№ 134
гр. Шумен, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:София Анд. Радославова
Членове:Нели Г. Батанова
Петранка Б. Петрова
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Нели Г. Батанова Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20253600600219 по описа за 2025 година
Производство по чл. 313 и следващите от НПК.
С присъда Рег. № 2 от 11.02.2025 година постановена по НЧХД № 20243620200392 по
описа за 2024 година Новопазарският районен съд е признал подсъдимия Н. В. Р., ЕГН –
********** за виновен В ТОВА, че на 28.04.2024 год. в село К., община К., област Шумен,
посредством нанасянето на два последователни удара с юмрук в лицето е причинил
контузия на лява очна ябълка, кръвонасядане и оток на клепачите и подочието,
подлигавичен кръвоизлив на лявата очна ябълка, плитка разкъсно - контузна рана на
слепоочието до външен очен ъгъл на лявото око, фрактура на шийките на втори и трети
горни десни зъби, което представлява лека телесна повреда на Х. З. И. от село К.,
изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота - престъпление по
чл. 130, ал. 1 от НК и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК го е освободил от наказателна
отговорност, като му е наложил административно наказание ГЛОБА в размер на 2 000 лв.
(две хиляди лева).
Осъдил подсъдимия Н. В. Р. да заплати на граждански ищец Х. З. И. парична сума в
размер на 2 000 лева (две хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на
деянието 28.04.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил предявения
граждански иск за неимуществени вреди за горницата над 2 000 лева до пълния претендиран
размер от 5 000 лева.
Отхвърлил предявения от Х. З. И. срещу Н. В. Р. гражданският иск за причинени
имуществени вреди в размер на 5 867,49 лева, ведно със законната лихва, считано от датата
на извършване на деянието 28.04.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
Осъдил Н. В. Р. да заплати на Х. З. И. парична сума в размер на 250,66 лева,
представляваща сторените от частния тъжител и граждански ищец съдебно – деловодни
разноски.
1
Осъдил Х. З. И. да заплати на Н. В. Р. парична сума в размер на 1 174,99 лева,
представляваща сторените от подсъдимия съдебно – деловодни разноски.
Съдът се е произнесъл и по дължимите държавни такси.
Срещу присъдата е депозирана жалба от процесуалния представител адв. Г. К. като
повереник на частния тъжител Х. З. И.. Присъдата на Новопазарския районен съд се
обжалва от частния тъжител само в частта за разноските, като в тази част счита, че се явява
неправилна, незаконосъобразна и постановена в разрез с установената съдебна практика по
наказателни дела. Счита, че неправилно районния съд му е присъдил разноски, което е
допустимо единствено ако същия е признат за невиновен или при прекратяване на
производството, а в случая подсъдимия е признат за виновен. Излага доводи, че
подсъдимият няма качеството на ответник по смисъла на ГПК, поради което не може да се
позовава на разпоредбата на чл. 78, ал.3 от ГПК, която в случая е неприложима. Моли да се
измени постановената присъда в частта й за разноските като се присъдят на частния тъжител
Х. З. И. пълния размер на сторените от него разноски в първоинстанционното производство,
а именно за сумата от 1362,00 лв. и да се отмени присъдата в частта, в която частния
тъжител Х. З. И. е осъден да заплати на подсъдимия Н. В. Раим сумата от 1174,99 лв.
В срока на обжалване на присъдата е постъпило и допълнение към въззивна жалба. С
допълнението се обжалва от частния тъжител и присъдата в частта, в която подсъдимия е
освободен по реда на чл.78а от НК и му е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 2000 лв., както и в частта, в която иска за неимуществени вреди е отхвърлен за
сумата над 2000 лв. до пълния му предявен размер от 5000 лева. Моли се да се увеличи
размера на наложеното административно наказание „Глоба” на подсъдимия Раим с още 500
лв., както и да се присъдят на частния тъжител Х. З. И. допълнително сумата от 3000 лева
причинени неимуществени вреди до пълния предявен размер от 5000 лева, ведно със
законната лихва от датата на причиняване на деликта.
По делото е депозиран отговор по въззивната жалба от подсъдимия Н. В. Раим
действащ чрез защитника си адвокат И. Т.. Считат жалбата за неоснователна, а присъдата за
правилна и законосъобразна. Излагат доводи, че първоинстанционният съд правилно е
квалифицирал деянието, за което е бил сезиран с частната тъжба и на базата на събраните в
хода на производството доказателства е отразил настъпилата фактическа обстановка точно,
конкретно и ясно е описал случилото се, участието на всяка от страните в него и причините
довели до настъпване вредоносния резултат. Въз основа на направените констатации и
установена фактическа обстановка съдът е изложил мотивите си и за предявената
гражданска претенция и нейния размер, както и размера на разноските, които всяка от
страните следва да поеме и понесе. Считат, че съда правилно е подходил, с оглед на
обстоятелството, че в производството са съчетани две претенции - наказателна и
гражданска. Молят да се остави без уважение депозираната въззивна жалба и направените
със същата искания, респективно да се остави в сила обжалваната присъда, както и да им се
присъдят направените съдебни и деловодни разноски за производството пред втората
инстанция.
В съдебно заседание жалбоподателят-частен тъжител Х. З. И., явява се лично и с адв.
С. Б. от АК – Шумен, редовно упълномощена от датата на заседанието. Адв. Б. моли да
бъдат уважени, както въззивната жалба, така и допълнението към въззивната жалба на
основанията посочени в тях. Смята, че размерът на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди в полза на Х. И. е силно занижен. Моли да се увеличи размера на
наложеното административно наказание на подсъдимия, както и в полза на тъжителя да
бъдат присъдени и направените разноски.
Частният тъжител Х. И. е съгласен с казаното от адв. Б..
Подсъдимият Н. В. Р. се явява лично и с адвокат И. Т. от АК Шумен. Адв. Т. оспорва
жалбата, както и допълнението към нея, съответно поддържа отговора, респективно
2
доводите и съображенията изложени в този отговор по отношение на неоснователността на
въззивната жалба. Излага съображения, че частният тъжител е претендирал сума от 5000 лв.
имуществени вреди, която не е кореспондирала с доказателствата. Счита, че
първоинстанционният съд правилно, в съответнствие с доказателствата е постановил своя
съдебен акт – присъдата си, както в наказателната, така и в гражданската й част. Моли да
бъде оставена в сила присъдата на НПРС, респективно да се остави без уважение
депозираната жалба, както и да им се присъдят направените разноски за втората инстанция.
Подсъдимия Н. Р. е съгласен с казаното от неговия процесуален представител адв. Т..
Съгласен е и с присъдата на НПРС. В последната си дума моли му се уважи присъдата на
НПРС.
Въззивният съд като обсъди изложените доводи от страните, събраните доказателства,
както и съгласно правомощията си по чл. 313 - 314 от НПК, за да се произнесе взе предвид
следното:
На 28.04.2024 год. в с. К. между подсъдимия и тъжителя възникнал спор, при който
след отправена от тъжителя към подсъдимия реплика, подсъдимия Н. Р. нанесъл два
последователни удара с юмрук в лицето на тъжителя Х. З. И.. По случая е била образувана
преписка вх. № 2359/2024 г. по описа на Районна прокуратура – Шумен, по жалба на
тъжителя. В хода на извършената проверка от служители на РУ – Шумен били снети
сведения. С постановление от 01.07.2024 г. прокурор при Районна прокуратура – Шумен
отказал да образува наказателно производство поради липса на данни за извършено
престъпление от общ характер. Приел е, че се касае за престъпление от частен характер -
причиняване на лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК.
В законоустановения срок тъжителя Х. З. И. е предявил частна тъжба срещу Н. В. Р. с
обвинение по чл. 130, ал. 1 от НК, за което е образевано настоящото съдебно производство.
С тъжбата са предявени и два граждански иска - за сумата от 5000 лева, представляващ иск
за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно със
законната лихва от датата на извършване на деянието и за сумата от 5 867,49 лева,
представляващ иск за обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на
деянието, ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието. Претендирани са
и направените по делото разноски.
От събраните по делото доказателства съда приема за установена следната
фактическа обстановка, приета и от първоинстанционния съд, а именно:
Тъжителят и подсъдимият живеели в с. К., обл. Шумен. На 28.04.2024 год.
консумирали алкохол и разговаряли в заведение в центъра на селото. Двамата се познавали
от дълги години, защото били комшии. Внезапно помежду им възникнал спор, което не било
нещо необичайно за отношенията им, и тъжителят отправил реплика към подсъдимия, че
бил „циганин“, че „така правят циганите“. Подсъдимият нанесъл два последователни удара с
юмрук в лицето на тъжителя Х. З. И., които му причинили болка и кървене от местата на
ударите, а на земята паднали два зъба на тъжителя. В последствие тъжителят претърпял и
операция по изваждане на имплант в Турция, за която платил сума 3000 евро.
При прегледа от съдебен лекар са установени следните травматични увреждания:
кръвонасядания на горния и долния клепач на лявото око и лявото подочие, подлигавичен
кръвоизлив на лявата очна ябълка, травматичен оток на подочието и част от лявата скула,
плитка рана на лявото слепоочие встрани от външен очен ъгъл на окото, лацерация на
лигавицата, липсващи зъби – първи и втори горе вдясно, с липсващи корони. За
контсатираните увреждания е издадено Съдебномедицинско удостоверение № 84 от
30.04.2024 година.
Пострадалия е бил насочен към стоматолог. Денталният хирург Й. В. в своето
становище от 08.05.2024 г. е посочил, че е установил контузия на лява очна ябълка,
3
кръвонасядане и оток на клепачите и подочието, подлигавичен кръвоизлив на лявата очна
ябълка, плитка разкъсно - контузна рана на слепоочието до външен очен ъгъл на лявото око,
фрактура на шийките на втори и трети горни десни зъби, лацерация на лигавицата пред
описаните зъби, прясно счупени корени в алвеолите на втори и трети зъби, горе дясно,
корените са подвижни и имат кариозни изменения.
Като заключение специалистите са заключили, че е възможно травмите да са
получени по съобщения начин, като е причинено временно разстройство на здравето –
неопасно на живота.
Изложената фактическа обстановка е приета за установена въз основа на:
обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели Н.
Р., Ф. З., Л. Х., У. С. и Та. М., приетите писмени доказателства.
По делото е изготвена комплексна съдебно – медицинска и стоматологична
експертиза. Видно от заключението на същата са установени разкъсно – контузни рани по
лицето, кръвонасядания и травматични отоци по лицето, левостранен субконюнктивален
кръвоизлив, счупване на короните на втори и трети горни зъби, обуславящи временно
разстройство на здравето неопасно за живота. Травматичните увреждания са в резултат от
удари с тъп предмет, респ. удари с юмруци, нанесени в областта на лицето с последващо
падане. Установените разкъсно – контузни рани, кръвонасядания и травматични отоци по
лицето, обичайно заздравяват в рамките на 10 – 15 дни. От причинените травматични
увреждания на втори и трети десен горен зъб не е налице затруднение на дъвкателната
функция във фазата на отхапване, тъй като и преди инцидента тази функция е била
нарушена. Вещите лица са констатирали от представената панорамна рентгенография на
горната и долната челюст с дата 30.04.2024 г., че към датата на травматичното увреждане са
налице хронични възпалителни изменения около корените на втори и трети десен горен зъб,
както и напреднала резорбция около корена на втори десен горен зъб. Имплантът, за който
се твърди, че е бил премахнат в Турция, чиито разходите са предмет на претенция за
обезщетение на имуществени вреди, е бил поставен в областта на долен шести зъб, около
който е констатирано възпалително изменение. Заключението на вещите лица категорично
не намира причинно – следствена връзка между нанесените два удара в друга част на лицето
на пострадалия тъжител и необходимостта от премахване на импланта.
Свидетелите Н. Р., СУ. С. и Та. М. са възприели нараняванията в областта на лицето
на тъжителя. И тримата свидетелстват, че за етническите турци определянето им като
цигани е много сериозна обида. Показанията на тези свидетели кореспондират и с
констатираните травматичните увреждания на пострадалия Х. З. И. при извършеното му
освидетелстване. Констатираните при освидетелстването увреждания предвид
анатомичните области, в които са разположени, съответстват с посочения от тъжителя
механизъм на причиняването им, както и на дадените обяснения на подсъдимия – удари с
юмруци в областта на лицето. Поради което съдът приема за установено, че на 28.04.2024
год. спрямо тъжителя е упражнено насилие. Заключението на комплексната съдебно
медицинска и стоматологична експертиза по безспорен начин сочат за нанесени удари в
областта на лицето.
Съдът намира за безспорно установено авторството на деянието, а именно че на
28.04.2024 година подсъдимият Н. В. Р. е причинил на тъжителя Х. З. И. лека телесна
повреда, изразяваща се в временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Не са
установени, каквито и да е данни тъжителят да е травмиран от някого другиго въпросния
ден или в по-късен период, както и констатираните увреждания да са били причинени по
друг начин. Всъщност авторството не се отрича и от подсъдимия.
От тези обстоятелства се налага извода, че нараняването е получено именно в хода на
конфликта между тъжителя и подсъдимия Н. В. Р.. По изложените съображения съдът
приема за доказано по несъмнен начин, че на 28.04.2024 год. в с. К. като е причинил на Х. З.
4
И. лека телесна повреда, изразяваща се в временно разстройство на здравето, неопасно за
живота подсъдимият Н. В. Р. е осъществил престъпния състав на чл.130, ал.1 от НК.
Първоинстанционният съд е анализирал показанията на свидетелите, съпоставил ги е с
другите доказателства. Към този анализ няма какво повече да се добави. Налице са
достатъчно доказателства даващи основание да се приеме, че Р. е нанесъл ударите на
пострадалия, с което е причинил описаната по-горе телесна повреда. При така установеното
и с оглед сложилите се между двамата конфликтни отношения съдът е приел за доказано по
несъмнен начин обстоятелството, че подсъдимият е извършил възведеното с частната тъжба
обвинение и с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление от частен характер, наказуемо по чл.130, ал.1 НК, тъй като е причинил лека
телесна повреда на Х. И., изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Деянието е извършено с пряк умисъл, като подсъдимия е съзнавал свойството и
значението на извършеното и е можел да ръководя постъпките си.
Обекта на престъплението са обществените отношения, осигуряващи
неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността. От обективна
страна подсъдимият Р. чрез своите действия е въздействал на организма на тъжителя, с което
му е причинил лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице.
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл –
предвиждал е конкретното увреждане и е съзнавал общественоопасния му характер, като е
целял настъпването на съставомерния резултат.
Причината за извършване на престъплението е несъобразяването и незачитането на
обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и
физическата цялост на личността.
При определяне на наказанието първоинстанционния съд е преценил, че е
приложима разпоредбата на чл. 78а от НК за освобождаването му от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание. Съгласно посочената норма
пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност от съда и му се налага
административно наказание “глоба” в размер от 1000лв. до 5000лв., когато: 1. за
престъплението, извършено умишлено се предвижда наказание “лишаване от свобода” до 3
години или друго по-леко наказание, 2. деецът не е осъждан за престъпление от общ
характер и 3. не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел и 4.
причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени. В разглеждания казус
за престъплението извършено от подс. Н. В. Р. се предвижда наказание “лишаване от
свобода” до две години или “пробация”. От изготвената справката за съдимост на подс. Р. е
видно, че е осъждан през 1982 г. (настъпила реабилитация по право) и няма отбелязани
налагани мерки по чл.78а от НК. От деянието предмет на делото няма настъпили преки и
съставомерни имуществени вреди.
В предвид на това съдът е приел, че са налице всички кумулативно изискуеми се
предпоставки, визирани в чл.78а от НК, поради което го е освободил от наказателна
отговорност и му е наложил административно наказание “глоба” в размер на 2000 лева. За
да определи този размер на глобата съдът е отчел следните обстоятелства от значение за
отговорността на подсъдимия: смекчаващите вината обстоятелства – чисто съдебно минало,
обстоятелството, че е налице афект от отношението на тъжителя, който обидил подсъдимия
като го нарекъл „циганин“ и изразеното съжаление в съдебно заседание. Като отегчаващи
вината обстоятелства – липсата на всякакво внимание, грижа или извинение към
пострадалото лице непосредствено след инцидента или във времето след това.
Така определеното наказание и така определения размер на наказанието, съдът е
счел за справедлив и съответстващ на тежеста, обществената опасност и моралната
5
укоримост на престъплението и подходящ да повлие поправително и превъзпитателно към
спазване на законите и добрите нрави от страна на осъденият. С този размер наказание съдът
е приел, че биха били постигнати целите на генералната и индивидуална превенция на
наказанието залегнали като основни начала в чл.36 от НК. Освен това съдът е счел, че така
определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме
възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
По отношение на предявения граждански иск за претърпените от тъжителя
неимуществени вреди съдът е приел, че се касае за вторична санкционна последица свързана
с нарушаване на определени задължения, произтичащи от закона, а именно за нарушаване на
общото правило да не се вреди другиму – чл. 45 ЗЗД. Налице е противоправно поведение от
страна на подсъдимия, в резултат на което са възникнали вредите от деянието му и тези
вреди са в причинна връзка с определена обективирана, съзнателна човешка проява.
Размерът на обезщетението за неимуществените вреди следва да овъзмезди пострадалия за
всички отрицателни последици, които са настъпили в резултат на деянието по
справедливост. На тъжителя са причинени травматични увреждания изразяващи се в
наранявания в областта на лицето, които безспорно са причинили болки, дискомфорт и
страдания на тъжителя. В резултат на получените травматични увреждания на тъжителя е
причинено временно разстройство на здравето неопасно за живота. Възстановителният
период за тези наранявания е между 10 – 15 дни видно от приетата комплексна съдебно
медицинска и стоматологична експертиза. Съобразявайки тези обстоятелства, както и вида и
характера на причинените травматични увреждания, както и обстоятелствата при които е
извършеното, съдът е приел, че е справедливо гражданския иск за неимуществени вреди да
бъде уважен частично до размер от 2000 лева, ведно със законната лихва, считано от
28.04.2024 г. до окончателното плащане. В останалата му част до пълния предявен размер от
5000 лева искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По отношение на иска за имуществени вреди в размер на 5 867,49 лева (левов
еквивалент на сумата от 3000 евро) Новопазарският районен съд е приел, че е изцяло
неоснователен. Установено е, че претендираната сума е била платена от тъжителя за
извършено стоматологично лечение – хирургическа интервенция – операция по изваждане
на имплант. По делото са събрани доказателства, че ударите са нанесени в друга анатомична
област и видно от заключението на вещите лица, по приетата комплексна съдебно
медицинска и стоматологична експертиза, че между причинените травми в устната кухина и
извършената екстракция на имплант не съществува причинно – следствена връзка. Поради
което съдът е приел, че искът за обезщетение на имуществените вреди се явява недоказан и
го е отхвърлил изцяло като неоснователен.
Съдът се е произнесъл по дължимите държавни такси. По отношение на разноските
е приел, че съгласно чл.88, ал.1 от НПК правилата за разглеждане на граждански искове по
реда на ГПК намират субсидиарно приложение, доколкото в относимите текстове на НПК
липсват такива. Поради което въпросът със направените от страните разноски го е
постановил съразмерно уважената и отхвърлената част от двата иска. Ето защо с оглед
уважената част от иска за неимуществени вреди в размер на 2000 лева в полза на тъжителя е
присъдил разноски в размер на 250,66 лева, а с оглед на отхвърлените претенции за
разликата до пълния размер до 5000 лева и изцяло за иска за имуществени вреди в размер на
5 867,49 лева е осъдил гражданският ищец да заплати на подсъдимия разноски в размер на
1 174,99 лева.
По жалбата на частния тъжител Х. З. И.: Срещу присъдата е депозирана жалба от
процесуалния представител адв. Г. К. като повереник на частния тъжител Х. И.. Присъдата
на Новопазарския районен съд се обжалва първоначално само в частта за разноските. В тази
част счита присъдата за неправилна, незаконосъобразна и постановена в разрез с
6
установената съдебна практика по наказателни дела. Излага доводи, че подсъдимият няма
качеството на ответник по смисъла на ГПК, поради което съдът не може да се позовава на
разпоредбата на чл. 78, ал.3 от ГПК, която в случая е неприложима. Моли да се измени
постановената присъда в частта й за разноските като се присъдят на частния тъжител Х. З.
И. пълния размер на сторените от него разноски в първоинстанционното производство, а
именно за сумата от 1362,00 лв., както и да се отмени присъдата в частта, в която частния
тъжител Х. З. И. е осъден да заплати на подсъдимия Н. В. Раим сумата от 1174,99 лв.
В срока на обжалване на присъдата е постъпило и допълнение от частния тъжител
към въззивна жалба. С допълнението се обжалва присъдата и в частта, в която подсъдимия е
освободен по реда на чл.78а от НК и му е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 2000 лв., както и в частта, в която иска за неимуществени вреди е отхвърлен за
сумата над 2000 лв. до пълния му предявен размер от 5000 лева. Моли се да се увеличи
размера на наложеното административно наказание „Глоба” на подсъдимия Раим с още 500
лв., както и да се присъдят на частния тъжител Х. И. допълнително сумата от 3000 лева
причинени неимуществени вреди до пълния предявен размер от 5000 лева, ведно със
законната лихва от датата на причиняване на деликта.
Тези оплаквания са частично основателни.
По отношение на престъплението и наказателната отговорност на подсъдимия: Съдът
е изложил подробни мотиви защо е намерил за виновен подсъдимия. По отношение на
материално правната страна на въпроса, съдът е изградил една последователна, логична
линия свързваща събраните по делото преки и косвени доказателства. И единственият
извод, който може да се направи от анализа на тези доказателства е този, който е направил
съдът осъждайки подсъдимия. Няма нарушение на материалния закон, както и няма никакви
съмнения по отношение на авторството. Първоинстанционният съд е извършил всички
следствени действия и събрал относимите доказателства необходими за обективното,
всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. На страните е била дадена
възможност за доказателствени искания. При решаване на въпросите за наказателната
отговорност на подсъдимия съдът е обсъдил всичките събрани по делото доказателства,
като е изложил и доводи, които обуславят правните му изводи. Същите са правилни,
законосъобразни и обосновани. Приетата от първоинстанционния съд фактическата
обстановка е изведена от събраните по делото доказателства, на които е направен анализ.
Съдът е изложил и обосновани съображения по събрания доказателствен материал.
Събраните по делото доказателства са анализирани в своята цялост и са съпоставени и
помежду си, обсъдените са всички гласни доказателства и са съпоставени с останалите.
По отношение на телесните повреди причинени от Н. В. Р. на Х. З. И. – отново е
налице достатъчен по обем и подробно коментиран от районния съд доказателствен
материал. При прегледа от съдебен лекар са установени травматични увреждания, които са
описани в Съдебномедицинско удостоверение № 84 от 30.04.2024 година, като пострадалия е
бил насочен и към стоматолог. Денталният хирург е установил контузия на лява очна
ябълка, кръвонасядане и оток на клепачите и подочието, подлигавичен кръвоизлив на лявата
очна ябълка, плитка разкъсно - контузна рана на слепоочието до външен очен ъгъл на лявото
око, фрактура на шийките на втори и трети горни десни зъби, лацерация на лигавицата пред
описаните зъби, прясно счупени корени в алвеолите на втори и трети зъби, горе дясно,
корените са подвижни и имат кариозни изменения. Специалистите са заключили, че е
възможно травмите да са получени по съобщения начин, като е причинено временно
разстройство на здравето – неопасно на живота.
