Р Е Ш Е Н И Е
№ 289/15.4.2022г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд
– Пазарджик – Х състав, в открито
съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Мариана Шотева
Членове: 1.Мария
Хубчева 2. Николай Ингилизов
със секретар Димитрина Г.а и с участието на
прокурора от Окръжна прокуратура – Пазарджик Стефан Янев изслуша докладваното
от съдия Шотева КАД № 915 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/
във вр. с чл. 285 и чл. 284, ал.1 от ЗИНС.
Образувано е по повод постъпила касационна
жалба от К.Д.И.,***
срещу Решение № 219/16.03.2021г., постановено по АД
№ 1213/2020 година по описа на
Административен съд – Пазарджик, с което е отхвърлен като
неоснователен предявеният от К.Д.И. иск, с който се иска Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ гр. София да бъде осъдена да му заплати сумата от
10 000 лева, представляваща обезщетените за претърпени неимуществени вреди
за периода от 01.01.2017 г. до 01.04.2019 г., изразяващи се в липса на
информация за провеждани лечения, причинени от действията на администрацията на
Затвора Бобов дол, и ищецът е осъден да заплати на Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ гр. София сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
В касационната
жалба се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно, поради нарушение
на материалния закон. Излагат се доводи, че е
нарушен един от
основните принципи на административния процес, а именно равенството между
страните и по-точно, касаторът твърди, че липсата на адвокат, който да го
представлява и наличието на психично заболяване, от друга страна, са довели до неравнопоставеност
между страните и невъзможност за правилна защита. Иска се решението да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния
съд за събиране на доказателства.
Касаторът
иска и отмяна на частта от решението, в която е осъден да заплати юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв, като изтъква доводи, че то не
се дължи при така провелото се производство.
В съдебно
заседание касаторът, редовно призован, явява се лично и с назначения му
служебен защитник адв. М., иска отмяна на
решението на първоинстанционния съд.
Ответникът по
касационната жалба
ГД „Изпълнение на наказанията“ гр.София – се представлява от юрк. Р., редовно упълномощен. Изразява становище, че решението на АдмС - Пазарджик
е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Пазарджик счита, че решението на първата инстанция е правилно и законосъобразно.
Счита, че исковата молба не е доказана и че касационната жалба следва да бъде
отхвърлена.
Административен съд - Пазарджик, като взе предвид
доводите на страните, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която
съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна в частта,
в която са отхвърлени исковите претенции на К. И..
С решението си Административен
съд Пазарджик – VIII състав, е отхвърлил като
неоснователен предявения от К.Д.И. иск, с който се иска Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ гр. София да бъде осъдена да му заплати сумата от 10 000
лева, представляваща обезщетените за претърпени неимуществени вреди за периода
от 01.01.2017 г. до 01.04.2019 г., изразяващи се в липса на информация за
провеждани лечения, причинени от действията на администрацията на Затвора Бобов
дол, и ищецът е осъден да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ гр. София сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, първоинстанционният съдебен състав е приел за установено следното:
Лишеният от свобода К.Д.И. търпи
едно общо най-тежко наказание в размер
на 16 години и 9 месеца по ЧНД 1270/2010 г. на СГС. В Затвора Пазарджик е
постъпил на 27.06.2019 г.
В исковия период 01.01.2017 г. до
01.04.2019 г. ищецът се намирал в Затвора Бобов дол. Там през 2018 г. и 2019 г.
бил консултиран ежемесечно от психиатър д-р И., а на 19.02.2019 и на 25.02.2019
г. бил консултиран и от психолог д-р С.. По време на срещите с д-р И. ищецът се
оплаквал, че за здравословното му състояние е виновна администрацията на
затвора. Оплаквал се, че липсват епикризи и
амбулаторни листове, тормоз от страна на служители на затвора и страх, че някой
се опитва да го убие. Пред психолога ищецът споделил за „проблеми в съня, че не
успява да си почине, безпокойство и гняв към „виновните за него лица“. Не
съдействал изцяло за провеждане на психологическото изследване, като не пожелал
да попълни психологически тестове. Бил консултиран и от психиатър - невролог извън затвора - д-р
К., която изготвила етапна епикриза и изписала медикаментозна терапия.
Във връзка с данни за влошено
психично здраве, на два пъти - от 08.05.2018-31.05.2018 г. и от 29.03.2019 до
05.04.2019 г., ищецът бил хоспитализиран в СБАЛЛС Ловеч, където му било
проведено съответно лечение, като се наблюдавал много добър терапевтичен ефект.
Пациентът бил изписан с подобрение и двата пъти и били издадени съответните
епикризи.
По
делото са приложени: писмо вх. № 8134/16.11.2020 г. на началник сектор
„Медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода“ към ГДИН с приложени
молби, жалби, писма, характеристична справка, експертна оценка на актуално
психично и емоционално състояние, изготвена от психолог, и етапна епикриза, писмо с вх. № 8364/23.11.2020 г. от Затвора
Бобов дол, към което са приложени писмени доказателства, видно от което не се
съхраняват оригинали или копия на подадените от И. молби. Приложено е
ксерокопие от дневника за молбите и жалбите на лишените от свобода.
Ищецът
е представил писмо вх. № 9132/16.12.2020 г., към което е приложил молби,
адресирани до Началника на Затвора Бобов дол.
Представени
са още: писмо с вх. № 1163/05.02.2021 г. от Софийска районна прокуратура, с
което изпращат копие от частна тъжба на К.И.; писмо с вх. № 1127/04.02.2021 г.
от Затвора Бобов дол, с което се дава информация за разпитания свидетел И.П.Д.и
за ищеца К.И.; писмо с вх. № 1070/03.02.2021 г. от РС - Дупница, с което
изпращат копия от разпореждане на РС - Дупница от съдебно определение на Окръжен
съд - Кюстендил и от тъжбата на К.И.; писмо с вх. № 1027/02.02.2021 г. от
СБАЛЛС Ловеч – Психиатрично отделение, към което са приложени 2 бр. епикризи;
писмо с вх. № 1017/02.02.2021 г. от Български хелзинкски комитет, към което е
приложено копие от писмо на К.И.; справка за открити 90 бр. хапчета Сетинин при
извършено претърсване и изземване на лишения от свобода К.Д.И., с приложени към
нея писмени доказателства.
По делото, в качеството на свидетели, са разпитани И.Д.и Д.Г.. От показанията на
първия свидетел се установява, че в Затвора Бобов дол, ищецът е бил преглеждан
от психиатър и психолог. Докато се извършвали прегледите, Д. чистел пред
кабинета и разбрал, че освен психолога, вътре се намира и ИСДВР, който
прекъсвал ищеца, когато ищецът се опита
да си каже оплакванията, и се намесвал в разговора. След прегледите докторите
не му давали информация за здравословното състояние. Свидетелят не бил виждал
амбулаторни листове да се издават от психиатъра, а психологът не издавал такива
документи.
Съдът не е кредитирал показанията на този
свидетел, тъй като от представена по делото справка вх. № 1127/04.02.2021 г.
/л. 153 по делото/ се установява, че св. Д. е почиствал кабинета на ИСДВР и
инспектор-психолог /където са се извършвали прегледите/, само в присъствие на
служителите и не е имал достъп до помещението по време на извършването на
служебни дейности, вкл. психологическо консултиране. Справката е официален
удостоверителен документ, издадена от трето не участващо по делото лице,
оборваща показанията на свидетеля и съдът не е намерил основания да не я
кредитира.
От показанията на св. Г. е
установено, че с ищеца са пребивавали в Затвора Бобов дол по едно и също време
през част от исковия период. К. имал проблеми със здравните служби, защото не
му давали амбулаторни листове, епикризи. Отишъл през лятото в болницата в
Ловеч, откъдето се върнал в неадекватно състояние - притеснен, че не му
обръщали внимание, за епикризи, за прегледи. К. не споделял за какво са му тези
медицински документи. Свидетелят не бил пряк свидетел на отказ да му бъдат
издадени, но в коридора имало ехо и чувал как няма да му издадат. Съдът е кредитирал
показанията на този свидетел досежно фактите, на които е станал очевидец.
Въз основа на
тези факти, първоинстанционният съд е
констатирал, че в
очертания от ищеца предмет на иска се претендират неимуществени вреди,
причинени от незаконсъобразно бездействие на затворническата администрация,
изразяващо се в непредоставяне на информация за провеждане на лечения в исковия
период. Първоинстанционният съд приема, че ищецът не е доказал такова
незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация, от което да е
претърпял неимуществени вреди. На първо място, от доказателствата по делото се
е установило, че по отношения на ищеца са издадени две епикризи от СБАЛЛС Ловеч
и една етапна епикриза от психиатър - психолог д-р К.. Липсвали доказателства,
че ищецът не е бил запознат с предписаното му лечение и не му е предоставяна
информация за него. Св. Г., на чиито показания се е позовавал ищецът, също не е
бил очевидец на отказ на затворническата администрация на Затвора Бобов дол да
информира ищеца за лечение и да му предостави медицински документи. Той
твърдял, че е чувал ехо в коридора при запитване на И., но първо не е
конкретизирал кои са лицата, които са отказали на ищеца да му издадат документи
и на следващо място, не ставало ясно дали тези лица са имали компетентност да
издават медицински документи. Първоинстанционният съд отбелязва, че претенциите
на ищеца в исковата молба са само към затворническата администрация в затвора
Бобов дол, които не са били компетентни да уведомят ищеца за предписана терапия
и издадени медицински документи от друга структура на ГДИН, каквато се явява
СБАЛЛС Ловеч. Липсвали доказателства и че психиатъра-невролог, д-р Ирена К. не
е запознала ищеца с предписаното му лечение и издадената етапна епикриза. В
обжалваното решение е отбелязано, че са налични доказателства относно
обстоятелството, че д-р К. не е заемала длъжност в затворническата
администрация, която да е функционално подчинена на ГДИН, респективно
затворническата администрация не може да носи отговорност за евентуални нейни
незаконосъобразни действия/бездействия.
В първоинстанционното съдебно решение е посочено, че в
цитираните от ищеца разпоредби на чл. 58 ал.1 от Наредба № 2/2010 за условията и реда на медицинското
обслужване в местата за лишаване от свобода и на чл. 119а ал.2 т.7 от ППЗИНЗС
никъде не се вменява задължение на затворническата администрация да снабдява
лишените от свобода с медицински документи. Разпоредбата на чл. 58 ал.1 от
Наредба № 2/2010 е относима единствено за лечебните заведения за болнична помощ
в местата за лишаване от свобода и не се свързва пряко с издаване на медицинска
документация, а за уведомяване на пациента за предоставения обем медицинска
помощ. Както се каза, твърденията на ищеца в ИМ не са за вреди причинени от служители
на СБАЛЛС Ловеч и затворническата администрация в затвора Бобов дол няма как да има задължение за уведомяване на
пациента по смисъла на чл. 58 ал.1 от Наредба № 2/2010. Разпоредбата на чл. 119а ал.2 т.7 от ППЗИНЗС
визира задължение за предоставяне на информация на лишените от свобода за
профилактика на инфекциозни заболявания. Твърдения за наличие на инфекциозни
заболявания у ищеца и липса на информация за предприето лечение във връзка с
тях, също липсват в обстоятелствената част на исковата молба на И..
Крайният извод на първоинстанционния съд е, че от съвкупния анализ на
доказателствата по
делото, не са налице
релевираните от касатора бездействия, които да нарушават забраната по чл. 3,
ал. 1 от закона за унизително отношение спрямо
осъденото лице. Не е налице причинно-следствена връзка между твърдените
бездействия и претърпените неимуществени вреди. Липсват два елемента от
фактическия състав на отговорността на ответника по чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС.
Първоинстанционният
съд, предвид изхода на делото, е приел, че на основание чл. 286 ал.2 от ЗИНЗС в
полза на ответника, който е защитаван от юрисконсулт, следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева, съгласно чл. 24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението е валидно, допустимо
и правилно като краен
резултат в частта, в която са отхвърлени исковите претенции на К. И..
Съдът е изяснил напълно фактическата
обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства,
при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка
и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни
изводи, които се споделят от настоящата съдебна инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл.
284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат
на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според
чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна
изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства,
както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на
административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването
на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
Законът
забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение
и задължава Държавата да им осигури, от
една страна, условия за изтърпяване на наложено им наказание, съобразени с уважението
към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието
да не ги подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание,
присъщо на задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на
задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани.
Правилен е изводът на административния съд, изведен от
установената по делото фактическа обстановка, че исковете с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС се
явяват неоснователни. Ищецът не е доказал незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация,
изразяващо се в непредоставяне на информация за провеждане на лечения в исковия
период, от което да е претърпял неимуществени вреди. Затворническата
администрация в затвора Бобов дол не е компетентна да уведомява пациенти по
смисъла на чл. 58 ал.1 от Наредба № 2/2010 г. за предписана терапия и
издадените медицински документи от друга структура на ГДИН, каквато се явява
СБАЛЛС Ловеч.
При изяснена
фактическа обстановка, поради неустановяване на незаконосъобразни действия и
бездействия на органите на ответника, от които да са последвали вреди за
лицето, съдът е извел законосъобразни изводи.
Въз основа на
гореизложените съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция
преценява обжалваното решение в частта, в която е отхвърлен предявеният иск,
като правилно, поради което следва да се остави в сила.
Неправилно е решението на административния
съд в частта му, в която ищецът е осъден да заплати на ответника юрисконсултско
възнаграждение. По този въпрос, съдът е приложил неправилно материалния закон.
Производството по делото е водено по специалния по чл. 284 от ЗИНЗС ред. Съгласно
чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС когато искът се отхвърли изцяло, съдът осъжда ищеца да
заплати разноските по производството. Разноските се заплащат от ищеца и при
оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло. Алинея 3 на същия член
гласи „Когато искът се уважи изцяло или частично, съдът осъжда ответника да
заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената
държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за
един адвокат, когато е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска“. Разпоредбите
на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват
специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК и чл. 143 АПК. Разноските по производството, по аргумент от чл. 75 и чл. 76 ГПК са средствата за възнаграждение на свидетели и вещи лица, т.е. разноските,
направени по процесуалните действия, които страната е искала да бъдат
извършени. По аргумент от горните текстове на ГПК и нормата на чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС, отговорността на загубилия делото ищец за разноски се ограничава само до
разноските по производството. Обратно, съгласно чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, при
частично или пълно уважаване на иска, ответникът заплаща на ищеца и разноски за
производство, както и заплатена от него държавна такса и възнаграждение за един
адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Липсата на
изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на
юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на
иска му, означава, че такова не се дължи.
По тези съображения, Административен
съд - Пазарджик, в настоящия състав, преценява решението в частта, в която
ищецът е осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение като
неправилно, поради което същото следва да се отмени в тази част.
Воден от
изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен
съд гр. Пазарджик, X – състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 219/16.03.2021 г.,
постановено по адм. дело № 1213/2020 година по описа на Административен съд – Пазарджик, в частта, в която К.Д.И. е осъден да заплати на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ сумата от 100,00 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение по адм. д. № 1213/2020 г. по
описа на Административния съд – Пазарджик, И ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ искането на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към Министерство на правосъдието,
гр. София за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в
останалата му част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.