Решение по дело №11/2020 на Административен съд - Видин

Производството е по чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.211 от ЗМВР.

Образувано е по жалба, подадена от А.В. ***, действащ чрез пълномощника адв. Я.А. ***, офис 107, против заповед № 8121К-14323/13.12.2019 г., издадена от министър на вътрешните работи, с която на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение.

В жалбата се развиват доводи за незаконосъобразност на заповедта, поради допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и нарушения на материалноправните разпоредби. В съдебно заседание по същество, както и в писмени бележки, доводите се поддържат от процесуалния представител. Иска се отмяна на оспорената заповед и се претендира присъждане на направените разноски в производството.

Ответникът - министър на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Подробни съображения се развиват в представените писмени бележки, с които прави и възражение за намаляване поради прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя.

Административен съд Видин, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема за установено следното: жалбата е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване административен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК, във връзка с чл.211 от ЗМВР, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства - представените от жалбоподателя писмени доказателства и тези от представената в цялост административна преписка по издаване на акта, се установява следната фактическа обстановка: дисциплинарното производство е образувано със заповед по чл.207, ал.1, т.1 от ЗМВР, № 8121К-11195/12.07.2019 г. на министър на вътрешните работи, въз основа на предложение рег.№ 368р-7344/08.07.2019 г. на директор на ОДМВР-Видин, в което се съдържат данни за неправомерни действия на държавния служител - инспектор А.В.В. - разузнавач V степен в група „Противодействие на престъпленията против личността” на сектор „Криминална полиция” при РУ-Видин към ОДМВР-Видин, описани в предложението. Предварителните данни, посочени в заповедта за образуване на дисциплинарното производство са, че на посочените в заповедта дата и място В. е управлявал лек автомобил „Опел Корса”, рег.№ ВН5697ВМ, като след спиране за проверка от органи на Дирекция „Вътрешна сигурност”-МВР и на ОДМВР-Видин е отказал категорично да бъде тестван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, но се съгласил да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство Драг Тест 5000, който отчел употреба на наркотично вещество кокаин. Същите обстоятелства са изложени в докладна записка рег.№ 953р-4255/08.07.2019 г. до директора на ОДМВР-Видин.

На водача били издадени талон за медицинско изследване № 0007011 за установяване употреба на алкохол и талон № 0007012 за медицинско изследване за установяване употреба на наркотични вещества. Служителят бил съпроводен до МБАЛ „Св. Петка” АД, гр. Видин, където дал кръвна проба за изследване употреба на наркотични вещества, но отказал да даде кръвна проба за медицинско изследване, касаещо евентуалната употреба на алкохол.

На водача бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 71401/06.07.2019 г. за отказа му да бъде проверен с техническо средство за употреба на алкохол, отказа му да даде кръвна проба за медицинско изследване за употреба на алкохол и за управление на МПС под въздействие на наркотични вещества или техни аналози.

Установява се, че към момента на проверката жалбоподателят е ползвал платен годишен отпуск (от 26.06.2019 г. до 12.07.2019 г.).

Прието е, че посоченото съставлява деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на служителите в МВР, регламентирани в т.15, 19, 20, 24 и т.28, б.„б” и „в” от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (Етичния кодекс), което представлява тежко нарушение на служебната дисциплина, уронващо престижа на службата по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, за което на основание чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Със заповедта е определен дисциплинарно разследващ орган.

Жалбоподателят е запознат със заповедта за образуване на дисциплинарното производство и разпоредените с нея последици на 18.07.2019 г., разяснени са му правата за участие в дисциплинарното производство, което е удостоверено с подписа му върху самата заповед. На служителя е връчена на 18.07.2019 г. покана за даване на писмени обяснения рег.№ 368р-7783/18.07.2019 г. С молба № 368р-7952/23.07.2019 г., служителят е депозирал обяснение, в което оспорил описаните факти в поканата.

Дисциплинарно-разследващият орган извършил проверка, събрал относимите доказателства, които обсъдил и обективирал дейността и констатациите си в обобщена справка рег.№ 368р-10953/03.10.2019 г., в която е направен извод, че на 06.07.2019 г. около 21:00 ч. в района на кръстовище на път III-114 с път Е-79 екип на Дирекция „Вътрешна сигурност”-МВР и на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Видин са установили, че В. е управлявал лек автомобил „Опел Корса”, рег.№ ВН5697ВМ след употреба на наркотично вещество кокаин, установено с техническо средство Драг Тест 5000, както и че същият отказал да бъде проверен за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510.

На водача са издадени талони за медицинско изследване № 0007011 за установяване употреба на алкохол и талон № 0007012 за медицинско изследване за установяване употреба на наркотични вещества, като същият е бил съпроводен от служители на МВР до МБАЛ „Св. Петка” АД-Видин, където дал кръвна проба за изследване за употреба на наркотични вещества, но отказал да даде такава да изследване дали е употребил алкохол. По случая е образувано ДП № 14/2019 г. по описа на ОСО при ОП-Видин, за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. По същото е назначена и изготвена химикотоксикологична експертиза, която дава заключение, че в урината на В. е открито наркотично вещество кокаин, както и алкохол в концентрация 0.85 g/L, а в кръвта на същия е открито наличие на алкохол в концентрация 0.57 g/L.

При така описаната фактическа обстановка в справката е прието, че служителят е нарушил следните норми от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, а именно: по т.15, 19, т.20, т.24 и т.28, б.„б” и „в”. Поведението му е станало достояние на други служители на МВР – екипът, който е извършил първоначалната проверка, служителите, които го придружили до болничното заведение за вземане на кръвни проби, медицинските лица от същото заведение, както и на прокурори и следователи, ангажирани с воденото против лицето досъдебно производство. Прието е, че описаното представлява тежко нарушение на служебната дисциплина по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, за което на основание чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР се налага дисциплинарно наказание "уволнение", за което е направено съответното предложение.

На служителя е връчен препис от справката на 07.10.2019 г., видно от положения саморъчно подпис. На същата дата му е връчена и покана рег.№ 368р-10955/03.10.2019 г., като служителят е поканен да се запознае с обобщената справка и да даде допълнителни обяснения или възражения.

Жалбоподателят е депозирал възражение рег.№ 368р-11183/08.10.2019 г.

ДРО изготвил становище рег.№ 368р-11513/14.10.2019 г., с което обсъдил възраженията на служителя и възприел за установена фактическата обстановка, така както е посочена в обобщената справка, както и правната квалификация, като предложил налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, тъй като е прието, че са установени нарушенията на Етичния кодекс, станали достояние на други лица, с което е уронил престижа на службата. Деянието е квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.203, ал.1, т.13, във връзка с чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, за което се налага дисциплинарно наказание "уволнение".

След постъпване на становището и материалите от дисциплинарното производство, министърът на вътрешните работи е издал заповед № 8121К-13362/29.10.2019 г. за изменение и допълнение на заповедта за образуване на дисциплинарното производство, като в същата са уточнени и конкретизирани извършените нарушения и е разпоредено да бъдат събрани и приобщени допълнителни доказателства. Заповедта е връчена на инспектор А.В.В. на 30.10.2019 г., видно от саморъчната му отметка и подпис върху заповедта, връчена му е и покана за писмени обяснения в 24 часов срок рег.№ 368р-12284/30.10.2019 г. На 04.11.2019 г. В. е представил писмено обяснение рег.№ 368р-12514.

В обобщена справка рег.№ 368р-13071/15.11.2019 г. ДРО потвърдил направените констатации от фактическа страна, както и правните си изводи от цитираните обобщена справка и предходното становище, като обсъдил допълнително приобщените към преписката доказателства. Служителят В. бил запознат със същата на 15.11.2019 г., на която дата му била връчена и покана да даде допълнителни обяснения и възражения.

Същият депозирал възражение рег.№ 368р-13132/18.11.2019 г., като преповторил аргументите си от предходните възражения.

С обобщена справка рег.№ 368р-13151/19.11.2019 г. ДРО обсъдил събраните данни по преписката и предложил на служителя да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение” на основание чл.194, ал.2, т.3, във връзка с чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР. Справката, заедно с покана за допълнителни обяснения и възражения, били връчени на В. на 20.11.2019 г., видно от отбелязването на същите. Служителят депозирал възражение рег.№ 368р-13205/20.11.2019 г. с идентично с предишните възражения съдържание.

Със становище 368р-13288/22.11.2019 г. ДРО запознал ответника с наличието на основание за налагане на дисциплинарно наказание на оспорващия, въз основа на което била издадена процесната заповед, с която дисциплинарно наказващият орган приел, че на 06.07.2019 г. около 21:00 ч. в района на кръстовище на път III-114 с път Е-79 екип на Дирекция „Вътрешна сигурност”-МВР и на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Видин са установили, че В. е управлявал лек автомобил „Опел Корса”, рег.№ ВН5697ВМ след употреба на наркотично вещество кокаин, установено с техническо средство Драг Тест 5000, както и че същият отказал да бъде проверен за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510. Посочено било, че на водача са издадени талони за медицинско изследване № 0007011 за установяване употреба на алкохол и талон № 0007012 за медицинско изследване за установяване употреба на наркотични вещества, като същият е бил съпроводен от служители на МВР до МБАЛ „Св. Петка” АД-Видин, където дал кръвна проба за изследване за употреба на наркотични вещества, но отказал да даде такава да изследване дали е употребил алкохол. ДНО приел, че осъщественото деяние е в нарушение на цитираните етични правила от Етичния кодекс и е нарушение на служебната дисциплина по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, уронващо престижа на службата, за което на основание чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР наложил дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратил служебното правоотношение.

В заповедта е извършена и подробна преценка на възраженията на дисциплинарно привлеченото лице, които мотивирано са отхвърлени, както и преценка на обстоятелствата по чл.206, ал.2 от ЗМВР.

По делото са представени цитираните писмени доказателства, служебни справки, в това число и изготвените в рамките на наказателното и административно наказателното производство доказателства – химикотоксикологична експертиза, показания на техническо средство Драг тест 5000, протоколи за извършените проверки, докладни записки, справка за водач, обяснения и сведения от служители, участвали при установяване на нарушението, кадрова справка на служителя В., от които непротиворечиво се установят фактите, описани по-горе.

С оглед така установеното от фактическа страна и след извършена на основание чл.168, ал.1 от АПК служебна проверка на акта на всички основания по чл.146 от АПК, Съдът прави следните правни изводи: заповедта е издадена от компетентен административен орган по чл.204, т.1 от ЗМВР, по което няма спор по делото.

Заповедта отговаря на изискванията за форма, предвидени в императивната разпоредба на чл.210, ал.1 от ЗМВР, като съдържа изискуемите реквизити - посочени са извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които са извършени нарушенията; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които са установени; правното основание и наказанието, което се налага; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Същата е издадена в рамките на сроковете по чл.195, ал.2 от ЗМВР. Като начален момент за двумесечния срок следва да се приеме датата на получаване на материалите по дисциплинарното производство в Министерство на вътрешните работи, приложени към писмо рег.№ 368р-11637/16.10.2019 г., с която ДНО е запознат за първи път със събраните по дисциплинарната преписка доказателства и със становището на ДРО. Това е най-ранния възможен момент за запознаване на ДНО със становището и материалите от преписката, до датата на издаване на акта - 13.12.2019 г. не е изтекъл двумесечния срок за издаването му. Съгласно чл.196, ал.1 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Съгласно чл.196, ал.2 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В случая, както се посочи, материалите са постъпили най-рано на 16.10.2019 г., от който момент се счита установено дисциплинарното нарушение и личността на нарушителя, съответно от този момент тече двумесечният срок за налагане на наказанието. Заповедта е издадена на 13.12.2019 г., в рамките на срока.

Спазен е и двугодишния срок за издаване на заповедта за налагане на наказание, считано от извършване на нарушението. Най-ранната дата на нарушението е 06.07.2019 г., като заповедта е издадена в срок. Следва извод за неоснователност на възражението за неспазване на преклузивните срокове по изложените съображения.

Неоснователно е възражението в жалбата, че при издаване на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като е нарушено правото на защита на наказаното лице.

В съответствие с чл.207, ал.1 от ЗМВР, изискващ при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл.203, ал.2-15 от ЗМВР, да се издаде нарочна писмена заповед от компетентния ДНО, в случая е издадена заповед за образуване на дисциплинарното производство от министъра на вътрешните работи, която е съобщена на дисциплинарно привлеченото лице, с което е изпълнено и изискването на чл.207, ал.8, т.1 от ЗМВР.

Жалбоподателят е упражнил правото си на защита, като се е запознавал със събраните материали, депозирал е обяснение и възражения.

ДНО е издал заповед за изменение на заповедта за образуване на дисциплинарното производство, като в нея не са променени, а само са прецизирани данните от фактическа страна, но в заповедта липсва изменение на основните факти, очертаващи изпълнителното деяние на нарушението, както и липсва промяна на дадената правна квалификация. По този начин е спазена нормата на чл.59 от Инструкция № 8121з-470 за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр.34/12.05.2015 г. (Инструкцията).

Съгласно чл.59 от Инструкцията когато след разпореждане на органа по чл.207, ал.1 от ЗМВР е извършено събиране на нови доказателства, с оглед които се налага промяна в правното основание или във вида на предвиденото дисциплинарно наказание, се изготвя допълнително становище. На държавния служител срещу когото е проведено дисциплинарното производство се връчва покана за запознаване с новото становище и за даване на писмени обяснения по него, адресирани до ДНО.

Становището по чл.207, ал.12 ЗМВР е адресирано до ДНО, като съдържа именно оценката на ДРО на всички данни и обстоятелства, относими към дисциплинарната отговорност на служителя и обосновката на предложението на ДРО за налагане или не на дисциплинарно наказание, неговия вид и тежест, т.е. същото съдържа едно мнение, становище, което не е задължително за ДНО, поради което и законодателят не е предвидил изискване държавният служител да бъде запознат със същото.

Хипотезата, при която ДНО приема, че се налага събиране на нови доказателства, след изготвяне на обобщената справка и становище на ДРО е, уредена в нормата на чл.59 от Инструкцията. За да бъдат охранени правата на лицето, субект на дисциплинарната проверка, при условие, че се осъществят предвидените в нормата условия: промяна в правното основание или предвиденото дисциплинарно наказание е въведено задължение за изготвяне на допълнително становище. Именно в него ще бъде изложена променената правна квалификация или промененото предложение за вида на дисциплинарното наказание, като това становище ще има характер на краен акт, приключващ дисциплинарното разследване, което влече задължение за връчване на покана за запознаване на държавния служител и даване на писмени обяснения, адресирани до дисциплинарно наказващия орган.

В случая жалбоподателят е запознат със заповедта за изменение на заповедта за образуване на дисциплинарното производство, с която са прецизирани фактите относно дисциплинарната отговорност и му е дадена възможност да вземе отношение по същите, с оглед възприетата от ДНО нужда от тяхното уточняване. Спазени са изискванията на чл.207, ал.7-12 от ЗМВР.

Спазено е и изискването на чл.206, ал.3 и 4 от ЗМВР, изискващи разкриване на обективната истина, събиране и оценка на всички доказателства.

От писмените доказателства, събрани в рамките на дисциплинарната проверка е установено, че жалбоподателят е извършил нарушението като на посочената дата е управлявал личния си автомобил след употреба на наркотично вещество (кокаин) и алкохол, както и е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство и медицинско изследване. В дисциплинарното производство са събрани множество относими и допустими за изясняване на фактите доказателства, които подробно са описани и обсъдени от ДРО и ДНО, като приетото от фактическа страна се подкрепя от доказателствата по преписката.

Неоснователно е възражението, че процесните деяния не са установени и доказани по несъмнен начин в дисциплинарното производство. Всички доказателства, в това число и събраните по наказателното и административно наказателното производство са надлежно приобщени към дисциплинарното производство, а на служителя е осигурена възможност да се запознае с тях и евентуално да ги оспори, което той не е направил своевременно.

При издаване на заповедта е спазен и материалния закон.

Правилно е прието от ДНО нарушение на изискванията на Етичния кодекс, по т.15 - държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме; по т.19 - държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява; по т.20 - държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си; по т.28, б.„б” и б.„в” - държавният служител независимо от заеманата длъжност в качеството си на участник в пътното движение се подчинява на забраната да не управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда или под въздействието на друго упойващо вещество по време на изпълнение на служебните си задължения, както и в извън установеното работно време или по време на ползване на отпуск (б.„б”), както и на разпорежданията на контролните органи относно установяване на управлението на МПС след употреба на алкохол или на друго упойващо вещество (б.„в”). Правилно нарушението е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР. Също така правилна е квалификацията на нарушението на служебната дисциплина като тежко по смисъла на чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР. Доказани са елементите от фактическия състав на нормата по отношение квалифициращия признак "уронване на престижа на службата".

Правилно ДНО е приел, че В. с нарушаването на правилата от Етичния кодекс е уронил престижа на МВР, тъй като деянието му е станало известно на широк кръг от лица - полицейски служители, лекари и друг медицински персонал, прокурори и следователи. С поведението си жалбоподателят е демонстрирал незачитане на закона, поведението му е несъвместимо със законността и засилените морални изисквания към служителите на МВР, като не само, че не е изграждал положителен образ на служителите на МВР, а грубо го е разрушавал.

Ирелевантно за спора е обстоятелството, че образуваното досъдебното производство срещу А.В.В. е прекратено, с оглед правилната квалификация на нарушението.

В заповедта са изложени и мотиви относно всички изброени в чл.206, ал.2 от ЗМВР обстоятелства, които следва да се преценят при налагане на наказанието, независимо че за извършеното от жалбоподателят дисциплинарно нарушение се предвижда само едно дисциплинарно наказание - "уволнение". Наложеното наказание е съразмерно, с оглед всички обсъдени обстоятелства - грубото незачитане на установения ред и закон, настъпилите вредни последици, формата на вина (пряк умисъл), специфичното качество на нарушителя – служител на МВР, призван да следи за спазването на закона, както и предходните наказания и поощрения на служителя.

Съдът намира, че оспорената заповед е издадена и при спазване на целта на закона - държавните служители в МВР, осъществили състав на тежко дисциплинарно нарушение, изискванията към които са завишени, с оглед служебната им роля и функции, да бъдат наказани с най-тежкото дисциплинарно наказание.

По изложените съображения оспорването следва да бъде отхвърлено като неоснователно, тъй като не са налице отменителни основания по чл.146 от АПК. С оглед изхода на делото е неоснователна претенцията за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, а ответникът не претендира разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани.

Ето защо и на основание чл. 172 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.В. ***, действащ чрез пълномощника адв. Я.А. ***, офис 107, против заповед № 8121К-14323/13.12.2019 г., издадена от министър на вътрешните работи, с която на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд, в четиринадесетдневен срок от получаване на препис от страните.

 

Административен съдия: