Р Е Ш Е Н И E
№365 12.11.2020 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд граждански състав
на двадесети
октомври две хиляди и двадесета година
публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Динкова
ЧЛЕНОВЕ:
Секретар
Станка Чавдарова
като
разгледа докладваното от съдия Д.Динкова
т.дело номер
551 по описа за 2019 година.
Производството е образувано по искова
молба от „Северни води“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Бургас, ж.к. „Братя Миладинови“ бл. 38 - 39, ет. 2, представлявано от
управителя Димитър Николов Пантелеев, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул.
„Св.Патриарх Евтимий“ №2, вх.1, ет.1, ап.1, чрез адв.
Свилен Цонев, БАК, срещу „АКЗ - Бургас“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, територия
„Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, адм. сграда „АКЗ“, ет.3, представлявано от
управителя Артем Сахаров,
със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Васил Левски“ № 16, ет. 3, офис 318, с искане ответникът да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 173 230,78 лв. главница, представляваща незаплатени
строително-монтажни работи по договор от 07.09.2017г., за които е издадена
фактура №944/15.07.2019 г. и протокол образец 19 за месец май 2019 г. – втора
част; сумата от 25 984,62 лв., представляваща договорна неустойка за
забава за периода от 23.07.2019 год. до 21.08.2019 год., в размер на 0,5% на
ден от стойността на неплатената фактура, но не повече от 15%, както и
законната лихва върху главницата от завеждане на делото – 25.10.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че между страните е
сключен договор от 07.09.2017 г., по който ответникът му възложил да извърши
земни, строителни и монтажни работи за проект „Строително-монтажни работи за
реконструкция и модернизация противопожарна система ППЗ-1“, както следва:
доставка и подлагане на инертен материал; доставка и монтаж на тръби и фитинги от ПЕВП; доставка и монтаж на СК, вентили, ПХ и
пожарни хидромонитори.
Съгласно т.2.4 от процесния
договор цената на договорените работи се заплаща по банков път след представяне
от подизпълнителя-ищец на главния изпълнител-ответника на оригинална фактура за
100% от изпълнената работа, придружена с акт за установяване извършването,
приемането и заплащането на натурални видове работи, в срок от 5 календарни дни
от датата на получаване по сметките на главния изпълнител на плащане от възложителя
- „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД. Плащането от възложителя към главния изпълнител
от своя страна се извършва по банков път в срок от 60 календарни дни от
получаване на представената от главния изпълнител оригинална фактура за 100% от
изпълнената работа, придружена от подписан акт за установяване извършването,
приемането и заплащането на натурални видове работи.
Твърди се, че ищецът към настоящия
момент е предоставил и съответно
ответникът е приел всички издадени фактури и протоколи за приетите СМР,
включително и последната фактура № 944/15.07.2019 г., ведно с протокол обр.19 месец май 2019 г. - втора част. Навеждат се
твърдения, че ответникът макар и със забава е заплащал приетите СМР с
изключение на работите по горепосочения протокол. Посочва се, че извършените
СМР по последната фактура №944/15.07.2019 г. на стойност 175 769,20 лв. са
частично заплатени чрез прихващане със сумата от 2 538,42 лв., като не е
заплатена сумата от 173 230,78 лв.
Сочи още, че през месец април на 2019
г. ответникът е представил на
възложителя - „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД оригинална фактура за 100% от
изпълнената работа, придружена от подписан акт за установяване извършването,
приемането и заплащането на натурални видове работа (включително и тези,
изпълнени от ищеца, сред които са и СМР по протокол обр.19
- месец май 2019 г. - втора част). А най-късно през месец юни 2019 г. „Лукойл
Нефтохим Бургас“ АД е заплатил на „АКЗ Бургас“ ЕООД приетите СМР, включително и
изпълнените от ищеца съгласно протокол обр.19 - месец
май - втора част. Предвид горното заключава, че още през месец юни на 2019 г. е
изпълнено условието по т.2.4 от договора след издаването на процесната
фактура на 15.07.2019 г. Сочи, че плащане до момента на завеждане на иска
липсва, с изключение на погасената чрез прихващане част, въпреки отправената
покана с писмо изх. №60/02.10.2019 г.
Счита, че процесният
договор има характера на договор за изработка, по който ищецът е изпълнил
договорената работа и ответникът я е приел без възражения и ползва, и която е
приета и се ползва и от инвеститора - „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД.
