Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  1470                            20.04.2020 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и девети януари през две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 493 по описа за 2019 година.

 

Предявените искове намират правно основание в чл.79, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „Максима недвижими имоти” ЕООД твърди, че е сключило с двамата ответника договор за посредничество при закупуване на недвижим имот при уговорено възнаграждение от 2,9% с ДДС, но не по-малко от 700 евро. Поддържа, че в изпълнение на договора **е завел на 16.08.2018г. втория ответник на оглед в апартамент в ж.к. ***, блок ***, вход *, ет.*, ап.*. Впоследствие дружеството е разбрало, че апартаментът е закупен от втория ответник и ***на първия ответник без да е ползвано посредничеството на агенцията и без те да заплатят дължимото възнаграждение. С оглед това се иска всеки от ответниците да заплати половината възнаграждение – по 20141,89 лв., както и законната лихва от  деня на предявяване на иска.

Ответниците Б.Й.Г. и В.В.Б. не оспорват факта на сключване на договор за посредничество. Поддържат, че на по-ранна дата от сключването на договора за посредничество  с „Максима“ ЕООД, *** на първия ответник е сключила договор за посредничество с друга агенция „Кандела“ЕООД и е извършила оглед на същия апартамент. Във връзка с това и с поетите от нея задължения към тази агенция, тя била осъществила сделката при посредничеството на „Кандела“ЕООД. Тъй като и двете агенции са предлагали един и същи имот, ответниците считат, че на втория посредник не се дължи възнаграждение, тъй като не е извършил действията във връзка с продажбата, а освен това неговият представител е бил уведомен, че същият имот е бил вече гледан с друга агенция. В отговора се излага и довод за нищожност на договора за посредничество, предмет на настоящото дело, поради липса на предмет към датата на сключването.

            След като обсъди събраните по делото доказателства ведно с доводите на страните съдът намери следното:

            На 09.08.2018г. между ответниците, в качеството на възложители и дружеството ищец, в качеството на изпълнител, бил сключен договор за посредничество /лист 7/. По силата на чл.1 изпълнителят се съгласил да посредничи при покупката на тристаен или четиристаен апартамент в гр. ***,  кв. „***“. Във връзка с това поел задължения да издири продавач и го запознае с условията предложени от възложителя, да организира огледи на имоти и строителни обекти и да посредничи за преговори между страните за закупуване на недвижим имот, чрез подписване на предварителен договор или нотариален акт – чл. 2 на договора. Срещу това изпълнителят имал право на възнаграждение дължимо от възложителя съобразно чл.5 на договора в размер на 2,9% от цената по предварителния договор, но не по-малко от 700 евро. От своя страна възложителят се задължил да подписва при всеки осъществен оглед протокол, който съставлявал неразделна част от договора – чл.8. Предвидено било, че възнаграждението се изплаща при подписване на предварителен договор или на нотариален акт за покупко-продажба чл.6. Според чл.9 възнаграждението се дължи и когато някой от описаните в приложението имоти бъде закупен не лично от възложителя, а от негов съпруг, лице живеещо на съпружески начала, брат, сестра, възходящ или низходящ роднина на възложителя или от фирма в която работи или е съдружник, или от други близки и свързани с възложителя лица. Към договора е налице приложение, озаглавено „протокол за оглед на недвижими имоти”, в което ответниците са удостоверили с подписи, че са извършени четири огледа: на 09.08.2018г., 16.08.2018г., 19.08.2018г. и 20.08.2018г. След описаните имоти е и ателие №*** намиращо се в гр. ***, ж.к. „***“, бл.***, вх.*, ет. *, при посочена офертна цена 60000 евро. Според приложението, този оглед е извършен на 16.08.2018г. /лист 8/.

            Установява, се че на 04.10.2018г. между Г.Г.Д., представяна от пълномощник /като продавач/, В.В.Б. и К.Б.Г./ купувачи/, бил сключен договор за продажба на недвижим имот с идентификатор *** представляващ апартамент с административен адрес – гр. ***, ж.к. *** бл. ***, вх.*, ет.*, ателие № * /лист 9-11/. Продажбата била осъществена за цена от 59000 евро. По делото не е спорно, че купувачката К.Б.Г.е *** на ответника Б.Г., както и че живее на съпружески начала с ответника В.Б..

