Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр.Плевен, 17.05.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд, в публично заседание на 04.05.2017г., в състав:

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:Биляна Видолова

при секретаря Г.Н., като разгледа докладваното от съдията  гр.д. 1734 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе взема предвид следното:

Производство по реда на чл.28, ал.1, във вр. чл. 4, ал. 1, т. 4, във вр. чл.25, ал. 1, т.3 от Закона за закрила на детето.

 

Постъпила е молба от Дирекция “Социално подпомагане” гр. Плевен, за настаняване на малолетното дете В.П.М., ЕГН ********** в професионалното приемно семейство на К.Б.Д. ***. Предвид невъзможността детето да бъде отглеждано в биологичното си семейство, както и в семейството на роднини или близки, е проучена възможността за настаняване в приемно семейство. Започнат е опознавателен процес с утвърденото приемно семейство на К.Б.Д., през време на който са изградени близки взаимоотношения между приемните родители и детето. Със Заповед № ЗД/Д-ЕН-025/03.02.2017г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Плевен, на основание чл.27, ал.1 във вр.  чл.5 ал.1 и чл.25, ал.1, т.3 от ЗЗДетето във вр. чл.33 ал.1 от ППЗЗДетето, детето В.П.М., е настаненo в професионалното приемно семейство на К.Б.Д. ***. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да настани детето в приемното  семейство за срок от една година. Счита, че по отношение на В.П.М. е налице хипотезата на чл.25, ал.1, т.3 от ЗЗДетето – майката е в трайна невъзможност да полага адекватни грижи за детето си, бащата е неизвестен по акт за раждане. Поискано е, на основание чл. 20 от Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях, съдът да постанови условия, при които детето В.П.М.,  да ползва социалната услуга „заместваща приемна грижа”, при възникване на извънредни обстоятелства, непозволяващи на приемното семейство да полагат грижи за това дете: при заявено желание от приемното семейство да ползва заместваща приемна грижа, при заболяване на член на приемното семейство, когато друг член на семейството не може да осигури адекватни грижи за детето, когато приемното семейство има нужда от отдих или почивка или когато преживяват временно някаква трудност, при необходимост по преценка на Отдел Закрила на детето при ДСП Плевен. Поискано е на основание чл. 33, ал. 1 от ЗЗДет да се определи режим на лични контакти между детето В.П.М. и неговата майка П.М.В.. В съдебно заседание Дирекция „Социално подпомагане”– гр. Плевен, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт В.Н. В., поддържа внесеното искане.

Заинтересованата страна – П.М.В., майка на детето заявява, че не желае настаняването на детето в приемното семейство и  молбата следва да бъде отхвърлена. В съдебно заседание поддържа това си становище като твърди, че е на лечение, което скоро приключва и иска тя да отглежда детето в биологичната му среда. 

Заинтересованата страна – К.Б.Д. от приемното семейство на детето В., заявява, че молбата е основателна и следва да бъде уважена.  Семейството се справя с отглеждането на детето, то е в добро състояние, грижат се за него и желаят да се грижат и за в бъдеще.  

Процесуалният представител на малолетното дете В.П.М., назначен от съда – адв. П.А. от ПлАК, взема становище, че молбата е основателна и доказана. Приемното семейство е опитно, подходящо за отглеждане на дете в ниска възраст, това ще се отрази положително на емоционалното му състояние и е в най-добър интерес на детето.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

