№ 70
гр. София, 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА М. МИЛЧОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20221110215922 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Наказателното производство е образувано по жалба на П. Р. К., чрез упълномощения му
процесуален представител адв. А. И. против Наказателно постановление № 21-4332-
026379/21.12.2021г. на Началник група при отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на
основание чл. 638, ал.3 от КЗ на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 400,00 лева .
Жалбоподателят намира атакуваното наказателно постановление за неправилно и
незаконосъобразно, като иска неговата отмяна. Оспорва описаната в АУАН и НП
фактическа обстановка и твърди, че нарушението не е доказано нито от обективна, нито от
субективна страна. Посочва, че и в АУАН и в НП липсва ясно описание на нарушението.
Твърди, че нарушението не е доказано от обективна страна, тъй като по отношение на
процесното МПС има сключена валидна ЗГОА, съгласно чийто договор се дължи заплащане
на равни вноски и е налице 15 – дневен гратисен период, след датата на падежа, в който
застраховката е валидна. Релевира доводи, че нито собственикът, нито ползвателя на
процесното МПС са били уведомени, че договорът за ЗГОА е прекратен. Намира за
недоказана субективната страна на нарушението, тъй като липсват доказателства К. да е
знаел, че управлявала МПС без сключена ЗГОА. На самостоятелно основание оспорват
компетентността на АНО и актосъставителя. Алтернативно намира, че са налице основания
за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като още на следващия ден
нарушението е било отстранено. Пледира за съдебен акт в тази насока. Претендират се
1
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, не се представлява.
Постъпило в писмено становище от адв. И. с изложени доводи по същество и претенция за
присъждане на разноски, съгласно представения списък.
Въззиваемата страна, редовно призова, не се явява, не се представлява, не взема становище
по жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Лек автомобил марка „Рено“, модел „Лагуна“ с рег. № хххх бил собственост на Р.К.Т..
По отношение на същия имало сключена ЗГОА, обективирана в полица №
BG/11/12100569329, с период на покритие от 21.02.2021г. до 20.02.2022г. Съобразно
сключения между Т. и ЗД Булстрад договор било уговорено разсрочено плащане на
застрахователната премия на 4 равни вноски. На 08.12.2021г. застраховката била прекратена
поради невнасяне на дължима вноска.
На 14.12.2021г. св. Даниел Т., на длъжност инспектор в ОПП-СДВР изпълнявал служебните
си задължения по контрол на пътното движение.
Около 23:57 часа на същата дата бил спрян за извършване на проверка марка „Рено“, модел
„Лагуна“ с рег. № хххх, който се движел в гр. София, по бул. Г.М. Димитров, с посока на
движение към бул. Ф.Ж. Кюри. По време на проверката било установено, че по отношение
на управлявания от П. К. автомобил няма сключена валидна ЗГОА.
Св. Т. преценил, че деянието съставлява нарушение на разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ,
като в присъствието на свидетел – очевидец на нарушението и нарушителя съставил против
К. АУАН серия № GA 550238/14.12.2021г.
Жалбоподателят не възразил върху бланката на АУАН при съставянето му.
В срока по чл. 44 от ЗАНН не постъпили писмени възражения.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и атакуваното Наказателно
постановление № 21-4332- 026379/21.12.2021г. на Началник група при отдел „Пътна
полиция” при СДВР, с което на основание чл. 638, ал.3 от КЗ на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 400,00 лева .
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства
приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
Съдът кредитира изцяло показанията на св. Т. като ясни, логични и подкрепени от
приобщените по делото писмени доказателства.
2
По делото не е налице противоречив доказателствен материал, поради което не се дължи
подробния му анализ.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от следното:
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това
действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а
разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни
лица в пределите на тяхната компетентност, видно от представените по делото заповеди,
поради което възраженията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя.
От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 - месечния
преклузивен срок. Ето защо са спазени всички преклузивни срокове, визирани в
разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителя от формална страна.
Съдът споделя доводите на жалбоподателя, че липсва пълно описание на нарушението
доколкото и в АУАН, и в НП бланкетно е била цитираната нарушената разпоредба, без да
бъде запълнена с конкретно съдържание. Посочването на датата на валидност на
сключената дата на ЗГОА е свързана както с правото на защита на санкционираното лице,
така и с възможността на съда да извърши проверка по правилното приложение на
материалния закон. В конкретния случай тези доказателства дори не са били представени от
АНО, а са изисквани служебно от съда.
По приложението на материалния закон
3
Жалбоподателят е санкциониран за допуснато от него нарушение на разпоредбите на чл.
638, ал. 3 от КЗ .
Съгласно разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ Договор за задължителна застраховка
"ГО" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно
превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е било
спряно от движение.
Следователно, за да не бъде осъществен съставът на така визираното в КЗ нарушение,
лицата, притежаващи моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на
Република България и не е било спряно от движение, следва да имат валидно сключена
застраховка "ГО".
От своя страна водачите на МПС, които се явяват негови ползватели, а не собственици са
длъжни да се убедят, че по отношение на управляваното МПС има валидно сключена ЗГОА.
От събраните по делото доказателства се установява, че собственик на въпросното МПС,
описано в НП, е Р.К.Т., като същото е регистрирано на територията на Република България.
По делото няма спор, че по отношение на процесния автомобил е имало сключена ЗГОА,
обективирана в полица № BG/11/12100569329, с период на покритие от 21.02.2021г. до
20.02.2022г. Съобразно сключения между Т. и ЗД Булстрад договор било уговорено
разсрочено плащане на застрахователната премия на 4 равни вноски. На 08.12.2021г.
застраховката била прекратена поради невнасяне на дължима вноска.
Настоящият съдебен състав не споделя доводите на процесуалния представител на
жалбоподателя, че към 14.12.2021г. сключената застраховка е била валидна. Видно от
представените по делото писмени доказателства същата е била прекратена на 08.12.2021г.,
ерго след изтичане на посочения в договора 15 дневен срок след падежа на дължимата
вноска по застрахователната премия.
В конкретния случай липсват доказателства за изпълнение от страна на ГФ на задължението
по чл. 574, ал. 10 от КЗ „ (10) Информационният център уведомява собствениците на
моторни превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е
бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на
уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ
застрахователен договор за тази застраховка.“
Процесното МПС е управлявано от трето лице по отношение на което също липсват
доказателства да е било надлежно уведомено за прекратяването на покритието на
застраховката, доколкото липсват доказателства собственикът да е бил уведомен за това
обстоятелство.
Ако собственикът не е бил уведомен той не би могъл да съобщи този факт и на всяко лице,
на което е предоставил управлението на автомобила.
По изложените мотиви съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да
бъде отменено, доколкото не се доказва субективната страна на нарушението.
4
По отношение на претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски в
производството.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. По делото е
представено пълномощно, в което е посочено, че за осъщественото процесуално
представителство жалбоподателят е заплатил сумата от 480,00 лева, като с положените в
него подписи е удостоверено, че сумата е заплатена.
В нормата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН е посочено, че ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК предвижда, че
при прекомерно възнаграждение за адвокат без оглед на действителната правна и
фактическа сложност на делото съдът може по искане на страната да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Вярно е, че нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК
предоставя право на съда по искане на страната, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, да може по искане на насрещната страна да го намали до долна
граница, под която не може да се намали възнаграждението-не по-малко от минималния
размер, предвиден в Закона за адвокатурата. В случая липсва възражение от ответната
страна за прекомерност на претендирните разноски, поради което съдът не разполага с
възможност да ревизира техния размер, независимо, че същият се явява прекомерен с оглед
правната и фактическа сложност на делото.
При този изход на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява
основателна, поради което въззиваемата страна – ОПП- СДВР следва да бъде осъдена да
заплати на жалбоподателя Владимиров сумата от 900,00 лева, представляваща сторените от
него разноски в производството за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-4332- 026379/21.12.2021г. на Началник група
при отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на основание чл. 638, ал.3 от КЗ на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400,00 лева .
На основание чл. 63д от ЗАНН ОСЪЖДА ОПП-СДВР да заплати в полза на П. Р. К. с ЕГН:
********** сумата от 900,00 лева, представляваща сторените от него разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Административен съд – София град
в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6