№ 12956
гр. София, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20241110119218 по описа за 2024 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК .
Ищецът Н. С. Б. е предявил иск за признаване за установено, че не дължи чрез
принудително изпълнение сумата от 200 лева – наложено му административно наказание
„глоба“ с НП от 2018г. от *** - заместник кмет на СО, поради изтекла изпълнителна
давност – твърди ответникът да не е предприел действия по събиране на вземането в
продължение на срок, по – дълъг от две години, от влизане в сила на НП.
Ответникът ***, в срока за отговор, оспорва основателността на иска, като сочи, че
са извършвани действия по изпълнението и с довод, че изпълнителната давност по чл.82,
ал.1 ЗАНН е различна от давността по ЗЗД, като първата не е свързана с дължимостта на
вземането му, а с обстоятелството, дали наложеното наказание подлежи на изпълнение.
Сочи се, че наказателното постановление не подлежи на преразглеждане от съда, тъй като е
влязло в сила, както и че самото задължение продължава да съществува, като правомощие
на административно – наказващия орган е да прецени дали публичното задължение
продължава да съществува.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира за установено следното:
Предявеният иск е отрицателен установителен. При този иск, ищецът доказва
наличието на правен интерес от предявяване на иска, тъй като същият е допустим по
изключение. В частност, при отрицателен установителен иск за недължимост на вземане,
ищецът доказва, че ответникът претендира от него едно свое вземане, в което се изразява
правният интерес на ищеца да предяви именно отрицателен установителен иск, защото по
него ответникът следва да изчерпи всичките си основания, на които счита, че вземането му е
дължимо. Силата на пресъдено нещо, съгласно изложените твърдения на ищеца, са, че
вземането на ответника не подлежи на принудително изпълнение, като целеният ефект със
1
съдебното решение е предвиден в разпоредбата на чл.433, ал.1.7 ГПК – да иска прекратяване
на изпълнението, образувано против него. С оглед изложеното, производството е
допустимо.
По делото е представено наказателно постановление № 332494/2018г., с което *** е
наложила на ищеца Б. административно наказание „глоба” от 200 лева. На постановлението
е отбелязано влизането му в сила на 15.8.2018г. По делото не е формиран спор, че
изпълнителното производство е било образувано по молба на настоящия ответник от
21.1.2021г.
Разпоредбата на чл.167,ал.2, т.7 ДОПК предвижда, че влязлото в сила наказателно
постановление, създава публично общинско вземане, като на основание чл.163,ал.4 ДОПК,
когато събирането на публични вземания е възложено на съдебен изпълнител. Разпоредбата
на чл.82,ал.1, б.а ЗАНН предвижда „изпълнителна давност” за наложено наказание „глоба”
от две години. Давността е „изпълнителна”, защото същата се отнася до наложено наказание
– от използването на „наложено” се налага извод, че касае наказанията по НП, влезли в сила,
както и тази давност не води до отпадане на вземането, а до невъзможността същото да се
събере принудително. От датата на влизане в сила на НП / 15.9.2018г./, до датата на
пристъпване към принудително изпълнение – 21.1.2021г., са изтекли повече от 2 години,
поради което и искът е основателен и следва да се уважи. В случая, изтекла е обикновената
изпълнителна давност за вземането на ответника, поради което доводът за прилагането на
абсолютната погасителна давност е неоснователен. В ЗАНН са предвидени два вида
изпълнителна давност – обикновена и абсолютна. Обикновената, приложима в настоящия
случай, е уредена в разпоредбата на чл.82,ал.1,б.а ЗАНН, която предвижда, че
административното накаание „глоба” не се изпълнява, ако са изтекли 2 години, като
съгласно разпоредбата на чл.82,ал.2 ЗАНН, давността започва да тече от влизане в сила на
акта, който се изпълнява. Абсолютната давност е уредена в разпоредбата на чл.82,ал.3
ЗАНН, която предвижда, че независимо от спирането и прекъсването на давността,
наказанието не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава срока по ал.1, с една
втора. Видно от самата разпоредба, същата е приложима на общо основание, когато
обикновената давност е била спирана или прекъсвана. Ответникът не твърди нито едно от
двете действия –да е прекъсвал или спирал теченето на давностния срок, до подаване на
молба за образуване на изпълнително дело. Едновременно с това, когато към датата на
образуване на изпълнителното производство, обикновената изпълнителна давност е изтекла,
то и образуването на изпълнително производство не може да я прекъсне, защото длъжникът
се е позовал на това юридическо събитие – изтичане на обикновена изпълнителна давност.
При този изход на спора, право на разноски има само ищецът, за общата сума 50 лева
държавна такса и 450 лева платено адвокатско възнаграждение.
С оглед изложеното, съдът
РЕШИ:
2
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Н. С. Б. ЕГН ********** с адрес
*** против *** ЕИК *** – град ***, представлявана от ***, кмет, иск с правно основание
чл. 439 ГПК, че Н. С. Б. ЕГН ********** не дължи чрез принудително изпълнение на
ответника *** ЕИК *** сумата 200 лева наложено административно наказание „глоба” по
чл.35, ал.7, т.1 НРУПОГТСО, наложена с НП № 332494/2018г., въз основа на което е било
образувано изпълнително дело № 20218490401431 на ЧСИ ***., рег№849.
ОСЪЖДА *** ЕИК *** – град ***, представлявана от Йорданска Фандъкова да
заплати на Н. С. Б. ЕГН ********** с адрес *** сторените по делото разноски от 500 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3