№ 261
гр. Варна, 22.04.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско
дело № 20243000500171 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена
въззивна жалба от И. М. Д., чрез процесуалния й представител адв. Р.Д.,
против решение №101/05.02.2024г., постановено по гр.д.№1164/23г. по описа
на ВОС, гр.о., с което е отхвърлен предявеният от И. М. Д. против “Ника
тур”ООД, гр.Варна иск за заплащане на сумата от 26 639, 44 лв.,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на 965/2130 кв.м. ид.ч.
от реална част с площ от 350 кв.м. от ПИ с идентификатор 10135.2526.1338 по
КККР, одобрени със заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в гр.Варна, ул.“2-ра“№32, м.„Свети Никола“,
за периода от 02.06.2022г. до 01.06.2023г., заключена между следните
граници: от юг: ограда на ресторант, започваща западно от сграда с
идентификатор 10135.2526.1338.6 и завършваща източно до границата на ПИ
с идентификатор 10135.2526.1338; от северозапад: сграда с идентификатор
10135.2526.1338.6; от североизток - означена в жълто полоса, заключена
между входа на закупеното от ответника заведение /ресторант/, ограда с
имота от север и входа на същото заведение откъм улицата; от изток - източна
граница на имота /път от „Долна Трака“ до „Горна Трака“/, целият с площ от
2 587 кв.м., при граници на целия имот: ПИ № 10135.2526.2564, №
10135.2526.1337, № 10135.2526.1336, № 10135.2526.1339, № 10135.2526.1341,
1
№ 10135.2526.1347, № 10135.2526.1348, № 10135.2526.1349, а съобразно
скица Приложение №8, изготвена от инж. С.К. към заключение към СТЕ,
изготвено от инж. С.К. и Д.К., която приподписана от съда е неразделна част
от съдебния акт, реална част с площ от 222 кв.м., означена със син щрих, при
граници: четириетажна масивна жилищна сграда; стълбище към вход на
сградата; масивна ограда от юг; улица от изток и частта от 100 кв.м. от север,
означена с червен щрих, при граници: входа на заведението, оградата от север
с ПИ с идентификатор 10135.2526.1337 по КК и входа откъм улицата, на осн.
чл.31, ал.2 от ЗС, както и И. М. Д. осъдена да заплати на “Ника тур”ООД
сумата от 5 820 лв., представляваща сторени по делото съдебно-деловодни
разноски, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.В жалбата се твърди, че решението е
неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради
необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира
се да бъде отменено изцяло и вместо него постановено друго, с което
предявеният иск бъде уважен до размера, заявен, че е поддържан в
последното проведено о.с.з. пред първоинстанционния съд, а именно според
установеното от изслушаната по делото експертиза-14лв. месечно за 1 кв.м.,
умножено по 222 кв.м., който ответникът ползва извън полагащите му се
100кв.м., умножено по 12 месеца.Претендират се разноски.
Въззиваемото дружество “Ника тур”ООД, гр.Варна, представлявано от
управителя Л.В.Т., в депозирания отговор по въззивната жалба в срока по
чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв.И.С., поддържа
становище за нейната неоснователност и моли обжалваното решение да бъде
потвърдено.Претендира разноски.
Във въззивната жалба е направено доказателствено искане да бъдат приети
като доказателства представените от ищцата в първото проведено по делото
пред първоинстанционния съд о.с.з. на 27.10.2023г. разпечатки на 4 бр.
екранни снимки/screenshots/ от „Фейсбук“ профил на ответника,
представляващи снимки на процесния недвижим имот, които ВОС е отказал
да приеме като доказателства по делото в последното о.с.з. на 12.01.2024г.В
отговора си по жалбата ответното дружество не е изразило становище по
искането.
Относно снимковия материал, съдебната практика - напр. решение
2
№136/11.04.2011г. по гр.д.№602/10г., ВКС, ІV гр.о., решение
№50183/14.07.2023г. по т.д.№2161/21г., ВКС, I т.о., определение
№842/25.04.2023г. по гр.д.№4066/22г., ВКС, II гр.о., определение
№50050/14.02.2023г. по гр.д.№3280/22г., ВКС, I гр.о., определение
№209/17.05.2022г. по гр.д.№597/22г., ВКС, I гр.о., и др., приема, че законът не
урежда нарочно и отделно веществените доказателства, но по аргумент на
чл.204, ал.1 от ГПК следва да се приеме, че те са необходими и допустими
доказателства в определени случаи.Вещественото доказателство е предмет,
който възпроизвежда факт от значение за делото или от който могат да се
направят доказателствени изводи за този факт.Всеки предмет може съобразно
връзката, в която се намира със значимия за спора факт, да носи спрямо него
ролята на веществено доказателство, поради което и снимковият материал
може да бъде ценен като годно доказателствено средство.Снимките са
представени своевременно от ищцата и по повод направените от ответника
възражения в отговора на исковата молба, поради което и при условията на
чл.266, ал.3 от ГПК следва да бъдат приети като доказателство по делото.
Съдът констатира, че е налице противоречие между обстоятелствената
част и петитума по въззивната жалба.От една страна се твърди, че
първоинстанционното решение се обжалва изцяло, а с него е отхвърлена
претенцията на ищцата за заплащане на сумата от 26 639, 44лв/формирана
като 965/2130 от 58 800лв./., представляваща обезщетение за лишаване от
ползване на 965/2130 кв.м. ид.ч. от реална част с площ от 350 кв.м. от ПИ с
идентификатор 10135.2526.1338.От друга се претендира след отмяна на
решението претенцията да се уважи за размера, заявен, че е поддържан в
последното проведено о.с.з. пред първоинстанционния съд, а именно според
установеното от изслушаната по делото експертиза - 14лв. общо месечно за 1
кв.м., умножено по 222 кв.м., които ответникът ползва извън полагащите му
се 100кв.м., умножено по 12 месеца.Математически тази сума възлиза на
общо 37 296лв./14х222х12/ и за частта, съответстваща на квотата на ищцата-
965/2130 кв.м. ид.ч. на 16 897лв.Горното противоречие въззивницата следва
да отстрани в даден й срок.
Производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в о.с.з.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на въззивницата И. М. Д., че следва в едноседмичен срок от
съобщението, в писмена молба, с препис за насрещната страна, да уточни
петитума на въззивната си жалба, като посочи дали обжалва
първоинстанционното решение изцяло или го обжалва само в частта му, с
която претенцията й е отхвърлена за размера, посочен в обстоятелствената
част на жалбата, а именно 14лв. общо месечно за 1 кв.м., умножено по 222
кв.м., умножено по 12 месеца, и от тази сума/възлизаща общо на 37 296лв./ за
частта, съответстваща на квотата й 965/2130 кв.м. ид.ч. - 16 897лв.
При неизпълнение указанията на съда в дадения срок съдът ще приеме, че
е сезиран с жалба до размера от 16 897лв.
Приема и прилага като доказателства по делото представените в о.с.з. на
27.10.2023г. пред първоинстанционния съд от И. М. Д./приложени към
корицата на гр.д.№1164/23г./ разпечатки на 4 бр. екранни снимки.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№171/24г. по описа на ВАпС, гр.о. в
открито съдебно заседание на 05.06.2024г. от 9, 15ч.Да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4