Решение по дело №44/2023 на Административен съд - Търговище

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 73                             05.06.2023 г.                град Търговище

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд- гр.Търговище,                    

на  пети май          две хиляди двадесет и трета година,

в публично съдебно заседание, в следния  състав:

                    

                                                                Председател -  Албена Стефанова

 

Секретар- Ивалина Станкова,

като разгледа докладваното от председателя административно дело № 44 по описа за 2023 г. на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

       Производството е по реда на Глава десета, Раздел І  от  АПК, във връзка с чл.151, ал.5 от ЗДвП.

      Образувано по жалба на Х.Ж.К., ЕГН-**********,*** подадена чрез адвокат Г.Ц. ***, с посочен по делото съдебен адрес:*** против Решение с рег.№363000-6503/23.02.2023г. на Началник сектор „ПП“ при ОД на МВР-Търговище- гл.инспектор д.с., с което е постановен отказ да се издаде свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/, поради придобиване на нова категория, по подаденото от Х.Ж.К., ЕГН-********** Заявление с вх.№4038/01.11.2022г.

      В жалбата като основание се навежда съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Излага се становище, че в хода на административното производство не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, съгласно чл.35 и чл.36 от АПК. Навежда се, че в конкретния случай при издаване на оспорения акт не е съобразен факта, че Х.Ж.К. е студентка в Университета в Маастрихт във връзка с приложението на разпоредбата на чл.12 от Директива 2006/126 на ЕП и на Съвета при преценка на наличието на предпоставката „обичайно пребиваване“. Моли се оспореното Решение и постановения с него отказ да бъдат отменени, като преписката да се върне на компетентния орган за ново произнасяне по Заявлението на оспорващата с вх.№4038/01.11.2022г. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

      В съдебно заседание оспорващата се представлява от а.. Ц., която поддържа жалбата на изложените в нея основания. Разяснява, че в конкретния случай се касае за издаване на удостоверение за придобита нова категория, различна от досега притежаваната категория на правоуправление на МПС. В съдебно заседание като допълнителен довод навежда, че решаващ в случая е не периодът, през който оспорващата е пребивавала извън пределите на страната, а фактът, че същата е записана като студент в  Университета в Маастрихт. Моли се жалбата да бъде изцяло уважена.

Ответникът по жалбата - Началник сектор „ПП“ при ОД на МВР-Търговище- гл.инспектор д.с., в съдебно заседание се представлява от гл.юрисконсулт Л.Ж., която счита жалбата за неоснователна. Навежда че видно от представената справка от автоматизирана информационна система „Граничен контрол“ оспорващата к. за последните 12 месеца от датата на подаване на заявлението е прекарала извън страната 240 дни, респективно около 125 дни е пребивавала на територията на Р.България, с което оспорващата не отговаря на изискването за пребиваване в страната най-малко 185 дни през последните 12 месеца по чл.151, ал.5 от ЗДвП, във връзка с пар.6,т.46 от ЗДвП. Навежда че оспорващата К. притежавана издадено от Нидерландия СУМПС, което е в срок на валидност и което е пречка съгласно чл.151,ал.7 от ЗДвП да и бъде издадено ново СУМПС от българските власти. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 01.11.2022г. Х.Ж.К. *** Заявление с вх.№ 4038/01.11.2022г., с което е заявила издаване на   свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/, поради придобита нова категория за правоуправление на МПС- категория С. Към заявлението си К. е представила  медицинско удостоверение за здравословно състояние на водач/кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС, Копие на Свидетелство за средно образование, Копие на Удостоверение за психологическа годност, Декларация от 01.11.2022г. по чл.13, т.6 от Наредба №I-157/2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, в която декларация К. е декларирала, че обичайното й пребиваване е в Република България на адрес : гр. *********************************************, обл. Търговище.

В хода на образуваното административно производство била извършена справка от граничен контрол, от която се установило че К.  през последните 12 месеца, считано от датата на подаване на заявлението и 01.11.2022г. е пребивавала на територията на Република България общо 123 дни.