 Видно от приложеното удостоверение за раждане по акт №83/18.01.2017г. на Община Плевен, детето В.П.М., ЕГН **********, е родено  на  ***г. от  майка – П.М.В. с ЕГН ********** и баща - неизвестен. Съгласно изложеното в приетите по делото социални доклади, след раждането на детето психическото състояние на майката П.В. се влошило, тя била тревожна, депресивна, с вяло поведение. В здравното заведение, където е родено детето, майката не е демонстрирала привързаност към детето, държала се хладно, дистанцирано, не разбирала същността на задаваните и въпроси, нямала ориентация за време и място. След изписването на детето от болницата, същото е отглеждано от майката в семейна среда. На няколкодневна възраст В.М. е постъпила отново в Отделението по неонатология УМБАЛ Плевен по повод на инфекция с хрема, кашлица и зелени воднисти изпражнения. При последвалата проверка се установило, че майката е във влошено психично състояние, демонстрира неадекватно родителско поведение, не знае как да държи бебето и го обръща надолу с главата, има дефицит в родителските и умение, от което следва невъзможността да се грижи за детето по безопасен и адекватен на потребностите му начин.  Подаден e устен сигнал на 25.01.2017г. /л. 13 от делото/ от старша акушерка С.Я. при отделение по неонатология към УМБАЛ-Плевен за съмнение относно годността на родителя да полага адекватни грижи за новороденото дете. Детето В. е определено като  „дете в риск”, тъй като единствения му родител – майката е в депресивно състояние, което поставя под съмнение годността и полагането на правилни и адекватни грижи за малолетното дете. Поради това, считано от 03.02.2017 г. със  заповед на Директора на ДСП-Плевен № ЗД/Д-ЕН-025/03.02.2017г. детето е настанено по административен ред за отглеждане в професионалното приемно семейство на К.Б.Д. *** до произнасяне на съда с решение. След извеждане на детето от биологичното му семейство на 07.02.2017г., майката П. постъпва доброволно в Първа психиатрична клиника при УМБАЛ Плевен за диагностично уточняване и наличие на висок ръст от суицид. Поставена и е диагнозата „депресивен епизод – тежък без психотични симптоми”. Представена е Епикриза № 4482/2017г. на УМБАЛ „Д-р Г. ***. П.В. е изписана на 28.02.2017г. Социалният доклад, изготвен на 21.02.2017г. посочва, че майката живее в едноетажна жилищна постройка, собственост на родителите ѝ, в с. Върбица, която се състои от няколко стаи и коридор.  В него живеят още нейната баба, брат й, съпругата му и малкото им дете и жилищната площ е недостатъчна за отглеждането на детето. Майката демонстрира невъзможност да задоволи основните физиологични потребности на детето, подслон, адекватно хранене, отопление, облекло, хигиена. Хигиената в стаята не е на нужното ниво за отглеждане на бебе, като не е установено наличието на вещи, препарати и консумативи за поддържане на личната хигиена на детето. Според доклада майката не е в състояние да осигури сигурност на детето, не е създадена емоционална връзка родител-дете, не е в състояние да стимулира детето за изграждане на бъдещи социални умения и да го напътства в неговото развитие. П.В. е безработна, без регистрация е Дирекция „Бюро по труда”, разчита на финансовата подкрепа на своите родители. Бабата на детето - В. Ц. е освидетелствана с Експертно решение на ТЕЛК № 3509 от 159/03.102014г.  с определени 60 % трайно намалена работоспособност с водеща диагноза „биполярно афективно разстройство”. В. Ц. е поела грижите за нейната дъщеря П.В. предвид конкретното влошаване на психичното състояние на последната, като П.В. напълно разчита на майка си за грижите за новороденото си дете.

По делото е изготвена съдебно-психиатрична експертиза за състоянието на майката П.В. към настоящия момент, доколкото в първото по делото съдебно заседание тя е изявила категорично желание да отглежда сама детето си, а са липсвали актуални данни за психичното ѝ състояние. Заключението на тази експертиза е, че П.В. все още продължава своето лечение, че е фамилно обременена с психични заболявания – майка й е с биполярно афективно разстройство. Експертизата сочи, че П.В. е критична - тя осъзнава своя проблем, също така е посочено и че при прегледа е задала въпрос дали трябва да продължава да взема лекарствата, защото се чувства добре. Този отразен в експертизата въпрос води до извод за намалена критичност и недобра преценка, че състоянието ѝ изисква лечение в по-продължителен период от време. От експертизата е видно, че стандартното лечение на пациент с поставена диагноза „депресивен епизод” продължава от 3 до 6 месеца, независимо от това дали пациентът се чувства добре, или е освободен от съответните симптоми. Ако в посочения период бъде спряно лечението, то може да се доведе до повторно появяване на депресивната симптоматика. Обстоятелството, че майката П. се чувства добре емоционално и функционално, е предизвикало изявлението, че би могла да се справи с отглеждането на детето, но следва да се вземе предвид, че подобрението и е настъпило скоро и не е сигурно дали психичното ѝ състояние е стабилно. За стабилност може да се говори след изтичането на 3-4-месечен период, като през тези месеци тя следва да е под наблюдение на психиатър в амбулаторни условия. Крайното заключение на вещото лице е, че освидетелстваната П.В. понастоящем няма възможност да полага адекватни грижи за ненавършилото 1 година дете В. и да се грижи за него без опасност за неговия живот и здраве. Изготвеният втори социален доклад сочи, че майката на детето П.В. демонстрира привързаност и умения за грижа спрямо детето. Налице са подобрени жилищни и битови условия за отглеждането на детето, подкрепяща среда в лицето на разширеното семейство, но липсата на ясна визия за стабилност в психическото състояние на П.В. поставя под въпрос възможността ѝ да предостави сигурна и безопасна среда в бъдеще на дете на месечна възраст. Становището на ОЗД при ДСП- гр. Плевен е, че връщането на детето в семейната среда на майка му преди да е изтекъл периода на стандартното лечение и изготвяне на нова оценка на състоянието на П.В., би поставил в риск здравето и живота на малолетното дете. 

По делото също така е представена и заповед № ЗД-ЗДОПГ01/0026 от 26.02.2013г. на директора на РДСП – гр. Плевен, с която К.Б.Д. и П.К.Д. от гр. Плевен са вписани в Регистъра на утвърдените приемни семейства като професионално такова, подходящо за дето от 0 до 3 години, и заповед № 15-РДСП-0009/15.07.2016г. за заличаване на П.К.Д. като професионален приемен родител в Регистъра на утвърдените приемни семейства. В случая като утвърден професионален приемен родител е останало лицето К.Б.Д.. В изготовения соц.доклад от 21.02.2017г. е посочено, че тази семейна среда задоволява в пълна степен потребностите на детето, с осигурени подходящи условия е – бебешко легло, достатъчно жилищно пространство, хигиенично, индивидуални вещи и пособия, достатъчно като качество и количество храна за възрастта на детето.

С оглед на така установеното, съдът намира, че предложението за настаняване на детето В.П.М. в професионалното приемно семейство на К.Б.Д. *** се явява основателно и следва да се уважи за поискания в молбата период – 1 година от настаняването по административен ред. Доказателствата по делото сочат, че майката е с нисък родителски капацитет, още след раждането на детето тя се е държала хладно и дистанцирано. Установената впоследствие психична болест на майката поставя под опасност здравето и живота на детето, което в тази ниска възраст изцяло е зависимо от нейното поведение. Положително следва да се оцени обстоятелството, че тя е започнала лечение и е налице подобрение в психичното ѝ здраве, но доколкото това лечение има определена дефинитивна продължителност, следва да се приеме, че то не е завършило към датата на устните състезания – 04.05.2017г., при започнало активно лечение от 07.02.2017г. Непълното приключване на лечението на майката се потвърждава и от изготвената по делото съдебно-психиатрична експертиза, която изцяло се кредитира от съда като компетентна, установява се по делото, че вещото лице, което я е изготвило е с продължително наблюдение върху състоянието на майката и е запознато изцяло с хода на лечението ѝ. Поради горното, съдът приема за категорично доказано по делото, че към датата на устните състезания, че майката не може да полага адекватни грижи за нискомесечното си бебе и да се грижи за него без да създава опасност за живота и здравето му. От оценката на родителския капацитет на П.В. е видно, че тя разчита основно на своята майка при отглеждането на детето, но доказателствата по делото сочат, че и тя е с психично заболяване, а оценка за неговото развитие понастоящем не е правена. Всичко това сочи, че са налице предпоставките за настаняване на детето извън семейството му по чл. 25 ал. 1 т. 3 от ЗЗДетето – дете, чиито родители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат. От друга страна явно е, че приемното семейство има желание, достатъчно натрупан опит в предоставянето на услугата Приемна грижа, разполага с нужния капацитет, потенциал и ресурс за полагане на адекватна грижа за дете на месечна възраст. Семейството разполага с подходящи материално-битови условия на живот и притежава нужния родителски капацитет, опит и ресурс да стимулират когнитивното развитие на детето и да полагат адекватни на потребностите му качествени грижи, да гарантират неговата сигурност и безопасност.