На следващо място се посочва, че по
силата на т. 7.3 от договора, ответникът дължи неустойката за забава в размер
на 0,5% от стойността на неплатената фактура за всеки просрочен ден, но не
повече от 15%. Счита, че за периода от 23.07.2019 – 21.08.2019 г. дължимата
неустойка е достигнала предела от 15% и е в размер на 25 984,62 лв.
В съдебно заседание претенциите се
поддържат, ангажират се доказателства.
Ответникът оспорва исковата молба-
Посочва, че „АКЗ Бургас“ ЕООД е главен изпълнител като участник в ДЗЗД „Нерг –
АКЗ“ по договор с възложителя „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, поради което процесният договор бил изцяло в съответствие с подписания
между ответника и инвеститора „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД договор. По отношение
на предмета на договора сочи, че в т. 1.1.1 е записан
общият предмет на възложените СМР, но освен това подизпълнителят се задължил да
изпълни и всички останали работи срещу офертни цени, с които е спечелен Тендер с № ЛБН-ИД-2017-174 в пълен обем и всичко друго,
гарантиращо цялостното завършване на задачата. Твърди се, че още от подписване
на договора, ищецът не разполагал с необходимия трудов, ресурсен, инженерен и
материално-технически капацитет да изпълни поетите ангажименти. Общата стойност
на договорените работи и доставки възлизала на 3 776 730 лв., като голяма част нея представлявала
стойността на необходимите тръби, които ищецът не поръчал и не доставил в срок
поради липса на ресурс. Между страните многократно била разменяна кореспонденция
в тази връзка, като в крайна сметка се наложило ответникът да сключи договори и
с други подизпълнители, за което представя доказателства. Твърди се още, че
ищецът влагал некачествени материали, което довело до огромни течове и
невъзможност да се направят пробите. Изрично посочва, че не прави възражение за
некачествено изпълнени работи, а сочи горното с оглед изясняване на причините
за забавата на ищеца и удължаване на срока на договора.
Крайният срок на договора бил удължаван
многократно по вина на ищеца, но въпреки това ищецът не го спазил и извършвал
работи до 17.06.2019 г. Предвид това, ответникът упражнил правото си по т. 7.1
от договора и начислил неустойка за 5 дни закъснение в размер на 94 418,25
лв. (0,5% от стойността на договора за всеки ден просрочие, но не повече от 15
%), за което издал фактура № **********/08.05.2019 г. При приключване на
работата било установено, че реалната стойност на договора е
3 744 320 лв., поради което ответникът издал кредитно известие №
20000025037/08.07.2019 г. за 810,25 лв., с което се коригирал размера на
неустойката за 5 дни на 93 608 лв. Закъснението на ищеца продължило повече
от месец – до 17.06.2019 г., но предвид максималния размер от 15%, същата била
начислена в размер на 561 648 лв., за което било издадено дебитно известие
№ 1000000/04.10.2019 г. към фактура № **********/08.05.2019 г. в размер на
468 040 лв.
Посочва още, че съгласно чл. 2.6 от
договора, ответникът имал право да удържи неустойката от сумата на предстоящото
плащане по договора или да ги усвои от гаранцията за добро изпълнение.
Последната обаче била изтекла към момента на приключване на изпълнението и тъй
като страните не постигнали споразумение, в отговор на писмото на ищеца от
02.10.2019 г., ответникът изпратил дебитното известие с искане за плащане. С
писмо изх.№ 114/17.10.2019 г. ответникът извършил прихващане на задължението си
към „Северни води“ ООД в размер на 173 230,78 лв. по ф-ра
№ 944/15.07.2019 г. с вземането си за неустойка в размер на 468 040 лв. по
дебитно известие № 1000000/04.10.2019 г.
В случай, че съдът приеме, че така
направеното извънсъдебно прихващане не е породило правните си последици,
ответникът прави възражение за прихващане на претендираните
с исковата молба 199 215,40 лв. (главница и неустойка) с вземането си за
неустойка по чл. 7.1 от договора в размер на 468 040 лв. по дебитното
известие до размера на по-малкото от тях.
В съдебно заседание оспорването и
възражението се поддържат, ангажират се доказателства.
Бургаският окръжен съд, с оглед
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните са подписали помежду си
договор от 07.09.2017 год. с предмет СМР за реконструкция и модернизация на
противопожарна система ППЗ-1 на територията на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД,
като са разпределили помежду си обема на дължимите работи по тендер с №ЛНБ-ИД-2017-174, както следва: ищецът, наречен
„подизпълнител“, да изпълни земни, строителни и монтажни работи, включващи
доставка и полагане на инертен материал, доставка и монтаж на тръби и фитинги от ПЕВП, доставка и монтаж на СК, вентили, ПХ и
пожарни хидромонитори ( т.1.1.1) , а ответникът, наречен „главен изпълнител“,
да изпълни изкопи, обратни насипи, извозване на строителни отпадъци, кофражни и
бетонови работи, разваляне и възстановяване на бетонови настилки, демонтаж и
извозване на стоманени тръби, доставка и монтаж на стоманени тръби и фитинги, метални конструкции, АКЗ на стоманени конструкции, тръби и фитинги, възстановяване на асфалтови настилки, водочерпене (т.1.1.2). Страните
са уговорили, че за изпълнените работи по договора ищецът ще получи
възнаграждение в размер на 3 776 730 лв. без ДДС, а ответникът ще
получи възнаграждение в размер на
1 613 270 лв. без ДДС. В договора се съдържа препратка към приложения
№1 и №2 за обема на дължимите дейности, които не са представени от страните
двустранно подписани. Ищецът представя приложение №1, подписано само от негов
представител, а ответникът твърди, че КСС за процесния
договор не са били съставени, а с подписването му страните са препратили към
договора с възложителя „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД и съставените по
него КСС, представени от ответника и приложени на л.415-417 от делото.
Няма спор между страните, че договорът
между тях е подписан след сключване на договор между консорциум „НЕРГ-АКЗ“ ДЗЗД,
в което ответникът е един от съдружниците, с „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, с предмет СМР
за реконструкция и модернизация на противопожарна система ППЗ-1. Този договор
не се представя по делото, но в него се съдържат множество документи,
препращащи към договора с възложителя „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, включително
от последния като трето, неучастващо лице, са представени множество
доказателства във връзка с изпълнението и заплащането на възложените дейности.
Не се оспорва от ответника и се признава, че ДЗЗД и ищеца са били в преддоговорни отношения
и са подписали помежду си предварителен договор, който по естеството си
представлява обещание, че при спечелване на т.нар.“тендер“
от консорциума, всички СМР ще бъдат възложени на „Северни води“ ООД.
В процесния
договор страните са уговорили, че възнаграждението на ищеца се дължи от
ответника в срок от пет календарни дни от заплащане на дължимото възнаграждение
за 100% от работата от възложителя - „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД и представяне
на оригинална фактура от ищеца за 100% от работата, ведно с двустранно подписан
акт за установяването, извършването, приемането и заплащането на натурални
видове работи.
С два анекса към договора от 07.09.2017
год. страните са удължили крайния срок за изпълнение на възложените работи,
както следва: до 31.08.2018 год. и до 25.04.2019 год.
Ищецът представя всички протоколи за
установяването, извършването, приемането и заплащането на натурални видове
работи (т.нар. акт обр.19 по отменената Наредба № 7
от 22.05.2001 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството)
и всички фактури, издадени по договора. Твърди, че не са му заплатени изцяло
работите по протокол обр.19-м.май втора част, за
които е съставил и представил на ответника фактура №0944/15.07.2019 год. По
твърдения на ищеца, от цялата стойност по фактурата – 175 769,20 лв. с ДДС
чрез прихващане са погасени 2 538,42 лв. и остават дължими 173 230,78
лв.
Ответникът признава, че горната сума не
е заплатена от него, но твърди, че е погасена по друг начин – чрез прихващане с
насрещно вземане за неустойка по чл.2.6 от договора в общ размер от 468 040
лв., за което е издадено ДИ №100000/04.10.2019 год., като изявлението за
прихващане е обективирано в нарочно писмо, получено
от ищеца.
Изявленията на ответника по договора
сочат, че от негова страна не се прави възражение за неизпълнение в качествено
или количествено отношение, а само за забавено изпълнение, което се посочва
като основание за начисляване на неустойка по договора. От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че фактура №0944/15.07.2019 год.
е осчетоводена от ответника. Издадената от последния фактура
№**********/08.05.2019 год., с която на ищеца е начислена санкция по чл.7.1 от
договора в размер на 94 418,25 лв. без ДДС е осчетоводена от „Северни
води“ ООД и задължението по нея е признато. Осчетоводено е също КИ №**********/08.07.2019 год., с което е
намалено задължението по горната фактура, но не е осчетоводено ДИ
№10000000270/04.10.2019 год., с което е доначислена
санкция в размер на 472 901,50 лв. без ДДС.
От предприетите от страните счетоводни
операции се налага извод, че ответникът е признал задължението си по фактурата,
предмет на искова молба, а ищецът е признал частично вземането на ответника за
неустойка, само до размера по фактура №**********/08.05.2019
год.
Съдебната практика последователно приема, че
извършената работа по договор за изработка може и да не е приета изрично /със
съставяне на писмен акт, подписан от възложителя / и че са достатъчни и конклудентни действия за това, вкл. и чрез осчетоводяване
на съответните фактури (така решение № 138 от 17.10.2011 г. на ВКС по т. д. №
728/2010 г., II т. о., решение № 48 от
31.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 822/2010 г., II т. о., ТК, решение №). Това
разрешение на въпроса се е наложило поради усложняването на договора за СМР от
фактическа страна с оглед на променените обществено-икономически условия,
когато се възлагат големи по обем дейности или пък такива с голяма динамика,
при които не е възможно страните във всички случаи да излъчват свои
представители за съставяне на актове за приемане на отделните видове работи,
или поради отказа на възложителя да подпише двустранен приемо-предавателен
протокол. Предвид трайно наложилото се разрешение на съдебната практика, следва
да се приеме, че ответникът дължи исковата сума за изпълнена и приета от него
работа по протокол обр.19 м.май – втора част. Това
задължение не е погасено с извънсъдебното прихващане, на което се позовава
ответника, тъй като не са били налице материално-правните предпоставки на
чл.103 от ЗЗД за настъпване на неговия погасителен ефект. Извънсъдебно могат да
бъдат компенсирани само изискуеми и безспорни вземания, а нормата на чл.2.6 от
договора влиза в директно противоречие с императивната разпоредба на чл.103 от ЗЗД. Както се посочи по-горе, безспорно е вземането за неустойка само по
фактура №**********/08.05.2019 год. и то
по твърдения на ищеца, които не са оспорени от ответника, а погасено чрез прихващане
с вземания на „Северни води“ ООД към „АКЗ Бургас“ ЕООД по договора. Увеличената
стойност на неустойката по ДИ не е безспорна и поради това ефект на компенсация
с нея не е настъпил.
И двете
страни твърдят, че контрагентът им е в забава, което е основание за присъждане
на неустойка по договора. От ищеца неустойка се претендира по чл.7.3 от
договора, а от ответника такава е заявена по чл.7.1 от договора чрез възражение
за съдебно прихващане.
Установява се
от представените доказателства от третото лице, че са се осъществили
предпоставките по чл.2.4 абзац 2 от процесния
договор. Възложителят „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД е получил от консорциума ДЗЗД
фактура *********/30.04.2019 год. за СМР по протокол обр.19
на стойност 109 129,61 лв. без ДДС, или 130 955,53 лв. с ДДС и е
изплатил възнаграждението по нея на 01.07.2019 год. Видно е, че стойностите по
фактурата съвпадат изцяло с тези по протокол обр.19/30.04.2019
год.подписан между представители на изпълнителя консорциум „НЕРГ-АКЗ“ и „Лукойл
Нефтохим Бургас“ АД. Според отговора на третото лице на л.530 от делото,
работата на обекта е приключила на 30.04.2019 год., за което е подписан
протокол и е издадена фактура *********/30.04.2019 год. Окончателното
плащане по договора между консорциума и „Лукойл
Нефтохим Бургас“ АД е осъществено на 01.07.2019 год. Тъй като на ответника е
била представена фактура за 100% приключена работа (фактура №0944/15.07.2019
год.) и тя е осчетоводена, при това още на 01.07.2019 год. консорциумът е
получил окончателно разплащане с възложителя
„Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, от 23.07.2019 год. е възникнало задължение
за заплащане на възнаграждение по чл.2.4 абз.втори от
договора, което не е изпълнено и до момента чрез плащане или прихващане. Неустойката
за забавено изпълнение е уговорена в размер на 0.5% от стойността на
просроченото задължение за всеки ден забава, но не повече от максималния размер
от 15%. За времето от 23.07.2019 год. до 25.10.2019 год. (датата на подаване на
исковата молба) са изминали 94 дни забава, поради което размерът на неустойката
би бил 8 141 846,66 лв. В полза на ищеца следва да се присъди
неустойката в уговорения максимален размер от 15% от стойността на просроченото
задължение от 173 230,78 лв., или 25 984,62 лв.
Спори се
между страните кога ищецът е приключил изпълнението на възложената му работа с
договора.
На първо
място следва да се отбележи, че обемът на работите, дължим по договора от всяка
от страните, е изрично уговорен, и е невярно твърдението на ответника, че
ищецът е поел задължение и за други дейности, извън тези по чл.1.1.1. Тук следва да се държи сметка, че ответникът е един от
съдружниците в ДЗЗД - изпълнител по договора с „Лукойл“, а ищецът се явява
подизпълнител на консорциума, т.е. наето от изпълнителя дружество, което да
изпълни част от СМР на обекта. Как се е стигнало до това и какви са били
първоначалните намерения на страните е без значение, след като са сключили процесния договор. Видно е обаче от КСС на л.415-417 от
делото, че общата стойност на СМР по договора между ДЗЗД и „Лукойл“ е
5 390 000 лв., която стойност представлява сбор от СМР по чл.1.1.1 и чл.1.1.2 от процесния договор. От това следва, че обемът на работите,
които трябва да изпълни всяка от настоящите страни, е изчерпателно изброен в
договора като позиции и стойност, и нищо повече не е поето от ищеца като
задължения – други видове СМР и на по-голяма стойност от тази по чл.1.1.1 от договора.
Крайната дата
за изпълнение на задълженията от ищеца е била 25.04.2019 год. Той признава за
допусната забава от пет дни и твърди, че е приключил изпълнението на
възложената работа на 30.04.2019 год., като обектът е бил приет от възложителя
„Лукойл Нефтохим Бургас“ АД. Освен това са въведени твърдения в допълнителната
искова молба, че забавата се дължи на виновното поведение на ответника при
изпълнение на възложените нему СМР, а удължаването на срока на договора била
продиктувано от измененията на проекта в хода на работата.
От третото лице са представени документи, с които
обектът е приет. На 30.04.2019 год. е подписан протокол за приемане на завършен
строеж между представители на изпълнителя консорциум „НЕРГ-АКЗ“ и възложителя
„Лукойл Нефтохим Бургас“ АД. С този протокол е удостоверено, че СМР са
изпълнени в съответствие с проекта и договора, че са съставени съответните
протоколи и обектът е приет. Както се
каза, на същата дата е подписан последния акт бр.19 между изпълнителя
консорциум „НЕРГ-АКЗ“ и възложителя „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД и е издадена
крайната фактура. На 13.06.2019 год. е подписан констативен акт за установяване
годността и за приемане на строежа. Протоколът от 30.04.2019 год. е бил оспорен
от ответника с твърдения, че е антидатиран, т.е. че е
съставен на друга, по-късна дата (уточнения в молба на л.559 от делото).
Оспорен е частен, удостоверителен
документ, който не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила
и поради това не е необходимо да се открива нарочно производство по чл.193 от ГПК. Такъв документ не доказва нито фактите, които са предмет на направеното
изявление, нито датата и мястото на съставянето му (реш.№748/17.02.2011
год. по гр.д.№801/2009 год. ІV г.о. ВКС).
Няма спор
между страните и от справка в Регистър БУЛСТАТ се установява, че „АКЗ – Бургас“
ЕООД е съдружник в консорциума с 50% участие. Тъй като дружеството по ЗЗД няма
самостоятелна правосубектност в стопанския оборот, то
следва да се приеме, изявленията в протокола от 30.04.2019 год. са направени от
всеки от съдружниците и в този смисъл ответникът е участвал в съставянето на
оспорения документ. Ответникът не е трето лице по см.на чл.на чл.181 от ГПК и
поради това не може да се брани с възражение за липса на достоверна дата в
документа.
С решения
№50/21.07.2017 год. по гр.д.№4880/2014 год. ІV г.о. на ВКС и №84/23.06.2009
год. по т.д.№681/2008 год. ІІ т.о. на ВКС се приема, че частните свидетелстващи
документи са годни доказателствени средства (допустими според процесуалния
закон), стига да няма забрана според действащия по време и мястото на
съставянето им закон по такъв начин да се удостоверяват фактите, за които
свидетелстват; съдът ги преценява по вътрешно убеждение и с оглед на всички
обстоятелства по делото. Тъй като тези документи не се ползват с обвързваща
съда материална доказателствена сила, ако бъдат оспорени удостоверените от тях
факти, последните подлежат на доказване по общите правила на ГПК – чл. 153,154
и 155, а не по тези за производството по чл. 193 ГПК. Т.е. доказателствената
тежест за оспорения факт е на лицето, което извлича изгодни за себе си правни
последици. Същото правило за доказване на оспорения факт е възприето и в
случаите на оспорване от страната, която не е участвала при съставянето на
документа и същевременно не е трето лице по см.на чл.181 от ГПК – при оспорване
тежестта винаги пада върху лицето, което претендира изгодни последици от
оспорения факт (така решение №32/18.06.2019 год. по т.д.№1109/2018год. І т.о.
ВКС). Ищецът извлича изгодни последици от датата на съставяне на протокола, тъй
като твърди, че тогава е приключило изпълнението на възложената му работа,
следователно при оспорване на тази дата от ответника, в тежест на „Северни
води“ ООД е да докаже, че документът е съставен именно на тази дата и работата
и приета на 30.04.2019 год. по общото правило на чл.154 ал.1 от ГПК.
Представени
са доказателства за това, че работници на ищеца са влизали на територията на
„Лукойл Нефтохим Бургас“ АД и след 30.04.2019 год. и са осъществявали
определени дейности. На стр.101 от делото се съдържа заявка от ищеца да бъдат издадени
пропуски на негови служители до 31.05.2019 год. по приложен списък-декларация.
Представени са две електронни писма от „Северни води“ ООД за еднократни заявки
за пропуски на служители на ищеца за 11.06. и 17.06.2019 год. и
наряди-разрешение за извършване на конкретни работи с дати 01.05.2019 год.,
03.05.2019 год., 06.05.2019 год., 07.05.2019 год. и 17.06.2019 год., ведно с
разрешения за извършване на огневи работи за същите дати. На стр.389 – 393 са
приложени форми за еднократен пропуск от 09.05.2019 год., 11.06.2019 год.,
13.06.2019 год. и 14.06. и 17.06.2019 год. С изключение на първата форма, в останалите като цел на
посещението е записано участие във функционални изпитания.
Ищецът не
оспорва, че негови служители са влизали на обекта и след 30.04.2019 год., но
твърди, че това е станало с цел да бъде изнесена техниката и за участие в
изпитанията на системата, за което е бил поканен от „АКЗ Бургас“ ЕООД.
За
изпълнението на договора са събрани гласни доказателства. Св.М. и В., водени от ищеца, изнасят, че
изпълнението на работата от страна на ищеца приключило в уговорения срок. Св.М.сочи,
че причина за удължаване срока на договора е било разминаването между
проектната документация и установеното на място след извършване на изкопните
работи. Според свидетеля имало случаи, при които размерът на водопроводите е
различен от предварително заложения по проектната документация. Тъй като
доставката на материали била ангажимент на ищеца, се налагало да се правят
заявки за нови материали с по-голям диаметър, които повечето контрагенти не
държат на склад и това водело до забавяне на работата. Като втора причина за
забавяне от ищеца се сочи лошото качество на изкопните работи, които били
ангажимент на „АКЗ Бургас“ ЕООД. Свидетелят заявява, че работата по проекта
приключила в края на м.април, а напускането на обекта се осъществило през
м.май, тъй като ищецът разположил механизация и фургони, за изваждането на
които било необходимо повече време поради пропускателния режим на територията
на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД. Св.М.заявява също, че след края на м.април не е
влизал в обекта, но служители на „Северни води“ АД са влизали с еднократни
пропуски, тъй като били викани за отстраняване на пропуски и аварии. Свидетелят
сочи, че при завършване на конкретен участък са били правени изпитания, но те
са различни от функционалните изпитвания. Освен това заявява, че от ответника
били наети други лица, на които той възложил да изпълнят работи, които са
ангажимент на „Северни води“ ООД.
Свидетелят В.,
който работи като технически ръководител, също изнася за несъответствие с
арматурите, заложени по проекта, и това налагало замяната им с други.
Свидетелят сочи, че техническата документация по проекта получавал от свои
колеги от „Северни води“ ООД, но самият проект бил изготвен от „Лукойл Нефтохим
Бургас“ АД. В процеса на работа се установявало, че има несъответствие между
проекта и тръбопровода и това според свидетеля било в 90% от случаите. Тогава
се свързвали с ръководителя от „АКЗ Бургас“ ООД и чакали инструкции. Свидетелят
сочи, че и след 30.04.2019 год. служители на ищеца са влизали на територията на
обекта, но вече с еднократни пропуски, за да изнесат материалната база и да
участват в тестовете. Твърди, че след 30.04.2019 год. на територията на „Лукойл
Нефтохим Бургас“ АД влизали само по покана, като за целта се изготвяли наряди
от производство „ВиК“ на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, в които се описвали каква
работа ще се върши. Пояснява, че производство „ВиК“ посочвали какви дейности ще се извършват, а
служителите на ищеца нямали право да извършват друго, извън посоченото в
наряда. Можели да се отклонят от наряда само ако обстоятелствата на място го
налагат или се изисква от гаранцията на СМР. Твърди, че служителите на ищеца
правели междинните изпитания, а окончателните изпитвания се провели от „Лукойл
Нефтохим Бургас“ АД.
Св.П., воден
от ответника, заявява, че работил с бригада на обекта в периода от края на
м.март 2019 год. до 07.05.2019 год., като технически ръководител при „Водоканалстрой Бургас“. Заявява, че бригадата изпълнявала
челни заварки по същия проект на малък участък и била наета от „АКЗ Бургас“
ЕООД, за да бъдат спазени сроковете. Сочи, че работел на участъка заедно със
„Северни води“. Твърди, че при завършването на работата от бригадата му се
извършили хидравлични проби и се установили два пропуска – един на участъка на
„Водоканалстрой“ и един на участъка на „Северни
води“. Наложило се да се отстрани проблема и да се направят проби. Свидетелят
заявява, че напуснал обекта на 07.05.2019 год. и не можа да каже докога
„Северни води“ са били там.
Св.А.,
служител на ответника, заявява, че от м.март до м.юни 2019 год. поела бригада,
която била натоварена да възстанови трасетата
по обекта такива, каквито са били преди започване на работа –
заравняване, направа на тротоари и бордюри. Тя заявява, че по последното трасе
работили фирмите „Северни води“ и
„Балкански води“ през м.май. По това последно трасе изпитанията се правили
между 8-ти и 9-ти май. Сочи, че работници от „Северни води“ работили до края на
м.май. Самата свидетелка излязла от обекта в края на м.юни, тъй като трябвало
да предаде вертикалната планировка на целия обект.
От съвкупния
анализ на гласите доказателства и на писмените такива – еднократни пропуски,
наряди и електронна кореспонденция, се установява, че ищецът действително е
приключил възложената му работа по договора в края на м.април 2019 год. Както
се установява от свидетелските показания и от писмените доказателства, на
територията на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД има специален пропускателен режим и
не е било възможно след изтичане срока на договора работници на ищеца да влизат
свободно. Поради този режим от ищеца е било поискано издаването на пропуски на
лица и МПС по приложен списък със заявка от 24.04.2019 год. – един ден преди
изтичане на удължения срок на договора. От третото лице са били представени
форми за еднократен пропуск, касаещи служители на ищеца, като за м.май има само
една бланка, за едно лице, на дати 09 – 10 май. Останалите пропуски са били
издадени за участие във функционалните изпитания по договора, а не за работа по
него. В периода 01.05. – 07.05.2019 год. са били издадени наряди за извършване
на определени дейности, а както се изясни от показанията на свидетелите, водени
от ищеца, тези наряди са издавани от производство „В и К“ при възложителя „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, който определял
подлежащите на извършване дейности. И двамата свидетели, водени от ответника,
сочат, че изпитания били правени в началото на м.май, като при това св.Петров
пояснява, че тогава били установени пропуски в участъците на „Водоканалстрой“ и „Северни води“ и всеки от
подизпълнителите бил задължен да ги отстрани. При така установените факти
следва да се приеме, че в началото на м.май, след като са били приключени
работите по полагането на тръбопроводите, са се извършвали проби в готовите
участъци и служителите на ищеца са били викани на територията на „Лукойл
Нефтохим Бургас“ АД, за да отстраняват възникналите аварии. Само така може да
бъде обяснено издаването на наряди от служители на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД,
които са възлагали на служители на ищеца да извършат определени работи на
конкретни дати. Датите са близки, но не са последователни, което означава, че
действията са били инцидентни. Показанията на св.А., че служителите на ищеца
работили на обекта до края на м.май не се кредитират от съда. От една страна в
тази си част нейните показания не се подкрепят от писмените доказателства, а от
друга, те дори влизат в противоречие с тях. Свидетелката отрича да е подписвала
протоколи във връзка с приемане на извършени работи по договора, но това не е
вярно, тъй като на л.130-132 от делото се съдържат протоколи за установяване
годността и приемане на отделни СМР, подписани именно от нея, което поставя под
съмнение достоверността на изнесеното при разпита ѝ. Категорично следва да се посочи, че участието
на представители на „Северни води“ във функционалните изпитания на системата
през м.юни не представлява изпълнение на възложени работи по договора. От
събраните доказателства може да бъде направен извод, че действително датата в
оспорения протокол от 30.04.2019 год. за приемане на завършен строеж не е
вярна, но това по никакъв начин не се отразява на отношенията между страните.
