Решение по дело №456/2024 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от С. К. А., [ЕГН] от с адрес [населено място], [улица], чрез процесуалния представител адвокат Ж. М. срещу Решение № 63 от 16.01.2024г. на Пловдивски районен съд, ХIV – ти н.с. постановено по АНД № 20235330204996 по описа на същия съд за 2023г., с което е ПОТВЪРДЕНО Наказателно постановление № 23- 1030-002947/14.06.2023г., издадено от Началник Група, Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Пловдив, с което, С. К. А., [ЕГН] , е санкциониран на основание чл. 638, ал.3, вр. с чл. 461, т.1 от КЗ с глоба в размер на 400.00 /четиристотин / лева за нарушение на чл. 483, ал.1, т.2 от КЗ.

Релевираните касационни основания се субсумират в доводите, че атакуваният съдебен акт е неправилен, като постановен в нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК вр. чл. 63в от ЗАНН. Поддържа се, че първоинстанционният съд не е взел предвид изискването за наличие на субективен елемент при извършване на административното нарушение и по този начин е допуснал нарушение на съдопороизводствените правила, като е постановил решението си в нарушение на закона.

Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено, като бъде отменено и наказателното постановление.

3. Ответникът по касационната жалба Началник Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Пловдив не е изразил становище по допустимостта и основателността на касационната жалба.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура [населено място], дава заключение, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

ІІ. За допустимостта :

5. Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите :

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от С. К. А., [ЕГН], срещу Наказателно постановление № 23- 1030-002947/14.06.2023г., издадено от Началник Група, Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Пловдив, с което А., е санкциониран на основание чл. 638, ал.3, вр. с чл. 461, т.1 от КЗ с глоба в размер на 400.00 /четиристотин / лева за нарушение на чл. 483, ал.1, т.2 от КЗ.

Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН №[рег. номер] от 25.05.2023г. съставен от К. А. К. на длъжност мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Пловдив.

Първоинстанционния съд е приел за установени обективираните в актовете на административнонаказателното производство фактически констатации, като е приел за установена следната фактическа обстановка :

На път II-56, км.90 в посока [населено място], А. управлявал лек автомобил Рено с рег.номер ****, собственост на М.А., и като лице, което управлява МПС от трета държава при влизане на територията на Република България, не е сключило договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и няма валидна за територията на Република България застраховка.

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета в пълнота от административнонаказващия орган и възпроизведена и в спорното наказателно постановление.

7. С обжалваното пред настоящата инстанция решение, първоинстанционният съд, е потвърдил процесното наказателно постановление. За да постанови посочения резултат районният съд е приел, въз основа на събраните по делото доказателства, че от страна на касатора е осъществен състава на визираното в АУАН и НП административно нарушение. Съдът е приел също така, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи в предвидената форма и при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, като при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и е дадена правилна правна квалификация на нарушението.Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН.

По отношение на вида и размера на наложеното наказание съдът е приел, че същото е във фиксирания размер, предвиден в санкционната норма на чл. 638, ал.3, във вр. с чл.461, т.1 от КЗ и е законосъобразно определено в този размер при спазване на разпоредбите на чл.27 от ЗАНН.

IV. За правото :

8. Решението е правилно. Като е стигнал до изводи за законосъобразност на наказателното постановление районният съд е постановил правилен – обоснован и законосъобразен съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно законосъобразността на наказателното постановление. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота събраните доказателства по делото и доводите на страните.

Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция.Мотивите на решението са изключително подробни и на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.

9. В случая изводите на административнонаказващия орган и на първоинстанционния съд, че касаторът е осъществил състава на визираното в АУАН и НП административно нарушение, са обосновани и законосъобразни, като същите изцяло съответстват на събраните по делото доказателства, които първоинстанционния съд правилно е оценил.

Съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона. Нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителя и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираното нарушение съгласно чл. 42 - 44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и процесното наказателно постановление, което от своя страна е изцяло съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

Наложеното административно наказание глоба във фиксирания размер от 400 лв., визиран в разпоредбата на чл.638, ал.3, във вр. с чл.461,т.1 от КЗ, за процесното административно нарушение, е определено в съответствие с изискванията на чл.27 от ЗАНН, като е съответно на тежестта на извършеното нарушение и на степента на обществената му опасност и тази на нарушителя, и като такова същото е справедливо и способстващо в най - пълна степен за изпълнение на целите на наказанието.

10. Неоснователни са оплакванията на касатора, че първоистанционият съд не е взел предвид изискването за наличие на субективен елемент при извършване на административното нарушение, какъвто е отсъствал в процесния случай, доколкото в застрахователната полица изрично е записано, че „Гражданската отговорност” е валидна от 13.03.2023г. до 12.03.2024г. В тази връзка правилно първоинстанционният съд е приел, че закона допуска МПС с чужда регистрация да се застрахова в Република България, но само при ограниченията на чл.489, ал. 5 КЗ, а именно : в хипотезата на придобиване на моторно превозно средство, което е с чуждестранен регистрационен номер, за целите на първоначалната регистрация на моторното превозно средство по реда на действащото българско законодателство задължително се сключва застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за срок от 30 дни по номер на рама на моторното превозно средство, като такава застраховка не може да се издава повторно.Незнанието на това законово задължение не обосновава отпадане на административнонаказателната отговорност на дееца за извършеното административно нарушение, в поддържания от касатора аспект, независимо от обстоятелството, че застрахователната полица е била оформена за по- дълъг срок. По делото е безспорно установено, че към датата на извършване на административното нарушение , а именно : 25.05.2023г. А. не е разполагал с валидна застраховка „Гражданска отговорност” а автомобилистите, тъй като покритието й е изтекло на 13.04.2023г., по силата на посочения нормативен текст от КЗ.

11. В казуса доказателства, които да подлагат на съмнение възприетите от районния съд изводи, не са ангажирани нито в първоинстанционното, нито в настоящото съдебно производство.

12. Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната жалба е неоснователна на посочените в нея основания, а обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон, поради което и същото като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.

Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХХХI – ви касационен състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 63 от 16.01.2024г. на Пловдивски районен съд, ХIV-ти наказателен състав, постановено по АНД № 20235330204996 по описа на същия съд за 2023 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.