Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е          

 

№  ……                                                       15.03.2018 г.                                                  гр. Средец

 

                                                      В     ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

Районен съд – гр. Средец, гражданска колегия,

в открито съдебно заседание на 14.03.2018 година,

в следния състав:

                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ДОНЕВА

Секретар Костадинка Лапова

Като разгледа докладваното от съдия Кр. Донева

гражданско дело № 509 по описа на 2017 г.

За да се произнесе по реда на чл. 237 от ГПК, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД – гр. Бургас против О. Сергеевич Л., в която се твърди, че ответникът е страна по правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги от ищцовото дружество до водоснабден имот, находящ се в гр. Несебър, к. к. Слънчев бряг, кв. „Запад“, в. с. САН СИТИ 3, вх. С, ет. 4, ап. 17, за който в ищцовото дружество е открита и заведена партида с аб. № 959319 – за отчитане на водни доставки от 1 бр. измервателен уред. Поддържа се, че в качеството си на потребител на услугите ВиК /като собственик на имота/ по смисъла на Наредба № 4/14.09.2004 г. и като абонат на дружеството, съобразно чл. 31, ал. 2 от Общите условия на ищцовото дружество, ответникът е следвало да заплаща консумираните услуги в 30-дневен срок от издаване на съответните фактури. Сочи се, че за периода от 22.05.2014 г. до 25.08.2016 г. по процесния абонатен номер са налице незаплатени задължения за доставена, отведена и пречистена вода на обща стойност 203,48 лева, осчетоводени посредством фактури, издадени в периода от 27.10.2014 г. до 26.09.2016 г. - № **********/27.10.2014 г. на стойност 73,85 лева, по която дължими са 73,60 лева, № **********/25.09.2015 г. на стойност 71,68 лева, № **********/26.09.2016 г. на стойност 58,20 лева. Иска се осъждане на ответника да заплати сумите по фактурите, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане, както и лихва за забава в общ размер на 40,21 лева, в това число за съответните главници 21,03 лева за периода 27.10.2014 г. – 27.11.2014 г., 13,87 лева за периода 25.09.2015 г. – 25.10.2015 г. и 5,31 лева за периода 26.09.2016 г. – 26.10.2016 г. Претендират се направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Предявените искове за заплащане на задължения, произтичащи от консумирани ВиК услуги по издадени фактури, са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. Предявените искове за мораторна лихва са с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ответникът не е намерен на посочения от ищеца адрес, поради което след процедура по връчване на книжата по реда на чл. 48 от ГПК съдът е назначил адв. Д.Ч. за негов особен представител по делото. Препис от исковата молба и приложенията са редовно връчени на особения представител, който е депозирал писмен отговор. Изразил е становище, че представените по делото фактури доказват по размер претенциите и при липсата на доказателства за плащане на задълженията по тях е в интерес на ответника да не се назначават исканите от ищцовата страна експертизи, тъй като това би довело до натоварване на ответника с допълнителни разноски. Не оспорва исковете по основание и ги признава.

В нарочна молба процесуалният представител на ищеца е направил искане за постановяване на решение по реда на чл. 237 от ГПК.

Съгласно чл. 34, ал. 3 от ГПК, за признаване на исканията на другата страна е необходимо изрично пълномощно, а съгласно чл. 29, ал. 5 от ГПК особеният представител може да извършва действия, за които се изисква изрично пълномощно, само с одобрението на съда, пред който се води делото. В с. з. на 14.03.2018 г. съдът е одобрил действието на особения представител на ответника, прекратил е съдебното дирене и е обявил, че ще се произнесе с решение съобразно признанието на исковете. 

Съдът намира, че са налице всички предпоставки за постановяване на решение по реда на чл. 237 от ГПК, основано на признанието на исковете от особения представител на ответника. Признатите права не противоречат на закона и на добрите нрави.

На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.

Така мотивиран съдът

 

                                              Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА О. Сергеевич Л., роден на *** г., без адресна регистрация в Република България, представляван на основание чл. 48 от ГПК от адв. Д.Н.Ч., да заплати на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛАЗАЦИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. “Генерал Владимир Вазов” № 3, ет. 4, ЕИК *********, представлявано от инж. Ганчо Йовчев Тенев, сумата 203,48 лева, представляваща равностойност на доставена, отведена и пречистена вода до партида с аб. № 959319, по издадени фактури №№ **********/27.10.2014 г., **********/25.09.2015 г. и № **********/26.09.2016 г., с отчетен период по фактури от 22.05.2014 г. до 25.08.2016 г., ведно със законната лихва от 20.09.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумите 21,03 лева за периода 27.10.2014 г. – 27.11.2014 г., 13,87 лева за периода 25.09.2015 г. – 25.10.2015 г. и 5,31 лева за периода 26.09.2016 г. – 26.10.2016 г., представляващи лихва за забава върху главниците по фактурите, както и направените по делото разноски в размер на 720 лева – за платена държавна такса, за възнаграждение на особен представител, за юрисконсултско възнаграждение и за публикация в ДВ.

Решението е постановено по реда на чл. 237 от ГПК и подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                       

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: