ДОПЪЛНИТЕЛНО РЕШЕНИЕ
№….
Гр.Тервел,03.10.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Тервелски районен съд в закрито съдебно заседание , проведено на трети
октомври , през две хиляди и осемнадесета година
в състав:
Районен съдия : Росен
Балкански
При участието на секретаря Иванка
Чукачева . . . . .
и участието на
прокурора......................................................... като сложи
на разглеждане докладваното от районния
съдия
.................................. гр.дело No112
по описа на Тервелски районен съд за 2016
година и за да се произнесе взе предвид
следното :
Гр.
Дело № 112/2016 година по
описа на Тервелски районен съд е образувано по искова молба
с вх. № 1036 от 18.05.2016 година , по иск предявен от
Р.Д.Ж.
с ЕГН ********** ***№ 11А, чрез пълномощника си адвокат Д.И. ***, със съдебен адрес *** , срещу Н.Х.Н. *** в качеството и на ползувател на земеделски
имоти- нива , съответно имот №023028 с площ от 30,000 дка. и имот с №034067 с площ от 30,859 дка. , двата в землището на село Нова
Камена , общ. Тервел, собствени на ищцата по силата на постановление за възлагане на
ЧСИ от 2012 година.
Предявен е положителен установителен иск,като по същия
се претендира да бъде признато за
установено в отношенията между страните,че към момента на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК по което е образувано ч. гр. Дело № 65/2016 година
по описа на Тервелски районен
съд , в полза на ищцата съществува парично вземане против ответника в размер на :
5324,82
/ пет хиляди триста двадесет и четири лева и 82 ст. / лева от които главница в размер на 4260,13 / четири хиляди двеста и шестдесет лева и 13 ст. / лева - обезщетение за лишаване от ползване на
недвижим имот - 2 броя ниви, съответно имот №023028 с площ от 30,000 дка. и имот с №034067 с площ от 30,859 дка. , двата в землището на село
Нова Камена , общ. Тервел, за
стопанската 2012-2013 година
, в размер на пазарната арендна цена за тази
стопанска година , лихва за забава
в размер на 1064,69 / хиляда шестдесет и четири лева и 69 ст. / лева за периода от
01.10.2013 година до
28.03.2016 година ,както и законната лихва върху сумите от
дата на депозиране
на заявлението при съда - 30.03.2016 година до окончателното
изплащане на задължението .
Производството е по реда на чл. 250 от ГПК.
По гр. Дело № 112 / 2016 година по описа
на Тервелски районен съд,с Решение №110 от 26.10.2017
година, от публичен регистър том №
2 1 стр. 105, решение от книга за открити заседания № 110 от 26.10.2017 година
:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 415
от ГПК , в отношенията между ищцовата страна –
Р.Д.Ж. с ЕГН ********** ***№ 11А и от
друга страна Н.Х.Н.
*** , че към момента на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК по което е образувано
ч. гр. Дело №65/2016 година
по описа на Тервелски районен
съд- образувано по заявление вх. №698 от 30.03.2016 година , в полза на ищцовата страна на основание чл. 59 от ЗЗД съществува парично вземане против ответницата в размер на 3277,87 лева от които 2700,00
лева погасени в хода на делото ,
представляващи обезщетение за лишаване от ползване
на недвижим имот - 2 броя ниви,
съответно имот №023028 с площ от 30,000 дка. и имот с №034067 с площ от 30,859 дка. , двата в землището на село Нова
Камена , общ. Тервел, за стопанската
2012-2013 година , в размер
на пазарната арендна цена за
тази стопанска година ,вездно със
законната лихва върху сумата от 577,87
лева – от дата на завеждане на заявлението
по ч. гр. Дело № 65 /2016 година -
- 30.03.2016 година до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Н.Х.Н. *** да заплати на ищцата Р.Д.Ж. с ЕГН ********** ***№
11А сумата от 1014,86 лева - представляваща част от реализирани от ищцовата страна съдебно деловодни разноски в рамките на настоящето производство и по заповедното производство съобразно процента на уважения
размер на иска .
ОСЪЖДА Р.Д.Ж. с ЕГН ********** ***№ 11А да заплати на ответницата Н.Х.Н.
*** сума в размер на 174,80 лева,
представляваща част от сторените от
ответницата съдебно деловодни разноски , съобразно процента на неуважения размер на иска .
Съдебното решение не е влязло в
законна сила.
С Определение №
216 от 17.04.2018 година по в. гр. Дело
№ 129 / 2018 година по описа на ОС
Добрич , състав на Добрички окръжен съд :
ПРЕКРАТЯВА въззивното производство по
част от насрещна въз-зивна жалба с вх.№
204/25.01.2018 г. ( по регистратурата на ТРС ) на Р.Д.Ж., ЕГН: ********** ,с
адрес на пълномощника – адвокат Д.Д. ***, офис 306 срещу решение № 110 от
26.10.2017 г. на Тервелския районен съд по гр.д. №
112/2016 г. в отхвърлителната част по иска за лихви
поради процесуална недопустимост .
ПРЕКРАТЯВА въззивното производство в
останалата му част : по въззивната жалба с вх. №
2932/ 22.11.2017 г. и по частна жалба с вх.№ 236/ 30.01.2018 г. , двете
подадени от ответницата Н.Х.Н. ; по другата част от насрещна въззивна жалба с вх.№ 204/25.01.2018 г. и по въз-зивна жалба с вх.№ 205/ 25.01.2018 г., двете подадени от
ищцата Р. Ди-митрова Ж. , като
ИЗПРАЩА делото на Тервелския
районен съд за произнасяне по реда на член 247 от ГПК относно допусната
очевидна фактическа грешка в решение №
110 от 26.10.2017 г. на Тервелския районен съд по
гр.д. № 112/ 2016 г., изразяваща се в липса на отхвърлителен
диспозитив по част от главния иск , след което делото
да се върне на Добричкия окръжен съд за произнасяне по въззивното
обжалване на това решение, допълнителното решение и определението по член
248,ал.3 от ГПК .
Предвид дадените задължителни указания с посоченото Определение, дадени от
Окръжен съд гр. Добрич , съдът следва да се произнесе с допълнително
решение по реда на чл. 247 от ГПК и Определение по реда на 248 ал. 3 от ГПК .
С Разпореждане №514 от 01.06.2018 година ,
съдът разпореди на страните да се
изпрати препис от Определение на
Добрички окръжен съд ,като на страните съдът
указва , че
имат правото в едноседмичен срок от
връчване на настоящото да дадат
становище по същото .
Страните не вземат
становище по посоченото с цитираното разпореждане № 514 от 01.06.2018
година .
Анализирайки доказателствата съдът приема следното :
По иска с правно
основание чл. 86 ЗЗД
Предявен е иск- заевена е претнция от ищцата в
размер на 1064,69 лева – представляваща лихва за забава формирана върху главницата за периода от
01.10.2013 година до 28.03.2016 година,
по която съдът не се е произнесъл със своето решение .
Съгласно чл. 86 ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата.
Основателността на така
предявения иск е предпоставена от настъпване изискуемостта на задължението на неоснователно обогатилото
се лице и връчване на покана от кредитора /Решение № 48 от 10.09.2012г. по т.д.
№237/2011г. на ВКС II ТО/.
По делото е приложено писмено доказателство – нотариална
покана връчена на ответника ,чрез нотариус Р.
Дапков
от 25.03.2013 година , връчена на ответницата на 27.03.2013 година,
но тази покана не е покана за заплащане
на обезщетение за забава а е покана за това , че касае единствено отправено предупреждение към ответницата , че
при опит под каквато и да е форма да
възстанови владението си върху описаните по поканата недвижими имоти, ще носи наказателна
отговорност по чл.323 ал.2 от НК .
Съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след
като бъде поканен от кредитора. По
делото липсват доказателства ищцата да е отправила покана за заплащане на
обезщетение, поради което ответникът не дължи мораторна
лихва за описания период от време . Твърденията, че такава се дължи за периода от
01.10.2013 година до 28..03.2016 година са не само недоказани, но и неоснователни,
доколкото уведомяването на ответника за претенциите на ищцата да ползва имота
си няма характера на покана за заплащане на обезщетение, поради което не
представлява покана по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
Поканата следва да съдържа изрично изявление в този смисъл
и да касае вземане за обезщетение, което вече е възникнало. Същата има правопораждащо действие, което се отнася занапред и касае
само и единствено задължението, което поражда. Затова и само по себе си
обстоятелството, че между страните са били водени преписки
по повод спорове за собствеността
върху имота, не може да се приеме, че е годно да постави длъжника в забава,
имащо роля на покана за плащане на търсеното понастоящем обезщетение.
Заявлението по реда на
чл. 410 по което е и образувано ч. гр. Дело № 65 / 2016 година и Исковата
молба обаче има ролята на покана, поради което ответникът дължи законна лихва
върху определения размер на обезщетението от дата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК – така както е
посочил съдът по своето Решение №110 от 26.10.2017
година, от публичен регистър том №
2 1 стр. 105, решение от книга за открити заседания № 110 от 26.10.2017 година.
Поради това и исковата претенция като недоказана в своето основание подлежи
на отхвърляне.
Водим от гореизложените съображение и на
основание чл. 250 от ГПК , съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска с правно основание
чл. 86 от ЗЗД предявен от ищцата Р.Д.Ж. с ЕГН ********** ***№
11А срещу ответницата Н.Х.Н.
*** по силата на който
да се признае , че ответницата дължи на
ищцата сумата от 1064,69 лева – представляваща лихва за забава формирана върху главницата за периода от
01.10.2013 година до 28.03.2016 година .
Настоящото
решение да се счита неразделна част от Решение №110 от 26.10.2017 година по гр- дело № 112 / 2016
година , от публичен
регистър том № 2 1 стр. 105, решение от книга за открити
заседания № 110 от 26.10.2017 година.
Решението
подлежи на обжалване пред Добрички окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщението му до страните.
Районен
съдия :