Разпитана като свидетел К.Г. сочи, че тя е имала сключен договор с друга фирма за посредничество при продажба на имоти – „Кандела“. Този договор бил сключен преди този с дружеството ищец. Тази друга фирма била предложила на свидетелката оглед на процесния имот, а в последствие покупката му била осъществено при посредничеството на „Кандела“ ЕООД /лист 73/. Г.твърди, че при огледа на имота на 16.08.2018г., е заявила на брокера, че е гледала въпросния апартамент. В тази си част показанията на тази свидетелка и на свидетеля С.В.– който към датата на огледа е бил ** в „Максима недвижими имоти“, са противоречиви, тъй като той твърди, че не му е било казано, че имотът е гледан преди това. Съдът намира, че следва да кредитира показанията на **, тъй като те се потвърждават от представените писмени доказателства – по делото е представен договор за посредничество сключен с нея и друга агенция на 08.08.2018г. Освен това, съдът намира, че за крайния извод относно основателността на иска, обстоятелството дали брокерът е бил уведомен или не за това, че Г. познава апартамента, не е от съществено значение. Освен това, видно от показанията на **, след като подписала договор с агенция „Кандела“ ѝ били представени снимки на имота, а огледът на същата дата не се бил осъществил, тъй като когато отишли на мястото, свидетелката и посредникът не могли да се свържат с лице, което да отвори имота. Последното се потвърждава от показанията на свидетелката **/лист 74/.

Договорът за посредничество между Г.и „Кандела“ ЕООД бил сключен на 08.08.2018г. / лист 32/. В него е посочено, че са предоставени за оглед два апартамента в ж.к. „***“, единият от които ателие №* в бл.***, вх.*. Уговорено е възнаграждение в размер на 2% върху продажната цена.

Установява се също така, че на 30.08.2018г. свидетелката Г.и ответникът Б. са сключили предварителен договор за покупко-продажба на процесния апартамент. Видно от показанията на свидетелките Г.и Х.това е станало при посредничеството на „Кандела“ ЕООД /лист 52/. На тази агенция е било заплатено и възнаграждението за посредничество, което е видно от представената фактура /лист 51/.

            При така установените факти се налагат следните правни изводи:

            Сключеното между ищеца и ответниците съглашение по своето съдържание представлява договор за изработка, тъй като предмет на задължението на изпълнителя е постигането на определен резултат, а не сключването на сделки или извършването на правни действия. Именно липсата на клаузи, които да предвиждат поемане на задължения за сключване на сделки от името на изпълнителя и за сметка на възложителя са причина договорът да не разкрива елементи присъщи на договора за посредничество, който е разновидност на договорите за поръчка и комисионния договор. Видът на възникналото правоотношение се определя от характера на правата и задълженията на страните, а не от наименованието на договора или вписванията в търговския регистър относно предмета на дейност на съответния търговец / в този смисъл - Решение № 503 от 25.01.2010г.  по т.д. №260/2009г., ВКС, І т. о. /. От това следва, че ищецът няма характер на търговски посредник по смисъла на чл.49 и сл. ТЗ и сключваните от него сделки не са посреднически.

            Неоснователно е възражението на ответниците, че договорът е нищожен поради „липса на предмет към момента на сключването му“. Тази формулировка би следвало да се подведе под основанието по чл.26, ал.2 от ЗЗД - невъзможен предмет. Последното обаче не е налице в случая, тъй като предмет на договора е посредничество при закупуване на недвижим имот, тоест на вещ която е възможно да съществува и да е обект на сделка, макар и към момента на сключване на договора да не е индивидуално определена. Последното не е и необходимо, тъй като целта на договора е да съдействува на възложителите да се запознаят с множество имоти, отговарящи на най-общи критерии и да изберат някой от тях.

            Съгласно чл.266 от ЗЗД поръчващият трябва да заплати възнаграждение за приетата работа. В случая не е спорно, че окончателният договор не е сключен при съдействието и посредничеството на дружеството ищец, което като изпълнител се е задължило, освен да предостави информация за предлаганите на пазара недвижими имоти, също да извърши и други действия, които да са насочени към подпомагане и консултиране на възложителя с оглед запазване на интересите му при бъдеща покупка. Установи се, че дружеството не се е намирало в договорни правоотношения със собственика на имота, който е бил предмет на огледа / това е видно от показанията на свидетеля С.В./. Последното означава, че дружеството не е могло да обещае действията на собственика, с оглед бъдещата сделка, доколкото не се е явявало обвързано да посредничи и на него. Установи се също така, че сделката е била сключена при посредничеството на друго дружеството и на него е заплатено комисионно възнаграждение. Обстоятелството, че страна по този друг договор за посредничество е свидетелката **, за която не се спори, че е ***на първия и приятелка на втория ответник, не означава, че действията на ответниците и свидетелката са били насочени да увредят интересите на ищеца, като го заобиколят при покупката на имота. Това е така, защото, от една страна договорът на който се позовава Г.е бил сключен по-рано от договора с дружеството ищец, а от друга – в такава ситуация страните имат право да избират посредника си, при положение, че както ищецът, така и другата фирма не са имали договор с продавачите, който да предоставя изключителна права. След като двете фирми, като търговци, могат да си позволят да предлагат имоти, които са открили чрез общодостъпни обяви, то и ответниците като клиенти разполагат с право да избират коя от двете фирми посредници да използват при покупка на имота. Последното включва и правото на клиентите да избират измежду по-благоприятния за тях размер на дължимото възнаграждение за посредничеството /комисионна/, което се определя на пазарен принцип. Да се приеме обратното би означавало да се предпочетат правата на търговците пред тези на потребителите и да се създаде необоснована неравнопоставеност, противоречаща на принципа на чл.143, ал.1 ЗЗПот.

            Съгласно договора на който се позовава ищецът, за да се дължи уговореното процентно възнаграждение, следва до сделката да се е стигнало в резултат от посредничеството на изпълнителя, било чрез изготвяне от негова страна на предварителен договор, било чрез изпълнение на останалите действия, описани като негови задължения.  В случая това условие не се е сбъднало, а поведението на ответниците не може да бъде преценявано като недобросъвестно, с оглед установените по делото обстоятелства. Съвсем друг би бил случая, ако те не бяха ползвали посредничество на друг търговец, а бяха се договорили пряко с продавача или неговия представител, с цел да избегнат плащането на възнаграждение на ищеца.

            С оглед изложеното съдът намира, че исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят.

            На осн. чл.78, ал.3 ГПК ищецът дължи на всеки от ответниците деловодни разноски в размер на по 500 лева, представляващи заплатен адвокатски хонорар.

            Водим от горното, съдът          

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ОТХВЪРЛЯ иска на „Максима недвижими имоти” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. Ламартин №2, ет.2 ЕИК ********* против Б.Й.Г. ЕГН ********** с адрес ***, за заплащане на осн. чл.79, ал.1 ЗЗД, на сумата 2041,89 лв., представляваща половината от възнаграждение по договор за посредничество при покупка на недвижим имот сключен на 09.08.2018г., претендирано във връзка покупката на ателие №*, находящо се в ж.к. „***“, бл. ***, вх.*, ет.*, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.01.2019г., като неоснователен.

 

ОСЪЖДА „Максима недвижими имоти” ЕООД, да заплати на Б.Й.Г., на осн. чл.78, ал.3 ГПК сумата 500 лв. /петстотин лева/ представляваща деловодни разноски.

 

ОТХВЪРЛЯ иска на „Максима недвижими имоти” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. Ламартин №2, ет.2 ЕИК ********* против В.В.Б. ЕГН ********** с адрес ***, ателие *, за заплащане на осн. чл.79, ал.1 ЗЗД, на сумата 2041,89 лв., представляваща половината от възнаграждение по договор за посредничество при покупка на недвижим имот, сключен на 09.08.2018г., претендирано във връзка покупката на ателие №*, находящо се в ж.к. „***“, бл. ***, вх.*, ет.*, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.01.2019г., като неоснователен.

 

ОСЪЖДА „Максима недвижими имоти” ЕООД, да заплати на В.В.Б., на осн. чл.78, ал.3 ГПК сумата 500 лв. /петстотин лева/ представляваща деловодни разноски.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Живко Желев

 

Вярно с оригинала: ЦВ