Въз основа на данните от направената справка е изготвена докладна записка с рег.№363р-27352/10.11.2022г. до директора на ОДМВР - Търговище, в която е посочено, че от извършената справка в АИС ГК се установило, че Х.Ж.К. не е пребивавал 185 дни през последните 12 месеца в Република България, поради което е предложено материалите по образуваната административна препика да се изпратят на РУ – Търговище за допълнителна проверка относно декларираните данни.

 

Със съпроводително писмо с вх.№363000-152/2023 от 04.01.2023г. в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Търговище е постъпило Постановление от 29.12.2022г. на Районна Прокуратура - Търговище, с което е постановен отказ да се образува досъдебно производство по преписка с вх.№2763/2022г. на Районна прокуратура- Търговище за престъпление по чл.313, ал. от НК. С посоченото  Постановление на РП-Търговище е прието, че отказа за образуването срещу лицето К. наказателно производство на основание чл.9, ал.2 от НК е в хипотезата на явна незначителност на обществената опасност на деянието и изключва възможността за това деяние нарушителя да бъде подведен под наказателна отговорност.

На 23.02.2023г. Началник сектор „ПП“ при ОД на МВР-Търговище - гл.инспектор д.с. е издал Решение с рег.№363000-6503/23.02.2023г., с което на основание чл. 17 ал.15 т.3 пр.2 във вр.с чл. 17 ал.15 т.1 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. и във вр. с чл. 151 ал.5 ЗДвП, на Х.Ж.К., ЕГН-********** е отказано  издаването на свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/, поради придобиване на нова категория, по подаденото от нея Заявление с вх.№4038/01.11.2022г.

      С т.2 от същото Решение в отделен диспозитив административното производство по Заявление с вх.№4038/01.11.2022г. на Х.Ж.К. се прекратява.

          Решението е издадено единствено въз основа на фактическо основание, че  Х.Ж.К. не е пребивавал 185 дни през последните 12 месеца в Република България, тъй като съгласно справка от граничен контрол същата,  считано от датата на подаване на заявлението - 01.11.2022г. дванадесет месеца назад е пребивавала на територията на Република България общо 123 дни. Като правен извод органът е приел, че Х.Ж.К. няма „обичайно пребиваване“ в Р.България по смисъла на  чл.12 от Директива 2006/126/ЕО на ЕП и на Съвета от 20.12.2006г., пар.6,т.46 от ДР на ЗДвП, във връзка с чл.151, ал.5 от ЗДвП.

Решение с рег.№363000-6503/23.02.2023г., на Началник сектор „ПП“ при ОД на МВР-Търговище - гл.инспектор д.с. е съобщено лично на Х.Ж.К. на 24.02.2023г. Жалбата на К. срещу посоченото решение е подадена до Административен съд-Търговище на 09.03.2023г. с вх.№363000-7869, чрез органа издал оспорения акт.

От представените по делото Заповед №8121К-12617/28.10.2022г. и Акт за встъпване в длъжност от 01.11.2022г. по делото се установява, че гл.инспектор д.с. е встъпил и упражнява длъжността Началник сектор „ПП“ при ОД на МВР-Търговище, считано от 01.11.2022г.

Не се спори по делото, че Х.Ж. к., ЕГН-********** ***. 

От представеното по делото Удостоверение издадено на Х.Ж.К. от  Университет Маастрихт по делото се установи, че К. е записана като студент по Магистърска програма –Криминалистика, криминология и право, за периода 01.09.2022г. до 31.08.2023г.

От приложената по делото справка от информационната система на ОДМВР-Търговище, С-р „ПП“ за пътуване на лице по делото се установява че на 31.08.2021г. е регистрирано излизане от РБ на лицето Х.Ж.К.; на 29.06.2022г. е регистрирано влизане в  РБ на лицето Х.Ж.К.; на 25.08.2022г. е регистрирано излизане от РБ на същото лице, а на 26.08.2022г. влизане на последното в РБългария.

Така приетата за установена фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства.

При така установеното, съдът намира жалбата за допустима по следните съображения:

 Жалбата е подадена в срок и срещу акт, подлежащ на съдебно оспорване, с която се засягат права на оспорващата . Жалбата е подадена от надлежна страна - адресат на оспорения акт и при наличие на правен интерес.

При разглеждане на жалбата по същество, съдът намира следното:

По аргумент на чл. 4, ал. 1 от Наредба № I-157/01.10.2002 г. на МВР СУМПС се издава от звената „Пътна полиция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) според постоянния адрес на лицето. Регламентацията на тази разпоредба сочи, че решението за отказ да се издаден СУМПС следва са бъде издадено от Началника на сектор "Пътна полиция" към ОДМВР.

Оспореното решение е издадено Началник сектор „ПП“ при ОД на МВР-Търговище - гл.инспектор д.с.. По делото е доказано, че последният изпълнява длъжността  Началник сектор „ПП“ към отдел „ОП“ при ОД на МВР-Търговище от 01.11.2022г. По делото не се спори, че Х.Ж.К. е с постоянен адрес:***. 

По изложените съображения, съдът приема оспореното Решение за издадено при наличието на материална, териториална и времева компетентност на органа.

По отношение на съответствието на оспорения акт с процесуалния и материалния закон, съдът намира следното:

Съгласно чл.12 от Директива 2006/126/ЕО на ЕП и на Съвета от 20.12.2006г относно свидетелства за управление на превозни средства, изцяло танспонирана в пар.6,т.45 от  ДР на ЗДвП „ Следването в университет или друго учебно заведение не се счита за смяна на обичайно пребиваване“.

Съгласно разпоредбата на чл.151, ал.5 от ЗДвП свидетелство за управление на МПС се издава не само в хипотеза на лица, които са установили „обичайното си пребиваване“ в Р.България, но в хипотеза  на лица, които „..представят доказателство, че се обучават във висше училище по чл. 17, ал. 1 от Закона за висшето образование или в училище по Закона за предучилищното и училищното образование или в професионален колеж в страната не по-малко от 6 месеца…“. По аргумент на горепосочените разпоредби обучението във висше училище се регламентира като изключение от общата хипотеза на „обичайно пребиваване“ в Р.България, като органът има право на преценка и действа при условията на оперативна самостоятелност.

Следователно съгласно посочените разпоредби  органът сезиран със заявление с искане за издаване на СУМПС следва да изследва служебно, съгласно задължението си по чл.35 от АПК, не само обстоятелствата, свързани с „обичайното пребиваване“ на лицето в РБ, но и обстоятелствата, свързани с обучение на лицето във висше училище, като при преценката си относно наличието по отношение на заявителя на материалната предпоставка „обичайно пребиваване“, при всички случаи органът следва да изложи мотиви относно обстоятелствата-лицето обучава ли се в университет, предвид на това, че разпоредбите на чл.12 от Директива 2006/126/ЕО на ЕП и на Съвета от 20.12.2006г и пар.6,т.45 от  ДР на ЗДвП изрично регламентират, че следването в университет не се счита за смяна на „обичайното пребиваване“.

В конкретния случай органът постановил акта не е изследвал наличието на обстоятелства относно приложението на втората хипотеза по чл.151, ал.5 от ЗДвП, в т.ч и чрез разясняване правото на заявителката и предоставянето на възможност същата да представи доказателства, съгласно чл.9, ал.2,ал.3 и ал.4 от АПК.

От представеното по делото удостоверение от Университет Маастрихт по делото се доказва, че оспорващата К. се е записала за обучение  в международния Университет Маастрихт в Холандия в периода от  01.09.2022г. до 31.08.2023г. Посоченият период попада в рамките на процесния, а именно 12 месеца от подаване на заявлението от 01.11.2022г.-01.11.2021г. Университета Маастрихт, съставлява висше училище по смисъла на чл.17, ал.1 от ЗВО.

От така приложената по делото справка за пътуванията на лицето се установяват единствено датите на влизане и излизане на К. от територията на Р.България. По преписката липсват данни, като не е изследвано от органа,при излизането си от територията на Р.България в кои държави К. е пребивавала. В Постановление от 29.12.2022г. на Районна Прокуратура - Търговище се съдържат данни само за пребиваване на  К. на територията на Кралство Нидерландия. Предвид на това, че по делото се доказа, че К. се е обучавала за част от процесния период в Университета Маастрихт, находящ се в Холандия неизследването от страна на органа –на територията на кои държави К. е пребивавала, по какви причини  същата е отсъствала извън територията на Р.България и това отсъствие свързано ли е било със записването и в посочения университет, е от съществено значение за правилното решаване на случая, тъй  като би довело да установяването на данни, водещи и до друг краен резултат. Механичното сборуване на дните/ периодите, в които оспорващата е била извън страната през последните 12 месеца от подаване на заявлението си, не могат да бъдат единствено и самостоятелно основание за отказ, предвид съвкупността от елементи,  които се обхващат от законовото понятие „обичайно пребиваване“ на територията на Р.България.

По изложените съображения съдът приема, че в производството по издаване на оспореното решение органът не е изпълнил задълженията си по чл.9, ал.2,ал.3 и ал.4 от АПК и не е изследвал всички факти и обстоятелства за правилното разрешаване на случая, съгласно  чл.35 и чл.7 от АПК, с което оспореният акт се явява постановен при съществено нарушение на процесуалните правила.

Относно наведените от ответника доводи, че К. притежавана издадено от Нидерландия СУМПС, което е в срок на валидност, съдът намира, че такива данни не се сочат като фактически основания за постановяване на оспорения отказ и не са предмет на изследване на настоящото дело. В решението като правно основание за постановяване на отказа не се сочи и разпоредбата на чл.151,ал.7 от ЗДвП. Съдът извършва контрол за законосъобразност на акта, като изхожда единствено от фактическите и правни основания, такива каквито са посочени от административния орган в оспорения акт. Недопустимо е мотивите на административния орган да се допълват или заменят с констатации на съда, изведени от събрани пред него доказателства. В оспореното решение липсват мотиви на органа в тази насока, като доводите на процесуалния представител на ответника не могат да заместят мотивите на органа в оспорения акт.

На основание гореизложеното, съдът намира оспореното Решение и постановения с него отказ по Заявлението с вх.№4038/01.11.2022г. на  Х.Ж.К. за незаконосъобразни и следва като такива същите да бъдат отменени. Предвид на това, че естеството на въпроса е изцяло в правомощията на органа следва преписката да се върне на компетентния орган за ново произнасяне по съществото на Заявление с вх. с вх.№4038/01.11.2022г. на  Х.Ж.К.. При новото разглеждане следва органът да изследва факти и обстоятелства за правилното разрешаване на случая, в т.ч обстоятелствата относно обучението на К. в Университета Маастрихт и изложи мотиви по отношение наличието или липсата на всички елементи, касаещи „обичайно пребиваване“ в Р.България по пар.6,т.45 от  ДР на ЗДвП по отношение на К. , съгласно Тълкувателно решение №4/22.04.2004г. по т.д.№4/2002г на ВАС.

При така следващият се от решението резултат на съдебния спор, съдът намира, че съгласно чл.143, ал.1 от АПК на оспорващата следва да се присъдят разноски в  размер на 210 лева, съставляващи платена държавна такса от 10 лева и 200 лева възнаграждение за един адвокат.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2, пр.2, чл.173 ал.2 от АПК, съдът

Р  Е  Ш  И  :

ОТМЕНЯ изцяло Решение с рег.№363000-6503/23.02.2023г. на Началник сектор „ПП“ при ОД на МВР-Търговище- гл.инспектор д.с., с което е постановен отказ да се издаде свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/, поради придобиване на нова категория, по подаденото от Х.Ж.К., ЕГН-********** *** Заявление с вх.№4038/01.11.2022г.

 

ИЗПРАЩА /като правно действие/  преписката на Началник сектор „ПП“ при ОД на МВР-Търговище за ново произнасяне по същество по Заявление с вх.№4038/01.11.2022г. Х.Ж.К., ЕГН-********** ***, съобразно указанията дадени в мотивите на решението по тълкуването и прилагането на закона в 1-месечен срок от влизане в сила на решението.

 

 ОСЪЖДА  Областна дирекция МВР-Търговище да заплати на Х.Ж.К., ЕГН-********** ***,сумата от 210 / двеста и десет/ лева  разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от неговото получаване.

 

   Препис от решението да се изпрати на страните.

 

                                                    Председател: