№ 3064
гр. *******, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТЕМИСЛАВ М. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ******* Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ТЕМИСЛАВ М. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20211110148788 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати в
полза на ищеца сумите, както следва: 4422,46 лв., представляваща стойността на
топлинни услуги (в това число и цена за дялово разпределение) за периода от м.05.2018
г. до м.04.2020 г. за имот, намиращ се в гр. ********************************, аб. №
*******, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
24.08.2021 г., до погасяването; 492,58 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от 01.07.2018 г. до 16.04.2021 г.
Ищецът – „****************” ЕАД, твърди, че е в облигационно отношение с
ответника, по силата на което му предоставя топлинни услуги в имот, намиращ се в гр.
********************************, аб. № *******, като ответникът дължи
заплащането на цената им. Сочи, че не е заплатена в определения в общите условия
срок стойността на доставената топлинна услуга в процесния имот за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. Ето защо, предявява посочените по-горе осъдителни
искове. Претендира разноските по производството.
Ответникът – Г. Т. УРД., оспорва исковете с твърдението, че между страните не
е налице договор за предоставяне на топлинна енергия, тъй като не е обвързан от
общите условия на ищеца, че ищецът не е предоставил топлинни услуги в процесния
период с цена, възлизаща на претендираната в исковата молба сума. При условията на
евентуалност релевира възражение за давност. Претендира разноските по
производството.
1
Третото лице помагач на страната на ищеца – „*********“ ООД, не изразява
становище по предявените искове.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД:
За основателност на иска в тежест на ищеца при условията на пълно и главно
доказване е да докаже: съществуване на облигационно отношение между ищеца и
ответника за процесния период по силата на договор за предоставяне на топлинна
енергия, че за процесния период е доставил реално в имота топлинни услуги с цена,
възлизаща на претендираната в исковата молба стойност.
С доклада на делото, неоспорен от страните, като безспорно и ненуждаещо се от
доказване е отделено обстоятелството, че ответникът е собственик на ап. **, намиращ
се в гр. ***********************
Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия
период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че, за да бъде
обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното
предприятие при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че
същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди. На
основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ
клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на топлинна енергия
за битови нужди съгласно цитираната законова норма, е достатъчно да бъде
установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване
върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. Не е нужно за периода той реално да е ползвал и обитавал имота.
Ирелевантно е и обстоятелството на чие име фактически се е водила партидата при
ищеца за посочения имот или че е прекратено топлоподаването към отоплителните
тела в имота. В закона не е предвидено изискване за сключване на договора в писмена
форма. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от предприятието и одобрени от КЕВР,
които влизат в сила в 30 – дневен срок от публикуването им, без да е необходимо
писменото им приемане от потребителите. В чл. 150, ал. 3 ЗЕ е предвидено, че
2
потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от
предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Няма данни от
страна на ответника да са предприемани действия по искане на специални условия, при
които да се счита сключен договорът с топлопреносното предприятие, поради което и
предвид липсата на изискване за писмено изразено съгласие за сключването му, следва
да се приеме, че страните по спора са обвързани от договор за продажба на топлинна
енергия при действащите публично известни общи условия. Следователно, имотът се
намира в сграда, в която ищецът извършва продажба на топлинна енергия за битови
нужди, поради което и по силата на действащата нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от
Закона за енергетиката, собственикът на имота има качеството на потребител на
доставената топлинна енергия. Поради изложеното, съдът приема, че между страните
по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови
нужди с включените в тях права и задължения на страните, съгласно общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „*********** *******” ЕАД,
както и Закона за енергетиката, като ищецът има задължение да доставя топлинна
услуга в имота, а ответникът –да заплаща цената ѝ.
Следва да се установи дали ищецът е изпълнил задължението си да достави
реално на ответника топлинни услуги за процесния период с цена, възлизаща на
претендираната стойност. От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-
техническа експертиза, което се възприема изцяло от съда като обективно и
компетентно дадено, се установява, че стойността на реално доставената топлинна
енергия в имота за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. възлиза на сумата в размер
на 4257,70 лв.
Към дължимата цена за топлинна енергия следва да се добави сумата в размер
на 72,20 лв., дължима за дялово разпределение през процесния период, съгласно
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза.
Фактът, че ответникът не е подписал формулярите за отчет, установен от
приетата по делото съдебно-почеркова експертиза, е неотносим към дължимостта на
сумата за реално предоставената топлинна услуга, установена от заключението на
съдебно-техническата експертиза.
Следователно, по делото се доказва, че ответникът дължи в полза на ищеца
сумата в размер на 4329,90 лв., представляваща стойността на топлинни услуги (в това
число и цена за дялово разпределение) за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. за
имот, намиращ се в гр. ********************************, аб. № *******.
По възражението за давност, релевирано в срока за отговор на исковата молба:
С оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия
потребителите на топлинна енергия заплащат цената на месечни вноски.
Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната
3
топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.
111 б. „в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време -
месец, еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж
настъпва през предварително определени в общите условия интервали от време – така
ТР № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на
ВКС. За приложението на специалната погасителна давност съгласно цитираната
разпоредба не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно и
вземанията на „****************” ЕАД се погасяват с изтичане на 3-годишен
давностен срок.
Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. „в” ЗЗД, с изтичане на който
вземанията на „****************” ЕАД се погасяват, започва да тече от деня, в който
всяко едно месечно вземане е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Съгласно общите
условия на „****************” ЕАД, клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими вноски за топлинни енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. С оглед посоченото и предвид датата на предявяване на исковете за
процесните вземания – 24.08.2021 г., с които се прекъсва давностният срок, то в случая
погасени по давност са задълженията за главница, изискуеми до 24.08.2018 г., т.е. за
задълженията за периода от м.05.2018 г. до м.06.2018 г. Съгласно съдебно-
техническата експертиза и съдебно-счетоводната експертиза, дължимата цена за
топлинна услуга в имота за периода от м.05.2018 г. до м.06.2018 г. е в размер на 151,07
лв., което задължение се явява погасено по давност
Следователно, искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД
следва да се уважи за сумата в размер на 4178,83 лв., представляваща цена за топлинни
услуги за периода от м.07.2018 г. до м.04.2020 г., като бъде отхвърлен до сумата в
размер на 4329,90 лв. и за периода от м.05.2018 г. до м.06.2018 г., поради погасяване на
задължението по давност, а до пълния предявен размер от 4422,46 лв. – като недоказан.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
Съдът достигна до извода, че ответникът дължи на ищеца цена за топлинни
услуги за периода от м.07.2018 г. до м.04.2020 г.
Както беше посочено, съгласно общите условия на „****************” ЕАД,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими вноски за топлинни енергия в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, за
периода от 15.09.2019 г. до 16.04.2021 г. ответникът дължи на ищеца лихва за забавено
изпълнение на задължението за заплащане на топлинна енергия за периода от
м.07.2018 г. до м.04.2020 г., която лихва е в размер на 461,60 лв.
Ответникът не дължи лихва за забавено изпълнение на задължението за
заплащане на цена за дялово разпределение, доколкото в общите условия не е
предвиден срок за изпълнение, а ищецът не е представил доказателства за отправена
4
покана за заплащане на задължението (чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
Ето защо, искът с правно основание чл. 86 ЗЗД следва да се уважи за сумата в
размер на 461,60 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до
16.04.2021 г. върху дължимата цена за топлинни услуги за периода от м.07.2018 г. до
м.04.2020 г., като бъде отхвърлен до пълния предявен размер от 492,58 лв. и за периода
от 01.07.2018 г. до 14.09.2019 г.
По разноските:
При този изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва
да заплати на ищеца сумата в размер на 813,70 лв., представляваща разноски по
производството съобразно уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъди
сумата в размер на 11,76 лв., представляваща разноски съобразно отхвърлената част от
исковете.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗА ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза
на адв. Венелин Тодоров У. сумата в размер на 22,27 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. Т. УРД., ЕГН **********, с адрес: гр.
********************************, да заплати в полза на „*********** *******”
ЕАД, с ЕИК ***********, с адрес: гр. *******, ул. ****************, на основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД сумите, както следва: 4178,83 лв.,
представляваща цена за топлинни услуги за периода от м.07.2018 г. до м.04.2020 г. за
имот, намиращ се в гр. ********************************, аб. № *******, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 24.08.2021 г.;
461,60 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 16.04.2021 г.
върху дължимата цена за топлинни услуги за периода от м.07.2018 г. до м.04.2020 г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главница до сумата в размер на 4329,90 лв. и за периода от
м.05.2018 г. до м.06.2018 г., поради погасяване на задължението по давност, а до
пълния предявен размер от 4422,46 лв. – като недоказан, както и иска за лихва до
пълния предявен размер от от 492,58 лв. и за периода от 01.07.2018 г. до 14.09.2019 г.
ОСЪЖДА Г. Т. УРД., ЕГН **********, с адрес: гр.
********************************, да заплати на „*********** *******” ЕАД, с
ЕИК ***********, с адрес: гр. *******, ул. ****************, на основание чл. 78, ал.
5
1 ГПК сумата в размер на 813,70 лв., представляваща разноски по производството
съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „*********** *******” ЕАД, с ЕИК ***********, с адрес: гр.
*******, ул. ****************, да заплати в полза на Г. Т. УРД., ЕГН **********, с
адрес: гр. ********************************, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
в размер на 11,76 лв., представляваща разноски съобразно отхвърлената част от
исковете.
ОСЪЖДА „*********** *******” ЕАД, с ЕИК ***********, с адрес: гр.
*******, ул. ****************, да заплати в полза на адв. Венелин Тодоров У. на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата в размер на 22,27 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач - „*********“
ООД, на страната на ищеца – „*********** *******” ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6