РЕШЕНИЕ
№ 13803
гр. София, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. Г.
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г. Гражданско дело №
20221110100802 по описа за 2022 година
Предявени са при условията на субективно съединяване положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 198, ал. 1 от
Закона за водите за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответниците
при равни квоти от по ½ идеална частта - С. Т. Г. и Д. Т. Г., последната заместена от
наследниците си С. Т. Г. и В. С. Г., за сумата от 1 873,11 лева, представляваща главница за
доставени ВиК услуги, през периода 17.07.2013г. до 25.11.2020 г. относно водоснабден имот,
находящ се в /АДРЕС/, клиентски номер **********, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 07.05.2021г. до окончателно
изплащане на сумата и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 07.06.2021 г. и допълнителна заповед за изпълнение на
парично задължение от 08.02.2023г. в производството по ч.гр.д. № 25598/2021 г., по описа на
СРС, 45-ти състав.
В исковата молба ищецът излага наличие на облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично
известни общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответниците ВиК услуги (доставка на питейна вода, отвеждане на отпадни води и
пречистване на отпадъчни води) в посочения обект, но не били заплатени дължимите суми
за това. За дължимите суми за неплатена стойност на доставената топлинна енергия и лихва
за забава в плащането в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК и допълнителна такава, които не са влезли в сила. Прави искане за присъждане на
сторените разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът С. Т. Г. е подал отговор на исковата молба с
който оспорва предявения иск. Твърди, че след 2008 г., е прехвърлил партидата на процесния
имот на сина си В. С. Г., затова счита, че не дължи заплащане за услугите, след тази дата. В
производството по ч.гр.д. № 25598/2021г. с възражението си срещу допълнително
издадената заповед, представя съдебно удостоверение, издадено по гр.д. № 35179/2022г. по
описа на СРС, 158 състав, че се е отказал от наследството, оставено му от Д. Т. Г..
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът В. С. Г. е подал отговор на исковата молба с
който оспорва предявения иск. Твърди липса на облигационни отношения с ищцовото
дружество, тъй като не се доказва качеството му на ползвател или собственик на процесния
имот. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно призован, не изпраща представител.
Ответникът С. Т. Г., редовно призован в съдебно заседание, не се явява, не се
представлява.
Ответникът В. С. Г., редовно призован в съдебно заседание, не се явява, представлява
се от назначения му особен представител – адвокат Л. Н., който поддържа отговора на
исковата молба и моли за отхвърляне на исковете по отношение на доверителя си.
Съдът, след като обсъди доводите на страните, събраните по делото писмени
доказателствата на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение, съгласно
чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 198,
ал.1 от ЗВ и чл. 422 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца бе да
установи осъществяването на релевантните за спора факти и обстоятелства, а именно:
наличието на облигационно правоотношение по договор за ВиК услуги между страните,
количеството на реално доставената от него по договора вода за процесния период и размера
на нейната цена; по акцесорния иск наличието на главен дълг, изпадането на ответника в
забава и размера на мораторната лихва, по релевираното от ответника В. Г. възражение за
давност в доказателствена тежест на ищеца бе да установи обстоятелства довели до
прекъсване/спиране течението на давностния срок.
Исковете са допустими, като предявени от надлежна страна в полза на която е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и допълнителна
такава в производството по ч.гр.д. № 25598/2021г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по
чл. 415 от ГПК.
Законът изрично урежда кои лица са потребители на В и К услуги. Според § 1, ал.1,
т.2, б. „а“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн.
дв. бр.18 от 25.02.2005г.), потребители на водоснабдителните и канализационните (В и К)
услуги по чл.1, ал.1 от закона са юридически или физически лица - собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Аналогична е
разпоредбата и на чл.3, ал.1 Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи.
По делото от ищеца е представена справка от АВ-ИР, изготвена към дата 11.18.2020г.,
от която се установява, че С. Г. и Д. Т. Г. имат качеството „ипотекарни длъжници“ по
отношение процесният имот. Ищецът С. Г. не оспорва, че притежава право на собственост
върху процесния имот до размера на ½ идеална част от него. Възразява, че след 2008г. е
прехвърлили партидата на сина си В. Г., поради което не следва да отговаря за заплащане на
процесните суми. Представя и съдебно удостоверение, издадено по гр.д. № 35179/2022г. по
описа на СРС, 158 състав, от което се установява, че се е отказал от наследството, оставено
му от Д. Т. Г.. По делото е прието и писмо от СО, Дирекция „Общински приходи“, отдел
„ОП-Оборище“ с вх. № 109826/03.04.2024г., в което е удостоверено, че данъчно задължено
лице за недвижим имот, с административен адрес в /АДРЕС/ са лицата С. Г. и Д. Г., които са
подали декларация по чл. 14 от ЗМДТ. След подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК Д. Г. е починала на 11.06.2021г.,
като е оставила за свои законни наследници съпруга си С. Г. и сина си – ответникът В. Г.,
видно от приетото по делото удостоверение за наследници на СО, район Оборище.
По изложеното съдът приема, че след смъртта на Д. Г. съпругът й С. Г. е титуляр на ¾
2
идеални части от имота, а синът им – ответникът В. Г. на ¼ идеална част от имота по
правилата на чл. 5 и чл. 9 от ЗН. Съвкупният доказателствен материал, неоспорването от
ответника Г., че е титуляр на ½ идеална част преди смъртта на съпругата си, видно от
приетите – писмо от СО, Дирекция „Общински приходи“, отдел „ОП-Оборище“ с вх. №
109826/03.04.2024г. и справка от АВ-ИР за вписвания по партидата на имота, мотивират
съда да приеме, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение С. и Д. Г.и са били собственици на процесния имот при квоти от по ½ идеална
част за всеки от тях, а след смъртта на ответника Г. и нейният син – В. Г. до размера на 1/4
идеална част от имота. Както бе посочено по-горе според § 1, ал.1, т.2, б. „а“ от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн. дв. бр.18 от
25.02.2005г.), потребители на водоснабдителните и канализационните (В и К) услуги по
чл.1, ал.1 от закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Изслушаната ССчЕ установява, че
почти през целия процесен период партидата е била открита на името на ответника В. Г., в
която част експертизата е съотносима и на твърдението на ответника С. Г., че през 2008г. е
прехвърлил партидата на сина си – В. Г.. Експертизата установява, че за периода от
17.07.2013г. до 24.10.2020г. са издавани фактури по клиентски номер1003017860 с титуляр
В. С. Г., а на 20.11.2020г. е извършена корекция по партидата на имота, поради смяна на
собственост и сумите за главници за периода от 17.07.2013г. до 24.10.2020г. са
префактурирани на новосъздаден клиентски номер ********** с титуляри С. Г. и Д. Г. за
процесния имот, по фактури в периода от 10.09.2013г. до 18.01.2021г., като за тази корекция
са издадени 2 бр. дебитни известия на обща стойност от 1848,21 лева, а изчисленията са
онагледени в Таблица № 1 от експертизата, като крайният извод е че задължението по
партидата възлиза на процесната сума от 1873,11 лева. Експертизата е установила, че за
отчетен период от 17.07.2013г. до 25.11.2020г. потреблението на вода е начислявано по
показанията на два броя водомери, като при неосигурен достъп са начислявани суми
служебно, а в края на периода са изравнявани с реален отчет. По делото са приети ОУ за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите на /ФИРМА/ одобрени от КЕВР на
13.07.2016 г., съгласно чл. 61 от които при промяна на собствеността или ползването на
имота новият и/или предишният собственик/ ползвател следва да уведомят /ФИРМА/ в 30
дневен срок, като представят доказателства за промяната, неизпълнението на това
задължение в срок обосновава начисляването в тежест на този който в последствие поиска
промяната на административните разходи за смяна на партида, ако такова бъде поискано по-
късно. Молбата на старият собственик се уважава само ако е платил задълженията си.
Съгласно чл. 63, ал. 2 от ОУ ако в срок не се поиска смяна на партидата, то новият
собственик дължи заплащане на задълженията натрупани след промяната на
собствеността/ползването. Съгласно чл. 64, ал. 1 от ОУ старият собственик/ползвател дължи
заплащане на задълженията до откриването на партида на новия собственик/ползвател. По
делото не се установи основанието въз основа на което през 2008г. партидата е била сменена
на името на В. Г., както и това което е наложило префактуриране на сумите по партида №
********** с титуляр В. Г. в нова партида с № ********** с титуляри С. Г. и Д. Г., затова
съдът приема, че следва да бъде да бъде приложено правилото на чл.63, ал.2 от Общите
условия и С. Г. и Д. Г. след смяна на партидата на 20.11.2020г., както е посочило вещото
лице, поради смяна на собствеността да отговарят за заплащане на процесните задължения
при притежаваните от тях квоти, тоест именно те да имат качеството „потребители“ на ВиК
услуги, а след смъртта на Д. Г. и ответникът В. Г. по силата на универсално правоприемство
до размера на 1/4 идеална част.
Така съдът на първо място приема, че исковете по отношение на С. Г. подлежат на
отхвърляне за наследената от Д. Г. ¼ идеална част, доколкото същият представя съдебно
удостоверение, издадено по гр.д. № 35179/2022г. по описа на СРС, 158 състав, че се е отказал
от наследството, оставено му от Д. Т. Г.. Следователно неговата отговорност следва да бъде
3
ограничена до размера на ½ идеална част от вземането, която той притежава на собствено
основание. Това е така доколкото е налице валиден отказ от наследство. Отказът от
наследство води до невъзможност за придобиване на наследството от отреклия се наследник
(ТР № 148 от 10.12.1986 г., ОСГК на ВС). В посоченото решение е прието, че както
приемането на наследството произвежда действие от откриването му, така и отказът от
наследство произвежда действие от същия момент. От горното следва, че отреклият се от
наследство не е придобивал правата, включени в наследството, а също така, че не отговаря
за задълженията на наследодателя, тоест не е бил наследник. Счита се, че отказалият се от
наследството в нито един момент след откриването му не е имал право върху него.
Обратното действие на отказа заличава качеството наследник от откриване на наследството
и поради това няма основание отказалият да се причислява към наследниците. Лицето, което
се е отказало от наследството на починалия праводател, се изключва от числото на
наследниците, загубва това качество и се счита, че е трето лице спрямо правата и
задълженията, възникващи във връзка с наследството, поради което и не дължи заплащане
на процесните задължения до размера на наследената част.
Ответникът В. Г. е релевирал възражение, касаещо количеството на доставената в
имота услуга и размера на нейната цена.
В тази връзка вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза е
установило, че за отчетен период от 17.07.2013г. до 25.11.2020г. потреблението на вода е
начислявано по показанията на два броя водомери, като при неосигурен достъп са
начислявани суми служебно, а в края на периода са изравнявани с реален отчет.
Във връзка с констатациите на вещото лице, че количествата вода са начислявани
служебно, следва да бъде отбелязано обстоятелството, че по делото липсват каквито и да
било твърдения от ищеца с исковата молба във връзка с основанията за начисляване на
процесиите В и К услуги на база, т. е. "служебно“. Разпоредбите, регламентиращи реда и
начина на начисляване на количеството В и К услуги при отказан и/ или неосигурен достъп,
се сдържат в чл. 35, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 4, съгласно които при отказ на потребителя да
осигури достъп на длъжностното лице на оператора за отчитане на показанията на водомери
разходът на вода се начислява по пропускателната способност на водопроводната
инсталация непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане на водата със
скорост 1, 0 м/s, за период до предишен отчет по алинея 1. В имота не се установи от коя
дата датира първият реален отчет. Посочено е само, че за целия процесен период -
17.07.2013г. до 25.11.2020г. са начислявани суми на 2 бр. водомери при неосигурен достъп.
Действително задължение на потребителя е да осигури достъп, тоест положителният факт на
предоставяне на достъп следва да бъде доказан в производството от ответника. Съгласно чл.
24, ал. 1 от ОУ на ВиК оператора потребителят е длъжен да осигурява свободен и безопасен
достъп на легитимните длъжностни лица на В и К оператора за извършване на отчети на
водомера на сградното водопроводно отклонение и на индивидуалните водомери. Съгласно
ал. 3 на същия член при невъзможност за отчитане на водомерите, поради отсъствие на
потребителя или на негов представител, и когато потребителят не е съгласен с
фактурираните количества, същият е длъжен да уточни с В и К оператора извършване на
отчитането в удобно за двете страни време, в срок не по-дълъг от една година от последното
отчитане. Няма данни по делото ответниците да са предприели такива действия. Въпреки
това, съдът не може да дерогира в становището си по същество, че в рамките на процесния
период има маркирани номера на фактури, за които има издадени 2 броя кредитни известия,
което коригира всичките количества на ВиК услуги с минус на водата, при префактуриране
на вземането, което означава, че не може да се приеме за безспорно, че констатирането на
тези данни, респективно служебното начисляване именно на съответно посоченото
количество, включено към процесния период е извършено законосъобразно, предвид
нормата на чл. 32, ал.4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
4
системи. Ищецът следваше по категоричен начин да установи точното количество на
отчетена вода като куб.м и цената към съответния период, респективно за начислена вода,
дали в действителност са били налице предпоставки за служебно начисляване, съгласно чл.
23, ал.5 от ОУ, на каква база са извършени съответните записвания, отчетените разлики и
предпоставките за това и как това е съотнесено към начислените суми за процесния период,
от кога датира реалния отчет в съответствие с изискванията на чл. 23, ал.3 от Общите
условия. Изслушаната ССчЕ установи размера на задължението, но не и количеството на
реално доставените в имота ВиК услуги.
По изложеното съдът намира исковите претенции за неоснователни и като такива
следва да бъдат отхвърлени, поради и което за съда не съществува задължение да обсъжда
релевираното от ответника В. Г. възражение за давност.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК право на разноски се
поражда в полза на ответниците. Същите не претендират разноски, поради и което съдът не
присъжда такива.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от /ФИРМА/, ЕИК **************** срещу С. Т. Г., ЕГН
********** и Д. Т. Г., ЕГН **********, последната заместена от наследниците си С. Т. Г.,
ЕГН ********** и В. С. Г., ЕГН **********, положителни установителни искове с правно
основание чл. 422 от ГПК, за признаване на установено в отношенията между страните, че
С. Т. Г. и Д. Т. Г., последната заместена от наследниците си С. Т. Г. и В. С. Г. дължат разделно
при равни квоти на /ФИРМА/, сумата в размер на 1 873,11 лева, представляваща главница за
доставени ВиК услуги, през периода 17.07.2013г. до 25.11.2020 г. относно водоснабден имот,
находящ се в /АДРЕС/, клиентски номер **********, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 07.05.2021г. до окончателно
изплащане на сумата и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 07.06.2021 г. и допълнителна заповед за изпълнение на
парично задължение от 08.02.2023г. в производството по ч.гр.д. № 25598/2021 г., по описа на
СРС, 45-ти състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5