Самото естество на технологичния процес показва, че работи са били извършвани
от служители на ответника и след 30.04.2019 год., а и това обстоятелство се
признава от св.А.. Дейностите по чл.1.1.2 от
договора, дължими от „АКЗ Бургас“ ЕООД – обратни насипи и възстановяване на
настилки, могат да бъдат предприети след като ищецът осъществи своите работи.
Докога ответникът „АКЗ Бургас“ ЕООД е продължил изпълнението по договора е без
значение, тъй като със заявеното от него възражение за прихващане се цели да
бъде реализирано обезщетение за забавата на ищеца, каквато той не е допуснал.
Отделно от това следва да се посочи, че фактурата, с която е начислена
неустойка за забава от пет дни, е била издадена от ответника на 08.05.2019 год.
и ако действително забавата е била с по-дълъг период и е съществувала и към
датата на издаването на фактурата е нелогично това да не е било отчетено от
издателя. Санкцията е доначислена с ДИ много
по-късно, след влошаване на отношенията между страните.
В обобщение
съдът намира за недоказано твърдението на ответника, че ищецът е допуснал
забава при изпълнение на задълженията си по договора след 30.04.2019 год. Без
значение е какви са били съображенията на ответника да наеме и други лица, на
които да възложи дейности, дължими от ищеца, но не се доказа, че това се е
наложило поради виновно поведение на „Северни води“ ООД. Доводът на ищеца, че изпълнението
на възложената работа е било препятствано от обективни пречки е напълно
доказан. Разменената от страните електронна кореспонденция, с която те взаимно
се обвиняват в неизпълнение и забава, не може да бъде ценена, тъй като съдържа
изгодни за всяка от страните факти, но по делото се съдържа писмена обосновка
за удължаване срока на договора, подписана от управителя на консорциума ДЗЗД, в
която са изброени конкретни причини, стоящи извън поведението на „Северни води“
ООД – финансова задлъжнялост на производителя на тръби „Екопроект“ и спиране на
работата му, отказ да бъде предоставен фронт за работа в няколко клона и
квартала едновременно и несъответствие между проекта и съществуващото положение,
налагащо нови проектантски решения с доставка на нови части. Само за пълнота на
изложението следва да се посочи, че по делото се съдържат доказателства за
това, че ищецът е изпълнил задължението си по чл.260 ал.1 от ЗЗД и незабавно е
уведомявал ответника при констатирани отклонения в проекта – действия, които се
признават от ответника в отговора на допълнителната искова молба. За тези
отклонения служителите на ищеца, а и на ответника, са узнавали в хода на
изпълнение на работата, след разкриването на съществуващите трасета, ето защо
от съда не се споделя възражението на ответника, че ищецът е бил предварително
запознат с документацията и техническите проекти и е бездействал.
В обобщение
исковете следва да бъдат уважени в пълен размер, тъй като не са налице основания
за съдебна компенсация с насрещни вземания на ответника от същото
правоотношение.
В полза на
ищеца следва да бъдат присъдени сторените разноски по представен списък в
размер на 15 618,62 лв.
Мотивиран от така изложените
съображения, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„АКЗ - Бургас“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, територия „Лукойл Нефтохим
Бургас“ АД, адм. сграда „АКЗ“, ет.3, представлявано от управителя Артем Сахаров, да заплати на „Северни
води“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к.
„Братя Миладинови“ бл. 38 - 39, ет. 2, представлявано от управителя Димитър
Николов Пантелеев, сумата от 173 230,78 (сто седемдесет и три хиляди двеста и тридесет
0.78) лв. главница, представляваща незаплатени строително-монтажни работи по
договор от 07.09.2017 г., за които е издадена фактура №944/15.07.2019 г. и
протокол образец 19 за месец май 2019 г. – втора част, ведно със законната
лихва върху главницата от завеждане на делото – 25.10.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата от 25 984,62 (двадесет и пет хиляди
деветстотин осемдесет и четири 0.62) лв., представляваща договорна неустойка за
забава за периода от 23.07.2019 год. до 21.08.2019 год., в максималния размер
от 15% от стойността на неплатеното вземане по фактура №944/15.07.2019 год.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: