Определение по дело №1292/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1011
Дата: 20 ноември 2018 г.
Съдия: Иваничка Димитрова Славкова
Дело: 20183100601292
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 15 ноември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                                           1011/20.11.2018г.

 

Варненският окръжен съд, наказателно отделение, в закрито заседание  в състав:

                                                           Председател: Иваничка Славкова

                                                                  Членове: Светлозар Георгиев

  Яна Панева

разгледа докладваното от съдия Славкова ВЧНД № 1292 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното

 

Предмет на въззивното производство е определение на ВРС,  постановено по ЧНД № 3967/18 г. на 30.10.201.,с което е оставена без разглеждане и върната жалба срещу постановление на прокурор за прекратяване на досъдебно производство, по реда на чл. 243 ал.3 от НПК.

         Делото пред ВОС е образувано по въззивна частна жалба на адв. А. Т.А., като процесуален представител сам на себе си/ видно от представеното пълномощно/, както и на П.С.Д. и Г.К.П., срещу определение на ВРС по горното дело. В нея се счита, че определението/неправилно посочено решението/ на съда е е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуални правила.По-насетне в жалбата се изтъкват доводи по съществото на делото, а по отношение недопустимостта на жалбата се посочва обстоятелството, че постановлението на прокурора е било обжалвано от лицето, което има право на такава- едноличният собственик и управител на дружеството.- ощетено ЮЛ.

         Съдът, след като се запозна с материалите по делото и становището на жалбоподателя, и като установи, че жалбата е подадена в срок, счита за установено следното.

         С постановление на ВРП от 22.06.2018г. производството по Д № 807/2016 г., по описа на V РУ МВР Варна ,което е било образувано срещу неизвестен извършител по чл. 206 ал.1 от  НК,  е прекратено на основание чл. 243 ал.1 т.1 вр. чл. 24 ал.1 т.1  от НПК поради липса на данни за престъпление. Постановлението е връчено на А. Т.А., но не и на представляващия към датата на постановяване на постановлението – едноличен собственик и управител на дружеството Н.Б.Х.ЕООД – Варна, с ЕИК № ********* -   Г.П.. Независимо от липсата на уведомяван от страна на прокуратурата, срещу това постановление е била подадена жалба, от представляващия дружеството, чрез адв. А.,  с която е поискана от ВРС  отмяна на този акт по реда на чл. 243 ал.3 от НПК. Съдът е приел, че лицето, подало жалбата, няма право на такава, като е счел , че управител на дружеството е И. Христова М., изводимо то справка от Търговския регистър.

Такава справка по делото липсва. От представените доказателства от адв. А. е видно, че действително за период от 15.04.2015г. до 20.11.2015г. управител на дружеството действително е била И. М.. След неколкократни промени в регистрацията на дружеството, както на собствеността, така и на управлението на дружеството, към датата на подаване на жалбата и на частната жалба ред настоящата инстанция едноличен собственик и управител на дружеството е Г.П.. Това е видно и от справка от Търговски регистър и конкретно- история на вписаните лица като управители на дружеството. Представените от адв. А. писмени  доказателства- решения на едноличен собственик на дружеството, доколкото не са в изискуемата от закона специална форма –нотариална заверка на подписа, не следва да се вземат предвид. 

По процесуалната легитимация. Процедурата по обжалване пред съда на постановлението на прокурора за прекратяване обезпечава интересите само на лице, което при предпоставките на чл. 84 НПК може да встъпи като граждански ищец в наказателния процес – това са пострадал, негови наследници, както и ощетено ЮЛ. Когато производството е по реда на чл. 243 ал.3 от НПК, и с оглед допустимостта на производство, следва да се прецени изрично кръгът от лица, имащи право да инициират съдебен контрол на постановленията на прокурора. Поради това и районният съд се е произнесъл по допустимостта на жалбата, макар и с неправилен извод за липса на  активна процесуална легитимация. Иначе казано, жалбата от процесуалния представител на Г.П. като управител на дружеството, подадена чрез надлежно упълномощен процесуален представител  е била допустима и е следвало да се разгледа по същество. Това е така, защото процесуалното представителство на юридическите лица се преценява към момента на извършването на процесуалното действие, а не към друг момент, като например датата на извършване на деянието, което се разследва и пр.

Пред настоящата инстанция обаче е подадена въззивна частна жалба, отново чрез адв. А. А., но вече като представляващ сам себе си, П.С.Д., както и Г.К.П.. Първите двама в различни други периоди са имали отношение към управлението на дружеството, но лицето с процесуална легитимация и пред въззивната  инстанция е само управителят- Г.П.. Поради това въззивната частна жалба следва да се остави частично без разглеждане, като подадени от лица без представителна власт, а именно – А. Т.А. и П.С. Д., като приема , че възможност да инициира производството е управителят на дружеството- Г.П., чрез процесуален представител адв. А.. 

Поради това и на основание чл. 341 и сл. от НПК  съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ  определението на ВРС, 37  състав, по ЧНД № 3967/18 г., с което е оставена без разглеждане  жалбата на Г.П., като управител на ощетено ЮЛ- „Н. Б. Х.“ ЕООД Варна, с ЕИК *********, а съдебното производство е прекратено.

 

ВРЪЩА делото на същия състав на съда за разглеждане на жалбата по същество.

 

Определението е окончателно.

 

 

 

                            Председател: 

 

                           

                            Членове: