№ 21767
гр. София, 28.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20251110122127 по описа за 2025 година
Производството е по искова молба на „Т.“ ЕАД, ЕИК: .....,
представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на
управление: гр. С********* Б срещу П. П. Б., ЕГН ********** с адрес в С.
чрез адв. Й. като се твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия
за недвижим имот, находящ се в гр. Со*********, офис, част от четвърти
етаж, аб. № 400605.
Поддържа, че ищецът е доставил топлинна енергия, която била ползвана
от ответника без правно основание – неподписан договор, с което последният
се бил обогатил за сметка на ищеца на стойност 1 237.89 лева за периода от
м.10.2021 г. до м.04.2023 г. Навежда доводи, че ответникът не бил заплатил
топлинната енергия, поради което бил изпаднал в забава и дължал мораторна
лихва в размер на 192.83 лева за периода от 01.12.2021г. до 08.01.2024г.
Излага съображения, че била предоставена услугата дялово
разпределение, като се дължала сумата от 5,44 лева, представляващи цена на
услугата дялово разпределение, която била потребена без правно основание за
периода от м.10.2021 г. до м.04.2023 г., а освен това се дължала и мораторна
лихва върху тази главница в размер на сумата от 2,21 лева за периода от
01.07.2021г до 08.01.2024г.
Излага се, че няма плащане на тези суми и се правят доказателствени
1
искания и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца претендираните
суми, както и присъждането на деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с
който претенциите се оспорват. Твърди, че не е абонат на ищцовото
дружество, както и че не е потребявана топлинна енергия, за което се искало
плащане от ищцовата страна. Поддържа, че претенцията е недоказана, като
излага съображения. Навежда доводи, че за процесния период имотът не е бил
обитаем, и че ТЕ е по прогнозни стойности, а не по реален отчет. Оспорват се
претенциите като недоказани и се ангажират доказателства.
Съдът е сезиран с иск с правна квалификация по чл. 59 от ЗЗД във вр. с
чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Софийски районен съд като взе предвид разпоредбите на закона,
исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не се спори, че писмен договор не е сключен между страните,
както и не се спори и се установява от Договор за дарение на недвижим имот,
обективиран в НА за дарение на недвижим имот от 15.02.2005г. с № 17, дело с
№ 16/2005г., че ответникът се легитимира като носител на право на
собственост спрямо помещение с площ от 314.39 кв.м. на четвърти етаж от
сграда в София, с адрес ул.Христо Белчев № 1.
От заключението на вещото лице по СТЕ, което съдът е приел без
възражения, се установява, че през исковия период 10.2021 до 04.2023г,
сградата, в която се намира имота, не е с дялово разпределение, имотът е бил с
един водомер като сумата за топла вода е била начислена по реален отчет със
съставени протоколи за това и в съответствие с действащата към онзи момент
нормативна уредба. Стойността на измереното количество е от 1182.39 лева.
От заключението на вещото лице по ССчЕ се установява, че
претенцията се отнася за аб. № 40065 като общата неплатена сума е от 1438.37
лева за периода от 10.2021г. до 04.2023г. като от тази сума стойността на
общата главница за ТЕ е от 1214.77 лева, а за лихва е от 188.98 лева и за
стойност на услуга за дялово разпределение е от 28.56 лева и за лихва от 6.06
лева.
При тези факти съдът намира от правна страна следното:
2
Съгласно чл.153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сградата-етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение – какъвто е конкретния
случай, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия, а според чл. 3, ал. 1, т. 1 от Общите условия, купувач
може да бъде всяко физическо или юридическо лице, потребител на топлинна
енергия за стопански нужди, който извършва стопанска дейност и използва
топлинната енергия за технологични нужди, отопление и горещо
водоснабдяване. От своя страна в параграф 1, т. ЗЗа от ЗЕ, в сила от 17.07.2012
г. сочи, че небитов клиент е този, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация,
горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови
нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва
въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между
топлопреносното предприятие и потребителя, по аргумент от чл. 149, ал. 1, т.
3 от ЗЕ. По делото се установи, че такъв писмен договор не е сключен между
страните, като предявената искова претенция е на основание настъпило
неоснователно обогатяване в полза на ответниците.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване включва следните
елементи – обогатяване на получателя, обедняване на другата страна и това
разместване на благата да е настъпило без основание. Обогатяването може да
е в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да
извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му. В
случая липсата на сключен договор за продажбата на топлинна енергия за
стопански нужди, обуславя липса на основание за получаването на топлинна
енергия по за процесния имот, но въпреки това, такава е ползвана. Като не е
заплатил нейната стойност ответникът е спестила разходи, които е следвало да
направи. Няма спор, че през целия процесен период сградата е с непрекъснато
топлоподаване.
На основание чл.139 от Закона за енергетиката разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение като начинът за извършване на дяловото разпределение
е регламентиран в ЗЕ /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. /. Топлинната енергия за
3
отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите/.
Според чл.145, ал. 1 от Закона, топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение
чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти въз основа на прогнозни месечни стойности
и изравнителни сметки – чл.155, ал.1, т. 2 от ЗЕ. Установи се, че ответникът е
потребител на топлоенергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, през исковия период, като
собственик на имота, за който е доставяна топлоенергия, чиято стойност
досежно размера се доказа по делото.
Исковете са доказани и основателни и следва да бъдат уважени.
С оглед изхода от настоящото дело и съобразно чл.78, ал.1 от ГПК в
тежест на ответника следва да се възложат разноските по исковото
производства така, както са сторени или 1103.77 лева по гр.дело с № 22127/
2023г. , от които 50 лева за възнаграждение на юрисконсулт, 253.77 лева за
д.такса, по 400 лева за възнаграждение на вещи лица.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 59 от ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД
П. П. Б., ЕГН ********** с адрес в С. чрез адв. Й. да заплати на „Т.“ ЕАД,
ЕИК: ....., представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на
управление: гр.С********* Б, чрез юрисконсулт следните суми:
сумата от 1 237.89 лева като ползвана стойност на топлинна енергия за
недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „Христо Белчев“ № 1, офис, част
от четвърти етаж, аб. № 400605 за периода от м.10.2021 г. до м.04.2023 г. ,
ведно със законовата лихва за забава за периода от датата на сезиране на съда
– 16.04.2025г. до окончателното плащане
мораторна лихва върху главницата за топлоенергия в размер на 192.83
лева за периода от 01.12.2021г. до 08.01.2024г.
сумата от 5,44 лева, представляваща цена на услугата за дялово
4
разпределение ведно със законовата лихва за забава от датата на сезиране на
съда – 16.04.2025г. до окончателното плащане и мораторна лихва върху
главницата от 5.44 лева в размер на сумата от 2,21 лева за периода от
01.07.2021г до 08.01.2024г., която топлоенергия е ползвана без правно
основание и
ОСЪЖДА П. П. Б., ЕГН ********** с адрес в С. чрез адв. Й. да
заплати на „Т.“ ЕАД, ЕИК: ....., представлявано от изпълнителен директор,
със седалище и адрес на управление: гр.С********* Б, чрез юрисконсулт на
основание чл.78, ал. 1 от ГПК сумата от 1103.77 лева – съдебно-деловодни
разноски по гр.дело № 22127/ 2025г.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5