По делото е налице е искане за определяне на условия, при които детето  да ползва услугата „заместваща грижа”. Чл. 20 от Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях, сочи, че при настаняване на дете в приемно семейство, в заповедта на директора на дирекция "Социално подпомагане" и/или в съдебното решение се определят условията за ползване на "заместваща приемна грижа" съгласно Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето. В случая съдът не е сезиран с някакви конкретни възможности или проблеми в самото приемно семейство, за да може да определи конкретни условия, които да са адекватни точно за професионалното приемно семейство на К.Б.Д.. Поради горното, съдът намира, че единственото общовалидно условие, което може да приеме като основание, семейството да не изпълнява задълженията си, произтичащи от съдебния акт и от договора по чл. 27, ал. 5 от ЗЗДетето, е възникване на извънредни обстоятелства от здравословен характер, непозволяващи на приемното семейство да полагат грижи за детето. Поради горното, условието за прилагане на  чл. 20 от Наредбата, следва да бъде и само това.

С оглед направеното искане от молителя, съдът следва да определи режим на лични контакти на майката с детето В.. Безспорно е, че за поддържане на емоционална близост между майката и детето такива контакти следва да се осъществяват, и има възможност те да бъдат регламентирани от съда. Посочения от молителя режим – всеки петък от месеца за един час в ЦОП Плевен, в присъствието на социален работник, е подходящ и следва да бъде определен в този му вид. Следва да се отчете, че се касае за нискомесечно бебе, което не е подходящо да се задържа повече от един час в обстановка, която не е домашната му, с оглед честата нужда от хранене, преобличане и сън.

Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

На основание чл.28, вр. с чл. 26 ал. 1 от Закона за закрила на детето, НАСТАНЯВА малолетното дете В.П.М. с ЕГН **********, с майка П.М.В. с ЕГН ********** и баща - неизвестен, в утвърденото професионално приемно семейство на К.Б.Д., ЕГН **********,***, за срок от 1 година или до промяна на обстоятелствата, считано от датата на настаняването по административен ред – 06.02.2017г.

ПОСТАНОВЯВА, на осн. чл. 20 от Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях, детето В.П.М. с ЕГН ********** да ползва социалната услуга „заместваща приемна грижа”, при следното условие: възникване на извънредни обстоятелства, непозволяващи на приемното семейство на К.Б.Д., ЕГН ********** ***, да полага грижи за това дете.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 33, ал. 1 от Закона за закрила на детето режим на лични контакти между детето В.П.М. и неговата майка П.М.В. както следва: всеки петък от месеца за времето от 11:00 до 12:00 часа на територията на социалната услуга „Център за обществена подкрепа” гр. Плевен, ***, в присъствието на социален  работник при центъра.

На осн. чл. 28 ал. 4 от Закона за закрила на детето, решението подлежи на незабавно изпълнение.

Решението може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд в 7-дневен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението, заверен препис от него да се изпрати на ДСП-ОЗД гр. Плевен.

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: