№………./……..1.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание, проведено на 24. 01. 2020г. , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН
АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдия Митева
въззивно търговско дело № 1461 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано
по реда на чл.250 от ГПК и чл.247 от ГПК.
С решение №
1224/30.12.2019г съдът е разгледал въззивна жалба вх.№ 53708/23.07.19г.,
подадена от А.Н.С. и О.А.С., срещу решение №3372/19.07.2019г., постановено по
гр.д. №12272/18г. по описа на ВРС, 40 с-в,
и като е констатирал служебно недопустимост на част от него и
неоснователност на оплакванията на въззвиниците, е
обезсили само частта, съответна на недопустима квалификация, и е потвърдил
изцяло решението, с което са били отхвърлени исковете им срещу „МИГ МАРКЕТ“ООД
за установяване на нищожност на договор, евентуално на клауза от него, както и
за връщане на сумите от 5209.54лв на първия ищец и 2542.58лв на втория ищец,
платени от всеки от тях в изпълнение на задължение като цена на услуга по поддържане
и управление на общи части на апартаментен хотел, уговорена в недействително
съглашение.
Постъпила е молба вх.№111/03.01.2020г
от пълномощника на въззивниците, с която се иска поправка на решението в две негови части. Твърди, че на
20.11.2019г, посочена като дата на издаване на решението не е вярна, тъй
като по- късно ( към 18.12.2019г, когато
е било проведено заседание за поправка
на протокол) решение не е било обявено. Сочи, че погрешно е посочено и указание
до страните за необжалваемост на решението, тъй като
мотивите в тези насока на съда несъответстват на възприетите доводи за правната
природа на спорните отношения като договаряне по ЗУЕС, неправилно е преценен
търговския характер на сделката и практиката на ВКС е възприета едностранчиво.
Допълнително в същата молба се излага и искане за допълване на произнасянето. въззивниците, чрез пълномощника си
считат, че произнасянето на съда е останало непълно, поради разглеждането само
на иск с правна квалификация по чл. 34 вр. чл. 55 ЗЗД. Считат, че след изключването на общия иск за неоснователно обогатяване по
чл. 59 ЗЗД съдът е следвало да разгледа претенция по специалния състав на
неоснователното обогатяване като евентуален иск, отделно от разгледания друг
иск по чл. 34 ЗЗД. Евентуално считат, че при липса на отделно произнасяне по
всички основания, посочени като пораждащи неоснователно обогатяване хипотези
(не само поради нищожността на договора, но и поради начина на неговото
изпълнение и използването на средствата получени от собственици на обекти в
сграда А за издръжка на сграда Б в отклонение от договорено предназначение),
ищците биха били лишени от правосъдие, което налага да им бъде указан изрично
ред за защита. Допълнително се иска и обезсилване на цялото първоинстанционно
решение, основано на спор за договор за сграда А, какъвто страните не са сочили
и не е установен по делото. Считат, че такова произнасяне се дължи поради
служебно задължение на съда да следи за допустимост на обжалвания акт.
В даденият срок, изтекъл
на 22.01.2020г ответната страна „МИГ МАРКЕТ“ООД не е изразила становище по молбата.
След като се запозна с материалите по делото
и съобрази доводите на страните, настоящият състав на съдът направи, следните
фактически и правни изводи:
Молбата е принципно
допустима, като подадена в срок от легитимирани лица и основана на твърдания за очевидни грешки и непълноти на обявено решение.
Разгледана по същество молбата е неоснователна, като съображенията за това са
следните:
I.
По искането за поправка( пункт 1 и 4 от
молбата) :
Съдът е обявил
съдебния си акт на 30.12.2019, когато решението е вписано в съдебните книги и е
било регистрирано с тази дата под № 1224 в регистър по чл. 235 ал.5 ГПК, вр.
чл. 360н ЗСВ. Посочената от молителите дата 20.11.2019г е денят, в който е било
проведено съдебното заседание по съществото на спора, приключено е съдебното
дирене и съставът е обявил, че ще произнесе решение, след като бъде изготвено
от докладчика. Грешка в тази дата не е допусната, дори и да се отчете, че
по-късно на 18.12.2019г действително е проводено още едно заседание, но то не е
имало за предмет само поправка на протокол.
Тъй като тази процедура не е засегнала съдебното дирене и действията на
съда от значение за решаване на спора по същество, не е било нужно и да се
посочва от съда при обозначаване на заседанието, в което делото е решено. Тази дата има значение за времевите
предели на силата на пресъдено нещо и затова може да се посочи само към края на
съдебното дирене. Искането за поправянето й с друга дата е неоснователно.
Въззивният съд е
обосновал с изрични мотиви, указанието до страните за начина на обжалване на съдебното
решение. Тези мотиви изцяло кореспондират на формулирано в диспозитива указание
за необжалваемост. Не е налице очевидна грешка, която
да може да се поправи. Същевременно това
указание няма самостоятелно значение за силата на пресъдено нещо и не представлява
произнасяне, което обвързва страните или горестоящите инстанции. Доводите на
молителите са съответни на оплаквания за неправилен извод, а не за погрешно
изразена воля на съда. Защита на твърдяното право на обжалване страната вече е
упражнила, като е сезирала инстанцията, компетентна да разгледа жалбата и само
в хода на тази процедура оплакванията за неправилно указание могат да бъдат
разгледани.
II.
По искане за допълване (пункт 2 и 3 от
молбата):
Предмет на въззивен контрол е било решение №3372/19.07.2019г.,
постановено по гр.д. №12272/18г. по описа на ВРС, 40 с-в, с което са били
отхвърлени искове, квалифицирани от първата инстанция като:
·
Установителни
искове за нищожност на договор поради противоречие със закона в цялост, евентуално за установяване само на
нищожност на една клауза
·
Осъдителен
иск за връщане на заплатени по нищожния договор или клаузата от него суми,на основание чл. 55 ЗЗД във връзка с чл. 34 ЗЗД
·
Евентуален
осъдителен иск за заплащане на същите суми, с които ответника неоснователно се
е обогатил, на осн.
чл. 59 ЗЗД.
Въззивният съд се е произнесъл по отделно по всеки от така разгледаните
от първата инстанция искове, като е постановил и диспозитиви за:
·
Потвърждаване
на отхвърлянето на исковете за установяване на нищожност на договор, евентуално
на клауза от него
·
Потвърждаване
на отхвърлянето на осъдителния иск за връщане на сумите претендирани като
платени по недействителното задължение
·
Обезсилване
на произнасянето по претенцията за неоснователно обогатяване.
Затова не може да има каквато и да е непълнота на въззивното решение.
Доводите за пропуснат служебен контрол, налагащ цялостно обезсилване, са
оплаквания за допуснато процесуално нарушение, които могат да се разглеждат
само от по-горна инстанция, но не и от съда, издал такова решение.
Твърденията за неправилно възприета или дадена от въззивния съд
квалификация имат значение на оспорване на мотивите по прилагане на закона, и
не съответстват на липса на постановено решение. Напротив, молителите
коментират именно преценката на съда по двата разгледани от първата инстанция
осъдителни искове, в условие на
евентуалност и поради несъгласието им с възприетата от въззивният състав
идентичност на претенция, основана на чл. 55 и на чл. 34 ЗЗД извеждат искане за отделно произнасяне. Такова
допълване обаче би излязло извън обхвата на въззивния контрол, тъй като
районният съд не е разглеждал три осъдителни иска, а само два – колкото е
преценил и въззивния съд. Ако молителите считат, че някоя от техните
самостоятелно предявени и допустими претенции не е била включена в обжалваното
първоинстанционно решение, защитата им изисква да отправят искането си към
първата, а не към въззивната инстанция.
В заключение съдът
приема, че в случая не е налице основание нито за поправка, нито за допълване на
въззивно съдебно решение.
По тези съображения
въззивният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ без
уважение молба вх.№111/03.01.2020г, подадена от А.Н.С. и О.А.С., чрез адв. М.
за поправка и допълване на решение №
1224/30.12.2019г, постановено по в.т.д. 1461/19г на ВОС.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.250, ал.3 и чл.247, ал.4
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.