О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№379 21.05.2019 година гр.С.ЗV
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, І – ви въззивен състав,
в закрито съдебно заседание, проведено в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА - ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдия Атанас Атанасов възз.гр. д. № 1191 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и по чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба и частна жалба на „Техмаш“ ООД, ЕИК №
*********, със седалище и адрес на управление: гр.К., Западна индустриална
зона, представлявано от законния си представител С.О.П.-А. – управител,
действаща чрез пълномощника си адв.С.М., съответно против решение №
9/09.01.2019 г. и определение № 64/09.01.2019 г., и двете постановени по гр.д.№
2283/2018 г. по описа на Казанлъшки районен съд /КРС/.
С обжалваното решение е бил отхвърлен като неоснователен предявеният от
дружеството - жалбоподател срещу „Таис – 91“АД, ЕИК № *********, със седалище и
адрес на управление: гр.К., ж.к.“Индустриален“ № 32, представлявано от законния
си представител Г.М.К.– председател на съвета на директорите, и „Мебели Тиков“
ЕООД, ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление: гр.К., бул.“23-ти
Пехотен шипченски полк“ № 29, вх.Б, ет.2, ап.5, представлявано от законния си
представител Дечко Иванов Тиков – управител, иск по чл.33, ал.2 от ЗС за
допускане в полза на „Техмаш“ ООД на изкупуване на продадените от продавача „Таис
– 91“АД на купувача „Мебели Тиков“ ЕООД с договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 17.07.2018 г., обективиран в н.а. № 136, т.ІІІ, рег.№ 6103,
дело № 451/2018 г. на Нотариус Николай Калчев, с рег.№ 700 на НК и район на
действие при КРС, 5881/6291 идеални части от недвижим имот, представляващ ПИ с
идентификатор № 35167.501.7060 по действащите КККР на гр.К., с площ от 6291
кв.м., находящ се в гр.К., общ.К., обл.С.ЗV, с номер по предходен план – кв.470,
парцел Х по плана на града, при съответните граници - съседни поземлени имоти,
съобразно КККР на гр.К., на цена от 9086,52 лв. съгласно договора.
С обжалваното определение е било прекратено като недопустимо производството
по пасивно субективно съединените положителни установителни искове за
собственост по чл.124, ал.1 от ГПК, предявени от „Техмаш“ ООД срещу „Таис –
91“АД и „Мебели Тиков“ ЕООД, с които дружеството претендира признаването му за
собственик по силата на договор за покупко-продажба на търговско предприятие от
02.06.2003 г. на 410/6291 идеални части от процесния недвижим имот,
представляващ представляващ ПИ с идентификатор № 35167.5017060 по действащите
КККР на гр.К..
И двата съдебни акта на първоинстанционния съд, обжалвани от „Техмаш“ ООД,
се обжалват като неправилни и незаконосъобразни.
Излагат се оплаквания за неправилни правни изводи на първоинстанционния
съд, касателно действието във времето на сключената на 12.09.2018 г. в
нотариална форма между „Таис – 91“АД и „Мебели Тиков“ ЕООД извънсъдебна
спогодба за разваляне на договора за покупко-продажба, обективиран в н.а. №
136, т.ІІІ, рег.№ 6103, дело № 451/2018 г. на Нотариус Николай Калчев, с рег.№
700 на НК и район на действие при КРС.
Твърди се, че за ищеца е налице правен интерес от предявяване на исковете
за собственост, т.к. правните сделки между ответните дружества са касаели целия
недвижим имот, т.е. и претендираните в собственост от ищцовото дружество
идеалните части от имота.
Досежно правото на изкупуване се претендира, че за „Техмаш“ ООД това право
съществува, независимо от сключената между ответниците извънсъдебна спогодба,
т.к. същата няма обратно действие, а действа само занапред.
Претендира се отмяната на прекратителното определение и връщане на делото
на КРС за произнасяне по същество на предявените искове за собственост, както и
отмяната на решението и постановяването на ново, с което се допусне
изкупуването на 5881/6291 идеални части от недвижим имот, представляващ ПИ с
идентификатор № 35167.5017060 по действащите КККР на гр.К., на цена от 9086,52
лв.
Претендира се и присъждането на разноските, направени във връзка с
обжалването на всеки един от двата съдебни акта.
В законоустановения срок са
постъпили отговори от „Мебели Тиков“ ЕООД, с които жалбата и частната жалба са оспорени като
неоснователни.
Изложени са доводи за правилност на всеки от двата обжалвани съдебни акта и
се претендира потвърждаването им.
От страна на „Мебели Тиков“ ЕООД е подадена частна жалба против решението в
частта за разноските, с която този съдебен акт се обжалва като неправилен в
тази му част поради противоречието му с материалния и процесуалния закони.
Претендира се отмяната му и постановяването на ново, с което бъде
отхвърлена претенцията на „Техмаш“ ООД за присъждане на разноски, а такива
бъдат присъдени в полза на ответниците.
„Техмаш“ ООД е депозирало отговор в срок, с който е оспорило частната жалба
като недопустима.
Претендира се оставянето й без разглеждане, а при условията на евентуалност
– потвърждаване на решението в частта му за разноските.
Настоящият въззивен състав намира за
установено от фактическа страна следното:
Казанлъшки
районен съд е бил сезиран с искова молба от „Техмаш“
ООД срещу „Таис – 91“АД и „Мебели Тиков“ ЕООД, с която са били предявени
обективно и субективно съединени искове, с които се претендира съответно
признаването по отношение на ответниците на ищеца за собственик по силата на
договор за покупко-продажба на търговско предприятие от 02.06.2003 г. на
410/6291 идеални части от процесния недвижим имот, представляващ ПИ с
идентификатор № 35167.501.7060 по действащите КККР на гр.К. и за допускане на
изкупуване в полза на „Техмаш“ ООД на продадените от „Таис – 91“АД на купувача
„Мебели Тиков“ ЕООД с договор за покупко-продажба на недвижим имот от
17.07.2018 г., обективиран в н.а. № 136, т.ІІІ, рег.№ 6103, дело № 451/2018 г.
на Нотариус Николай Калчев, с рег.№ 700 на НК и район на действие при КРС,
5881/6291 идеални части от същия имот.
Изложени са твърдения, че по силата на договор за
покупко-продажба на търговско предприятие от 02.06.2003 г., сключен с ЕТ „Иртис
– Писков – Огнян Писков“, ищцовото дружество е придобило собствеността
върху сграда – чепкало, със застроена площ от 260 кв.м., и сграда-дарак, със
застроена площ от 150 кв.м., построени в
ПИ с идентификатор № 35167.501.7060 по действащите КККР на гр.К., ведно
с прилежащия терен под тях, представляващ 410/6291 идеални части от недвижимия
имот.
На 17.07.2018 г. между „Таис – 91“АД, в качеството му на продавач
и „Мебели Тиков“ ЕООД, в качеството му на купувач бил сключен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в н.а. № 136, т.ІІІ, рег.№ 6103,
дело № 451/2018 г. на Нотариус Николай Калчев, с рег.№ 700 на НК и район на
действие при КРС, по силата на който продавачът продал на купувача целия недвижим
имот, представляващ представляващ ПИ с идентификатор № 35167.501.7060 по
действащите КККР на гр.К., с площ от 6291 кв.м.
Според ищеца тази сделка накърнява правния му интерес като собственик на
410/6291 идеални части от имота, а също така и обуславяла интереса му от
предявяване на иска за изкупуване на притежаваните от „Таис – 91“АД идеални
части от правото на собственост върху поземления имот, доколкото нему не било
предложено от „Таис – 91“АД да закупи останалите идеални части от имота при
договорените с „Мебели Тиков“ ЕООД условия.
И двамата ответници са представили отговори на исковата молба, с които са
оспорили допустимостта на исковете, като са възразили, че със сключена помежду
им на 12.09.2018 г. и обективирана в нотариален акт извънсъдебна спогодба са
развалили договора за покупко-продажба, обективиран в н.а. № 136, т.ІІІ, рег.№
6103, дело № 451/2018 г. на Нотариус Николай Калчев, с рег.№ 700 на НК и район
на действие при КРС.
По обективно съединените искове първоинстанционният съд се е произнесъл с
два отделни съдебни акта, постановени след обявяване на делото за решаване – с определение
№ 64/09.01.2019 г., с което е прекратил
производството по установителните искове за собственост като недопустимо,
поради липсата на правен интерес за ищеца, и с решение № 9/09.01.2019 г., с
което е отхвърли иска по чл.33, ал.2 от ЗС като неоснователен.
За да приеме, че за ищеца липсва правен интерес от предявените
установителни искове за собственост КРС е извел изводите, че към момента на приключване
на съдебното дирене правният интерес за ищеца от тези искове, който е
съществувал към момента на предявяването им, вече е отпаднал, т.к. с
извънсъдебната спогодба, сключена в нотариална форма, и вписана в Агенцията по
вписванията преди вписването на исковата молба, двамата ответници са развалили
договора за покупко-продажба, сключен помежду им, а това разваляне има обратно
действие.
С оглед на това КРС е приел, че „…към
момента на приключване на съдебното дирене е възстановено фактическото и правно
положение по отношение на собствеността върху поземления имот такова, каквото е
било преди прехвърлителната сделка т.е. процесният имот е в съсобственост между
ищеца и първия ответник…“ /под прехвърлителната сделка да се разбира договора
за покупко-продажба от 17.07.2018 г./.
Това от своя страна е обусловило отпадането на правния интерес за „Техмаш“
ООД от установяване на претендираното от него право на собственост върху
410/6291 идеални части от недвижимия имот по отношение на двамата ответници.
Прекратявайки производството съдът е осъдил „Техмаш“ ООД да заплати в полза
на „Мебели Тиков“ ЕООД съдебно-деловодни разноски при прекратяване на
производството в размер на 250,00 лв.
По молба на „Техмаш“ ООД се е развило производство по чл.248 от ГПК за
изменение на определение № 64/09.01.2019 г. в частта за разноските, като с
определение № 810/09.04.2019 г. първоинстанционният съд е уважил искането и е
изменил прекратителното определение в частта за разноските, като е осъдил
двамата ответници да заплатят на ищцовото дружество съдебно-деловодни разноски
в размер на 866.08 лв.
С решение № 9/09.01.2019 г. КРС е отхвърли иска по чл.33, ал.2 от ЗС като
неоснователен, като е извел изводите си отново при зачитане на сключената между
ответниците извънсъдебна спогодба за разваляне на договора за покупко-продажба,
която според съда има обратно действие, т.е. липсва правоотношение на
покупко-продажба, в което ищцовото дружество да встъпи в правата на купувача.
Осъдил е двамата ответници да заплатят на „Техмаш“ ООД съдебно-деловодни разноски
в размер на 1029,88 лв.
При така установените
факти, съдът направи следните правни изводи:
Настоящият въззивен съдебен състав счита, че КРС не е следвало да се
произнася по обективно съединените искове на „Техмаш“ ООД с два отделни съдебни
акта, доколкото постановяването на прекратителното определение е станало след
обявяване на делото за решаване.
Вида на предявените искове и начина на съединяването им за съвместно
разглеждане в едно производство разкриват белезите на обусловеност, а именно
положителните установителни искове за собственост по чл.124, ал.1 от ГПК се
явяват обуславящи спрямо конститутивният иск по чл.33, ал.2 от ЗС.
Това е така,
т.к. с положителните установителни искове ищецът претендира да се установи, че
е носител на правото на собственост върху 410/6291 идеални части от процесния
недвижим имот на основание договор за покупко-продажба на търговско предприятие
и именно поради тези обстоятелства твърди, че между него и ответникът „Таис – 91“АД съществува съсобственост, откъдето произтича
е правото му на изкупуване по реда на чл.33, ал.2 от ЗС.
Тези обстоятелства обаче следва да бъдат доказани от ищеца при условията на
пълно и главно доказване, а с решението си по тези искови претенции съдът ще
признае или отрече съществуването на претендираното от ищеца право.
Произнасянето на съда по тези искове предпоставя в значителна степен и
решението на съда по иска по чл.33, ал.2 от ЗС, т.к. ако с решението бъде
отречено съществуването на правото на собственост на „Техмаш“ ООД, то и
исковата претенция за изкупуване би била неоснователна поради липсата на
съсобственост.
Ето защо и с оглед на изведените свои правни изводи КРС е следвало първо да
прекрати частично производството по делото по установителните искове за
собственост и след влизане в сила на този съдебен акт и в зависимост от крайния
изход на делото, при евентуалното му обжалване, е следвало да постанови
решение, с което да се произнесе и по иска по чл.33, ал.2 от ЗС, или е следвало
да се произнесе по целия спор с решението си, като инкорпорира прекратителното
определение в него.
Тъй като първоинстанционният съд не е сторил това, а е постановил два
отделни съдебни акта, чието обжалване се е развило паралелно в две различни
производства – едното по реда на гл.ХХ от ГПК, а другото по реда на гл.ХХІ от
ГПК, въззивният съд счита, че първо следва да разгледа частната жалба против
определение № 64/09.01.2019 г.
Същата се преценява за редовна, т.к. има изискуемото по закон съдържание, и
допустима, т.к. е подадена от страна с правен интерес, в законоустановения
срок, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество настоящият съдебен състав я намира за основателна,
по следните съображения:
Правният интерес от положителен установителен иск за собственост е налице
за ищеца когато той претендира, че е носител на съответното вещно право, което
му се оспорва от ответника.
Този интерес се извлича от твърденията в исковата молба за релевантните
обстоятелства, които подлежат на установяване в хода на процеса.
Въпрос по съществото на спора е дали тези обстоятелства ще бъдат доказани
съобразно разпределената по реда на чл.154, ал.1 от ГПК доказателствена тежест
на страните и произнасянето на съда по него следва да е с решението по делото.
В конкретния случай ищцовото
дружество е заявило право на собственост върху 410/6291 идеални части от
процесния недвижим имот на основание договор за покупко-продажба на търговско
предприятие, а интереса си от предявяване на исковете срещу двамата ответници е
обосновало посредством оспорването на това право от тях чрез сключения помежду
им договор за покупко-продажба, отнасящ се до целия процесен имот.
Наличието на тези обстоятелства и правните последици от сключения договор
за покупко-продажба и последвалата го извънсъдебна спогодба за развалянето му
следва да бъдат преценени от съда с решението по съществото на спора, т.к. само
по този начин ще се формира сила на пресъдено нещо между страните относно спорното
право на собственост върху имота.
Правен интерес за „Техмаш“ ООД от установяване на претендираното от него
право е налице, т.к. между ответните страни са налице сключени две правни
сделки, които засягат правото на собственост върху целия имот, т.е. е налице
извънсъдебно оспорване от тяхна страна на правата на ищеца.
Правните последици от извънсъдебната спогодба не могат да заличат наличието
на това оспорване дори и да се приеме, че тя има обратно действие, т.к. и в
такъв случай се достига до хипотезата, при която „Таис – 91“АД манифестира в
правния мир претенция да е носител на правото на собственост върху целия
поземлен имот.
В мотивите си КРС неправилно е приложил разрешенията, дадени с ТР № 8/2013
г. по тълк.д.№ 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, които се отнасят до отрицателните
установителни искове са собственост, но не и за положителните установителни
искове, при които не се цели установяването дали ответника притежава или не
претендираното и отричано от ищеца вещно право, а се цели установяването дали
ищеца притежава претендираното от него и отричано/оспорвано от ответника право.
В мотивите на прекратителното си определение първоинстанционният съд на
практика се е произнесъл по исковите претенции за собственост, т.к. е приел, че
с извънсъдебната спогодба, която има обратно действие, се е възстановило
фактическото и правно положение отпреди договора за покупко-продажба, сключен
на 17.07.2018 г., т.е. се е възстановила съсобствеността върху имота между „Техмаш“
ООД и „Таис – 91“АД.
По този начин обаче въпросът дали е налице съсобственост, която да включва
и претендираното от „Техмаш“ ООД право, не е бил решен със сила на пресъдено
нещо, а очевидно именно това е спорният между тези две страни въпрос, предвид
обстоятелството, че „Таис – 91“АД е сключило с другия ответник „Мебели Тиков“
ЕООД договор за покупко-продажба, с предмет правото на собственост върху целия
недвижим имот, а с последвалата извънсъдебно спогодба е бил развален договора
отново за целия имот.
Ето защо прекратителното определение се явява неправилно и следва да бъде
отменено, а делото следва да бъде върнато на КРС за произнасяне по същество по
предявените от „Техмаш“ ООД положителни установителни искове за собственост
върху 410/6291 идеални части от процесния недвижим имот, представляващ
представляващ ПИ с идентификатор № 35167.5017060 по действащите КККР на гр.К..
Тъй като това определение е било изменено в частта за разноските с
определение № 810/09.04.2019 г., последното като неизменна част от изменения
съдебен акт също следва да бъде отменено, макар срещу него да не е била подадена жалба, т.к.
висящността на спора по установителните искове за собственост се възстановява,
а по силата на чл.81 от ГПК съдът ще се произнесе по отговорността за
разноските във връзка с тях с акта, с която туря край на делото пред себе си.
Както вече бе посочено по-горе в мотивите разрешението по същество на спора
по установителните искове за собственост се явява обуславящо и за изхода по
същество на спора по иска по чл.33, ал.2 от ЗС.
Предвид това въззивната жалба на „Техмаш“ ООД срещу решение № 9/09.01.2019
г. не следва да бъде разглеждана в
настоящото производство, а следва да бъде разгледана от въззивния съд след
постановяването на съдебно решение по исковете по чл.124, ал.1 от ГПК, в
зависимост от процесуалното поведение на страните.
Поради това тази въззивна жалба ще следва да бъде върната на КРС за
допълнително администриране, като следва да бъде изпратена на СтОС или след
влизане на бъдещото решение по исковете по чл.124, ал.1 от ГПК в сила, в
случай, че не бъде обжалвано, или съвместно с евентуалната/ите въззивна жалба
или жалби срещу това бъдещо решение.
Частната жалба на „Мебели Тиков“ ЕООД срещу решението в частта за
разноските следва да бъде върната на първоинстанционния съд за повторно
надлежно администриране, като бъде извършена повторна преценка за редовността и
допустимостта й.
В жалбата липсва ясно означаване на обжалвания съдебен акт, а от
съдържанието й не може да се изведе по ясен и недвусмислен начин волята на
частния жалбоподател, предвид указанието, че се обжалва решението, в частта за
възложените в тежест на ответниците разноски, а отправеното до съда искане е за
осъждането на ищеца да заплати на ответниците направените от тях разноски, при
все, че не е налице процесуален документ, обективиращ волята на другия ответник
„Таис – 91“ АД в подобна насока.
В тази връзка следва да се вземе предвид и наличието на предвиден специален
процесуален ред за произнасянето по въпросите за изменяне или допълване на
решението в частта за разноските, като с оглед уточненията, които би направил
жалбоподателят, частната жалба евентуално
следва да се разгледа от КРС по реда на чл.248 от ГПК.
Относно разноските:
В настоящото производство следва да бъдат присъдени разноски в полза на
„Техмаш“ ООД, касаещи разглеждането и уважаването на частната му жалба срещу
определение № 64/09.01.2019 г.
С оглед на представените от страната доказателства за платена държавна
такса и адвокатско възнаграждение в тежест на ответниците по частната жалба
следва да бъде възложено заплащането на сумата от 255,00 лв., включваща
държавна такса от 15,00 лв. и адвокатско възнаграждение от 240,00 лв., с
начислен ДДС.
Водим от изложените мотиви и на
основание чл.278 от ГПК Старозагорски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 64/09.01.2019 г., постановено по гр.д.№ 2283/2018 г. по описа
на Казанлъшки районен съд и определение № 810/09.04.2019 г., постановено по
гр.д.№ 2283/2018 г. по описа на Казанлъшки районен съд, с което определение №
64/09.01.2019 г. е изменено в частта за разноските.
ВРЪЩА делото на
първоинстанционния съд за продължаване на съдо-производствените действия по
разглеждането на предявените от „Техмаш“ ООД, ЕИК № *********, със седалище и
адрес на управление: гр.К., Западна индустриална зона, представлявано от
законния си управител С.О.П.-А. – управител, действаща чрез пълномощника си
адв.С.М., срещу „Таис – 91“АД, ЕИК № *********, със седалище и адрес на
управление: гр.К., ж.к.“Индустриален“ № 32, представлявано от законния си
представител Г.М.К.– председател на съвета на директорите, и „Мебели Тиков“
ЕООД, ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление: гр.К., бул.“23-ти
Пехотен шипченски полк“ № 29, вх.Б, ет.2, ап.5, представлявано от законния си
представител Дечко Иванов Тиков – управител, пасивно субективно съединени
искове по чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на
ответниците, че ищеца е собственик по силата на договор за покупко-продажба на
търговско предприятие от 02.06.2003 г. на 410/6291 идеални части от недвижим
имот, представляващ ПИ с идентификатор № 35167.501.7060 по действащите КККР на
гр.К., с площ от 6291 кв.м., находящ се в гр.К., общ.К., обл.С.ЗV, с номер по
предходен план – кв.470, парцел Х по плана на града, при граници: имоти №№№
35167.501.7022, № 35167.501.8032, №35167.501.9092, № 35167.501.606, №
35167.501.9397 и № 35167.501.7029, съобразно указанията, дадени в
мотивировъчната част на настоящото определение.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.1 от ГПК „Таис – 91“АД, ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление:
гр.К., ж.к.“Индустриален“ № 32, представлявано от законния си представител Г.М.К.–
председател на съвета на директорите, и „Мебели Тиков“ ЕООД, ЕИК № *********,
със седалище и адрес на управление: гр.К., бул.“23-ти Пехотен шипченски полк“ №
29, вх.Б, ет.2, ап.5, представлявано от законния си представител Дечко Иванов
Тиков – управител, да заплатят на
„Техмаш“ ООД, ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление: гр.К.,
Западна индустриална зона, представлявано от законния си управител С.О.П.-А. –
управител, сумата от 255,00 лв. /
двеста петдесет и пет лева/, представляваща съдебно деловодни разноски в
настоящото производство.
ПРЕКРАТЯВА
производството по в.гр.д.№ 1191/2019 г. по описа на
СтОС и ВРЪЩА на Казанлъшки районен
съд въззивната жалба на „Техмаш“ ООД, ЕИК № *********, със седалище и адрес на
управление: гр.К., Западна индустриална зона, представлявано от законния си
управител С.О.П.-А. – управител, действаща чрез пълномощника си адв.С.М.,
против решение № 9/09.01.2019 г., постановено по гр.д.№ 2283/2018 г. по описа
на Казанлъшки районен съд и частната жалба на„Мебели Тиков“ ЕООД, ЕИК №
*********, със седалище и адрес на управление: гр.К., бул.“23-ти Пехотен
шипченски полк“ № 29, вх.Б, ет.2, ап.5, представлявано от законния си
представител Дечко Иванов Тиков – управител, против решението в частта му за
разноските, за администриране съобразно указанията, дадени в мотивировъчната
част на настоящото определение.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.