Тоест, по отношение на приложението на материалния закон няма всъщност никакви
съмнения, че деянието е извършено, че е извършено виновно и че е извършено от
извършителя – подсъдимия Н. В. Р..
По отношение на наложеното наказание. Съдът е приложил разпоредбата на чл. 78а
7
от НК. Отново е изложил аргументи за това, които са правилни и законосъобразни.
Наказанието е индивидуализирано съобразно събраните по делото смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства. Наложеното наказание е справедливо. Същото е наложено
около средата на предвиденото. Отчетени са всички обстоятелства имащи значение за
индивидуализирането му. Във въззивното производство не се събраха нови доказателства
свързани с индивидуализацията, които да налагат неговото корегиране.
Гражданският иск за неимущественото обезщетение е правилно определен. Безспорно
Х. И. е претърпял неимуществени вреди в резултат на причинената му болка и страдания в
резултат от полученото телесно увреждане, но причинените страдания са овъзмездени по
справедливост. Липсват доказателства за други някакви по-съществени психологически или
други увреждания, които да са в резултат точно на тези удари, които да следва допълнително
да бъдат обезщетени. При определяне на обезщетението съдът се е позовал на данните,
съдържащи се основно в заключението на медицинските и дентални експерти и най вече на
комплексната съдебно медицинска и стоматологична експертиза за здравословното
състояние на лицето. Съдът е направил преценка на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на
обезщетението, а именно – характерът на увреждането, начинът на извършването,
обстоятелствата при които е извършеното, причинените морални страдания и пр. водейки се
от Пост. №4/68г. на Пленума на ВС. Съдът е приел, че в резултат на нанесените му от
подсъдимия удари и причинени травматични увреждания, същите би следвало да отшумят в
рамките на 10-15 дни при благоприятно протичане на оздравителния процес. Между
деянието, извършено от подсъдимия и причинените на пострадалия неимуществени вреди
съществува причинно-следствена връзка. Подсъдимият е длъжен да обезщети пострадалия
за причинените му вреди, в какъвто смисъл е нормата на чл.45 от ЗЗД. Същевременно
първоинстанционния съд е преценил, че предявения размер на иска за неимуществени вреди
е несъразмерно висок и не съответства на претърпените страдания. По тези съображения, в
съответствие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът е уважил частично предявеният
граждански иск, като е осъдил подсъдимия да заплати обезщетение в размер на 2000 лв.,
ведно със законната лихва върху нея до окончателното изплащане. В останалата част, за
разликата до пълния му размер, гражданският иск е преценен като завишен, неоснователен и
недоказан, поради което същият е отхвърлен. Присъденото обезщетение е справедливо и
съответно на доказателствата по делото. Дължимата държавната такса е правилно
определена.
Искът за имуществени вреди е отхвърлен изцяло в съответствие със събраните
доказателства. В тази част присъдата не е обжалвана.
При извършената проверка въззивният съд не констатира съществени процесуални
нарушения, обуславящи отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново
разглеждане. Липсват факти и доказателства водещи до промяна на фактическата
обстановка или до установяване на нови фактически положение. Неоснователно е
оплакването за несправедливост на наложеното наказание и присъдено обезщетение. Ето
защо съдът намира, че присъдата на Новопазарския районен съд е в тази част е правилна и
законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена.
По отношение на жалбата в частта за разноските. Жалбата е основателна. В тази част
присъдата е неправилна, незаконосъобразна и постановена в разрез с установената съдебна
практика по наказателни дела.
Отговорноста за разноски в наказателния процес се разпределя съобразно
разпоредбата на чл. 190 от НПК. В нея е дадено нормативно разрешение в чия тежест
остават разноските по дела от общ и от частен характер, както и в случаите на прекратяване
на наказателното производство или оправдаване на подсъдимия. Посочената норма
регламентира, че при делата от общ характер сторените разноски в тези случаи остават в
8
тежест на държавата, а по делата от частен характер - на частния тъжител. В този смисъл е и
соченото от частния тъжител Решение № 102 от 13.08.2018 г. но н. д. № 370 / 2018 г. на
Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение.
В настоящия случай подсъдимия не е оправдан, нито пък наказателното
производство е прекратено. Същият е признат за виновен по възведеното обвинение, осъден
е за него и му е наложено съответното наказание. Съобразно чл. 189, ал.3 от НПК когато
подсъдимия бъде признат за виновен той следва да заплати разноскити сторени по делото,
вкл. и тези на частния обвинител и граждански ищец. В разглеждания казус спрямо
подсъдимия е повдигнато и поддържано едно обвинение, по което същия е признат за
виновен.
Действуващият НПК урежда въпросите за отговорността за разноски в наказателното
производство в разпоредбите на чл. 187 - чл. 190 от НПК. Законодателят не е предвидил
задължение за гражданския ищец да заплаща разноски на подсъдимия в случай на
отхвърляне на предявения граждански иск или неуважаването му в пълен размер, така както
е предвидено в чл. 78, ал.3 от ГПК. Тази разпоредба е неприложима и поради това, че в
наказателния процес, подсъдимият макар и да се защитава срещу предявения от пострадалия
граждански иск, няма качеството на ответник по смисъла на ГПК, тъй като съгласно
разпоредбата на чл. 89 от НПК, граждански ответници в съдебното производство са лицата,
срещу които е предявен граждански иск, с изключение на подсъдимия. След като не е
ответник, подсъдимият не може да се позовава на разпоредбата на чл. 78, ал.3 от ГПК, която
в случая е неприложима. В случая районния съд неправилно му е присъдил разноски, което
е допустимо единствено ако същия е признат за невиновен или при прекратяване на
производството. На практика съдът субсидиарно е приложил разпоредбите на чл.78 ГПК във
връзка с размера на уважените и отхвърлени граждански искове. В НПК няма законова
препратка по отношение на разноските да се прилагат разпоредбите на ГПК. В този смисъл е
и сочената от тъжителя практика на ВКС: Решение № 38 от 03.02.2017 г. по н. д. № 39 / 2017
г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение; Решение № 38 от 03.02.2017 г. по н. д.
№ 39 /2017 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение.
Като не се е съобразил със закона и с горепосочената съдебна практика районния съд
е допуснал постановяване на незаконосъобразен съдебен акт в часта му относно
разпределението на отговорноста за разноски. Поради което в тази част присъдата ще следва
да бъде отменена и подсъдимия осъден да заплати на частния тъжител сторените от него
разноски.
Съобразно изхода на делото подсъдимият ще следва да заплати на частния тъжител и
разноските по въззивното производство – 12 лв. д.т. внесена за обжалването и 800 лв.
адвокатско възнаграждение.
Поради което и водим от горното, съдът
РЕШИ:
Отменя присъда Рег. № 2 от 11.02.2025 година постановена по НЧХД №
20243620200392 по описа за 2024 година Новопазарският районен съд само в частта за
разноските като вместо това постановява:
Осъжда Н. В. Раим, ЕГН-********** да заплати на частния тъжител Х. З. И., ЕГН-
********** пълния размер на сторените от него разноски в първоинстанционното
9
производство, а именно сумата от 1362,00 лева.
Осъжда Н. В. Раим, ЕГН-********** да заплати на частния тъжител Х. З. И., ЕГН-
********** сторените от него разноски във въззивното производство, а именно сумата от
812,00 лева.
В останалата част потвърждава присъда Рег. № 2 от 11.02.2025 година постановена по
НЧХД № 20243620200392 по описа за 2024 година на Районен съд Нови пазар.
Решението е окончателно.
Да се съобщи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10