия, тъй като
не е разполагал със средства да заплати таксиметровия превоз. Съдът относно
обсъжданите обстоятелства дава вяра на показанията на свидетелите К., Р. и С. като
счита, че същите за взаимноподкрепящи се, както и са в съответствие с обективно
установените наранявания по подсъдимия и пострадалия и със заключенията на
двете съдебномедицински експертизи. Видно от обективните изводи на вещото лице
е, че травматичните увреждания получени от К. са причинени от действието на
сравнително по-голяма сила. Това говори за по-активно участие на Б. в сбиването
и по-голяма агресия проявена от него спрямо пострадалия. По изложените съображения
и относно обсъжданите обстоятелства съдът не кредитира обясненията на подс. Б.,
като ги възприема в останалата им част.
Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите Р. и С., дадени пред
съдебния състав и показанията на Р. дадени пред орган на досъдебното
производство, прочетени по реда на чл.281 от НПК като обективни, последователни, логични и категорични, подкрепящи се от
другите доказателства по делото. Свидетелите са незаинтересовани от изхода на делото,
което прави и показанията им безпристрастни такива. Изнесените от свидетелите
факти са подкрепени от останалите доказателства по делото, а именно от изготвените
СМЕ и от показанията на К..
Съдът дава вяра на
показанията на свидетеля А.Б.. В конкретния
случай съдът счита, че въпреки наличието на близки родствени връзки с
подсъдимия изнесените от свидетеля факти са истинни. Свидетелят не е имал преки
наблюдения относно случилото се в инкриминирания момент като единствено е
възприел нараняванията по сина си на следващия ден. Показанията на свидетеля са
в съответствие със заключението на СМЕ относно травматични увреждания причинени
на подсъдимия.
Съдът отчасти кредитира
показанията на свидетеля К.. Пострадалият макар, че е заинтересован от изхода
на делото, според настоящият състав в по-голямата част дава показания, които са
достоверни и обективни. Изнесените по делото факти от свидетеля са в
съответствие с показанията на Р. и С., също и със заключенията на
съдебномедицинските експертизи. Разказът на К. е логичен, убедителен и
безпротиворечив. Съдът единствено не дава вяра на заявеното от К. относно
датата, на която се е случило инкриминираното събитие. Вероятно поради
изминалото време или объркване пострадалият посочи дата 19.02.09г. Видно от
показанията на останалите свидетелите, от обясненията на подсъдимия е, че
вярната дата е 17.01.09г. Това се установява и от писмените доказателства по
делото – протокол за оглед от 18.01.09г., протокол за доброволно предаване от
18.01.09г., съдебно медицински удостоверения от 19.01.09г. В останалата им част
съдът кредитира показанията на свидетеля К..
Настоящият състав отчасти
кредитира показанията на свидетелката В.Б. като не дава вяра на заявеното от
майката на подсъдимия в частта относно това, че шофьорът на таксито не е
изчакал подсъдимият да вземе пари, за да плати курса, а вместо това нападнал Б., започнал да го бие и му взел
мобилния телефон. Свидетелката не е възприела пряко изнесените от нея факти, като
за твърдените събития е научила от подсъдимия, като препредава пред съда
разказа на Б.. Разказът на свидетелката в посочената му част е в противоречие с
показанията на свидетелите К., С. и Р., чиито впечатления за случилото се през
инкриминираната нощ са по-непосредствени и се приемат от съда за достоверни. В
останалата им част съдът възприема показанията на свидетелката.
Настоящият състав напълно
възприема заключението на изготвената съдебно
медицинска експертиза относно
уврежданията причинени на К., като намира заключението на вещото лице за обективно, логично,
незаинтересовано, компетентно изготвено, с необходимите професионални знания и
опит, в съответствие с материалите по делото.
Съдът кредитира и
заключението на СМЕ на подсъдимия Б.. Заключението е подробно и мотивирано.
Вещото лице обосновано е достигнало до изводите си въз основа на обективно
установени факти и своите медицински познания.
Съдебният състав възприема и
заключението на СПЕ относно подсъдимия. Експертното заключение е безпристрастно,
компетентно и убедително. Изводите на вещото лице са аргументирани и подробни.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Поради гореописаните фактически обстоятелства, съдът
намира, че подсъдимият И.А.Б. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.325, ал. 1 вр. чл. 63 ал. 1 т. 4 от НК
за това, че на 17.01.2009 г. в. с. Т., обл. П. като непълнолетен, но като е
разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения
ред и изразяващи явно неуважение към обществото.
От обективна страна деянието е осъществено от
подсъдимия Б., тъй като реализираните от него непристойни действия са извършени
на публично място, нарушили са обществения ред. Подсъдимият безпричинно е
нанесъл удари с бокс в областта на главата на пострадалия К.. Побоят е нанесен
на общодостъпно място пред кметството в с. Т.. Предизвикал е неодобрение и
възмущение у узналите за това свидетели. Засегнати са установения в страната
ред и общественото спокойствие. Изпълнителното деяние е осъществено чрез
непристойни действия – нанесен побой на улицата. Поведението на подсъдимия е
било агресивно и непредизвикано от нищо. Б. е демонстрирал незачитане и неуважение
към обществените норми и морал. По този начин е демонстрирал необвързаността си
с приетия в обществото ред.
От субективна страна деянието е извършено при форма на
вина пряк умисъл, тъй като подсъдимият Б. е съзнавал обществената опасност на
деянието, предвиждал е неговите обществено опасни последици и е желаел
настъпването им. Подсъдимият е съзнавал, че нарушава обществения ред,
демонстративно, изключително укорително и агресивно и с нищо непредизвикано е
поведението му на неуважение, пренебрежение и незачитане на обществените
порядки и личността и здравето на пострадалия. Б. е разбирал свойството и
значението на извършеното. Контролирал е постъпките си. В този смисъл е и
изготвената по делото СПЕ.
С оглед гореописаните фактически обстоятелства,
съставът намира, че подсъдимият И.А.Б. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 12 вр. чл.
130 ал. 1 вр. чл. 63 ал. 1 т. 4 от НК за това, че на 17.01.2009 г. в с. Т.,
обл. П. като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, по хулигански подбуди е
причинил на В.Д.К. с ЕГН **********, лека телесна повреда представляваща
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК и изразяваща
се в: разкъсно-контузна рана на кожата в дясно-тилно; разкъсно-контузна рана на
кожата в дясно челно-теменно; разкъсно-контузна рана на кожата в дясно
челно-теменно-слепоочно; разкъсно-контузна рана на кожата в дясно челно-теменно;
разкъсно-контузна рана с V-образна форма в дясно челно-теменно;
разкъсно-контузна рана на кожата в дясно теменно; кръвонасядания и охлузвания
на кожата по предна повърхност на дясна ушна мида; сътресение на мозъка.
От обективна страна деянието е осъществено като са
засегнати обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на
човешкото здраве и физическата цялост на личността. Изпълнителното деяние е
осъществено чрез действия като подсъдимият е нанесъл удари на К.. Налице е и
резултат – увреден е организмът на пострадалия, като са му били причинени разкъсно-контузна
рана на кожата в дясно-тилно; разкъсно-контузна рана на кожата в дясно
челно-теменно; разкъсно-контузна рана на кожата в дясно челно-теменно-слепоочно;
разкъсно-контузна рана на кожата в дясно челно-теменно; разкъсно-контузна рана
с V-образна форма в дясно челно-теменно; разкъсно-контузна рана на кожата в
дясно теменно; кръвонасядания и охлузвания на кожата по предна повърхност на
дясна ушна мида; сътресение на мозъка. Травматичните увреждания са причинили
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, в какъвто
смисъл е и заключението на СМЕ.
Подсъдимият Б. е извършил деянието си
при наличие на „хулигански мотив”, а именно без наличие на повод е нарушил
обществения ред, като по този начин е демонстрирал необвързаност със социалните
норми и явно незачитане на личността и здравето на пострадалия. Реализираните
от него непристойни действия са извършени на публично място, нарушили са
социалните норми. Засегнати са установения в страната ред и общественото
спокойствие. Подсъдимият е демонстрирал агресия и употреба на сила,
несъвместими с обществените норми и морал. По този начин е демонстрирал
необвързаността си с приетия в обществото ред. С нищо непредизвикана и напълно
неоправдана е агресията проявена от Б..
От субективна страна
престъплението е извършено при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал
противоправния характер на извършеното, предвиждал е и е целял настъпването на
общественоопасните последици на деянието. Последното се установява по безсъмнен
начин от личните му действия на инкриминираната дата, когато той съзнателно е
нанесъл удари на пострадалия на публично място, съзнавайки ефекта, значението и
отражението им върху здравето на К., както и че демонстрира явно неуважение към
обществото. Б. е разбирал
свойството и значението на извършеното. Могъл е да ръководи постъпките си. Това
е видно от заключението на изготвената по делото СПЕ.
Поради изложените
съображения съдът не споделя аргументите на адв. П. относно недоказаност на
обвинението и несъставомерност на деянията. В действителност и налице са две
взаимоизключващи се версии относно случилото се в инкриминирания момент. Съдът
обаче не възприема изложените от адв. П. аргументи относно по-голяма тежест и
житейска логика на тезата на подсъдимия. Напротив именно версията разказана от Б.
не се възприема от съда, за което вече бяха изложени мотиви. Житейски нелогично
е според настоящия състав К. да нанесе побой над непълнолетния Б., тъй като
последния няма пари да заплати таксиметровата услуга, както и да не го пуска да
отиде до дома си и да вземе пари. Подобно поведение от К. с нищо не би му
помогнало да получи заплащане за извършения превоз. Напротив далеч по-нелогично
е поведението на Б., който спира таксиметровия автомобил на известно разстояние
от дома си уж с идеята да отиде пеша до жилището, за да вземе пари и да се
издължи за курса. Освен житейски неоправдана тезата на подсъдимия е най-вече
изолирана от доказателствата по делото. Показанията на свидетелите С. и Р.
опровергават твърденията на Б. и подкрепят разказа на К.. До същия извод водят
и заключенията на двете съдебномедицински експертизи, които сочат на по-дейно
участие, повече сила в ударите и съответно по-голяма агресия проявена от
подсъдимия. Изолирано от доказателствената съвкупност е и твърдението на
подсъдимия, че К. е отнел мобилният му телефон без съгласието му. И самият Б.
не може да посочи механизъм, по който това се е случило. Ето защо и съдът
приема изложените от подсъдимия твърдения като негова защитна теза, целяща
избягване на наказателна отговорност за извършеното.
Адв. П. също счита, че съставът на
престъплението хулиганство не е бил осъществен от подс. Б. тъй като мястото
според него не е било обществено, липсвали хора възприели случващото се. Настоящият
състав не споделя изложените от защитата съображения в този смисъл. Видно от
показанията на свидетелите Р., С., А. и В.Б. всички те са научили за случилото
се. К. и двамата служители на МВР непосредствено са били на мястото. Инцидентът
се е състоял на място, което е публично, всеобщо достъпно, а именно на улица в
центъра на населеното място, в непосредствена близост до кметството.
Предвид квалификацията на реализираното от подсъдимия
деяние, като такова по чл.325 ал.1 вр.
чл. 63 ал. 1 т. 4 от НК, съдът счита, че за постигане целите на
наказанието по чл.60 от НК, а най-вече да се въздейства предупредително и
превъзпитателно върху дееца, е необходимо да се определи наказание лишаване от
свобода както и обществено порицание. При индивидуализация на така определеното
по вид наказание лишаване от свобода, съдът счита, че същото следва да се
определи като се отчетат всички обстоятелства по делото. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства се отчитат чистото съдебно минало, младата възраст.
Отегчаващи отговорността не се установиха. Поради това, съдът е на становище,
че за цитираното престъпление с оглед обществената опасност на дееца и деянието
е най-справедливо на И.А.Б. да се
определи и наложи наказание при условията на чл.54, ал.1 от НК и след
редукцията съгласно чл. 63 ал. 1 т. 4
от НК в минималния законов размер, а именно лишаване от свобода за срок
от три месеца и обществено порицание, което да се изпълни чрез обявяване на
присъдата в учебното заведение, където учи подсъдимия.
Съдът приложи разпоредбата на чл.69 ал.1
вр. чл.66, ал.1 от НК, като отложи изпълнението на наказанието три месеца
лишаване от свобода за срок от три години, тъй като намери, че за постигане
целите на наказанието и за поправянето на подсъдимия не се налага, той да
изтърпи наложеното наказание “Лишаване от свобода” в размер по-малък от три
години, а именно за срок от три месеца. Налице са и законовите предпоставки за
това – подсъдимият Б. не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от
общ характер.
Предвид квалификацията на реализираното
от подсъдимия деяние, като такова по чл. 131 ал. 1 т. 12 вр. чл. 130 ал. 1 вр.
чл. 63 ал. 1 т. 4 от НК, съдът счита, че за постигане целите на наказанието по
чл.60 от НК, а най-вече да се въздейства предупредително и възпитателно върху
дееца, е необходимо да се определи наказание „Лишаване от свобода”. При
индивидуализация размера на така посоченото наказание, съдът отчита всички
обстоятелства по делото – ниската обществена опасност на дееца и обществената
опасност на деянието и причинения от деянието престъпен резултат. С оглед на
така изложеното, съдът счита, че най-справедливо и съответно на извършеното
деяние е при условията на чл.54, ал.1 от НК и след редукцията съгласно чл. 63 ал. 1 т. 4 от НК на И.А.Б. да се определи и наложи
наказание “Лишаване от свобода” в минималния предвиден в закона размер за срок
от три месеца. Като смекчаващо отговорността обстоятелство се отчита чистото
съдебно минало, младата възраст. Отегчаващи отговорността обстоятелства не се
установиха.
Съдът приложи разпоредбата на чл.69 ал.1
вр. чл.66, ал.1 от НК, като отложи изпълнението на наказанието три месеца
лишаване от свобода за срок от три години, тъй като намери, че за постигане
целите на наказанието и за поправянето на подсъдимия не се налага, той да
изтърпи наложеното наказание “Лишаване от свобода” в размер по-малък от три
години, а именно за срок от три месеца. Налице са и законовите предпоставки за
това – подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер.
На основание чл.23, ал.1 от НК, тъй като
двете деяния са били осъществени при условията на съвкупност от подс. Б. преди
да има влязла в сила присъда, за което и да е от тях, съдът е определил общо
най-тежко наказание „Лишаване от свобода” в размер на три месеца.
На основание чл.69 ал.1 вр. чл.66 ал.1
от НК съдът отложи изпълнението на така определеното общо най-тежко наказание три
месеца лишаване от свобода за срок от три години като счете, че за постигане
целите на наказанието и най-вече с оглед поправянето на подсъдимия не е
наложително той да изтърпи наказанието.
Съгласно нормата на чл.23 ал.2 от НК към
така определеното общо най-тежко наказание три месеца лишаване от свобода съдът
е присъединил и наказанието обществено порицание, като е постановил същото да
се изпълни чрез обявяване на присъдата в учебното заведение, където учи
подсъдимия.
Относно вещественото доказателство
метален бокс на съхранение в РУ на МВР с. Т. съдът постанови да бъде унищожено
като вещ без стойност след влизане на присъдата в сила.
На основание
чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият И.А.Б. е осъден да заплати със съгласието на законен
представител в полза на държавата по сметка на ВСС направените разноски по
делото в размер на 170лв.
Поради
изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/П/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР: Б.К.