О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
град
Сливен, 04.06.2020г.
Окръжен
съд Сливен, Гражданско
отделение, Първи Въззивен
състав, в закрито съдебно заседание на четвърти
юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ
Мл.с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА
като разгледа докладваното от мл. съдия Толева въззивно
частно гражданско дело № 238 по описа на Окръжен съд Сливен
за 2020 взе предвид следното:
Производството
се движи по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано
е по частна жалба с вх. № 1347 от 20.03.2020г., подадена от „Агенция за
събиране не вземания“ ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: град София, ***********, представлявано от Д.Б. - Изпълнителен директор,
действащо чрез пълномощник срещу Разпореждане № 196 от 04.03.2020г.,
постановено по частно гражданско дело № 89 по описа на Районен съд Нова Загора
за 2020г., с което е прекратено производството по делото, поради неизпълнение
на дадените от съда указания в законовия срок.
Жалбоподателят
намира обжалвания акт за неправилен и незаконосъобразен. Навежда довод, че
разпоредбата на чл. 410, ал. 3 ГПК въвежда изискване, когато вземането
произтича от договор за потребителски кредит към заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК заявителят да представи договора за
потребителски кредит ведно с всички приложения към него, като целта на
разпоредбата е заповедният съд да има възможност да извърши предвидената в чл.
411, ал.2, т. 3 ГПК проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора.
Посочва, че нормата не създава задължение за заявителя да представи
доказателства относно твърденията, изложени в обстоятелствената част на
заявлението. Релевира съображения, че доказването на факта на
прехвърляне на вземането не е предмет на изследване в производството по реда на
чл.410 – чл.416 от ГПК, достатъчно е да
са описани обстоятелствата, от които произтича вземането, за да се провери дали
то е спорно. Допълва, че в подаденото заявление по чл. 410 ГПК заявителят не е
длъжен да доказва нито съществуването на вземането, нито обстоятелствата, от
които то произтича. Само при постъпило възражение и при предявен иск по реда на
чл.422 от ГПК, заявителят ще следва да доказва съществуването на вземането си
включително и по отношение на прехвърлянето му.
След като се запозна с материалите по частно гражданско дело № 89 по описа на Районен съд Нова
Загора за 2020г. и наведените в частната жалба оплаквания, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Районен съд
Нова Загора е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, подадено от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: ********* срещу П.Й.В., ЕГН: ********** с адрес: *** за заплащане на следните суми:
главница в размер на 500,00 лева по договор за паричен заем от 22.01.2019г. с №
3431561, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, вземанията, по който са цедирани
на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Рамков договор за цесия от
16.11.2010г., приложение № 1 от 01.08.2019г., ведно със законната лихва за
забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане
на сумата; договорна лихва в размер на 52,24 лева за периода 21.02.2019г. –
21.07.2019г. и обезщетение за забава в размер на 34,39 лева за периода от
21.02.2019г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК.
Към заявлението са приложени: договор
за паричен заем № 3431561 от 22.01.2019г., погасителен план, Общи условия към
договора за заем.
С разпореждане № 320/06.02.2020г. заповедният съд е оставил без движение
заявлението, като е указал на заявителя да представи копие от договора за цесия
в тридневен срок от получаване на съобщението с указанията. Това разпореждане е
било връчено на заявителя на 19.02.2020г.
На 24.02.2020г. е подадена молба от пълномощника на заявителя, в която се
развиват съображения, идентични на изложените в частната жалба относно липсата
на законово изискване за представяне на този договор и се иска да бъде отменено
разпореждането, с което е било указано да се представи договора за цесия.
С обжалваното Определение № 196 от 04.03.2020г. е прекратено производството
по делото, поради неизпълнение на дадени от съда указания в законовия срок. В
мотивите си заповедният съд е посочил, че без искания договор за цесия не може
да обоснове заявителската претенция, тъй като следва да се убеди, че заявителят
е встъпил в правата на неудовлетворения кредитор.
Определението е
връчено на заявителя „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, на 16.03.2020г.
Частната жалба е подадена на 20.03.2020г.
Въз основа на така приетото от фактическа страна
съдът направи следните правни изводи:
Съдът намира
жалбата за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо правен интерес
от обжалването срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, в
законоустановения срок.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Въззивният съд
намира, че прекратяването на производството е незаконосъобразно, понеже
основанието за това – неизпълнение в срок на указанията на заповедния съд,
свързани с представяне на договор за цесия, са неотносими към преценката
относно уважаването или не на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК
Заявлението е
подадено по реда на чл. 410 от ГПК. В разпоредбата на чл.410, ал. 2 от ГПК са
изрично посочени реквизитите, които заявлението следва да съдържа, а с
разпоредбата на чл. 410, ал. 3, ДВ бр.100/2019г. е въведено единствено
изискването, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител за
прилагане към заявлението на договора, измененията и приложенията му и общите условия
към него, ако има такива. Горното изискване е единственото изключение от
правилото, че заявителят не е длъжен да прилага към заявлението си писмени
доказателства, които установяват вземането на кредитора или други писмени
доказателства, относими към вземането му. В случая вземането произтича от
договор за потребителски кредит и заявителят е приложил договора и приложимите
към него общи условия. Действително
заявлението е подадено от цесионер, посочил изрично това си качество и описал
договора, въз основа на който е придобил въпросните вземания, без да прилага
последния към заявлението.
Съгласно
съдебната практика и задължителната такава – Тълкувателно решение № 4/2013 от
18.06.2014г., постановено по Тълкувателно дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС,
в хипотезата на настъпило частно правоприемство на страната на кредитора, няма
пречка да се издаде заповед за изпълнение в полза на правоприемника. Съгласно
разясненията, дадени в т. 4 от посоченото тълкувателно решение, заповед за
незабавно изпълнение може да се издаде на цесионера въз основа на документите
по чл. 417 от ГПК. Изискването е към заявлението да се представи нотариално заверен договор
за цесия, документи, установяващи вземането на кредитора и доказателства за
уведомяване на длъжника за прехвърляне на вземането по реда на чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД. Това изискване обаче е само в случаите на заявление по чл.417 от ГПК и е
неприложимо в настоящия казус, тъй като новият кредитор е поискал издаването на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Както вече се посочи, според нормата на чл. 410, ал.
2 от ГПК заявителят не е длъжен да прилага към заявлението си писмени
доказателства, които установяват вземането на кредитора или други писмени
доказателства, относими към вземането на кредитора.
Следователно,
изискванията към заявителя, когато се иска издаване на заповед в полза на
правоприемник по договор за цесия, обхващат представяне на доказателства за
сключването и съобщаването на цесията, единствено в хипотезата на чл. 417, т.
2 от ГПК, когато се постановява незабавно изпълнение на парично задължение, но не и
в тази по чл. 410 от ГПК.
Поради това
заповедният съд не е следвало да поставя това изискване като условие за
редовност на заявлението и неправилно е счел, че неизпълнението на указанията
му чрез непредставяне на поискания договор за цесия, е основание за
прекратяване на производството.
Като е сторил
това заповедният съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва
да бъде отменено, а делото – върнато на Районен съд Нова Загора с указания за
продължаване на процесуалните действия, съгласно разпоредбата на чл. 411 от ГПК, осъществяване на проверка на разписаните от правната норма изисквания и
извършване на преценка относно уважаването на заявлението.
Така мотивиран и на основание
чл.278 от ГПК Окръжен съд Сливен
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение № 196 от 04.03.2020г., постановено по частно
гражданско дело № 89 по описа на Районен съд Нова Загора за 2020г., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ВРЪЩА частно гражданско дело № 89 по
описа на Районен съд Нова Загора за 2020г., за продължаване на процесуалните действия съгласно горните указания.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: